Р Е Ш Е Н И Е № І-70
град Бургас
,27.05. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............двадесети май…..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 514
по
описа за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Г.А.С. от с. *** –ищец по гр.д. № 407 /2019 год. по описа на Средецкия районен съд против решение № 219/17.12.2019 год. постановено по същото дело ,с което се предоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетния И. Г. А. /ро. На **.0*.20** г. / на майката Л.Д.И. и определено местоживеенето на детето при майката на адрес в с. ******* ,определен е режим на лични отношения с бащата ,който е осъден да заплаща и месечна издръжка за детето от 150 лв. ,както и направените от ответницата разноски по делото ,като исковете на Г.С. против Л.И. с правно основание чл. 127 ал. 2 вр. ал. 1 от СК ,чл. 59 от СК и чл. 143 ал. 1 СК относно местоживеенето на детето ,упраняването на родителските права ,личните отношения и издръжката му са отхвърлени.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,постановено при
неотчитане и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства .
Сочи
се ,че на първо място,че неправилен и в противоречие с доказателствата
бил извода на съда ,че майката на детето Л.И. била по-опитен и компетентен родител ,тъй
като имала две по-големи деца/като се има предвид и че тя говори само за едно дете ,а има две /.Твърди
се ,че тя не е трудово ангажирана ,няма
никакви доходи и не може да осигури
задоволяване на елементарни потребности на детето .Свидетелските
показания на доведените от ответницата свидетели са заинтересовани и не
следва да се кредитират според въззивника-Изготвената
психологическа експертиза била неубедителна ,като детето може да бъде настройвано и против баща си
.Затова се счита ,че данните по делото
не са преценени обективно и че въззивникът е
по-отговорния родител .
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се предоставят
родителските права на бащата или
евентуално да се върне делото за доизясняване на важни обстоятелства .
В
писмения си отговор по реда на чл. 263 от ГПК
въззиваемата И. оспорва въззивната
жалба .Поддържа се на първо място ,че по
делото било напълно изяснено ,че въззивницата е майка на три деца ,един пълнолетен син ,един непълнолетен и
малолетния И. и този факт не е бил
отричат /като е станало недоразумение при изготвянето на отговора на исковата
молба /.Възразява се ,че искането за снабдяване с удостоверение за изясняване
на факта ,че въззиваемата е безработна , е
недопустимо като преклудирано .
Подчертава
се ,че по делото е установено по безспорен начин,че въззиваемата е
отглеждала детето си и е била неотлъчно
до него до момента ,в който е напуснала дома си в края на декември 2018 г.,като
причината да напусне общото жилище и
физическия и психически тормоз от страна на въззивника
.В тази връзка са били и свидетелските показания ,които правилно са кредитирани
от районния съд ,който ги е обсъдил
достатъчно задълбочено.Установено е било също и че след напускането на жилището от майката
бащата фактически никога не е гледал сам детето –помагал е брат му и лицето Н.
Оспорва
се становището ,че изготвената експертиза била неубедителна .Счита се ,че същата е пълна и обективна и изчерпателна .
Първоинстанционният
съд според въззиваемата страна е обсъдил задълбочено и обосновано всички
основни критерии ,определящи наличието или липсата на родителски капацитет и е
направил правилна преценка, обективирана в
постановеното решение.Съдът е оценил правилно морала на двамата родители
,поведението им /включително и побоите и
нецензурните думи на бащата по отношение на майката пред детето/.Предвид на
всичко това е било установено, че иманно майката е по-отговорния родетил
,докато бащата ,въпреки обичта му към детето ,се държи лошо и с детето ,и с други хода от обкръжението
му.
Моли се
за потвърждаване на решението.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са искове с правно
основание чл. 127 СК-за определяне местожителството на детето на страните И. ,упражняването на родителските права
,личните отношения с него и родителя
,спрямо когото не е предоставено упражняването на родителските права и оздръжка за бъдеще време.
Няма
спор по делото ,че страните са родители
на детето И. Г. А. ,род. на **.**.****
г.,като от 2011 година те са живели на съпружески начала .
С искова молба бащата Г.С. -лично и в качеството на законен представител
на малолетния И., е поискал по реда на чл. 127 да
му бъде предоставено упражняването на родителските права над малолетното дете
,да бъде определено местоживеенето на детото при него
в с. ******* ,както и да бъде определен режим на лични отношения на детото с
майката и претендира месечна издръжка в
размер на 140 лв.
Съответно ответницата е предявила насрещни искове -лично и в качеството си на законен представител
на детето ,с които също претендира предоставяне на родителските права над детото ,пределяне на
местожителството на детето при нея ,на адреса в с.*******в дома на детето , като
се определи режим на лични отношения между детето и бащата и се претендира от него заплащане на
издръжка в размер на 150 лв.
Ищецът С. е
твърдял ,че докато са живели заедно с Л. е детето ,тя не се е грижила добре за детето и за домакинските работи ,а в края на 2018 г.
,без да са се карали ,напуснала дома им
и заминала и оставила ищеца и общото им дете сами .От тогава не се е заинтересувала за детето ,като се
обадила по телефона да каже ,че е в Гърция.Прибрала се в България през март
2019 г. ,но също не е обърнала внимание на сина си .През цялото това време
,откакто напуснала дома им ищецът се е
грижил за детето ,подпомаган от брат си
и жена му .Затова претендира предоставяне на родителските права на него ,като
се определи местожителството на детето при него.Майката пък – ответницата И. излага ,че от раждането на детето до датата на напускането на съвместното жилище се е грижила единствена за
детето .Твърди ,че не е напуснала доброволно дома си ,а ищецът я изгонил от жилището
/заедно със сина й от предходен брак,с когото живеели/.За да се спаси от
боя и да опази по-големия си син ,тя се изнесла от къщата ,но не можала да
вземе малкия И. ,защото това било невъзможно .Твърди ,че има изградена емоционална връзка с детето и е
родителят с по-голям родителски капацитет , а и
бащата-ищец е личност с криминални прояви ,употребявал алкохол в големи
количества ,поради което в интерес на детето родителските права да бъдат
предоставени на нея.
Категорична и безспорна е съдебната практика по
предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните
отношения между децата и родителите,обобщена и с Постановление № 1 от
12.11.1974 г. на ВС ,което дава указание
упражняването на родителските права и мерките да бъдат определени конкретно ,т.е. от
значение са не отделните обстоятелства,а съвкупността от обстоятелства на
разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските
права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелстваТази
относимост е зададена в изведени по тълкувателен път
критерии ,които не са изчерпателни и търпят развитие в обемането на съотносимите
и съпоставими към тях факти ,но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по решаваща значимост
:възпитателските качества на всеки родителите , моралния облик ,начина ,вида
,продължителността,ефективността на полаганите от родителя грижи към детето ,на
изразената му готовност да живее с
детето не само като заявление ,но и като реално предприети действия за това
;пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди , изследване към кого
от двамата родители в по-голяма степен
то е привързано и защо ,разполага ли
родителят с помощта на трети близки до детето лица ,на които при нужда може да
разчита;включително ,макар и допълнително
,следва съобразяване със социалната среда ,в която предстои да живее
детето ,не само като финансови и материални
възможности ,но и начина на живот.
Първоинстанционният
съд в случая правилно е определил и мотивирал
предпочитанието към единия родител ,като е придал решаващо значение на релевантните
критерии, визирани в ППВС № 1/1974 г. ,подлагайки на конкретно изследване и
анализ на тези предпоставки ,при което е постановил законосъобразно и правилно решение.Следва да
се подчертае ,че първоинстанционният съд е направил задълбочен и пълен анализ
на всички събрани по делото доказателства
от значение за оценката при кого
от двамата родители следва да останат децата ,въз основа на което са направени
обосновани изводи ,които се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав и
затова ,мотивирайки своето решение ,въззивният
съд изцяло препраща към мотивите на първостепенния съд на осн.чл.
272 от ГПК .Без да преповтаря подробно
описаните от районния съд факти и обстоятелства ,с оглед наведените във въззивната жалба възражения настоящият съдебен състав счита
,че трябва да допълни следното:
Доколкото от
свидетелските показания ,предоставения социален доклад/два с идентично
състояние/ ,включително и назначената
експертиза ,изпълнена от детски психолог ,се установява ,че и двамата
родители имат сравнително добри
родителски качества , а детето И. , въпреки
,че емоционално е по –привързан към бащата ,търси контакт и с майката ,влючително и физически –ласки и внимание .Резултатите от
изследването на назначената
психологическа експертиза са дали
основание за извод ,че детето желае да бъде и с двамата си
биологични родители ,но изправено пред
неразрешимостта на подобен вътрешен конфликт /че не може да бъде и с
двамата/,включвал „конфликта на лоялността „-когато е с майка си е лоялен към нея ,заявява ,че тя е мила и го
обича ,и обратно – когато е с бащата
заявява ,че не обича майка си .Не е констатирано отчуждаване обаче в
пълния смисъл от страна на детето към майката
и се отчитало емоционална привързаност към нея.Отчетено е от вещото
лице-детски психолог ,че негативните чувства спрямо майката на детето са инициирани от поведението на бащата . Затова изводът
е, че интересът на детето изисква преди
всичко приключване
на споровете между родителите , за да му се осигури спокойна и сигурна среда,още повече ,че /както е посочило и вещото лице /
детето е във възраст ,в която е особено уязвимо
и не можело да различава критично и да тълкува несъответствието между
това ,което то възприема само и това ,което му се казва или разказва ,като твърденията на бащата биват
възприети от детето безкритично .
Тук следва да
се посочи ,че неоснователно е
възражението във въззивната жалба относно едностранчивото възприемане от съда
на заключението на вещото лице-психолог ,което било
„Неубедително и базарино
на две проведени срещи с детето „ .Напротив –изложени са подробни съображения
защо е възприето заключението на в.л. ,като
съдът е съобразил всички останали доказателства по делото –
личните си възприятия от изслушването
родителите и свидетелите ,социалните доклади .Възприетата от съда
експертиза е в синхрон с останалите доказателства по делото
–така няма спор ,че ако майката не
присъства емоционално в живота на детето
си ,би се появил дефицит с различни
проявления в емоционалното и психическто развитие на детето .Затова връзката с майката е изключително важна за
правилното развитие на детето .
Що се отнася до
твърдението във въззивната жалба ,че от
доказателствата по делото се налагал
категоричният извод ,че бащата бил
по-отговорния родител ,който винаги бил
до сина си и осигурявал нуждите му ,то следва да се посочи ,че такъв извод не
може да се направи от данните по делото
:Всъщност установило се е по делото ,че до 2018 г. /когато Л. е напуснала
съвместното жилище/ за малкия И. се е
грижила тя /като й помагал брата на
ищеца с жена му/,включително и през времето ,когато ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода /до ноември 2016 г./.След като
майката напуска дома си и оставя детето
на грижите на бащата ,той е полагал
грижи не толкова лично ,колкото „чрез
трети лица“-брат му /който е дал показания в тази насока/,а впоследствие и
съжителката на бащата –Н. Освен това ,както правилно е подчертал първостепенният съд , по отношение на бащата Г. е било установено ,че същият има редица криминални прояви ,за които
е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.От заявеното от детето пред вещото
лице и отразено в заключението му
,бащата и детето ходели на разходка до магазина ,където винаги той купувал само ракия.Детето е заявило ,че
е станало свидетел на побой от страна на
Г. спрямо Л. ,удрял я с крак и й викал „боклук“,като е биел и по-големия син на
Л.-свид.К. И.
,разпитан пред настоящата инстанция.Именно това е била причината майката да напесне
заедно с големия си син дома и детето и
да замине при роднините си в Гърция-вж.
показанията на свид. Н. и А. А. .Всичко това ,както
правилно е подчертал районният съд ,води
до извод за отрицателен морален облик на бащата ,като примерът ,който
дава на сина си е недопустим за
формирането му като пълноценна личност
.Не се оспорва безрезервната обич на
бащата към И. и привързаността на детето
към него .Независимо от това обаче заключението ,че майката е по-подходящия
родител за отглеждането на детето и упражняването на родителските права ,е
правилен.От една страна следва да се отчете ,че майката има по-добрия морален
облик в семейството ,до раздялата тя е
полагала адекватни грижи за детето ,има
по-голям опит в отглеждането на деца /тъй като има още две големи деца/.Затова
действително в интерес на детето е
занапред то да се отглежда от майката .Действително детето е
във възраст ,в която се формира като личност и изключително много се влияе от
заобикалящата го среда .Затова и в тази възраст
се нуждае от засилена грижа ,любов ,топлина ,майчини ласки ,семейна
среда .Затова и с оглед възрастта на
детето ,при която липсва все още
изградена самооценка ,осъзнаване на личностни приоритети и емоционална
зрялост ,като е имал предвид и
личните си възприятия от изслушването на родителите ,районният съд е възприел заключението на за наличие на манипулация от бащата във връзка с реакцията на детето спрямо
майката ,при което е направил преценка
,че изборът на предпочитан родител от
страна на детето е значително повлиян и
направен под въздействието на бащата .С оглед нуждата от стабилност и
константна среда за детето ,за да се гарантира нормалното му развитие ,правилно
е предпочетена майката за упражняване на родителските права ,която от друга
страна демонстрира полагането на всички усилия за осигуряване на такава среда за всичките си деца/двете от които са пълнолетни / .
Ето
защо атакуваното съдебно решение следва
да бъде изцяло потвърдено . Неоснователни и недоказани са изложените във въззивната жалба възражения
против решението , като изводите не се променят и от новопредставените доказателства .Всъщност основните възражения във въззивната
жалба са ,че ответницата-въззиваема
не била посочила /по-скоро скрила/,че има
още двама сина ,освен И. /което
според въззивника било от съществено значение за
решаване на делото /,както и че неправилно е прието ,че тя е трудово ангажирана
,доката тя била безработна още преди приклячване на делото в първоинстанционния съд .Първото
възражение е неоснователно –тъй като по
делото е било установено и съдът е приел за безспорно ,че ответницата – въззиваема има общо 3 деца –малолетния И. и още двама сина ,които са навършили
пълнолетие / единият-в хода на производството ,който бе разпитан и в качеството
на свидетел – свид. К. И. /.От това следва ,че ответницата е задължена да полага грижи
единствено за малолетното си дете И. .От
друга страна,установи се по делото ,че действително от м. октомври 2019 г. ответницата е безработна ,регистрирана в Бюрото
по труда ,като до април 2020 година е получавала обезщетение за безработица .Този факт подкрепя извода на първоинстанционния съд за
по-висок размер издръжка за детето ,поради което и в тази част решението следва
да бъде потвърдено .С оглед изхода на спора и на осн.чл.
78 ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски по делото ,които съобразно представените доказателства и списъка на разноските по чл. 80 ГПК
,възлизат на 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното Бургаският окръжен
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
219/17.12.2019 г. постановено по гр.д. № 407/2019 г. по описа на Средецкия районен
съд .
ОСЪЖДА
Г.А.С. ,ЕГН **********, от с. *** ДА ЗАПЛАТИ
на Л.Д.И. ,ЕГН ********** от с. *** ,сумата 400 /четиристотин /лева –разноски по делото пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.