РЕШЕНИЕ
№
251
гр. Хасково, 14.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково в открито съдебно заседание на двадесет
и девети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия
:Цветомира Димитрова
при
участието на секретаря Йорданка
Попова……………………………………………………
и
в присъствието на прокурор:………………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм.д. №1245/2021г. по описа на
Административен съд - Хасково
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО във вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на Х. А. М.,***, против Решение № 1012-26-487-1 от 24.11.2021г. на
Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против задължителни
предписания № ЗД-1-26-01020472 от
20.10.2021г. на контролен орган на ТП на
НОИ - Хасково.
Твърди се, че
решението е немотивирано и незаконосъобразно. Излагат се доводи,че в оспореният
акт не били описани всички значими факти, не било посочено правното основание
за искането за предоставяне на доказателства относно осъществяваната дейност от
жалбоподателката, както и същия не кореспондирал с обжалваните задължителни
предписания. Сочи се, че в контролно-отменителното производство не били
извършени проверки относно значимите факти и обстоятелства – не били събрани
писмени обяснения от лица пряко възприели фактически действия относно
извършваната дейност като земеделски производител. Твърди се също, че
задължителните предписания били издадени от неоторизиран контролен орган, без
издадена заповед по реда на Инструкция № 1 от 03.04.2015г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ.
С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено
изцяло оспореното решение, с което са
потвърдени процесните задължителни предписания
на контролен орган на ТП на НОИ - Хасково, както и да бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателката. Ответникът - Директор на ТП на
НОИ – Хасково, в съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли
същата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема
за установено от фактическа страна следното:
С вх. № 1043-26-387 от 11.10.2021г. на ЗА ръководителя
по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ(л.50) до Сектор КР на ДОО при ТП на
НОИ-Хасково, бил изпратен сигнал с искане за извършване на проверка за
установяване на обстоятелства от значение за уточняване правото на парично
обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО с начална дата
05.09.2021г. по представени от Х. М. документи. С резолюция от 12.10.2021г. на съответно длъжностно лице при на НОИ- Хасково
било възложено осъществяване на проверка.
В хода на
проверката били изискани справки от ОД“Земеделие“, гр. Х., от които, както и от
справките в информационната база на НОИ било установено, че жалбоподателката е регистрирана, като самоосигуряващо се лице – земеделски
стопанин, на 01.06.2020г., с дата на
започване на дейността 04.06.2020г., с валидна регистрация до 11.06.2021г., и на
02.04.2021г. с валидна регистрация до края на срока по чл. 12, ал.2 от Наредба
№ 5/2009г. за условията и реда за подаване на схеми и мерки
за директни плащания за следващата стопанска година, с място на
упражняване на дейността с. Б., обл.Х. Установено било и, че същата е заявила
намерения за засяване на култури: домати
- градински на площ 0.500ха и пипер – полски на площ 0.100 ха. Не е спорно по
делото, че жалбоподателката считано от 04.06.2020г. е
заявила вид на осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“.
Проверката е приключила с Констативен протокол №
КВ-5-26-01020456 от 20.10.2021г. на Контролен орган при ТП на НОИ-Хасково(л.13).
Със задължителни предписания изх.№ ЗД-1-26-01020472 от
20.10.2021г. Контролен орган на ТП на НОИ е предписал в срок от 14 - работни
дни от получаването им, самоосигуряващото се лице Х. А. М. да заличи данните
подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода 04.06.2020г. до 31.08.2021г.
с вид осигурен 13.
Като мотив било изложено, че регистрацията на лицето е
била единствено с цел придобиване на осигурителни права, а регистрацията по
чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, като самоосигуряващо се лице, ежемесечно внасяне на
осигурителни вноски без реално упражняване на трудова дейност, само по себе си
не е основание, за да се счита едно лице за осигурено.
Задължителните предписания са връчени на
жалбоподателката на 28.10.2021г.(л.10), като същите
са оспорени с жалба, депозирана на
02.11.2021г. под вх.№ 1012-26-487.(л.8).
По повод така подадената жалба с оспореното Решение № 1012-26-487-1
от 24.11.2021г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е приел оспорените задължителни
предписания за правилно и законосъобразно издадени. Административният орган е
възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка, а като
мотиви за потвърждаване на дадените задължителни предписания е изложил, че жалбоподателката
реално не е извършвала трудова дейност в качествата по съответните регистрации.
Възприел, е че производството на растителна продукция е продължителен процес,
като от наличните по преписката данни не се установява по никакъв начин Х.М.
лично да е участвала или пък да участва занапред в същия, като само месец и 18
дни след като се е регистрирала като земеделски стопанин е поискала отпускане на парично обезщетение
със съответни болнични листи за бременност, раждане и отглеждане на малко
дете по чл.53 от КСО. Прието, че не са налице изискванията за възникване на
осигуряване съобразно чл.10, ал.1 от КСО вр. с пар.1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на
КСО, което не обуславя възникване на осигурително правоотношение и липсата му
изключва правото на лицето да получи
парично обезщетение по глава IV, раздел II от КСО.
Жалбата срещу
решението, във връзка с която е образувано настоящото производство, е подадена чрез административният орган на 06.12.2021г.
и заведена с вх. № 1012-26-487-2.
Горната непротиворечива по делото фактическа
обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства
съдържащи се в административната преписка.
За изясняване
делото от фактическа страна, по искане на жалбоподателката са събрани гласни
доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на А. Х.А. и Б. Ж. М.–
родители на Х.М. .
Св.А. заявява, че
жалбоподателката си купила семе и
е сяла чушки и домати, в къщата на дядо си с. Б., които продавала свободно – на
пазара, в гр.Х. и гр. Х.. Свидетелката й помагала, заедно с баща й и дядо й. Като
засяти чушките били повече, но като продукция преобладавали доматите.Това било
през 2020г.-2021г.
Св.М., сочи , че Х.М. е сяла в с. Б. домати и пипер, в
имот на нейния дядо, с размер около 2 дка. Продавала продукцията на село. Земеделската
продукция гледала през 2021г. и 2022г. Засяти били повече домати, и от тях продукцията
също била повече.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Оспорването е подадено от адресат на административен
акт,, който е годен за обжалване и е
подадена в установения от закона срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Поради това
съдът приема жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира
оспореният акт за издаден от компетентен
по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган, в рамките на вменената му
териториална и материална компетентност, в предписаната от закона форма и при
наличие на материално правно основание за това. В този смисъл не се установяват
съществени пороци на акта, които да обосновават неговата нищожност. Съгласно
разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на
нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с
дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ,
какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните
поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на
разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП
на НОИ. Административните актове са обективирани в изискуемата писмена форма,
съдържат както правни така и фактически основания за издаването им, който си
съответстват. Същите позволяват да се изведе волята на административният орган
и са подписани от издателя си, поради което не са налице основания за оспорване
по чл. 146, т. 2 от АПК. Не се установява в хода на
административното производство да са допуснати нарушение на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива,
които да представляват основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на административният акт.
Приобщените са необходимите за
правилното изясняване на спора доказателства и са изяснени релевантните
обстоятелства.
В
случая, при издаване на оспорените задължителни предписания на контролен орган
при ТП на НОИ Хасково са спазени разпоредбите на Раздел ІІ. Проверки от Инструкция № 1
от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от
управителя на НОИ, на основание чл. 108, ал. 3 от КСО, като съображенията на съда и с оглед наведените в жалбата и в о.с.з. доводи са следните:
Съгласно
чл.
27, т. 1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина на
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ,
проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните
органи по чл. 3, т. 1 и т. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и
обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното
обществено осигуряване. Съгласно чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от същата инструкция,
проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя
на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице, по образец, утвърден
от управителя на НОИ и която следва да има съдържанието, посочено в т. 1 – т. 3
на ал. 1 от същия текст. Разпоредбата на чл.29, ал.5 от цитираната Инструкция
съдържа изключение от общото правило за издаване на заповед при възлагане на
проверка, съгласно която заповед по ал. 1 не се издава, когато проверката се
извършва само по данните в информационната система на НОИ. В този случай
проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на
НОИ. В случая процесните задължителни предписания са издадени в хода на
проверка (арг. Раздел II; Глава трета на Инструкция № 1), която по хипотеза
представлява действия на контролни органи на НОИ за събиране, установяване и
изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните
актове по ДОО, която е осъществена
на база резолюция по реда на чл.29, ал.5 от
Инструкция № 1.
В
тази връзка, съдът
намира за неоснователни доводите незаконосъобразност на оспорения административен акт в следствие на неправилно
възложена и проведена административна процедура и издаване на задължителните
предписания от неоторизиран орган.
Основният въпрос в настоящото съдебно производство е
дали така дадените от органа предписания, потвърдени с оспореното решение, са
законосъобразни. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността
на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него
фактически основания за издаването му - чл. 142, ал. 1 от АПК, като проверява
дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от
тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Така
законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите,
посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. В процесния случай съдът
намира, че актът е съобразен с материалния закон.
Безспорно по делото бе установено, че жалбоподателката
е притежавала валидна регистрация като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал.
3 от Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските производители. По смисъла на КСО обаче, наличието само на
регистрация като земеделски стопанин не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и
осигурено лице. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1,
ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според
чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на
§ 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са
физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от
горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в
настоящия казус, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за
продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са
подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Следователно изискването
на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по
смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски
производител, като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано
по съответния ред.
В случая няма спор за регистрацията на
жалбоподателката на основание чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина и
морските лица като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, както няма
спор и за периодите, през които е била регистрирана. Не се спори и относно
регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както заявената за извършване от жалбоподателката
дейност – произвеждане на растителна
продукция. Спорен е фактът дали жалбоподателката действително е извършвала
трудова дейност, респ. дейност като земеделски стопанин и дали е осъществявала продажба
на произведена от нея продукция.
По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са
регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Съгласно чл. 4,
ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и
майчинство.
От посочените разпоредби следва извода, че за
да е налице качеството „осигурено“ или „самоосигуряващо“ се лице законодателят изисква кумулативно
упражняването на дейност и внасяне или дължимост на осигурителни вноски.
Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които
произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и
са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално
осигуряване, включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители,
възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и
продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
По делото не е спорно, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител
отглеждащ растителна продукция считано от 04.06.2020г до 31.08.2021г.- пипер и домати. Това
обаче не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и "осигурено лице" по смисъла
на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е
извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало растителна продукция,
предназначена за продажба (производството за лични нужди не покрива изискването
за трудова дейност), дори и да е регистрирано по установения ред, не може да
има качеството "осигурено лице", независимо, че за него са подавани
данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице всички
елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената разпоредба –
т. е. лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като
произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на
надлежна регистрация. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на
осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното
правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и
реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за
земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО
като "физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска
продукция с цел продажба". Доказателствената тежест за установяване факта
на произвеждане на растителна или
животинска продукция с цел продажба тежи върху оспорващата страна. Единствените доказателства ангажирани от
жалбоподателката в хода на съдебното производство в тази насока са събраните гласни доказателства чрез разпит
на нейните майка и баща.
Доколкото
разпитаните по делото свидетели са роднини на жалбоподателката, то преценката на
същите следва да се направи от съда на база нормата на чл.172 от ГПК-
съобразно всички други данни по делото и като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост.
В
случая, по преценка на настоящия съдебен състав, от събраните гласни
доказателства по делото не може да се
направи обоснован извод за действително
полаган от жалбоподателката труд в спорния период. На първо място следва да се
посочи, че показанията на свидетелите са противоречиви досежно това, в кой
период Х.М. е сяла и отглеждала земеделска продукция. Св. А. сочи, че това е
станало в периода 2020г.- 2021г., а според св. М. – през 2021г. и 2022г. Противоречия
са налице и касателно това къде е реализирала така произведената продукция
оспорващата - според св. А. ***, а според св. М. в самото село, като жителите са били наясно с
това че произвежда такава продукция и са идвали на място да си закупят. На
трето място противоречия са налице и относно това от кои растителен продукт е
било засято повече - според св. М. това са били чушки, а според св. М. –
домати. Предвид, че според св. А. и
двамата свидетели са помагали на дъщеря си в отглеждането на растителна
продукция, респ. следва да са имали преки и непосредствени впечатления от
извършваната от дъщеря им дейност, то тези противоречия в показанията им и то касателно съществени елементи от
осъществяваната от жалбоподателката дейност, будят недоумение.
Наред с това тези показания, в
частта им касаеща твърденията на двамата
свидетели, че жалбоподателката също лично е участвала в производството, същите противоречат и на приобщения по делото
писмен материал. Това е така, тъй като видно от писмените доказателства по
делото, в периода 22.07.2020г.(месец и осемнадесет дни след
регистрирането на Х.М., като земеделски
стопанин) – 31.08.2021г. на жалбоподателката
са издавани болнични листове(без прекъсване) за временна неработоспособност поради бременност и поради бременност и раждане. Т.е. няма как за времето,
за което в болничните листи е удостоверена временна неработоспособност
жалбоподателката, последната да е полагала и трудова дейност. Предвид
изложеното и отчитайки съществуващите съществени противоречия между показанията
на св.А. и св. М. и възможната им заинтересованост с оглед роднинската им
връзка с оспорващата, съдът намира, че не следва да възприема същите с доверие.
Отделно от това следва да се посочи, че по делото не са ангажирани никакви писмени
доказателства за действително осъществени продажби на растителна продукция от
жалбоподателката в качеството й на земеделски производител в периода от
04.06.2020г. до 31.08.2021г., за които същата подлежи на данъчно облагане, вкл.
че подавала декларации по чл.29а от ЗДДФЛ пред НАП, за да може да се приеме че е произвеждала растителна продукция
с цел продажба.
След като по
делото не се установява жалбодателката да е започнала и е осъществявала
заявената трудова дейност като земеделски производител, при която е
произвеждала продукция предназначена за продажба, то в случая е без значение
обстоятелството, дали е внасяла осигурителни вноски, тъй като те се явяват
недължимо платени. Внасянето на осигурителни вноски без да е упражнявана
трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото
обезщетение.
Поради изложеното съдът счита, законосъобразно в
оспореното решение е възприето, че жалбоподателката
не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.
4, ал. 3, т. 4 от КСО, вр. с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица. Подадените от
нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са
некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните
предписания. В този смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този извод относно спора в полза на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско
възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ – 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. А. М.,***,
против Решение № 1012-26-487-1 от 24.11.2021г. на Директора на ТП на
НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против задължителни
предписания № ЗД-1-26-01020472 от
20.10.2021г. на контролен орган на ТП на
НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА Х. А. М., с ЕГН **********,*** да заплати на ТП на НОИ - Хасково
направените по делото разноски -
сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: