Решение по дело №274/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по молба на „А.” Е. гр. П. с ЕИК, представлявано от управителя С. Н. А. със съдебен адрес гр. П., ул. „Г. № на основание чл. 390 ГПК- за обезпечение на бъдещ иск с цена 122341 лв.

Молителят твърди, че на 30.07.2008 г. като възложител сключил договор за строителство изх. № 34/30.07.2008 г. със "СТ- С." О., със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „М.” , представлявано от Т. И. Т., като изпълнител. По силата на същия възложителят възложил на изпълнителя изпълнение на СМР. Срокът и начините за плащане били договорени между двете дружества, като крайният срок за издължаване на възложената и изпълнена работа бил 04.05.2009 г. В изпълнение на договора и след изпълнение на СМР, молителят периодично направил редица плащания, за които били издавани приходни касови ордери, а някои от плащанията били извършвани по банков път. Поради икономическата криза, молителят имал известни затруднения със заплащане на договорената цена за извършената работа. Към 04.03.2009 г. задълженията му към "СТ- С." О. по договора за възлагане на строителство от 30.07.2008 г. възлизали на 122341 лв. Предвид доброто партньорство между двете дружества, желанието им да продължат договорните си отношения, след проведени разговори с представители на „СТ- С.” О. гр. К., постигнали договореност да подпишат фиктивно нотариално заверено споразумение/договор, с което изпълнителят да гарантира своите вземания от възложителя. По този начин на 04.03.2009 г. подписали нотариално заверен договор за заем, с който „СТ- С.” О., гр. К. гарантирал вземанията си по договор за строителство от 30.07.2008 г. Представителите на "СТ- С." О.- Т. И. Т. и С. П. Л., както и молителят, съзнавали и такава била тяхната договореност, че действителната им воля всъщност е да се обезпечи вземането на "СТ- С." О. по договора за строителство, а не сключването на договор за паричен заем. Пари в заем не били предоставяни от „СТ- С.” О. на молителя, като всички знаели, че договора е фиктивен. В същия не били уговорени начин и място на изпълнение на "задължението" за връщане на "заемната сума" и не била издавана разписка за получената сума по договор за паричен заем. Имало свидетели на проведените разговори, а и сумата не била осчетоводена нито при молителя, нито при „СТ- С.” О., а срокът на изпълнение на "задължението за връщане на заема" бил кратък - 31.03.2009 г. Освен това в деня на подписване на договора за заем, молителят направил плащане в размер на 15640 лв., за което бил издаден ПКО, в който било отразено "авансово плащане". В последствие извършил и други плащания, като във всички ПКО било отразено "авансово плащане СМР". След 30.03.2009 г. поради некачествено изпълнение от страна на изпълнителя и спиране на СМР, с представители на "СТ- С." О. провели разговори, в които постигнали съгласие да преустановят СМР, като остатъкът, който следвало молителят да доплати след направените плащания от 04.03.2009 г. до 30.03.2009 г., възлизал на 38921 лв. "СТ- С." О. не е искал "връщане" на сума, дадена в заем, тъй като знаели, че договорката била привидна и фиктивна. По реда на чл. 417 от ГПК на „СТ- С.” О. бил издаден изпълнителен лист, съгласно който молителят следвало да заплати на „СТ-С.” О. гр. К. сумата от 122341 лв., дължима по силата на договор за заем с нотариална заверка на подписите от 04.03.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 08.09.2009 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 882/2009 по описа на ЧСИ Росен Сираков, с район на действие ОС- Кърджали. След като получаване на покана за доброволно изпълнение, провел отново разговор със законните представители на "СТ- С." О., гр. К.- Т. И. Т. и С. П. Л., които не отричали, че подписаният договор за заем бил привиден и посочената в него сума не е заемна. След получаване на съобщението на ЧСИ били запорирани всички банкови сметки на дружеството- молител до размера на "дълга", който към 23.10.2009 г. според покана за доброволно изпълнение бил в общ размер на 140354.68 лв. Сочи, че имал правен интерес да реализира правата си по съдебен ред в дадения от съда срок, с искане за обявяване на нищожност поради привидност/симулативност на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД на сключения между "СТ- С." О. гр. Кърджали, като заемодател и "А." Е. гр. П. като заемополучател договор за заем от 04.03.2009 г. Моли на основание чл. 390 от ГПК да му бъде издадена обезпечителна заповед, с която да бъде разпоредено спирането на изп. д. № 882/2009 по описа на ЧСИ рег. № 812 Росен Сираков, с район на действие ОС- Кърджали, поради непосредствената опасност да бъде увредено и засегнато имуществото му. Към молбата са приложени писмени доказателства.

Съдът като прецени изложеното в молбата, направеното искане и представените доказателства, намира молбата за обезпечение чрез спиране на изпълнителното дело за неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във възивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска, а разпоредбата на чл. 390 от ГПК предвижда, че обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Съгласно ал. 2 от същият текст съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по- дълъг от един месец. Съгласно ал. 4- молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението като спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на обезпечение. В разпоредбата на чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението, а именно- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Или, при произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства.

В конкретния случай съдът намира, че не са налице нужните предпоставки за допускане на обезпечението. От представените към молбата доказателства може да се направи извод за допустимост, но не и за вероятна основателност на бъдещия иск. В тази насока съдът съобрази, че относно правилата за доказване на привидната сделка, приложение намира и разпоредбата на чл. 165 ал. 2 от ГПК. Съгласно сочената разпоредба, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, могат да се допуснат свидетелски показания и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. В случая към молбата за обезпечение, действително са представени писмени доказателства, изходящи от молителя и от другата страна- договор за заем от 04.03.2009 г., подписан от молителя и другата страна за сумата 122341 лв., в какъвто размер е възлизало задължението на молителя към същата дата по договора за възлагане на строителство, както и самия договор за възлагане на строителство, подписан от евентуалния бъдещ ответник, приходни касови ордери, издадени от СТ- С.” О.- К., но от тези доказателства не може да се направи извод за вероятна основателност на иска. Липсва начало на писмено доказателство- т. н. „обратно писмо”, декларация и пр., които да правят вероятно основателно твърдението, че съглашението е привидно. От друга страна, молителят твърди, че дружеството- изпълнител целяло да гарантира своите вземания от възложителя, да обезпечи вземането си по договора за строителство, но в тази насока следва да се отчете и разпоредбата на чл. 310 и сл. от ТЗ, които уреждат видовете търговски обезпечения, тъй като в случая се касае до отношения между търговци.

Впрочем, в случая не са налице предпоставките на чл. 391 ал. І от ГПК- т. е. бъдещият иск по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, които да правят иска вероятно основателен. Липсата на тази предпоставка е достатъчно основание да се остави молбата без уважение. Поради изложеното, следва искането за допускане на обезпечение като неоснователно да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 390 ал. І от ГПК във вр. с чл. 395 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „А.” Е. гр. П. с ЕИК, представлявано от управителя С. Н. А. със съдебен адрес гр. П., ул. „Г. № на основание чл. 390 ГПК- за обезпечение на бъдещ иск с цена 122341 лв. чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 882/2009 г. на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812 с район на действие Окръжен съд- Кърджали.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника- от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397 ал. 1 т. 3 от ГПК.

Председател: