Определение по дело №520/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на Я. Д. Я., [ЕГН], от с. Здравец, общ. Търговище, ул. „Георги Димитров” №13, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. С. М. от АК-Търговище, против Решение № 2153-25-308/23.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1169-7 от 27.05.2024г., издадено от К. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25-47/12.04.2023 г. с което на жалбоподателя е отпуснато ПОБ в размер на 29,10 лв. дневно, считано от 29.03.2023 г. до 22.07.2024 г.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна. Съгласно чл. 120 ал.1 КСО в случая не се дължи внасяне на държавна такса, тъй като и според обжалвания административен акт жалбоподателят се явява осигурено лице.

Относно допустимостта на жалбата съдът констатира, че тя е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне /на 01.08.2024г./ и датата на подаване на жалбата на куриер – 15.08.2024г./според служебно направената справка от съда в сайта на Еконт по номера на пратката в приложената към жалбата разписка/л.8 от делото/. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Я. Д. Я., [ЕГН], от с. Здравец, общ. Търговище, ул. „Георги Димитров” №13, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. С. М. от АК-Търговище, в качеството му на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 08.11.2024 г. от 10.00ч., в Зала №5 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се визира незаконосъобразност на оспореното решение поради наличие на отменителните основания на чл. 146 т.3, 4 и 5 АПК - допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, и несъответствие с целта на закона. Твърди се че органът е приложил неправилно чл.65, §1 от Регламент № 883/2004 и дадените указания относно изчисляване на ПОБ, утвърдени със Заповед № РД-06-7/03.06.2014г. на заместник министъра на труда и социалната политика. Според жалбоподателя между страните нямало спор по фактите, а спорни по делото били периода и основата, върху които следва да се определи размерът на обезщетението. Сочи, че той се явява „случаен работник“ и дните, в които е полаган труд, са заплащани по фиксирана дневна ставка, т.е. заплата за работен ден, тъй като в посочените специфични сектори - „градинарство“ и „селско стопанство“ била въведена т. нар. „система на фишовете“. Досежно периода, който следва да бъде съобразен при изчисление на ПОБ, се сочи, че неправилно органът е съобразил трудовата заетост на жалбоподателя само през периода от 25.09.2023 година до 29.09.2023 година, а следвало да се вземе предвид броя на работните дни в съответствие с действително отработените за периода от 05.09.2023г. до 29.09.2023г. вкл. - общо 21 отработени дни, както било посочено и в сключения трудов договор. Оспорващият твърди, че броят на отработените дни за периода от 05.09.2023г. до 22.09.2023г. е 16, според отразеното във фишовете за заплати. Според същия нормите на чл. 62 §1 и §2 от Регламент № 883/2004 се тълкуват така, че не се отчита предвидения по българското законодателство срок от 24 календарни месеца/чл.54бКСО/ и се взема предвид периода на последната месторабота, независимо колко е продължил, като същият не следва да се разделя на подпериоди. По отношение на основата, върху която следва да се изчисли ПОБ заявява, че това следва да е полученото брутно трудово възнаграждение от последната месторабота, без същото да бъде редуцирано до размера на максималния осигурителен доход за България за съответната година. Според направеното в жалбата изчисление на размера на ПОБ въз основа на приложения фиш на жалбоподателя полученият брутен трудов доход е разделен на 16 работни дни като на базата на полученото среднодневно възнаграждение е изчислен размера на ПОБ по чл. 54б ал.1 КСО, а именно 130.68 лева, който е редуциран до максималния размер на обезщетението по българското законодателство : за 2023г. - 85.71 лева, а считано от 01.01.2024г. до 22.07.2024г. - максималния размер от 107.14 лева дневно. Като счита, че потвърденият с оспореното решение размер ПОБ е незаконосъобразно занижен, жалбоподателят моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане за определяне на ПОБ, и да изпрати преписката на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ ответната страна признава правото на обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а ал.1 КСО на жалбоподателя като лице, чиято последна трудова заетост е била в друга държава – членка, а постоянното му пребиваване е било в България; 2/ безспорен за страните факт е, че последният работодател на жалбоподателя е JADOUL BV в Кралство Белгия; 3/ страните не спорят по факта, че жалбоподателят е бил осигурен по последния си трудов договор за всички социални рискове, в това число и за „безработица“; 4/ ответната страна не оспорва размера на получения от жалбоподателя брутен доход, отразен в приложените по преписката фишове за заплати.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за определяне на посочения в оспорения акт размер на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжен да докаже фактите, на които основава оспорването си, като напр. продължителността на последната му работа по трудово правоотношение в Белгия, т.е. на последната си трудова заетост, и размера на полученото от него среднодневно трудово възнаграждение по това правоотношение.

По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.