Решение по дело №147/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14450
Дата: 28 август 2023 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20231110100147
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14450
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110100147 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД
от С. В. Ф. срещу „П.Н.“ ЕООД за заплащане на сумата 25000,00 лева за главница, ведно със
законната лихва от 13.12.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от публикация на 13.12.2022
г. на интернет сайта-https://wvvw******/ -статия със заглавие: „НОВ РАЗДОР: А. изгонила
фалиралия „милионер“ С. Ф.“, чрез разпространените думи и изрази: „С. бързо е потрошил
наследството от баща си и напоследък разчитал на дребни далавери на ръба на закона“; „А.
изгонила фалиралия „милионер“ С. Ф.“; „(и)менно значително понижения му стандарт на
живот е една от причините поп фолк дивата да му бие шута и да се върне обратно на
сцената“; „С. бил толкова изпаднал, че от високата летва каквато е А. паднал ниско и
започнал да се среща с треторазрядни труженички и певачки. Това се случило още докато
двамата били заедно и Ася не успяла да преглътне унижението да бъде на нивото на евтини
жени от “кол и въже“; ”Особено се подигравала на забежките на псевдо-милионера М. с
всевъзможни жени. Между тях и посредствена плевенчанка минала през креватите на
половин България“; „Заигравките на бившия любим не спирали и той въртял любов и с
хостеса от популярен столичен клуб“; „За жалост след като бил зарязан от известната си
половинка, доскорошният най-желан ерген трудно привличал по-оборотни дами“; “Ф. бил
толкова отчаян след раздялата с А., че свалил почти 15 кг.“; “Красавицата обаче не можела
да допусне да бъде с мъж паднал толкова ниско и почти фалирал.“
В искова молба са изложени фактически твърдения, че ответното дружество, като
медиен доставчик, е разпространило на своята официална интернет страница по отношение
на ищеца като неверни и заблуждаващи гореизложените думи и изрази, с които доброто
име, чест и достойнство на ищеца са накърнени; злепоставен е публично в личен и
професионален план, като за всеки от процесните изрази е изложил подробни съображения
защо счита, че правото му на личен живот е нарушено. Поддържа, че разгласените
обстоятелства са недостоверни и внушават на аудиторията, че неговите постъпки са
безнравствени и неприемливи, а в резултат от това изпитал силно неудобство и срам пред
семейния, приятелски и професионален кръг, физически и емоционален стрес.
1
Ответникът оспорва иска по основание и размер с довод, че се касае за
журналистическа дейност и правомерно упражняване на правото на свободата на слово,
разпространяване и получаване на информация, вкл. за популярни в обществото личности;
ищецът е „разпознаваемо лице“, в който смисъл е изложеното от него в искова молба.
Поради това дори оповестеното -мнение и критика, да е негативно и шокиращо публиката,
то не е противоправно; не са разпространени конкретни позорящи факти. След извършване
на журналистическо разследване, от медията е установено, че всички обстоятелства,
изнесени с процесния материал са представени и известни в обществото от други лица и
медииизточници на ответника, която информация се явява потвърдена и разпространена не
за първи път от ответника.Твърди, че идентични по съдържание печатни материали на други
издания са разпространили информация за ищеца, поради което евентуалните
неимуществени вреди не са от процесните публикации.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ответникът е възложил работа на лицата, посочени като журналисти, респ.
автори на статията, която е разпространена по време, място и начин, съобразно твърденията
в искова молба и от ответника като медиен доставчик. Съответно е налице възлагане на
работа по см. на чл. 49 от ЗЗД от ответника на твърдения прекия причинител на вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа–чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия
да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (вж. ППВС № 9/1966 г.). Ето защо съдът приема, че по
делото е безспорно, че ответното дружество е издател на електронното издание, в което е
публикувана процесната статия, като не се спори и по самия факт на издаването на
процесната публикация, който се установява и от представените по реда на чл. 184 от ГПК
писмени доказателства. Издателят-юридическо лице носи отговорност по чл.49 ЗЗД за
вредите от публикувани в изданието му материали. Без значение е кое конкретно лице от
екипа на посочения вестник е допуснал публикацията (вж. ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7).
В правната норма, уредена в чл. 39, ал. 1 от КРБ, е регламентирано основното право
на гражданите на свободно мнение и неговото разпространение чрез слово - писмено или
устно, като конституционният законодател е ограничил упражняването на това право- то не
може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Освен това,
разпоредбата на чл. 10, т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения,
включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните власти.
Нормата обаче не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга
достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя
да се отстоява. Следователно, материалноправните предели, до които се простира тази
свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и
достойнството на гражданите. Разгласяването на позорно обстоятелство за другиго или
приписване на престъпление, представляващо противоправното поведение, е довеждането
до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което
деецът свързва с личността на пострадалия. По дефиниция за осъществяването на деянието е
необходимо да се изнесат обстоятелства, които обективно засягат положителната оценка на
обществото за личността на пострадалия и неговото добро име. Оценката на фактите и
обстоятелствата не подлежат на проверка за истинност или не, поради което предмет на
клеветнически твърдения могат да бъдат единствено факти с конкретно съдържание, които
носят информация за определено обстоятелство или за конкретизирано явление.
Правото на личен и семеен живот е гарантирано и в членове 7 и 8 от Хартата за
защита на основните права на Европейския съюз, чл. 8 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи. То обаче не е абсолютно и е допустимо да бъде ограничавано
2
при спазване принципа за пропорционалност, който поставя изискването това ограничение
да е необходимо в едно демократично общество.
Комуникационното право на получаване на информация е друго основно право,
съгласно чл. 41 от Конституция на Р България. Правото да се търси, получава и
разпространява информация принадлежи на всички физически и юридически лица и
защитава интереса им да бъдат информирани. То се отнася и за печата, и за другите средства
за масова информация, чиято дейност е свободна и не подлежи на цензура-чл.40 КРБ.
Правото на защита на личния и семеен живот и правото на свободата на изразяване и
информация често са в колизия поради конфликта на интересите, предмет на защита на
всяко от тях. Журналистическата и медийна свобода може недопустимо да накърни личната
сфера на гражданите. Например, както разяснява Конституционният съд на Р България в
Решение № 7.04.1996 г. по к.д. № 1/1996 г. – „(и)нформацията, свързана с интимната
човешка сфера, е в най-малка степен от обществен интерес в смисъла, който се обуславя от
функциите на комуникационните права, така че превръщането й в публично достояние не
непременно може да се защити с общите съображения, с които се обосновава ценността на
свободата на изразяване на мнение. Тук трябва да се прави разлика между обществен
интерес от факти и информация, които обслужват обществената дискусия, и такива, по
отношение на които интересът е равнозначен на любопитство. Принадлежащите към
първата категория определено се ползват с по-висока степен на защита.”
Правото на свободно изразяване на мнение и правото на критика не може да се
упражнява, за да се нанасят обиди и да се изричат или поддържат клеветнически твърдения.
Ето защо когато при упражняването на това право се накърнява достойнството или честта на
другиго, лицето, което е нанесло обида или е изрекло клеветническо твърдение, отговаря за
причинените вреди. За това трябва бъдат взети предвид някои критерии, по-специално
приноса на изреченото към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице,
предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието,
формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била
получена информацията, както и нейната достоверност, направени ли са единствено за
целите на публичното разгласяване на информация, мнения или идеи.
В случай, че публикация съдържа информация за факти (а не мнения и становища),
тя безспорно следва да се базира на извършено проучване за истинността на тези факти.
Надлежно извършеното журналистическо проучване изключва вината на деянието,
включително и непредпазливостта ( вж. Решение №111/26.05.2000 г. по н.д.№23/2000 г. на
ВКС-II н.о.) и изисква да се получи потвърждение от два независими източника (вж.
Решение от 14.02.2008 г. на ЕСПЧ по делото на Р. И. срещу България по иск №36207/03). От
събраните писмени и гласни доказателства не се установява,че авторът е извършил
добросъвестно проучване съобразно гореизложеното. Не се установи авторът на
публикациите да е разговарял или отразил писмените изявления на различни лица, които
имат различни позиции в конфликта и ги е отразила такива, каквито са към този момент,
вкл. да е посочил конкретен източник на оповестената информация – арг. от чл. 9, ал. 5 от
ЗРТ. Също така, съдът приема, че статията оповестява информация, която се отнася пряко до
интимната сфера на ищеца, отразява интерес към личния му живот, без да допринася за
обществения дебат; разгласеното е персонално и няма отношение към обществена или
професионална дейност на ищеца, за който доказателствата не установяват да се ползва с
голяма известност в обществото. Същевременно, статията оповестява обстоятелства по
начин неприемлив от гледище на общоприетите правила за етично отношение към членовете
на обществото. Изложеното е в контекста, че частично основателно е възражението на
ответната страна, че част от информацията в статията не касаят ищеца, но са налице и части
от публикацията, които пряко го визират, поради което тези възражения не могат за
изключат гражданската отговорност за вреди. Съдът приема, че в процесната статия се
приписва поведение на ищеца, с което са разгласени позорни обстоятелства, имащи
унизителен за ищеца характер и засягат неговите чест и достойнство, а именно със „С. бързо
е потрошил наследството от баща си и напоследък разчитал на дребни далавери на ръба на
3
закона“; „А. изгонила фалиралия „милионер“ С. Ф.“; „С. бил толкова изпаднал, че от
високата летва каквато е А. паднал ниско и започнал да се среща с треторазрядни
труженички и певачки. „(о)собено се подигравала на забежките на псевдо-милионера М. с
всевъзможни жени. Между тях и посредствена плевенчанка минала през креватите на
половин България“; „(з)аигравките на бившия любим не спирали и той въртял любов и с
хостеса от популярен столичен клуб“; (к)расавицата обаче не можела да допусне да бъде с
мъж паднал толкова ниско и почти фалирал.“ Именно с тези думи и изрази по отношение на
ищеца е изградена представа у четящия, че С. Ф. е прахосник, меркантилен; живеее в
разточителство, като разпилява богатството на баща си; изгражда се отрицателен образ на
твърде лекомислен човек, който пилее пари за удоволствия и безполезни неща. Освен това,
става достояние на широк кръг хора изнесеното, че има много любовни връзки
едновременно и то похождения с проститутки – „треторазрядни труженички и певачки“. В
тази връзка е създадено допълнително внушение в общия контекст на цялото изложение
чрез „(о)собено се подигравала на забежките на псевдо-милионера М. с всевъзможни жени.
Между тях и посредствена плевенчанка минала през креватите на половин България“;
„(з)аигравките на бившия любим не спирали и той въртял любов и с хостеса от популярен
столичен клуб“, с което е представен като мъж с фриволно поведение, женкар; мъж с
безнравствено поведение, който не може да създава сериозни, уважителни отношения с
жена. Безспорно изложеното го прави непривлекателен и нежелан като партньор в личен и
професионален план. Съдът счита, че се касае приписвано поведение на ищеца, укоримо от
гледна точка на общоприетите морални норми, поради което разгласените думи и изрази
представляват за него позорни обстоятелства по смисъла на чл. 147, ал. 1, пр.1 от НК. Анализът и
оценката на гласните доказателства, с оглед на житейските и опитни правила, не оставят съмнение,
че оповестените думи и изрази са се отразили негативно на физическото и психическо здраве на
ищеца. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. За тази преценка следва да се съобрази вида на причинените морални страдания и
тяхната продължителност, възраст на увредения, вида и характера деянието, общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, конкретните
икономически условия към момента на деликта. Когато непозволеното увреждане се изразява в
засягане честта, достойнството и доброто име на едно лице и се осъществява чрез публично
заявени и разпространени думи и изрази, броят и интензитетът им определят тежестта на
увреждащото действие. Съдът, като взе предвид събраните гласни доказателства –показанията на
св. Пеев и св. Новаков, преценени по реда на чл. 172 от ГПК, начинът на разпространяване на
клеветническите твърдения - в интернет, което предпоставя неограничен брой трети лица, пред
които е злепоставен ищеца; интензивността на засягане на честта и достойнството; отражението
върху емоционално състояние на ищеца, неблагоприятното въздействие върху авторитетана
ищеца, както и обстоятелството, че самото осъждане на ответника за причиненото има
репариращ ефект, намира, че заместващото обезщетение за причинените неимуществени
вреди е в размер на сумата от 1000,00 лв., ведно с поисканата законна мораторна лихва за
забава, считано от датата на увреждането, когато е процесната публикация е публикувана в
интернет платформата на ответника – 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
като в останалата част по основание и размер исковата претенция като недоказана и
неоснователна подлежи на отхвърляне. Разпространеното – „(и)менно значително
понижения му стандарт на живот е една от причините поп фолк дивата да му бие шута и да
се върне обратно на сцената“; (т)ова се случило още докато двамата били заедно и Ася не
успяла да преглътне унижението да бъде на нивото на евтини жени от “кол и въже“; „(з)а
жалост след като бил зарязан от известната си половинка, доскорошният най-желан ерген
трудно привличал по-оборотни дами“; “Ф. бил толкова отчаян след раздялата с А., че свалил
почти 15 кг.“; може да има негативна конотация, но не внушава и не създава отрицателен
образ на ищеца, тъй като не съставляват обидни думи и изрази или позорящи/клеветнически
твърдения от естество, с оглед на общоприетия морал, които да накърнят неоснователно
доброто име на някого.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК, всяка страна има
право да й се възстановят сторените съдебни разноски. Съразмерно на уважената част от
иска в полза на ищеца следва да се пресъди сумата 180,00 лв. за платени държавна такса и
4
адвокатско възнаграждение. Ответникът претендира сумата 6180 лв. за адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС- по арг. от пар.2а от НМРАВ. Основателно е възражението по
чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца за прекомерност на платеното за правна помощ от ответника.
Съдът, като взе предвид защитавания материален интерес, очакваните процесуални
действия, които е било необходимо да бъдат извършени от адвоката, с оглед на
фактическата и правна сложност на спора, на осн. чл.7, ал.2, т.4, вр. пар.2а от НМРАВ,
приема, че необходима и разумна разноска е сумата 3500 лв. Ето защо в полза на ответника,
съразмерно на отхвърлената част от иска, се присъжда сумата 3360,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на С. В. Ф., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на
основание чл. 49, във вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата 1000,00 лева – главница,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от публикация на
13.12.2022 г. в интернет сайта https://www******/ - статия със заглавие: „НОВ РАЗДОР : А.
изгонила фалиралия „милионер“ С. Ф.“, чрез разпространените думи и изрази: „С. бързо е
потрошил наследството от баща си и напоследък разчитал на дребни далавери на ръба на
закона“; „А. изгонила фалиралия „милионер“ С. Ф.“; „С. бил толкова изпаднал, че от
високата летва каквато е А. паднал ниско и започнал да се среща с треторазрядни
труженички и певачки. „(о)собено се подигравала на забежките на псевдо-милионера М. с
всевъзможни жени. Между тях и посредствена плевенчанка минала през креватите на
половин България“; „(з)аигравките на бившия любим не спирали и той въртял любов и с
хостеса от популярен столичен клуб“; (к)расавицата обаче не можела да допусне да бъде с
мъж паднал толкова ниско и почти фалирал“, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 13.12.2022 г. до окончателното й изплащане; като иска над уважения размер от
1000,00 лева до пълния предявен размер от 25000,00 лева и за разпространени думи и
изрази: „(и)менно значително понижения му стандарт на живот е една от причините поп
фолк дивата да му бие шута и да се върне обратно на сцената“; (т)ова се случило още докато
двамата били заедно и Ася не успяла да преглътне унижението да бъде на нивото на евтини
жени от “кол и въже“; „(з)а жалост след като бил зарязан от известната си половинка,
доскорошният най-желан ерген трудно привличал по-оборотни дами“; “Ф. бил толкова
отчаян след раздялата с А., че свалил почти 15 кг.“ – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „П.Н.“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на С. В. Ф., с ЕГН:**********, с адрес: ************, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 180,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА С. В. Ф., с ЕГН:**********, с адрес: ************,да заплати на „П.Н.“
ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***********, основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата 3360,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5