РЕШЕНИЕ
№ 260049/19.05.2021 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети април през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 387 по описа на съда за 2020
г.,
За да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 7040 от 12.11.2020 г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция „**”, гр. **, с което на Д.П.Т. с ЕГН **********
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата за нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, б. ”а” от Закона за пътищата.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният
представител на А. “***.” - *** - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.
61, ал. 1 от ЗАНН, не се явява, като в писмено становище оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки конкретни
доводи в тази насока.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните
правни съображения:
Районен съд – Велики Преслав, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.П.Т. работи като шофьор към фирма „***“ООД
гр. ***. На 14.10.2020 г. около 10.53 часа, Т. управлявал пътно
превозно средство с 5 оси, състоящо се от МПС с 2 оси, марка „***“, модел „***“с
рег. № *** и полуремарке с 3 оси , с рег. № ***. По време на движението му по
път ІІ -73, км. 24+300, на разстояние 1 км. след разклона за гр.*** в посока гр. *** – гр.*** бил спрян за рутинна
проверка от служители към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към
Агенция „***”, гр. ***. След направено измерване на разстоянието между осите и
извършена проверка с техническо средство ел.везна PW-10 №К0200007 и ролетка № 1304/18 /5 метра/ било установено,
че измереното разстояние между осите е 1.32 м, измерената сума от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.350 тона, при максимално допустимо
натоварване на оста 24 тона. Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/
единична ос на ППС е 15.600 тона, при максимално допустимо натоварване на оста
11.5 тона. Жалбоподателят превозвал пшеница. Резултатите от извършената проверка
били отразени и в издаденият от проверяващите лица Протокол № 0000036/2020
отразяващ точното тегло на измереното ППС. От страна на водача не били
представени валидно разрешително или квитанция за платени пътни такси в
Република България за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. За констатираното нарушение на
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
0007809 от 14.10.2020 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за
пътищата. Актът е бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил,
който го е подписал, без да изложи възражения по него. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не са били депозирани допълнителни писмени възражения. При съставяне и
връчване на акта водача е бил уведомен, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.
3 от Наредбата, може да продължи движението си с посоченото ППС след получаване
и представяне на валидно разрешително или квитанция за платени пътни такси по
реда на раздел ІV от Наредбата. Това обстоятелство е било отразено в
приложената по делото Разписка от 14.10.2020 г., подписана лично от
жалбоподателя. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 7040 от 12.11.2020 г. на
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол”, Агенция „***”, гр. ***, с което на Д.П.Т. с ЕГН **********
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата за нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, б. ”а” от Закона за пътищата.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Е.Л.С. и на свидетеля А.М.А.
както и от присъединените по делото писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Е.Л.С. и А.М.А. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на
проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Наказателното
постановление № 7040
от 12.11.2020 г. е издадено от компетентен
орган - от Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София, съгласно
заповед № РД – 11 - 1266/17.10.2019 г. на Председателя на Управителния съвет
на А. „П.и.“ - *** към Министрество на регионалното развитие и
благоустройство. При извършената служебна проверка съдът
установи, че в хода на административно – наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен
акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити,
същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното
постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно
пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което
съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а”
от Закона за пътищата /ЗП/ за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Конкретните норми в тази насока са
уредени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, като разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 2 от същата визира, че
тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса,
по-голяма от стойностите по чл. 6, както и натоварване на ос, по-голямо от
стойностите по чл. 7. А според § 1, т. 1 от цитираната Наредба №
11 от 03.07.2001 г. по смисъла на тази наредба „извънгабаритни ППС“ се
наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката,
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с 5 оси, състоящо се от МПС с 2
оси, марка „***“, модел „***“с рег. № *** и полуремарке с 3 оси ,
с рег. № ***. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. ”а” от
цитираната Наредба № 11 допустимата максимална маса на посочения вид ППС е 40
тона. Според нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. ”б” от същата наредба сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1.3 метра е 24 тона, а съгласно чл. 7, ал. 1, т.
4, б. ”а” от Наредба № 11 максимално допустимото натоварване на единична ос –
задвижваща на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 е 11.5 тона. От
материалите по делото и по-специално от събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. и А. както и от приетите
като писмени доказателства по делото Протокол № 00000364/2020 от
14.10.2020 г. г., отразяваща точното тегло на измереното ППС и установяваща, че
към момента на извършване на проверката измереното разстояние между осите е
било 1.32 м, измерената сума от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 30.350 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24
тона. Измереното натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос на ППС е 15.600
тона, при максимално допустимо натоварване на оста 11.5 тона. Т. е. измерените
параметри на управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно по смисъла
на § 1, т.
1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата
наредба.
От представените като писмени доказателства по делото
Декларации и Сертификати за съответствие DIN 50049 – 2.1, Заявление за
последваща периодична проверка на средства за измерване, съгласно Наредбата за
измерване, подлежащи на метрологичен контрол № 29067/25.06.2020 г. се
установява по безспорен начин, че използваното техническо средство и ролетката
са одобрени и въведени в експлоатация по съответния ред и че към датата на
проверката са били годни за извършване на съответните измервания.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че
жалбоподателят управлявайки ППС с тегло над максимално допустимата маса и
натоварване на ос е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а”
от ЗП. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 53, ал.
1, от ЗП, съгласно която се наказват с „глоба“ от 1 000 до 5 000 лева, ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбата
на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. ”в” и
„г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършват или наредят да бъдат
извършени конкретно изброени дейности, между които и движение на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Според настоящия съдебен състав именно
жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото именно той в качеството си на
водач е осъществявал движението на посоченото ППС, поради което съдът намира,
че правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.
Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно минимума на посочената разпоредба, като се е съобразил и
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и с обстоятелството, че констатираното нарушение
е извършено за първи път и изискването на чл. 37, ал.3 от Наредба №
11/03.07.2001 г. да
продължи движението си след получаване на разрешително е изпълнено от
жалбоподателя, доколкото по делото е установено, че той е продължил движението
си като се е снабдил с такова разрешително.
Съдът не кредитира доводите на жалбоподателя, изложени
в жалбата, че административнонаказателната отговорност следва да бъде
понесена от юридическото лице – неговия работодател. На първо място, това е
така, защото съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата едни
от субектите на процесното нарушение по чл. 26, ал.
2, т. 1, б. ”а” от Закона за пътищата /ЗП/ са физическите лица, т. е. шофьорите на
тези пътни превозни средства, които могат да носят такава административно -
наказателна отговорност извън тази на юридическото лице по чл. 54 от същия закон.
В случая административно – наказателната отговорност е правилно насочена именно
към шофьора, който е извършил движение по републиканската пътна мрежа на
съчленено пътно превозно средство. Основен съставомерен елемент, водещ до
ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача в случая е
фактът, че ППС надвишава максимално допустимите нормативно определени норми,
което от своя страна го квалифицира именно като извънгабаритно превозно
средство по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата наредба. От друга страна, органите на Агенция
„***“ установяват, че той управлява извънгабаритно превозно средство без
надлежно издадено разрешително или документ за платена такса съобразно чл. 14,
ал. 3 от Наредба № 11 /арг. от чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/. Именно такава
е настоящата хипотеза, тъй като на водача е съставен акт за установяване на
административно нарушение за управление на извънгабаритно ППС, без разрешение,
издадено от управляващата пътя администрация. В този смисъл, по делото не се
твърди, а и липсват доказателства за издадено подобно разрешение, поради което
настоящия съдебен състав намира, че деянието е осъществено от обективна страна.
Съдът счита, че е налице и субективния елемент на административното нарушение.
Водачът е бил длъжен и е следвало да знае, че параметрите с или без товар на
управляваното от него ППС не надвишават максимално допустимите норми по
посочената Наредба № 11, както и че управляваното извънгабаритно превозно
средство изисква снабдяването му с нарочно разрешение за движение по пътищата
на републиканската пътна мрежа, поради което, управлявайки извънгабаритното
съчленено ППС без такова разрешение, е допуснал нарушение, осъществяващо
административнонаказателния състав на чл. 53, ал.
1, т. 2 от ЗП.
Същевременно настоящия съдебен състав намира
за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не
съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от
обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9
от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са
установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на някакво
конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното
неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на
цитираната разпоредба. В случая съдът, като съобрази материалите по делото,
естеството на нарушението и риска, който претоварването на автомобилите носи за
пътната инфраструктура и за пътищата, намира, че същото не крие по-малък риск и
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други
нарушения от този род, поради което не може да бъде квалифицирано, като
маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Не е
достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН и фактът, че процесното
нарушение се явява първо за нарушителя.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Поради което и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 7040 от 12.11.2020 г. на Началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол”, Агенция „***”, гр. ***, с което на Д.П.Т. с ЕГН **********
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата за нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, б. ”а” от Закона за пътищата.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Шумен в 14-дневен срок
от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: