№ 8381
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110148577 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу В. И. В. и М. Д. В., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да бъде
признато за установено, че ответниците дължат на „Топлофикация София“ ЕАД разделно
при равни квоти следните суми: сумата от 3753,15 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 25, вх. Г, ет. 8, ап. 102, аб. № 297945, ведно със законната
лихва от 13.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 394,81 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.03.2023г.; сумата от 63,74
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 13.04.2023г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 12 лева, представляваща мораторна лихва върху цената
на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 29.03.2023г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.04.2023г. по ч.гр.д. №
19927/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Сумите се разпределят, както следва:
За В. И. В.: сумата от 1876,57 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча
купел“, бл. 25, вх. Г, ет. 8, ап. 102, аб. № 297945, ведно със законната лихва от 13.04.2023г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 197,40 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.03.2023г.; сумата от 31,87 лева,
1
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020г.
до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 13.04.2023г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 6,00 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 29.03.2023г.
За М. Д. В.: сумата от 1876,57 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча
купел“, бл. 25, вх. Г, ет. 8, ап. 102, аб. № 297945, ведно със законната лихва от 13.04.2023г.
до окончателното изплащане на вземането; сумата от 197,40 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.03.2023г.; сумата от 31,87 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020г.
до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 13.04.2023г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 6,00 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 29.03.2023г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са
упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че
съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на
публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени
изравнителни сметки. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. Д. В., с
който се оспорват предявените искове. Не оспорва размера на претендираните суми, а
единствено основанието за дължимост на сумите поради наличие на погасителна давност,
липса на доказателства за наличието качество потребител на топлинна енергия за процесния
имот, липса на основание за претендираното вземане за дялово разпределение, както и
липса на основание за претендираната лихва за забава върху главницата и сумата за дялово
разпределение. Оспорва да е собственик, носител на вещно право на ползване върху имота
или трето ползващо лице, респ. да е налице облигационно отношение между страните с
предмет доставка на топлоенергия. Сочи, че липсват доказателства и за размера на
претендирания дял на съсобственост в имота. Оспорва дължимостта на сумата за дялово
разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за активната си
материална легитимация да претендира възнаграждение за извършена от трето лице услуга.
Оспорва претендираните суми за лихви. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. И. В., с
който се оспорват предявените искове. Не оспорва размера на претендираните суми, а
2
единствено основанието за дължимост на сумите поради наличие на погасителна давност,
липса на доказателства за наличието качество потребител на топлинна енергия за процесния
имот, липса на основание за претендираното вземане за дялово разпределение, както и
липса на основание за претендираната лихва за забава върху главницата и сумата за дялово
разпределение. Оспорва да е собственик, носител на вещно право на ползване върху имота
или трето ползващо лице, респ. да е налице облигационно отношение между страните с
предмет доставка на топлоенергия. Сочи, че липсват доказателства и за размера на
претендирания дял на съсобственост в имота. Поддържа, че от представените писма и
фактури се установявало, че ищецът признава неизгодния за него факт, че друго лице-
ответникът М. В., е титуляр на партидата, че е приел договорни отношения с това трето
лице, откривайки партида на негово име. Счита, че с откриването на партидата на името на
друго лице е постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и този правен субект
за сключване на договор за доставяне на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, като това
трето лице дължи цената на доставяните услуги и придобива качеството „битов клиент“ по
смисъла на т. 2, пар. 1 ДР ЗЕ. Оспорва дължимостта на сумата за дялово разпределение.
Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за активната си материална легитимация
да претендира възнаграждение за извършена от трето лице услуга. Оспорва претендираните
суми за лихви. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С молба от 13.12.2023г. третото лице – помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД заявява, че дяловото разпределение е извършено
законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на
дълга. С оглед възражението на ответниците за изтекла погасителна давност в тежест на
ищеца е да докаже факти и обстоятелства, с които законът свързва спирането или
прекъсването на давността.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия до имота в претендираното
количество и на посочената в исковата молба стойност, както и че размерът на мораторните
лихви е изчислен математически правилно.
3
Спорът в настоящото производство се концентира върху въпроса за наличието на
облигационно правоотношение между страните, легитимацията на ищеца да претендира
цена на услугата дялово разпределение, изпадането на ответниците в забава и възражението
за изтекла погасителна давност. В тази насока съдът намира следното.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.
В настоящия случай от приетия по делото Договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 05.05.1988г. се установява, че ответниците В. И. В. и
М. Д. В. са придобили правото на собственост върху процесния имот, а именно апартамент
№ 102, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 25, вх. Г, ет. 8. Доколкото друго не е
предвидено в договора и не следва от доказателствата по делото, то съгласно нормата на чл.
30, ал. 2 ЗС, дяловете на съсобствениците са равни. Следователно от така събраните по
делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че ответниците са страни
по неформалното правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди за процесния имот и период, като всеки от тях отговаря за задълженията по договора
до размера на собствената си 1/2 ид.ч. от имота – т.е. ответниците отговарят при равни
квоти, както е посочено в исковата молба.
Обстоятелството, че ищцовото дружество е открило партидата за процесния имот на
името на един от съсобствениците /М. Д. В./ не води до друг извод, доколкото в хипотезата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, страни по облигационното правоотношение са всички съсобственици
на топлоснабдения имот, независимо от това на чие име е открита партидата. В този случай
откриването на партида има единствено счетоводно значение.
На следващо място, както беше посочено по-горе, доставката на топлинна енергия за
процесния имот и период в посоченото количество и на претендираната стойност е
безспорно между страните. Освен безспорния му характер, това обстоятелство се установява
по категоричен начин от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за
дялово разпределение, както и от приложените към исковата молба съобщения към фактури.
С оглед на това, цената на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до
м.04.2022г. е общо 3 753,15 лева, от която всеки ответник дължи по 1/2 част или 1876,57
4
лева.
На следващо място от представения от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната“ ООД, като видно
от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за дялово разпределение,
услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи
условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази
услуга на топлопреносното предприятие. По делото няма спор и от представените
извлечение и фактури се установява, че за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г.
цената на тази услуга е общо 63,74 лева или по 31,87 лева за всеки от двамата ответници.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е
с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима
покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на процесните вземания за
цена на топлинна енергия. Доколкото по делото няма спор, че мораторната лихва е
изчислена математически правилно, то за периода от 15.09.2021г. до 29.03.2023г. лихвата
върху главницата за топлинна енергия е в общ размер на 394,81 лева, от които всеки
ответник дължи по 197,40 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата общо 12 лева /по 6
лева от всеки ответник/, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020г. до 29.03.2023г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
5
На последно място, по релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Доколкото процесният период започва от м.05.2020г.,
нормата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП е неприложима.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /13.04.2023г./ няма погасени по давност вземания за цена
на топлинна енергия. Най-старото процесно вземане за м.05.2020г. е станало изискуемо на
15.07.2020г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.06.2020г., и тригодишната давност
за него изтича на 15.07.2023г. – след датата на подаване на заявлението. Липсват и погасени
по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.03.2023г., както и
погасени по давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2020г. до 04.2022г. Най-старото процесно вземане за дялово разпределение е
възникнало на 01.06.2020г. /тук 45-дневният срок за плащане не се прилага/ и давността за
него изтича на 01.06.2023г. – след датата на заявлението.
Ето защо предявените срещу ответниците установителни искове за цена на топлинна
енергия, мораторна лихва върху нея и цена на услугата дялово разпределение следва да
бъдат уважени изцяло, а исковете за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в размер на 134,47 лева, като с оглед уважената
част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 134,09 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 118,20 лева,
претендирал е и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или общо 218,20 лева. С оглед уважената част от исковете,
следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 217,58 лева.
Ответникът В. И. В. е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева,
платено изцяло в брой, което не е прекомерно. С оглед отхвърлената част от иска, на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 1,48 лева. Ответницата М. Д. В. не е сторила
разноски, но видно от представения договор за правна защита и съдействие е била
представлявана безплатно от адв. Д. Ч. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Възнаграждението на адвоката съобразно материалния интерес се равнява на 520 лева, а с
оглед отхвърлената част от исковете, на адв. Ч. следва да бъде присъдена сумата от 1,48
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че В. И. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 25, вх. Г, ет. 8, ап.
102, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 1876,57 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 25, вх. Г, ет. 8, ап. 102, аб. № 297945, ведно
със законната лихва от 13.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
197,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.03.2023г. и
сумата от 31,87 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 13.04.2023г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 27.04.2023г. по ч.гр.д. № 19927/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 6,00 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020г. до 29.03.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
че М. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 25, вх. Г, ет. 8, ап.
102, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 1876,57 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 25, вх. Г, ет. 8, ап. 102, аб. № 297945, ведно
със законната лихва от 13.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от
197,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 29.03.2023г. и
сумата от 31,87 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 13.04.2023г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 27.04.2023г. по ч.гр.д. № 19927/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата от 6,00 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020г. до 29.03.2023г.
ОСЪЖДА В. И. В. и М. Д. В. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 134,09 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от общо 217,58 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на В. И. В. на основание чл. 78, ал.
7
3 ГПК сумата от 1,48 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. Д. Й. Ч., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 19, партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от
1,48 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на М.
Д. В..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Бруната“ ООД
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8