Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
16.02.2023 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
18.01.2023 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
144 |
по
описа за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и
следв. от АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Силвър Сун”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от
управителя му Ю.Р.Х., против Решение №202 от 30.09.2022 год.,
постановено по АНД №591/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №09-2200091 от 03.05.2022 год.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - град Кърджали.
Касаторът счита в жалбата, че атакуваното
решение е неправилно, необосновано с доказателствата и фактическата обстановка,
установени по делото, постановено в нарушение на материалният закон - КТ и ЗАНН
и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила по НПК -
касационни основания за обжалване, съгласно чл.348 от НПК. Касаторът твърди, че решението на съда представлява един
преразказ на съставените от административнонаказващия
орган АУАН и НП и че в решението си съдът не е обсъдил всички спорни факти и
обстоятелства, касаещи редовността и законосъобразността на издаденото НП и
предхождащия неговото издаване АУАН, както и относно описаното в НП нарушение, липсвало
посочване и анализ на събраните доказателства, липсвало обсъждане на възраженията,
изложени в жалбата и в съдебно заседание, липсвали мотиви, какво съдът приема и
какво не и въз основа на кои доказателства обосновава своите изводи и своето
решение, което довело до съществено нарушение на процесуалните правила и до
постановяване на един необоснован съдебен акт, който не на последно място затруднявал
и възможността да бъде проверен и ревизиран от касационната инстанция. Касаторът категорично заявява, че дружеството не е
извършило нарушението, описано в НП №09-2200091 от 03.05.2022 год. на директор
на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали. Твърди, че в производството пред въззивната инстанция е доказал по категоричен начин, че
дружеството „Силвер Сун”
ЕООД, ЕИК ***, е търговско дружество, което се занимава с покупко-продажба на
текстилни стоки, като стоките са изключително и само текстилни стоки и изделия
и че дружеството никога не е извършвало строително-монтажни дейности или
строителство по смисъла закона, като в тази връзка не са му били необходими
строителни работници, които да работят в дружеството на трудов договор, защото
няма нужда от този вид работници, предвид дейността на дружеството, като
единствения тип работници, с които се сключвали трудови договори, били
продавач-консултанти, както и че в самия АУАН било посочено, че основната му дейност
е „Търговия на дребно с облекла”, код НКИД – 47.71. Касаторът сочи ,че пред въззивната
инстанция е изразил възражения в насока, че не е собственик на магазина, в
който се е извършвал ремонт и че не е работодател на лицата Х. Х. Х., А. Н. Р.,
С. С. А. и Б. Б. И. Твърди, че безспорно в
производството пред Pайонен съд - Кърджали доказал, че
дружеството „Силвър Сун” ЕООД
***, чрез управителя си, е проявило интерес за наемане на помещение,
собственост на физическото лице - св.Р. Т., с цел използване на това помещение
за продажба на дрехи, каквато е основната дейност на дружеството и че предвид
състоянието на помещението е било необходимо да се извърши ремонт на същото, кото собственикът на помещението - св.Т., предложил на
управителя на дружеството да осигури материалите за ремонта на помещението, а
управителят на дружеството следвало да намери хора, които да извършат ремонта и
именно в тази връзка, управителят на дружеството наел лицата - свидетелите Х.
Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., да извършат ремонт на магазина. Сочи, че това
са външни лица за дружеството, защото строителството и ремонтните дейности
никога не са извършвани от дружеството и в него не са налице длъжности или щат
за строителни работници, като тези 4 лица били екип с ръководител - св.Б. И. и
поради факта, че нуждата от ремонтни дейности възникнала инцидентно във връзка
с посоченото помещение и била за кратък период от време, с цел да се извърши
определена задача, поставена от управителя на дружеството, с посочените лица бил
сключен граждански договор, на основание чл.258 и сл. от ЗЗД, за изработка, в
случая - за ремонт на помещение, който договор бил налице, подписан и потвърден
от свидетелите Х. Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., разпитани по делото. В
жалбата са развити доводи относно правната същност и характера на договора за
изработка, като предвид изложеното касаторът заявява,
че не е съгласен с изложеното в решението, АУАН и в НП, че в случая
представеният договор не следва да се приеме за договора за изработка, като
твърди, че в решението липсвали каквито и да мотиви, защо съдът не кредитира
този договор. Сочи, че според съда, договорът противоречал на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, но не посочвал, кои са тези
доказателства и в какво се изразява противоречието, като счита, че напротив - свидетелите
Х. Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И. заявили, че са били на обекта за много
кратко време, нямали са работно време, нямали са определени почивки, нямали са
определено трудово възнаграждение - подневно или
почасово, не са се съобразявали по никакъв начин с начин на работа или
организация на предприятието, определени от управителя, като намира за нужно да
посочи също, че свидетелките - служителки на Дирекция „Инспекция по труда” -
Кърджали са посетили обекта само веднъж - първия ден при проверката, а след
това обектът не бил посещаван, за да се приеме, че касае за трайно установени
трудови правоотношения. На следващо място, в жалбата се соми, че от
служителите на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали не били предприети дейдствия по чл.405а от КТ, за обявяване съществуването на
трудово правоотношение, нямало проведена процедура, не било издадено
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с посочване
на начална дата на възникване на трудовото правоотношение, но въпреки това, свидетелките
- служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали и процесуалният
представител на същата твърдяли, че е налице трудово
правоотношение, като същото становище възприел и съдът, без да изложи мотиви в
тази връзка. В касационната жалба подробно е разяснена разликата между трудов и
граждански договор, анализирана в тълкувателно решение №86 от 27.02.1986 год. на ОСГК на ВС. В тази връзка касаторът твърди, че не отговаря на
истината изложеното в решението, че Б. Б. И. не е самостоятелен и независим от
възложителя, както и че не организира сам трудовата си дейност, не било вярно, че
И. е задължен да спазва трудова дисциплина и ред и е подчинен на работен режим,
установени от работодателя Ю.Х., че бил спазвал определено работно място, работно
време, определен вид работа и бил поставен в йерархическа зависимост от
управителя на дружеството Х., което обуславяло наличие на трудово
правоотношение в случая. Сочи, че е нормално между страните да бъде определен
видът на услугата, която се извършва, а именно - ремонтни дейности, определен бил
и срок от 14.03.2022 год. до 20.03.2022 год., определена била и цената на
услугата, а именно *** лева, естествено било да бъде определено и мястото,
където все пак ще се извършват ремонтните дейности, но в случая обаче, липсвали
основаните реквизити, за да се определи възникналото отношение между страните
като трудово, тъй като липсвало наименование на длъжността и характера на
работата, защото в дружеството липсвали длъжности строител/строителен работник,
липсвал размер на отпуските, времетраене на трудовия договор, срокът на
предизвестие, начало на изпълнение, размер на основни и допълнителни
възнаграждения с постоянен характер съгласно чл.66 от КТ, като в случая липсвал
основният елемент при трудовото правоотношение - съгласие и желание между
страните да се обвържат в трудово правоотношение, тъй като Б. Б. И. не желае да
работи и да се обвързва с дружеството, както и дружеството не желае И. да
работи и да се обвърза с дружеството, защото във фирма, занимаваща се продажба
на дрехи, строителен работник няма какво да изпълнява. Сочи също, че в
производството пред съда бил разпитан Б. Б. И. и същият заявил, че няма
претенции към дружеството, не е работил преди това за дружеството и няма да
работи и след това, дошъл е за да направи ремонт за няколко дена на магазина за
определена цена за целия ремонт и за определен срок. Касаторът счита, че абсолютно необосновано и неоснователно било
изложеното в НП и в решението в частта, че КТ предвиждал сключване на срочен
трудов договор, поради което съдът приел, че е налице трудов договор и че с
договора за ремонтни дейности се прикривало трудово правоотношение. Сочи, че срочен
трудов договор или за определена дейност, съгласно чл.68 от КТ, се сключва за
изпълнение на основната дейността на дружеството или предприятието за длъжности,
обслужващи тази дейност, а не за работа с инцидентен и краткосрочен характер, която
не е свързана с основната дейност на дружеството/предприятието. Според скасатора, абсолютно неоснователно и необосновано, а и не
отговаряло на истината изложеното в наказателното постановление, че Х./вероятно се има предвид Б. И./ нямал
сключен трудов или граждански договор с дружеството, като било видно, че има
сключен граждански договор, но АНО твърдял, че с него се прикривало трудово правоотношение
и не го приел за такъв.
В касационната жалба се твърди
също, че липсват мотиви на съда, както и на АНО в наказателното постановление,
относно това, дали деянието представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.28
от ЗАНН, като са развити подробни доводи и в тази насока. Според касатора, липсвало описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се също така, че са нарушени
изискванията за издаване, връчване и форма на АУАН и на наказателното
постановление, разписани в ЗАНН в чл.40, чл.42 и чл.43, съответно чл.52, чл.55
и чл.57 от ЗАНН, които нарушения били съществени и водели до единственият извод
за отмяна на НП. Касаторът заявява, че НП не му е
връчено лично, съгласно изискванията на ЗАНН и че в НП било посочено, че АУАН е
с №09-2200091 от 04.04.2022 год., но с номер №09-2200091 от 03.05.2022 год. било
и самото НП, което означавало, че или АУАН, или НП, са неправилно датирани и
номерирани, което осуетявало правото му на адекватна защита, защото не знаел в
момента дали обжалва НП с №09-2200091 или АУАН с №09-2200091. Според касатора, съдът не извършил цялостна проверка на
законосъобразността, правилността и обосноваността на НП в нарушение на чл.314,
ал.1 от НПК, приложим по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, не събрал
всички доказателства, относими към административното
обвинение, които бил длъжен дори служебно да събира по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.317, вр. с чл.107, ал.2, във вр. с чл.13, ал.1 от НПК. Сочи, че тежестта на доказване на
всички факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, лежи върху АНО,
в случая Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, което не било сторено в
производството пред въззивната инстанция. Твърди
отново, че в решението липсват мотиви, какво е установил съдът, какво е приел
за доказано, кое не и въз основа на кои събрани по делото доказателства, какхо и било налице противоречие между установеното от съда
и събраните доказателства. С оглед на изложеното, с жалбата касаторът
моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №202 от постановено по
АНД №591/2022 год. на Pайонен съд - Кърджали, като
неправилно, необосновано с доказателствата и фактическата обстановка,
постановено в нарушение на материалният закон и съществено нарушение на
процесуалните правила и да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателно
постановление №09-2200091 от 03.05.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът – „Силвър
Сун” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ***, с управител Ю.Р.Х., се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител – адв.Т. Н. от АК – ***, който заявява,
че поддържа касационната жалба по изложените
съображения и че обжалва изцяло решението
на въззивния съд и моли да бъде
отменено. Отново сочи, че подробни съображения в тази насока са изложени в касационната
жалба, които поддържа, като да допълва,
че по категоричен
начин са доказали във въззивното производство, че дружеството „Силвър Сун” не
се занимава със строителство и строителни дейности, а се занимава с продажба
на текстилни изделия и дрехи, поради което
не е необходимо и не е имало нужда
да се открива
длъжност „строител” и да се
назначават лица на тази длъжност. На следващо място счита, че безспорно се установило от представения по делото граждански договор за ремонтни
услуги, сключен между изпълнителите Х. Х., А. Р.,
С. С., Б. И. и „Силвър Сун” ЕООД, чрез управителя Ю.Х., за извършване на ремонтни услуги и че обстоятелствата по този договор се
установили по безспорен и категоричен начин чрез разпитите на свидетелите – изпълнители по договора, както
и от лицето Р. Т., който бил собственик
на помещението, като чрез неговия разпит
било установено, че това помещение имало необходимост от ремонт, за да
бъде предоставено под наем на дружеството,
което и станало – влезли в контакт собственика на помещението и представителя на дружеството, разбрали са се
какъв ремонт и по какъв начин
ще бъде извършен,
който били направили работниците. Счита, че не е налице
трудово правоотношение между изпълнителите и възложителя по смисъла на закона, както твърдял представителят на Дирекция
„Инспекция по труда” – Кърджали и съда в решението си. Моли за съдебен акт, с който да бъде отменено въззивното решение и да бъде постановено
друго, с което да бъде отменено процесното
наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски по делото – платеното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касация – директорът на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали, не се явява, представлява се от редовно
упълномощения му процесуален представител – ст.юрк.Н. К., който оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, а оспореното решение - за правилно и обосновано и че същото
не страда от визираните в касационната жалба пороци. Счита също, че с оглед събраните писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция правилно е установила фактите и предмета на установяване и доказване и е формирала обоснован извод, че е доказано
нарушението на санкционираното
дружество. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави
в сила обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно, както и моли, с оглед изхода
на спора, да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение
в полза на Изпълнителна агенция „ГИТ”, а при условията на евентуалност,
прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения
в подкрепа на атакуванато решение излага
в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че правилно, въз
основа на установените факти по делото,
Районен
съд – Кърджали
е приел, че в случая, са били
налични правоотношения между касационния жалбоподател и лицето Б. Б. И., които правоотношения носят белезите на трудово правоотношение, както и счита, че в хода на административнонаказателното
производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като както АУАН, така и НП, съдържат
коректно описание на всички съставомерни признаци на нарушението, а именно - нарушение на разпоредбата
на чл.61, ал.1, във връзка
с ал.1, т.2 от КТ, които задължават отношенията, при предоставяне на работна сила, да
бъдат регламентирани чрез сключване на трудов договор преди постъпване на работника на работа и че правилно констатираното нарушение е било отнесено към санкционната разпоредба на чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ. С оглед на тези
съображения предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено
в сила.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е това по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, което нарушение е свързано с неправилно
прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Разгледана по
същество, касационната жалба е НЕ/ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№202 от 30.09.2022 год., постановено по АНД
№591/2022
год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №09-2200091 от 03.05.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на
„Силвър Сун” ЕООД, със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в качеството му на работодател, е
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда
и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда. Със същото решение Районен съд – Кърджаи
е осъдил „Силвър Сун” ЕООД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” – град София, сумата в размер на
100.00/сто/ лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, районният
съд е установил, че нa 14.03.2022 год., около 12:00
часа, свидетелите Е. Ю., Л. И. и Т. С. - инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда” - Кърджали, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство
по работни места на обект, представляващ извършване на ремонтни дейности в
магазин, намиращ се в ***, изпълняван от жалбоподателя „Силвър
Сун” ЕООД ***. Свидетелите установили на обекта да
работи лицето Б. Б. И. с ЕГН **********, който къртел подова настилка в
помещението, заедно с още няколко работника. В декларация, която контролните
органи му предоставили, той декларирал писмено, че от 14.03.2022 год. работи като
*** в обект на *** в ***, за фирма „Силвър Сун” ЕООД ***, без да има сключен трудов или граждански
договор, с работно време от 08:00 до 17:00 часа, с почивни дни събота и неделя,
почивка в работния ден от един час, при дневно трудово възнаграждение, в размер
на *** лева. Б. И. вписал в
декларацията също, че този ден къртели земята, още нямали договори, но щели да
ги представят. По време на проверката по работни места присъствал и управителят
на дружеството –жалбоподател, като на същия била връчена призовка по чл.45,
ал.1 от АПК, с която контролните органи изискали да се представят документи,
свързани с правоотношенията на работещите на обекта. Впоследствие проверката
продължила и по документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, като при
извършената справка в информационната система на ИА „Главна инспекция по труда”
било установено, че работникът Б. И. нямал сключен трудов договор с
жалбоподателя. На 16.03.2022 год. в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали
бил представен Договор за ремонтни услуги от 11.03.2022 год., сключен между „Силвър Сун” ЕООД ***, като
възложител и лицата Б. И. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., като изпълнители.
Според договора, изпълнителят приемал да извърши ремонт на обект: магазин,
намиращ се в ***, считано от 14.03.2022 год. до 18.03.2022 год., като била уговорена
цената, която възложителят ще заплати на изпълнителя за ремонта - 800 лева,
които да се заплатят по банкова сметка ***. На 16.03.2022 год. Ю.Р.Х. - управител
на „Силвър Сун” ЕООД, в
писмено обяснение посочил, че материалите за изпълнението на работата са
осигурени от собственика на помещението - Р. Т., който след ремонта щял да му
го даде под наем, а на 21.03.2022 год. Р. Т. дал писмено обяснение, че той е
осигурил плочите и камъка за ремонта на помещението, като казал на Ю.Х. да си
наеме майстори и да направи ремонта, както той прецени. Според контролните
органи, това означавало, че материалите за изпълнение на ремонта не били на
изпълнителя Б. И., той не бил самостоятелен и независим от възложителя и не
организирал сам трудовата си дейност и постигането на дължимия резултат. До
приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор между
жалбоподателя и Б. И. и затова контролните органи приели, че работодателят „Силвър Сун” ЕООД не е сключил
трудов договор с лицето, преди постъпването му на работа като ***, както и
приели, че това нарушение било извършено на 14.03.2022 год. По този повод, на
04.04.2022 год. срещу дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване
на административно нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с
чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството,
който го подписал и получил без възражения, а на 03.05.2022 год. наказващият
орган издал процесното наказателно постановление, с
което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ, наложил на „Силвър Сун”
ЕООД *** административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева,
за извършено нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка районният съд е установил от показанията
на свидетелите Л. И., Е. Ю. и Т. С. и от писмените доказателства - Акт за
установяване на административно нарушение от 04.04.2022 год., за който е
посочил, че се ползва с доказателствена сила,
съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка Изх.№ПР2208094/04.04.2022
год.; Декларации, съдържащи сведение по чл.402 от КТ от 14.03.2022 год. - 4
бр.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 14.03.2022 год.; Извлечения от регистъра
на уведомления за трудови договори на ИА „ГИТ” от 14.03.2022 год.; Договор за
ремонтни услуги от 11.03.2022 год.; Протокол за приемане на извършена работа от
18.03.2022 год.; Фактура от 18.03.2022 год.; Платежно нареждане от 18.03.2022 год.;
писмени обяснения; Справка от ТР за актуално състояние на „Силвър
Сун” ЕООД.
При анализа на гласните доказателства съдът изцяло е възприел свидетелските
показания на Л. И., Е. Ю. и Т. С., като е приел, че са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.Посочил е, че тези свидетели са
очевидци, извършили проверката по работни места и установили Б. И. да извършва
трудова дейност в обекта, изпълняван от жалбоподателя и не само възприели
непосредствено лицето да работи за дружеството, но и са събрали писмено данни
за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект,
описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. Съдът е приел също,
че по никакъв начин не се установява посочените свидетели да са пристрастни или
заинтересовани от изхода на настоящия спор, а освен това, показанията им се
потвърждавали напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства.
Районният съдът не е кредитирал представения от жалбоподателя Договор за
ремонтни услуги от 11.03.2022 год., като е приел, че същият противоречи на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, установяващи, че
отношенията между Б. И. и „Силвър Сун”
ЕООД *** не са гражданскоправни, а трудовоправни и че този граждански договор не кореспондира
и с попълнената от Б. И. в деня на проверката декларация, в която последният отбелязал,
че няма сключен такъв, какхо и че в този смисъл,
частично, били и показанията на св.Б. И., който в разпита си пред съда заявил,
че когато са били в магазина, не са имали сключен договор с Ю., но сключили
такъв, след като служителите от Инспекция по труда им казали. Съдът е посочил,
че впоследствие, в същия разпит свидетелят заявил, че не си спомня кога е
получил договора, но може би е било предишната седмица, а свидетелят Х., при
разпита си в съдебно заседание, не могъл категорично да посочи датата на
сключване на гражданския договор, но предполага, че е било на 11 март. Съдът е отбелязъл, че са сходни и показанията на свидетеля А. Р.,
който не могъл да си спомни, дали е подписал гражданския договор преди или след
проверката, както и на св.С. А. Така, съдът е приел, че от изложеното е видно,
че нито един от свидетелите, работили на обекта, не може да удостовери със
сигурност, кога са подписали договорът за ремонтни услуги, поради което не
следва да ги кредитира.
При така приетата за установена
фактическа обстановка,
от правна страна районният съд е приел най-напред,
че жалбата
е процесуално допустима, т.к. е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Районният съд е посочил, че разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ гласи, че
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на
КТ и че според другата, посочена в атакуваното постановление, правна норма на чл.61,
ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа. Съдът е приел, че от доказателствата
по делото безспорно се установява, че Б. И. е предоставял работна сила за
жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект, изпълняван от него,
с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за
което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка съдът е счел, че следва да
се приеме, че процесното административно нарушение е
извършено, тъй като работодателят не е сключил трудов договор с работника преди
постъпването му на работа, с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1, във
вр. с чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на констатираното
нарушение, районният съд е приел, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Силвър Сун” ЕООД ***, на
основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждаща наказание „имуществена санкция” или „глоба”,
в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. На следващо място
районният съд е посоцчил, че доколкото се касае за
нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна,
деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва, знаел
ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като
нарушена правна норма, както и че жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване
на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява
законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както
повелява посочената разпоредба. Съдът е отбелязъл
също, че наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да
я намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не е констатирал да са допуснати
нарушения на процесуалните процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното
постановление. Посочил е, че АУАН и атакуваното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени
времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран бил и нарушителя. Посочил
е също, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно,
какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е
неговата правна квалификация и не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Според районния съд,
словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на
чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, както и на
санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ и че именно това са разпоредбите, относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. Районният
съд не е споделил доводът, че не е осъществено процесното
административно нарушение, като е посочил, че изводът за извършването му следва
от съвкупния анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства и че друго
не следва и от представения Договор за ремонтни услуги от 11.03.2022 год., за
който било посочено, по каква причина не се кредитира от съда.
При събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извода, че
отношението между жалбоподателя и лицето Б. И. съдържа основните елементи на трудовоправно отношение, като място на работа, характер на
работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица и
че при това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на
сключен в писмена форма трудов договор между работодателя „Силвър
Сун” ЕООД и работника Б. И., след като последният
реално е изпълнявал трудови задължения, представлява нарушение на чл.61, ал.1,
във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, подлежащо на
административно наказание. Що се отнася до неспазването на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, съдът е намерил, че следва да се посочи, че действително в атакуваното
постановление липсват посочени отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, но
че в случая обаче, административното наказание за установеното нарушение по КТ
е определено в минималния предвиден в закона размер - „имуществена санкция”, в
размер на 1500 лева и затова, непосочването и необсъждането на отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства, макар и да е в разрез с чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, не представлява съществено нарушение, което да води до отмяна на атакувания
акт само на това основание, още повече, че нарушението по никакъв начин не
препятства извършването на съдебен контрол върху наказателното постановление. На
следващо място районният съд е посочил, че процесното
деяние не представлява маловажен случай, предвид значимостта на охраняваните
обществени отношения с нарушената материалноправна
разпоредба, т.к. обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от
най-важните конституционни права, а именно - трудовите права на гражданите,
като освен това, деянието е формално, на просто извършване и за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й
конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения. Съдът е отбелязъл,
че нарушения при връчване на АУАН и наказателното постановление не са
допуснати, като и двата акта са били връчени лично на управителя на
санкционираното дружество. Приел е за неоснователни и оплакванията на
жалбоподателя, касаещи датирането и номерацията на акта и атакуваното
постановление, като е посочил, че същите са ясно индивидуализирани, като липсва
каквото и да било съмнение относно датата и номера, под който са издадени АУАН
и наказателното постановление. Предвид тези съображения районният съд е извел и
окончателния си извод, че наказателното постановление е правилно,
законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, районният съд
е приел също, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с
ал.1 от ЗАНН, следва на административнонаказващият
орган, т.е в полза на ИА „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице, да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно - в размер на 100 лева.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен
съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция споделя, предвид събраните и приобщени по делото писмени
и гласни доказателства, така установената от районния съд фактическа
обстановка, като намира обаче, че въз основа на нея, съдът е направил неправилни
и незаконосъобразни изводи.
Настоящият
състав на касационната инстанция приема, че от събраните писмени и гласни
доказателства в производството пред Районен съд – Кърджали, не може да се
направи извод за доказаност на нарушението, описано в
процесното наказателно постановление, издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, за което е ангажирана
отговорността на касатора.
в пълна степен изводите на първоинстанционния съд,
като счита, че същите са правилни, законосъобразни и в пълно съответствие със
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и с приложимия
материален закон.
От приложената справка
от търговския регистър е видно, че касаторът „Силвър Сун” ЕООД ***, с ЕИК ***, е
с предмет на дейност: търговия със строителни материали; транспортна дейност в
страната и чужбина; покупко-продажба на стоки и други вещи в първоначален,
преработен или обработен вид и друга дейност, която не е забранена със закон.
Основна икономическа дейност от НКИД: покупко-продажба на стоки и деклариран
пред НАП, НСИ КИД 2008 код: 4771: Търговия на дребно с облекло.
От представения
и приет като доказателство Договор за ремонтни услуги с дата 11.03.2022 год.,
става ясно, че между „Силвър Сун”
ЕООД ***, представлявано от управителя Ю.Р.Х., като възложител и Х. Х. Х., А.
Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., като изпълнители, е сключен договор, по силата на
който, последните четири лица са приели да организират и извършат ремонт на
обект: магазин, намиращ се в ***, считано от 14.03.2022 год. до 18.03.2022 год.,
като е уговорена стойност/цена/ на извършената дейност от *** лева с ДДС. Страните са се договорили, също така, че
след изпълнение на възложената работа, дружеството заплаща сумата в размер на ** лева, по банкова сметка ***, а именно – по
банковата сметка на Б. Б. И.. По делото е представен и приет като доказателство
и протокол за приемане на извършената работа, с дата 18.03.2022 год., в който е
отразено, че възложителят приема извършената от изпълнителите работа и потвържадава задължението си за заплащане на договореното възнаграждене, в уговорения срок, по банков път. За
извършените СМР – ремонт на магазин в ***, от Б. Б. И., като изпълнител, е
издадена Фактура №** от *** год., с получател „Силвър
Сун” ЕООД ***, с ЕИК ***, за сумата от *** лева, т.е. за стойността на извършения ремонт,
съгласно цитирания по-горе договор. От представената и приета по делото справка
от електронно банкиране се установява, че на 18.03.2022 год., в 10:32 часа, касаторът „Силвър Сун” ЕООД ***, като наредител, е
превел сумата от *** лева, по сметка/IBAN/ *** „ОББ” АД ***
и като основание за превода – информация за получателя, е посочено – „Плащане
по договор за ремонтни услуги.”.
По административнонаказателната преписка са приложени писмени обяснения
от Р. Т. С. от датата 21.03.2022 год., в които същия е заявил, че е собственик на
помещението, в което е установено да се извършва ремонта и че той е предоставил
материалите за този ремонт (плочи и камък за цокъл), тъй като е имал намерение
да даде под наем на Ю.Х.. Тези свои обяснения Р. С. потвърждава в показанията
си, дадени в съдебно заседание на 22.07.2022 год., като в същите е посочил, че
с управителя на „Силвър Сун”
ЕООД – Ю.Х. се познава и са в добри отношения и че този магазин го е отдавал
под наем и преди това, като предишните наематели продавали дрехи, а после го
предоставил за ***. В показанията си заявява, че е имал намерение да направи
ремонт на помещението, тъй като такъв не бил правен отдавна, но след това го предложил
на Ю.Х. под наем. В показанията си свидетелят Р. С. заявява също така, че не е
сключвал договор с Ю.Х., като се разбрали, Ю.Х. да извърши ремонта и след като приключи,
да сключат договор, като отново сочи, че е предоставил материалите за този ремонт.
От показанията на
контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, извършили
проверката става ясно, че като са отишли в обекта, там са установили четири
лица, както и управителя на дружеството-касатор. Според
показанията им, при попълване на декларациите управителят помагал на лицата,
като това се изразявало в пресмятане на възнаграждението, което следва да се
заплати на лицата и наличието/липсата на граждански/трудов договор.
При съпоставяне
на всички тези доказателства, както и показанията на четирите лица и техният
анализ, се установява, че извършваната от тези лица и в частност от Б. Б. И.,
дейност, не е такава по предоставяне на работна сила в полза на работодател.
Ясно е, че не
всяко полагане на труд представлява престиране на
работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това
отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Когато
страните са договорили извършване на конкретно определена работа или постигане
на определен резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае
за граждански правоотношения, а не за трудови такива. Трудовият договор, така,
както е регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно
физическо лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при
определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място
и спазване на трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор (за
изработка, услуга, поръчка и др.), съгласно разпоредбите на ЗЗД, е за постигане
на определен трудов резултат, също свързан с полагането на труд, за което да
бъде заплатено предварително договорено възнаграждение, при липса на йерархична
зависимост между възложителя и изпълнителя. Преценката дали се касае за „трудов”
или „граждански” договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се
изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на страните, а и от
други обективни обстоятелства, касаещи конкретната възложена работа, респ.
конкретния резултат, който следва да бъде постигнат и начинът, по който това се
осъществява.
От събраните по
делото доказателства се установява, че управителят на дружеството „Силвър Сун” ЕООД *** е разговарял
с Б. И., с когото се познавал и който се е ангажирал да намери още няколко
човека, за да извършат ремонт на помещението и то за кратък перод
от време, в рамките на 4-5 дни, като дружеството е имало намерение да наеме това
помещение и да го използва за магазин за търговия с облекла. От доказателствата
става ясно, че собственикът на помещението - Р. С., е осигурил материалите за
подмяна на настилката/плочки/ и камъни за направата на външен цокъл. Не е
установено дружеството-касатор да е осигурило нито строителни
материали за ремонта, нито инструменти на четирите лица, извършващи ремонта,
както и не е установено последните да са спазвали някакво работно време, регламентирани
почивки, трудова дисциплина и т.н.
Предметът на
възложената за изпълнение дейност, свързана с постигане на определен трудов
резултат (извършване на ремонт на описания магазин в ***); уговореното
възнаграждение – *** лева, общо на
четирите лица, платими по сметка на само на едното от тях - Б. И. и другите
права, задължения и отговорности на страните (различни от тези на страните по
трудово правоотношение), не може да обоснове извод за трудовоправния
характер на отношенията между „Силвър Сун” ЕООД *** и Б. И.. Тук трябва да се посочи, че доказателствата
по делото са категорични в насока, че именно Б. И. е ангажирал другите три лица
– Х. Х., А. Р. и С. А., които да извършат ремонта на помещението заедно с него,
той е извършил оглед на помещението, заедно с управителя на дружеството и е
договорил цената от ***/***/ лева за този ремонт, като в показанията си е
заявил, че се е „спазарил за тази цена”, т.к. помещението било около 80 кв.м.,
като е трябвало да се изкъртят старите плочки и да се сложат нови, както и че
отвън е имало за правене и цокъл с камъни, с площ от около 20 кв.м., т.е. ясно
е било какъв краен резултат е следвало да се постигне. Отделно от това, от
доказателствата по делото и най-вече от показанията на свидетелите Х. Х., А. Р.
и С. А., а и на самия Б. И., става ясно, че след като ремонтът е бил извършен и
приет и по неговата банкова сметка ***, с подписания договор за ремонтни услуги
от 11.03.2022 год., възнаграждение за извършения ремонт, в размер на *** лева, именно Б. И. е изплатил на останалите три
лица суми от по *** лева, на всяко
от тях. Изложеното по-горе обосновава извода, че между Б. Б. И. и касатора „Силвър Сун” ЕООД *** не е възникнало трудово правоотношение, за
което да се изисква сключване на трудов договор в писмена форма.
При извършената
проверка от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, респ. в
извънсъдебната фаза на административнонаказателното
производство, до издаването на процесното наказателно
постановление, не са ангажирани доказателства, че в случая лицето Б. И. е било
наето от „Силвър Сун” ЕООД
*** и е полагало труд при изпълнение на трудови функции, по трудово
правоотношение, под контрола и ръководството на работодателя. Единственото
доказателство, на което всъщност се основават констатациите на контролните
органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали и което, по разбиране на
настоящия състав, е една съществуваща порочна практика, е подписаната от Б. Б.
И. декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ. По своя характер, подписаната
декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което, въпреки че
тя представлява допустимо в административното производство доказателство,
съгласно чл.43 от АПК, във вр. с чл.402, ал.1, т.3 от КТ, тази декларация не притежава обвързваща материална доказателствена
сила и съответно, само тя не е достатъчна за доказване, при условията на пълно
главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката
правоотношение между дружеството „Силвър Сун” ЕООД *** и лицето Б. Б. И.. В тази декларация не е посочено
договорено месечно или седмично възнаграждение, а е вписано единствено дневно
трудово възнаграждение, в размер на *** лева. Такъв
размер на дневно възнаграждение, между впрочем, са вписани и в декларациите,
попълнени и от останалите три лица, установени при проверката да извършват
ремонтните работи в това помещение, като според показанията на едното от тях –
св.Х. Х., дадени пред Районен съд – Кърджали, той е записал, че възнаграждението
се изплащало по този начин, защото с Ю.Х. се „спазарили” за *** лева, като ремонтът трябвало да започне в
понеделник и да завърши в петък, а с Б. И., който бил като ръководител на
бригадата, се уговорили, че всеки от четиримата ще получи по *** лева за тази работа от 5 дни. В същия смисъл са и
показанията на друго от лицата – св.С. А., който е заявил, че е бил ангажиран
за работата на този обект от Б. И., който им бил нещо като бригадир и че не
познава управителя на „Силвър Сун”
ЕООД, а след като завършили ремонта, Б. И. им дал по ***
лева. В същия смисъл са дадените показания пред Районен съд – Кърджали и от св.А.
Р., който също е бил ангажиран от Б. И. и който също е заявил, че не познава Ю.Х.
***, т.е. не познава управителя на „Силвър Сун” ЕООД и че бригадирът Б. И. им давал парите, като след
завършването на ремонта получил от него ***
лева.
Дадените пред
районния съд показания от тези свидетели съответстват с уговорения в договора срок
за извършване на ремонтните дейности и с размера на възнаграждението в същия договор
за ремонтни услуги от 11.03.2022 год., а те са в съответствие и с изплатената
сума от *** лева, по банковата сметка на Б. Б. И., от която
впоследствие същият е изплатил по *** лева на
останалите три лица. Следва да се отбележи, че в показанията си свидетелите
заявяват, че успели да приключат ремонта не за пет, а за четири дни, но така
или иначе, проверката от служителите от Дирекция „Инспекция по труда” -
Кърджали е била извършена в първия ден от изпълнението на този договор – на
14.03.2022 год. - понеделник, към която дата, според уговореното в договора,
ремонтът е следвало да бъде извършен за пет дни.
Така, поради всичко
изложено по-горе съдът намира, че в конкретния случай не са налице
предпоставките за уреждане на правоотношението между дружеството-касатор
и лицето Б. Б. И., като трудово правоотношение, респ. за сключване на писмен
трудов договор между тях, а от това следва, че липсва основание за налагане на
имуществена санкция на касатора „Силвър
Сун” ЕООД ***, поради нарушение на разпоредбата на
чл.61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.
Ето защо, с
оглед всичко изложеното по-горе, настоящият
състав на касационната инстанция, извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, намира, че оплакванията,
изложени в касационната жалба на „Силвър
Сун” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ***, представлявано от управителя му Ю.Р.Х., са основателни и доказани, а
изводите на районния съд са неправилни, необосновани
и несъобразени
със събраните по делото доказателства. Районният
съд е формирал необоснован и неправилен извод,
като е приел, че административното нарушение на трудовото законодателство,
вменено на търговското дружество – касатор в настоящото производство,
е извършено и че съответно, че правилно е ангжажирана
административнонаказателната му отговорност. Предвид
това и
на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира,
че твърдяните
от касационния жалбодател пороци на решението на
Районен съд - Кърджали, са налице и съответно, са налице твърдяните касационни
основания за отмяната му.
Обжалваното решение на Районен
съд – Кърджали е валидно и допустимо, но е постановено
при повърхностна, неправилна и необоснована
преценка
на събраните писмени и гласни доказателства,
а това е довело и до постановяването му в нарушение на материалния
закон.
Предвид това и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, по същество на
спора, с което процесното наказателно постановление,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, следва да
бъде отменено, като неаконосъобразно издадено.
При този изход на делото
и с оглед своевременно заявеното в касационната жалба, а и в хода по същество в съдебно
заседание, искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноските по делото, то в полза на същия,
на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, следва да се присъдят деловодни разноски за настоящата инстанция,
възлизащи в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно представения и приложен по делото договор за правна
защита и съдействие с дата 06.01.2023 год./л.15/,
ведно с пълномощно към него от същата дата. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено в съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника по касация, е неоснователно, тъй като изплатеното в
брой възнаграждение е под минималния размер, регламентиран чл.7, ал.2, т.2 (изм., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г., в сила от
08.11.2022 г.),
във връзка с чл.18, ал.2 (изм., ДВ, бр.88
от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За дължимите на касационния жалбоподател деловодни разноски следва да бъде
осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По изложените съображения
и на основание чл.221, ал.2, изр.I/първо/, предл.ІI/второ/, във вр. с чл.222,
ал.1, във вр. с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/
от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№202 от 30.09.2022 год., постановено по АНД №591/2022 год. по описа на Районен
съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №09-2200091
от 03.05.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във
връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на „Силвър
Сун” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание
„имуществена санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за
извършено нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Силвър Сун” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Ю.Р.Х.,
сумата в размер на 400.00/четиристотин/ лева, представляваща направени
разноски по делото, за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.