№ 52
гр. Габрово, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 185 от 28.10.2021г. по гр. д. № 32/2021г. Районен съд -
Севлиево е осъдил Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ да заплати на Н.
СТ. В. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат на заявено искане от КПКОНПИ
за обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. №24/2020г. по описа на Окръжен съд
– Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2020г.
до окончателното й изплащане, и сумата от 3 100 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски
хонорар за защита срещу действията на КПКОНПИ, довели до заявяване на
искане за обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 24/2020г. по описа на
Окръжен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.11.2020г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение
Районен съд – Севлиево е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата до претендираните 15 000 лв. Съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните
разноски от страните.
Въззивникът Н. СТ. В., представляван от адв. А.М., обжалва решението в
отхвърлителната му част за сумата над присъдените 8 000 лева до
претендираните 15 000 лева, като поддържа, че решението е постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Във въззивната жалба
обстойно аргументира оплаквания за неправилност на обжалваното решение
1
поради неотчитане от първоинстанционния съд на описаните обстоятелства
от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди – икономическата конюнктура в страната към датата на
вредоносното събитие, характерът на претърпените психически увреждания,
допълнителното влошаване на състоянието на здравето на пострадалото лице
и вида и характера на понесените морални страдания, общественото
разбиране за критерия за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Посочва, че определеният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е занижен, като съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част, касаеща присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
и на ищеца да бъде присъдено обезщетение в размер на още 7 000 лв. до
претендирания размер от 15 000 лв. Претендират се направените разноски
пред двете съдебни инстанции.
Въззивникът КПКОНПИ обжалва решението в осъдителната част, като
излага оплаквания за неправилност в частта, в която е прието, че заявеното
искане за налагане на обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на
държавата на имуществото на ищеца е незаконосъобразно. Изтъква се, че
предприетите действия от комисията са били осъществени в условията на
обвързана компетентност и в рамките на предоставената от закона
компетентност, като към нито един момент от производството не е било
допуснато незаконосъобразно действие или бездействие, от което да са
произтекли твърдените вредоносни последици. Въззивникът поддържа
становище, че при обсъждане на законосъобразността на предприетите
действия районният съд не е съобразил, че производството е било проведено
по реда на ЗПКОНПИ, съгласно който не е необходимо установяване на
връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, респективно
наличието на влязла в законна сила присъда. Посочва се, че в хода на
извършваната проверка комисията не е имала възможността да се сдобие с
представените от засегнатите лица документи, въз основа на които
впоследствие производството е било прекратено. Първоинстанционният съд
неправилно и необосновано достигнал до извод за допуснато неправомерно
бездействие от страна на комисията, за да ангажира отговорността й на
основание чл. 2а ЗОДОВ. Въззивникът оспорва като неправилни изводите на
първоинстанционния съд за доказаност на твърдените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име в
обществото, влошаване на взаимоотношенията с жената, с която се намирал
във фактическо съжителство, изпитано чувство на притеснение и психически
дискомфорт. Въззивникът посочва, че наличието на причинно-следствена
връзка между предприетите действия от страна на комисията и настъпването
на твърдените неимуществени вреди е останало недоказано в хода на
проведеното първоинстанционно производство, като в мотивите си районният
съд не аргументирал изводите си относно справедливия размер на
обезщетението чрез посочване на конкретните обстоятелства, послужили за
определянето му. Поддържа, че неправилно е приложен материалния закон -
чл. 52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е завишено по размер. Моли
обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде изцяло
отхвърлен, евентуално – обезщетението за неимуществени вреди да бъде
намалено. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
В открито заседание въззивникът Н. СТ. В. не се явява и се представлява
2
от адв. М., която поддържа жалбата на ищеца и оспорва жалбата на
КПКОНПИ. Моли жалбата на ищеца да бъде уважена, а жалбата на
КПКОНПИ да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по делото,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В открито заседание въззивникът КПКОНПИ се представлява от юрк. С.,
който поддържа жалбата на комисията и оспорва жалбата на ищеца. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като
бъде постановено решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Габрово поддържа, че жалбата
на КПКОНПИ е основателна и следва да бъде уважена. Счита, че
обжалваното решение е необосновано в частта, в която са приети за доказани
наличието на причинно-следствена връзка между проведеното производство
по заявено искане от комисията за налагане на обезпечение на бъдещ иск и
твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни
страни в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Като краен
резултат, първоинстанционното решение е неправилно по съображения
изложени във въззивната жалба на ответника КПКОНПИ.
В депозираната искова молба ищецът излага твърдения, че на 21.05.2020г.
бил уведомен, че вследствие на подадена от ответника КПКОПНИ молба за
налагане на обезпечение на бъдещ иск срещу него е била издадена
обезпечителна заповед №2/2 от 08.05.2020г. по ч. гр. д. №24/2020г. по описа
на Окръжен съд – Габрово. По силата на издадената обезпечителна заповед е
било допуснато обезпечение срещу ищеца и Р.А.П. – майка на децата му, чрез
налагане на следните обезпечителни мерки: запор на банкова сметка в „ЦКБ“
АД, с титуляр Р.П.; запори на два леки автомобила, възбрани на три
недвижими имота – УПИ IV-349, кв. 35 по плана на с. К., общ. Севлиево, с
площ 720 кв. м., заедно с построената в имота двуетажна стопанска постройка
– тлакане и плевня с площ 77,5 кв. м., подобрения и насаждения; ПИ с
идентификатор 65927.201.84 по КК и КР на гр. Севлиево с адм. адрес: гр.
Севлиево, ул. „***“ №5, заедно с построените жилищни сгради; магазин за
хранителни стоки, описан като сграда за търговия на едно ниво с
идентификатор 65927.501.84.3, с адм. адрес: гр. Севлиево, ул. „***“ №5, със
застроена площ 104 кв.м., брой етажи – 1, построен в поземлен имот с
идентификатор 65927.501.84. Наложените обезпечителни мерки били
отменени по силата на Определение №3 от 06.08.2020г. по ч. гр. д. №24/2020г.
по описа на Окръжен съд – Габрово на основание подаден отказ от страна на
комисията. Ищецът излага твърдения за това, че предприетите от ответника
незаконосъобразни действия за обезпечаване на бъдещата искова претенция
срещу ищеца и постановеното впоследствие прекратяване на образуваното
производство поради извършен отказ довели до настъпването на вреди у
ищеца. Посочва, че неизвършването на цялостна проверка от страна на
ответника съставлявало допуснато неправомерно бездействие, а
инициирането на производство по ЗПКОНПИ без доказано несъответствие по
смисъла на цитирания закон и без наличие на доказателства за свързаност на
престъпната дейност с придобитото имущество представлявало
3
незаконосъобразно действие, допуснати от страна на комисията. Претендира
заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
15 000 лева, изразяващи се във влошаване на взаимоотношенията със
семейството му, изпитано чувство на притеснение от евентуална загуба на
трудовите му доходи, служещи за предоставяне на издръжка на децата му,
изпитани притеснения във връзка с проведеното производство пред
КПКОНПИ, накърняване на честта и доброто му име в обществото.
Претендира заплащането на законна лихва, считано от датата на получаване
на запорното съобщение – 21.05.2020г., до окончателното плащане на
обезщетението.
Ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че са били налице
предпоставките за започване на производство против ищеца, че няма
извършено незаконосъобразно действие или допуснато бездействие против
него, че комисията не е разгласила данни от воденото производство, че
образуваното производство пред КПКОНПИ се предхождало от наказателно
производство срещу ищеца приключило с одобрено споразумение. Посочва,
че в нито един момент от началото на проверката до приключване на
производството пред съда ищецът не е бил лишен от правната и фактическата
възможност да ползва имуществото си като се издържа от него. Оспорва като
недоказани твърденията на ищеца за засягане на доброто му име в
обществото, влошаване на личните му взаимоотношения и изживян стрес в
резултата на инициираното обезпечително производство. Посочва се, че в
хода на извършваната проверка комисията не е имала възможността да се
сдобие с представените от засегнатите лица документи, въз основа на които
впоследствие производството е било прекратено. Ответникът изтъква, че
наложените обезпечителни мерки засягали само имуществото на Р.П., като
влошаването на взаимоотношенията й с ищеца предхождало провеждането
на обезпечителното производство. Заявеният от ищеца изживян психически
дискомфорт датирал от 2019г. Ответникът оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между предприетите действия от страна на комисията и
настъпването на твърдените неимуществени вреди.
За да се произнесе по основателността на жалбата Окръжен съд-Габрово
като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, при което намира за установено следното:
По силата протоколно определение от 19.03.2019г., постановено по
НОХД №102/2019г. по описа на Районен съд – Севлиево, е одобрено
споразумение, сключено между подсъдимият Н.В. и РП-Севлиево, с което
подсъдимият се е признал за виновен за това, че на 08.12.2018г. в помещение
на къща, находяща се в гр. Севлиево, ул. „***“ №3 и в лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***** държал акцизни стоки без акцизен
бандерол, като такъв се изисква по закон, на стойност от 6 000 лева, като
причинената вреда на републиканския бюджет от невнесения акциз била в
размер на 3 325,60 лева, случаят бил немаловажен, деянието било извършено
при условията на повторност, с което осъществил състава на престъпление по
чл. 234, ал.2, т.1, във вр. ал.1, предл. 2 от НК.
По делото се установява, че с Определение №2 от 08.05.2020г. и
издадена въз основа на него Заповед №2/2 от 08.05.2020г. по ч. гр. д.
№24/2020г. по описа на Окръжен съд- Габрово по реда на чл. 390 от ГПК е
допуснато обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ против Н. СТ. В. чрез
4
налагане на възбрани и запори върху неговото имущество и имуществото на
Р.А.П..
С частна жалба с вх. № 1479/29.05.2020г., депозирана чрез ОС-Габрово до
АС-Велико Търново, Р.П. е изложила оплаквания срещу законосъобразността
на допуснатото обезпечение на бъдещ иск по искане на КПКОНПИ и е
отправила искане на отмяна на Определение №2 от 08.05.2020г. по ч. гр. д.
№24/2020г. по описа на Окръжен съд – Габрово, съответно за отмяна на
наложените обезпечителни мерки.
С възражение с вх. №7231/02.07.2020г., депозирано пред КПКОНПИ,
засегнатите лица Н.В. и Р.А. са представили писмени доказателства, свързани
с произхода на част от тяхното имущество и са направили искане за
прекратяване на производството пред КПКОНПИ.
С Протокол по чл. 28, ал.1 ЗПКОНПИ с рег. № ТД-07ЛО/УВ-7619 от
09.07.2020г. са обективирани снетите сведения на лицето К.П.Д. по
отношение на представения към възражението договор за паричен заем от
07.11.2013г.
С искане изх. № ТД-07-566/04.08.2020г. КПКОНПИ, въз основа на
извършен анализ на представените нови писмени доказателства по
образуваната преписка срещу ищеца, е заявила, че не са налице
материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 107 ЗПКОНПИ, и е
отправила молба към съда за отмяна на наложените обезпечителни мерки.
По силата на Определение №3/06.08.2020г., постановено по ч. гр.
№24/2020г. по описа на Окръжен съд – Габрово допуснатото обезпечение на
бъдещ иск съгласно Определение №2 от 08.05.2020г. по ч. гр. д.№24/2020г. е
отменено.
С молба, подадена от Р.П. и Н.В., и получена от КПКОНПИ на
25.09.2020г., е отправено искане за предоставяне на заверен препис от
решението за прекратяване на образуваното пред КПКОНПИ производство и
за възстановяване на сторените разноски за предоставена правна защита и
съдействие.
По делото е представена характеристична справка от 01.04.2019г. на Н.
СТ. В., изготвена от полицейски инспектор И.Е., в чието съдържание е
посочено наличието на три криминалистически регистрации на ищеца и
установените семейни връзки към датата на изготвянето й.
По делото е представено и психологическо становище за актуалното
психично състояние на Н. СТ. В., изготвено на 03.08.2021г. от Р. Н. –
психолог-психотерапевт при „П.-К.“ ЕООД. В представеното становище се
посочва, че вследствие на преживения стрес от оказания по твърдения на
ищеца целенасочен тормоз от специализираните служби, ГДБОБ и
КПКОНПИ, той е развил изразени психо-физиологични симптоми – липса на
концентрация, раздразнителност, сърцебиене, високо кръвно налягане,
нарушения на съня, както и тревожно-депресивна симптоматика, подлежаща
на овладяване чрез активно психотерапевтично лечение и прием на
медикаменти.
В събраните гласни доказателствени средства при разпита на св. К.Д.
последният посочва, че ищецът работел в хранителен магазин, находящ се на
същия адрес, на който са намирал и домът му. Ищецът споделял на свидетеля
притесненията си относно наложените обезпечителни мерки върху имота и
възможността да остане без жилище. Свидетелят свързал ищеца със своя
5
приятел психотерапевт, който да му помогне да преодолее изразените
притеснения. Н.В. изпитвал притеснения по отношение на децата си, отказвал
да се вижда с тях, защото не можел да им предоставя необходимите парични
средства за издръжка. Отношенията с майката на децата му били влошени и
те били разделени отдавна. Свидетелят заявява, че поведението на ищеца
станало агресивно, конфликтно и с него се комуникирало трудно. Посочва, че
децата на ищеца не живеели при него. Заявява, че към настоящия момент
ищецът продължавал да работи в хранителния магазин заедно с майката на
децата му.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото
същите възпроизвеждат непосредствени впечатления, събрани в сравнително
продължителен период от време. От показанията се установяват факти от
значение за настъпилата промяна в поведението на ищеца и
взаимоотношенията в семейството му, които е възприел лично. Показанията
са непредубедени, обективни и житейски логични.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
С оглед изложеното съдът приема за доказани юридическите факти,
включени в специалния деликтен състав на чл. 2а от ЗОДОВ, тъй като против
ищеца е имало образувано производство по ЗПКОНПИ, по което е било
допуснато обезпечение на бъдещ иск върху имуществото на ищеца и лицето,
намиращо във фактическо съжителство с него, и което е приключило с
определение за отмяна на наложеното обезпечение въз основа на подадено
искане от страна на КПКОНПИ.
Неоснователно е оплакването на ответника за това, че няма
незаконосъобразни действия предприети от комисията против ищеца.
Производството против ищеца е образувано по реда на ЗПКОНПИ. Според
чл. 107, ал. 1 от ЗПКОНПИ комисията образува производство за отнемане на
незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Според ал. 2
обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Проверката по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ започва с акт на директора на
съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем
за престъпление по чл. 108, ал. 1 ЗПКОНПИ и приключва с решението на
комисията за прекратяване на проверката или с решение за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобито имущество (чл. 113 от
ЗПКОНПИ).
В хода на проверката на комисията са предоставени правомощия в чл. 114
и чл. 115 за събиране на сведения за проверявания и за лицата по чл. 142, чл.
143, чл. 144, чл. 145, чл. 146 и чл. 150, срещу които може да се предяви искът
за отнемане на незаконно придобито имущество, както и правомощията им да
искат от съда разкриване на банкова тайна, на търговска тайна и сведенията
по ЗППЦК, да изискват от застрахователите разкриване на застрахователна
тайна, както и информация от НСИ, представляваща статистическа тайна, да
ползват информация от електронна база данни на Централния кредитен
регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове и да отправят искане до
органи по приходите за предоставяне на данъчна и осигурителна информация
и други.
Съгласно чл. 116 ЗПКОНПИ, когато при проверката са събрани
6
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
имуществото е незаконно придобито, комисията приема решение за внасяне в
съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество въз
основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция. В
случай, че не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано
предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията приема
решение за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване
на проверката или приема решение за връщане на преписката за събиране на
допълнителни данни.
Следователно комисията следва да извърши преценка въз основа на
събраните данни от проверката дали са налице предпоставките на чл. 107
ЗПКОНПИ дали проверяваното лице е придобило имущество със значителна
стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е
придобито от престъпна дейност, респективно по чл. 116 ЗПКОНПИ за
възникване на обезпечителна нужда, обуславяща подаване на искане за
обезпечение на бъдещ иск.
В случая преценката дали са налице предпоставките за започване на
проверка против ищеца, съответно за внасяне на искане за обезпечаване на
бъдещ иск и предявяването на такъв иск не съответства на изискванията на
закона. Допуснатото обезпечение на бъдещ иск по искане на комисията чрез
налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на ищеца и лицето по
чл. 142, ал. 2, т. 2 ЗПКОНПИ е отменено въз основа на депозирана молба от
комисията по реда на чл. 402 ГПК. В подадената молба по реда на чл. 402
ГПК ответникът КПКОНПИ изрично е посочил, че въз основа на изготвен нов
икономически анализ след запознаване с представените от засегнатите лица
писмени доказателства относно произхода на част от имуществото, комисията
е установила, че не са налице визираните в чл. 107 ЗПКОНПИ предпоставки
за образуване на производството, а именно наличието на значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1 т.3 от
ДР на ЗПКОНПИ. Посредством така направеното волеизявление ответникът е
признал факта на изначалната липса на основание за образуване на
производството за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност
против ищеца. Липсата на основание за образуване на производство обуславя
извод за това, че всички допуснати бездействия, касаещи неосъществени
правомощия по проверка на произхода на имуществото на ищеца, както и
предприетите действия за иницииране на обезпечително производство и
налагане на обезпечение на бъдещ иск в рамките на незаконосъобразно
образуваното производство, са също неправомерни. Изложеното е основание
да се ангажира отговорността на КПКОНПИ за причинените на ищеца вреди
от незаконосъобразните действия, бездействия и актове на служители на
ответната комисия, при изпълнение на техните служебни задължения. За
всички претърпени вреди от незаконното производство по ЗПКОНПИ, в това
число и неимуществените, ищецът има право за получи обезщетение от
държавата, чрез нейния субституент - КПКОНПИ, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.
С оглед изложеното на основание чл. 4 от ЗОДОВ съдът приема, че
ответникът дължи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, които се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с проведеното обезпечително производство по искане на КПКОНПИ.
Съгласно трайната практика на съдилищата при присъждане на
обезщетение на граждани по реда на ЗОДОВ в тежест на пострадалия е да
7
докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
собственост, на личен живот, на чест, достойнство/ и с това, ако са доказани
останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за
обезщетение е доказан по своето основание. Не е в тежест на пострадалия да
докаже всяко свое негативно изживяване, причинено или свързано с
установеното правонарушение. В този случай практиката приема, че искът за
ангажиране на отговорността на държавата е доказан в своето основание и
съдът, с оглед разпоредбата на чл. 162 от ГПК, следва да определи размера на
дължимото се справедливо обезщетение за претърпените вреди. В тежест на
ищеца е да установи, ако твърди настъпването на такива, претърпените вреди
над обичайните размери за ситуацията.
Съгласно практиката на ВКС /решение № 94/2021 по гр. д. № 4316/2019
г. на III ГО на ВКС/ при определяне на размер на обезщетението за вреди по
чл. 2а ЗОДОВ следва да се съобразят характера и степента на увреждане,
последиците от същото, продължителността и степента на интензитет на
вредите, възрастта на увредения, общественото му и социално положение.
Като специфични критерии, имащи отношение към размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се съобразят предмета,
продължителността и интензитета на проведеното производство, настъпило
ли е разгласяване на данни в медиите от същото, засегнати ли са по друг
начин честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно
неговата възраст, обществено и социално положение, има ли отражение на
производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане
на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната
реализация, както и други обстоятелства, произтичащи от характера и
особеностите на производство по ЗПКОНПИ. Като особеност на
производството за отнемане на имущество в полза на държавата следва да се
отчете, че в това производство, за разлика от наказателното, не действа
презумпция за невиновност и ответникът по иска носи доказателствена
тежест да установи законосъобразен източник на своите доходи за съответния
период.
В процесния случай предмет на производството, инициирано от
КПКОНПИ, с чиито правни последици ищецът свързва настъпването на
твърдените неимуществени вреди, е допуснато обезпечение на бъдещ иск за
отнемане на незаконно придобито имущество по подадено искане по реда на
чл. 116 ЗПКОНПИ. Към момента на образуване на обезпечителното
производство ищецът е бил на 37 години. Производството е продължило от
08.05.2020г. до 06.08.2020г., считано от подаване на искането за налагане на
обезпечителни мерки до отмяна на издаденото определение за допускане на
обезпечение на бъдещ иск, обхващайки времеви период от почти 3 месеца. С
издадената обезпечителна заповед са били наложени обезпечителни мерки,
засягащи както личното имущество на ищеца, така и имуществото на лицето,
с което се е намирал във фактическо съжителство /запори върху банкова
сметка и леки автомобили на Р.П./. Така образуваното обезпечително
производство по реда на чл. 116 и сл. от ЗПКОНПИ не се характеризира с
висок интензитет на накърняване на законните права и интереси на
проверяваното лице, доколкото при определени предпоставки съдът може по
молба на заинтересованото лице да разреши разпоредителни действия с
имуществото (чл. 40), а същевременно лицето може да ползва вещите,
предмет да обезпечението и да извлича гражданските плодове от тях.
Същевременно съдът отчита, че обезпечителните мерки засягат правото на
8
разпореждане с имуществото на засегнатите лица, а наложените запори на
вземания по банкови сметки правото на разпореждане със средства от тези
сметки засягат и задоволяването на ежедневни нужди на лицата, което е
сериозна намеса в качеството на живота им.
На следващо място от показанията на св. Д. се установява, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитано чувство на
притеснение от евентуална загуба на имуществото и изпадане в
невъзможност да предоставя издръжка на децата си, влошаване на
взаимоотношенията със семейството му, настъпила негативна промяна в
личността и начина на живот на ищеца, влошаване на социалните му
контакти. Вследствие на наложените обезпечителни мерки са били засегнати
възприетия стереотип на живот, ежедневието и бита на ищеца. От събраните
по делото доказателства не се установява проведеното обезпечително
производство да е рефлектирало върху доброто име, с което ищецът се е
ползвал в обществото. В тази посока съдът съобрази, че проведеното
обезпечително производство първоначално се е развило едностранно, а след
довеждане до знанието на ищеца на наложените обезпечителни мерки е
проведено изцяло в закрито съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав намира, че представеното психологическо
становище не се ползва с достатъчно висока доказателствена стойност,
доколкото не е назначено и изготвено за нуждите на доказване в
разглежданото исково производство при условията на състезателност, датира
от период, значително отдалечен от исковия, издадено е от лице, с чиято
експертна компетентност съдът не запознат, и въз основа на данни, изцяло
получени от сведения на ищеца. Поради това съдът намира за недоказани
твърденията за настъпване на негативни промени в психологическото
състояние на ищеца над обичайните. Изживяното чувство на напрежение,
несигурност и стрес са вреди обичайни за лице, подложено на незаконно
производство по реда на ЗПКОНПИ и не обосновават извод за определяне на
обезщетение в размер по-висок от утвърдените размери в практиката.
По делото не се установява вследствие на проведеното обезпечително
производство да са настъпили неблагоприятни последици за професионалната
реализация на ищеца. От показанията на свидетеля Д. се установява, че и към
настоящия момент ищецът продължава да работи заедно с Р.П. в търговски
обект - хранителен магазин в гр. Севлиево.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобрази и стандарта на живот в Република България, актуален
за посочения исков период, както и размера на минимална работна заплата за
страната за 2020г. от 610 лева, приет с ПМС № 350/19.12.2019 г.
С оглед така изложените мотиви и на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира,
че размерът на дължимото от КПКОНПИ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ възлиза на сумата от 1 500 лева. С
така посоченото обезщетение се репарират в относително пълен и справедлив
размер причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконните действия
на ответника, като над посочената сума предявеният иск следва да бъдат
отхвърлен като неоснователен.
При така изложените съображения въззивният съд приема, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
исковата претенция на Н. СТ. В. е уважена за сумата от 1 500 лв. до 8 000 лв.
и в тази част предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В останалата си част
9
решението на Районен съд - Севлиево следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение поради
отхвърлянето на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
решението следва да се измени и в частта за разноските, като бъде отменено в
частта за разноските, присъдени в полза на Н. СТ. В. за сумата над 275 лева.
Пред настоящата инстанция въззивникът Н. СТ. В. няма право на
възстановяване на платената държавна такса и разноски за адвокатско
възнаграждение поради неоснователност на жалбата му.
Въззивникът КПКОНПИ претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 150 лв. и с оглед изхода от спора
възлага на насрещната страна заплащането на 121,86 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 185/28.10.2021г., постановено по гр. д. № 32/2021г
по описа на Районен съд - Севлиево, в частта, в която е уважен иска на Н. СТ.
В., ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******“ ***** против
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, пл. Света Неделя
№ 6, за сумата над 1 500 лв. до 8 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, причинени вследствие на заявено искане за обезпечение на бъдещ иск
по ч. гр. д. №24/2020г. по описа на Окръжен съд – Габрово, както и в частта, с
която КПКОНПИ е осъдена да заплати на Н. СТ. В. разноски за сумата над
275 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. СТ. В., ЕГН: **********, със съдебен
адрес гр. София, ул. „******“ ***, против Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с
ЕИК:*********, с адрес: гр. София, пл. Света Неделя № 6, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на заявено
искане за обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 24/2020г. по описа на
Окръжен съд – Габрово на основание чл. 2а от ЗОДОВ за сумата над 1 500 лв.
/хиляда и петстотин лева/ до 8 000 лв. /осем хиляди лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 185/28.10.2021г., постановено по гр. д. №
32/2021г по описа на Районен съд - Севлиево, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. СТ. В., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„******“ ***, да заплати на Комисията за противодействие на корупцята и за
отнемане на незаконно придобито имущество, ЕИК:*********, с адрес: гр.
София, пл. Света Неделя №6, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от
121,86 лв. /сто двадесет и един лева и 86 ст./- разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11