О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….03.2020 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение,
в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
М.
НЕДКОВА
разгледа въззивно гр. дело № 303
по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. Иванов и съобрази
следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Г.А.К. от гр.
Варна, подадена чрез процесуален представител адв.
Св. В. *** срещу решение № 4952/15.11.2019 год., постановено по гр. дело №
5314/2018 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от ищеца
(настоящ въззивник Г.А.К. срещу А.С.Д. и М.Д. ***
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответниците да преустановят действията си, с които пречат на
ищеца да ползва собствения си недвижим имот,
представляващ апартамент №
97 - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2554.414.1.25 по КККР на гр. Варна,
адрес гр. Варна, ул. „Петър
Райчев“ бл. 2, вх. Б, като осигурят достъп за извършването на ремонт на
обща част от сградата – част
от комин, намиращ се в държания
от ответниците самостоятелен обект в същата сграда – апартамент № 100, съставляващ
обект с идентификатор
10135.2554.414.1.28 по КК на гр. Варна, както и за
осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5 500 лева – обезщетение за претърпени от противоправното поведение на двете ответници неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания от невъзможността ищецът да използва пълноценно имота си, и в тежест на ищеца са възложени и разноски.
В жалбата са наведени оплаквания, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които обобщено се свеждат до неправилно разпределение на доказателствената тежест между страните относно
установяване на подлежащите на доказване факти от значение за спора, неправилен
анализ и преценка на доказателствата. Отправено е искане за отмяна на решението
и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.
Въззивникът твърди, че наведените от ищеца в исковата и уточняващите му молби твърдения за факти относно иска
по чл. 109 ЗС, а именно, че действията на ответниците, с които същите пречат/смущават ищеца да упражнява пълноценно
и в пълен обем рпавото си на собственост върху апартамента, се изразяват в неосигуряване на достъп до жилището
на ответниците за извършване на
ремонт на обща част от
сградата – коминно тяло, преминаващо през апартаментите и на двете страни,
са твърдения за отрицателни факти, които са
в причинно следствена връзка с претендираното нарушено упражняване на правото на
собственост от ответниците. Вместо това в нарушение на ГПК първоинстанционния съд е разпределил неправилно доказателствената тежест, като възложил в тежест на ищеца да
установи, че упражняването на правото му на собственост е смущавано от ответниците чрез действия, изразяващи се в недопускане до
обща част на сградата, намираща се в собствения на единия и обитаван от другия
ответник имот, като с това се осуетява извършване на неотложен ремонт.
Твърди се още, че неправилно е
възприета и позицията на ответниците срещу исковете,
изразена в отговорите им на исковата молба. Според въззивника
ответниците не са оспорили основателността на иска –
нито в отговорите си на исковата молба, нито в първото по делото открито
съдебно заседание; не са оспорили и наведените от ищеца твърдения за факти, а
са изразили становище, че искът по чл. 109 ЗС е недопустим и са поискали
прекратяване на делото.
В
резултат на това и неправилно и в нарушение на процесуалните правила е указано
на ответниците, при успешно доказване от ищеца на
твърдените от него факти, да докажат, че общата част
на сградата (комин), преминаваща през апартамент 100 в процесната
сграда е технически изправна или че са осигурили достъп на ищеца за отремонтирането й. Възвивникът
счита, че поради неправилното тълкуване на позицията на ответниците
и неправилно разпределената доказателствена тежест, е
бил лишен от справедлив процес и правото му на защита било ограничено.
Твърди се също, че съдът не е
изследвал и не е дал отговор на основния спорен въпрос по делото – че ответниците препятстват осигуряването на функционирането на комина като
обща част в сградата-етажна собственост като не предоставят
достъп до апратамента
си за ремонтиране на комина, а вместо това е изместил предмета на спора.
Оспорен е и изводът на съда, че за ответниците била налице и основателна
причина да не допуснат ремонта
на общата част – комин единствено
в техния обект, доколкото
за правилното му функциониране било необходимо обследване по цялото
му протежение за годността му и надлежно становище-предписание от техническо лице
с пълна проектантска правоспособност за необходимите ремонтни работи, каквото в случая липсвало, при
което и не е налице противоправно поведение на ответниците. Този извод на районния съд е неправилен, тъй
като е изведен въз основа на заключението на вещото лице Ганев по повторната СТЕ относно техническото и конструктивно състояние на процесното
коминно тяло и необходимите ремонтни дейности, които следва да се
извършат за ефективната и безопасна експлоатация на комина
– необходимост от цялостно преизграждане на комина –
без да е съобразено от съда, че вещото лице не притежава нужната квалификация и
компетентност – не е архитект,
нито конструктор, нито проектант или друг строителен специалист – за да дава
отговор на този въпрос.
С жалбата са направени искания за
събиране на доказателства във въззивната инстанция, а
именно: І) За допускане до разпит на един свидетел за установяване на факта, че
ответниците напълно отказват съдействие за отстраняване
на повредата на комина в техния
апартамент, като след взетото решение
на Общото събрание са били
уведомявани няколкократно, по различен начин и в различни дати и часове, да допуснат представители
на определеното дружество да извърши
необходимите СМР на процесното коминно тяло според противопожарните
норми, регламентиращи годността на същото; ІІ)
за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза, в която да бъдат включени
вещи лица, специалисти в областта на отопление, вентилация
и климатизация /ОВК/, пожарна
безопасност и здраве /ПБЗ/,
инженер -строителен конструктор, със задача: вещите лица след запознаване с материалите по делото, след
оглед на процесния комин и извършване на необходимите
изпитания с цел компетентно и обстойно обследване, да дадат отговор на
следните въпроси: Годно ли е процесното коминно тяло за
бъдеща експлоатация? 1) Какво е техническото и конструктивно състояние на процесното
коминното тяло? 2) Какви СМР следва да се извършат за
ефективната и безопасна експлоатация на коминното тяло? 3) Кои са участъците, компроментирани и подлежащи на ремонт на процесното коминното тяло,
респективно в кои точно участъци е и в кои места се налагат строително ремонтни
дейности, както и какви са те
по вид? 4) Ако не се налага
цялостен ремонт на комина какви точно СМР следва да се извършат? 5) Има ли нарушения на
конструктивната цялост на коминното тяло и в кои зони се
намират?
Исканията се обосновават с
разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК, ответницата по исковете (ответник и по въззивната
жалба) М.Д.Д., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Излага подробни съображения. Не изразява конкретно становище по направените от въззивника доказателствени
искания.
От ответницата А.С.Д. писмен отговор
на жалбата не е подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Съдът, като се запозна с делото,
намира, че оплакванията за неправилно разпределена доказателствена
тежест между страните са неоснователни. Доказателствената
тежест е правилно разпределена, като следва да се посочи, че твърденията на
ищеца относно действията, с които ответниците пречат
на ищеца да упражнява пълноценно и в пълен обем правото си на собственост върху
апартамента не са твърдения за отрицателни факти, както правилно е преценено и
от първоинстанционният съд при разпределяне на
тежестта на доказване, а са твърдения за положителни факти, и правилно
доказването на осъществяването им е вменено в тежест на ищеца. Т. е.,
процесуални нарушения във връзка с разпределението на доказателствената
тежест няма, поради което и не се налага да се дават указания към страните и да
им се предоставя възможност да сочат и представят други доказателства, извън
вече ангажираните.
Направените с въззивната
жалба искания за събиране на доказателства са неоснователни, тъй като
предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК не са налице.
Действително, с исковата си молба
ищецът е поискал допускане до разпит на трима свидетели за установяване на
обстоятелствата относно „многократните му предложения за решаване на въпроса и
поканите му до двете ответнички да съдействат за отстраняване
на повредата на комина в техния апартамент“.
Първоинстанционният
съд, с определението си от закритото съдебно заседание по чл. 140 ГПК, е
допуснал до разпит един свидетел, който е разпитан в проведеното на 07.02.2019
год. с. з. и е дал показания за факти относно двата обективно съединени иска. Искането
за втори свидетел е поддържано от ищеца в следващите проведени съдебни
заседания, като е отхвърлено по съображения, черпени от нормата на чл. 159, ал.
2 ГПК.
Като съобрази предмета на спора и
събраните в първата инстанция доказателства, настоящият състав счита, че като е
отказал разпит на втори свидетел първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради което и не е
налице предвиденото в чл. 266, ал. 3 ГПК условие за допускане до разпит на един
свидетел във въззивната инстанция.
Искането на допускане на тройна съдебнотехническа експертиза с посочените по – горе задачи
също е неоснователно. По делото са изслушани заключенията на две експертизи –
съдебно-техническа и съдебно пожаро -техническа
експертиза, които са дали отговор на поставените им от съда и страните въпроси,
относими към спора, като не са налице предпоставките
на чл. 201 ГПК по отношение на нито едно от двете заключения. Ето защо и като е
отхвърлил искането на ищеца за тройна съдебно-техническа експертиза, след
изслушването на повторната, първоинстанционният съд
не е допуснал процесуално нарушение. На следващо място въпросите, които ищецът
се домогва да изясни с поисканата с въззивната му жалба
съдебно-техническа експертиза, нямат отношение към спора, чиито рамки са
определени от твърденията на страните, а са от значение за друго производство
(административна процедура по чл. 54а от ЗУЕС).
По тези съображения направените с въззивната жалба искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция настоящият състав счита за неоснователни.
След запознаване с делото съставът констатира,
че липсват доказателства за представителната власт на адв.
Б.Б. и на адв. Йордан Чаков да представляват ответницата А.С.Д., първият - в с.
з. на 07.02.2019 год., а вторият – в с. з. на 11.04.2019 год.; липсват представени писмени пълномощни (чл.
33, изр. първо ГПК); не е налице и упълномощаване от страна на А.Д. към нито
един от двамата адвокати и в хипотезата на чл. 33, изр. трето ГПК.
Горното налага да се даде възможност
на ответницата А.С.Д. в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящото
определение, с писмена молба до съда, да заяви дали потвърждава извършените от адв. Б.Б. *** без представителна
власт действия в проведеното на 07.02.2019 год. съдебно заседание, както и дали
потвърждава извършените от адв. Йордан Чаков от АК-Варна без представителна власт действия в
проведеното на 11.04.2019 год. съдебно заседание, като при неизпълнение на горното
в дадения срок ще се счита, че действията не са потвърдени и ще се смятат за
неизвършени – чл. 101, ал. 3 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от
Г.А.К. от гр.
Варна въззивна жалба срещу решение № 4952/15.11.2019
год., постановено по гр. дело № 5314/2018 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащите се във въззивната жалба искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция, а именно: 1) За допускане до разпит на
един свидетел за установяване на факта, че ответниците напълно отказват съдействие за отстраняване
на повредата на комина в техния
апартамент, като след взетото решение
на Общото събрание са били
уведомявани няколкократно, по различен начин и в различни дати и часове, да допуснат представители
на определеното дружество да извърши
необходимите СМР на процесното коминно тяло според противопожарните
норми, регламентиращи годността на същото; 2) за
назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза, с описаните по – горе задачи;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с. з.
на 06.04.2020 год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, ведно с връчване на препис
от настоящото определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата А.С.Д.
в едноседмичен срок от връчване на
препис от настоящото определение, с писмена молба до съда да заяви дали потвърждава
извършените от адв. Б.Б. ***
без представителна власт действия в проведеното на 07.02.2019 год. съдебно
заседание, както и дали потвърждава извършените от адв.
Йордан Чаков без представителна власт действия в
проведеното на 11.04.2019 год. съдебно заседание;
УКАЗВА на А.С.Д., че при
неизпълнение на горното в дадения срок, ще се счита, че действията не са
потвърдени и ще се смятат за неизвършени – чл. 101, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.