№ 2058
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110112797 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 146, сграда А,
Бизнес център България срещу Т. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес **** за сумите,
както следва: 2500лева, представляваща платена от заявителя главница по договор за кредит
с № 2130395 от 26.11.2019г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез
договор за предоставяне на поръчителство от 26.11.2019г. сключен между длъжника и
заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 01.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 389,36лева,
платена от заявителя договорна лихва дължима по договора за кредит за периода
26.11.2019г. до 31.12.2019г.; 261,97лева, платено от заявителя обезщетение за забава
дължимо по договора за кредит за периода 01.01.2020г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г.
до 08.06.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
3128/02.07.2021г. по ч.гр.д. № 9710/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
26.11.2019г. между „Кредисимо” ЕАД и ответника е сключен договор за кредит № 2130395.
По силата на договора, кредитната институция е предоставила на ответника сумата от
2500лева, срещу задължение на ответника за връщането й в срок до 31.07.2020г. С част от
отпуснатата сума в размер на 178,50лева ответникът е погасил задължения по предходен
договор № 212933/11.11.2019г., а сумата от 2321,50лева е получил в брой на касата на
Изипей. В приложение № 1 неразделна част от договора по силата на чл.6 са разписани
начин на разпределение на погасителните вноски, падеж и обща сума за плащане. При
допусната забава в плащанията дължима била лихва за забава върху непогасената главница
в размер на законната такава съгласно чл.2, раздел Х от ОУ. При сключване на договора
ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задължението си по него, като осигури
поръчителство от трето одобрено от кредитодателя юридическо лице. Имал е възможност да
избере и необезпечен кредит, респ. да предостави банкова гаранция като обезпечение. С
оглед направения избор, ищецът му е предоставил проект за договор за предоставяне на
поръчителство, съдържащ договорените условия и дължимото се за това възнаграждение.
1
След като се съгласил в условията му, на 26.11.2019г. между ищеца и ответника е бил
сключен, чрез размяна на електронни волеизявления при спазване ЗЕДЕДУ, договор за
предоставяне на поръчителство чрез индивидуално генериран код за достъп изпратен на
посочения от ответника адрес на ел. поща. Въз основа на този договор, ищецът се е съгласил
да сключи с кредитодателя договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който да
отговаря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по договора. За
тази услуга, ответникът се е съгласил да плаща на ищеца месечно възнаграждение от
210,97лева. Поради неизпълнение задълженията на ответника по договора за кредит, на
10.06.2021г. кредиторът е изпратил искане до ищеца за извършване плащане по договора за
поръчителство. В изпълнение задължението си, на 16.06.2021г. ищецът извършил плащане
към Кредисимо ЕАД на процесните суми и на същата дата уведомил ответника за
извършеното плащане. За събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, с което обосновава и правния
си интерес от търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Искът се оспорва по
основание и размер. Оспорва между страните да е възникнало соченото правоотношение.
Счита, че на основание чл. 10 ЗПК договорът следва да е сключен в писмена форма, която в
случая не е спазена, тъй като липсват доказателства заемодателят да е отправял искане за
получаване на заем- технически или електронни записи доказващи волеизявления на
страните за сключване на договор при спазването на изискването за съхраняване му на траен
носител по см. на ЗПФУР. Оспорва сключването между страните и на договор за
поръчителство. Твърди недействителност на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние поради нарушаване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12, т. 20 и ал.2, чл.
12, ал.1, т.7- 9 ЗПК. Оспорва ищецът да е извършил плащане на дължимите по договора
суми на кредитора. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът редовно уведомен, не се е явил. В първото по делото заседание е
представляван от процесуален представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответника
задължение по договор за кредит с № 2130395 от 26.11.2019г., сключен с „Кредисимо” ЕАД,
задължението, по който е било изпълнено от ищеца, в изпълнение на сключен между него и
ответника договор за предоставяне на поръчителство от 26.11.2019г. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. №
9710/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срок.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 9710/2021г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валидно
2
сключен договор за кредит № 2130395 от 26.11.2019г. между „Кредисимо” ЕАД и ответника,
по който кредитодателят е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за
връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на задълженията на
кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и
индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба; падеж на задължението
и размер на обезщетението за забава; размер на претенциите.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
На 26.11.2019г. ответникът е отправил до „Кредисимо“ АД заявление за отпускане на
заем в размер на 2500лева при параметри- 8 на брой вноски, първата с падеж 31.12.2019г. и
начин на усвояване- 178,50лева за рефинансиране на друг кредит, а 2321,50лева на каса чрез
Изипей. В самото заявление са били попълнени данни относно три имена, ЕГН, номер на
л.карта, адрес, телефонен номер, месторабота, както и снимка от личната карта. Отбелязани
са с „да“ съответните декларации- да получаване Стандартен европейски формуляр /СЕФ/,
приемане на ОУ и договора и за извършена проверка на въведените данни; за даване
съгласие за обработка на личните му данни за маркетинг цели и за целите на учредяване на
избрания от него вид обезпечение, и за целите на сключване и изпълнение на договора.
Кандидатстването е извършено чрез електронна поща на потребителя ************@***.** и
телефон за контакт **********.
На 26.11.2019г между страните е бил сключен договор за потребителски кредит с №
2130395. На ответника са били изпратени на същата дата СЕФ и ОУ за предоставяне на
кредити. Потвърждението на сключване на договора е извършено чрез въвеждане на смс код
888899 получен на посочения от кредитополучателя в заявлението му телефонен номер за
контакт- **********. С подписването му, ответникът е декларирал: че е получил и е
запознат със съдържанието на предоставените му ОУ и ги приема; че му е предоставена
необходимата преддоговорна и договорна информация за кредита; че е предоставил пълни и
верни лични данни, и в случай на грешка от негова страна, заемодателят не носи
отговорност при неправилно извършено плащане на сумата по кредита; че е уведомен за
последиците от забава на плащане на дължимите погасителни вноски, уредени в ОУ, вкл.
следващите се такива по закон /чл.13/. Изрично в чл. 12 страните са разписали, че всички
уведомления и изявления на страните във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма, доставяни лично или чрез пощенски оператор и/или по електронен път при
спазване на ЗЕДЕУУ при достигане на някой от изрично посочените в договора адреси на
двете страни. Кредитополучателят е декларирал и че му е известно, че всички негови
изявления, направени чрез средствата за комуникация от разстояние, в т.ч. по и-мейл, смс,
по телефон, попълване на полета в сайта на кредитора и др., са валидни и го обвързват
съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. В приложение №1 към договора е уговорено, че общият размер
на предоставения кредит е 2500лева, срокът на връщане на сумата е 8месеца, разсрочено на
8вноски всяка от по 361,17лева, при 40% лихвен процент и 48,21% ГПР, като общо размерът
на всички плащания е 2889,36лева. В т.10 е обективиран и изготвен погасителен план.
Съгласно чл. 4 от договора, ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид
обезпечение- да предостави банкова гаранция в срок от 10дни от подаване на заявлението
или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо
юридическо лице в срок до 48часа от подаване на заявлението. В този случай, срокът за
одобрение на заявлението е 24часа от предоставянето му, като към отношенията между
страните по договора се прилагат съответните разпоредби на ОУ относно обезпечението.
Съгласно ал. 2 на чл. 4 непредставянето на съответното обезпечение в срока, ще се счита, че
заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие, а в ал. 3 е разписано, че при
3
заявяване на кредит без обезпечение, срокът за одобрение е 14дни от подаване на
заявлението. Съгласно чл. 5 усвояването на отпуснатия заем се извършва по посочения в
заявлението начин.
Изрично е посочено в договора за кредит, че същият се сключва след предоставяне на
необходимите лични данни за целите на сключването и изпълнението му при условията на т.
III.2 и т. III.3 от ОУ, т.е електронно в съответствие с процедурата предвидена в ОУ, които
кредитополучателят е удостоверил, че е получил, съгласява се с тях и ги приема. В ОУ / т.
III.1, 2 и 3/ е предвидено, че кредитополучателят подава заявление за отпускане на кредит по
образец лично на сайта www.credissimo.bg или по телефон /по реда на т. III.4/, като
декларира, че е уведомен и дава съгласие относно обработката и съхранението на личните
си данни чрез съответното отбелязване в чекбокс на сайта. Когато потребителят
кандидатства на сайта, както е в случая, при първото си кандидатстване си създава профил,
който се ползва при всяко следващо. При даденото съгласие, потребителят следва да въведе
личните си данни, кредитния продукт, който иска да ползва, размер на кредита, срок на
погасяване, начин на усвояване. След попълване на заявлението, на потребителя се изпраща
СЕФ, актуалните ОУ и договора. Съгласно т.10 до доказване на противното,
кредитополучателят посочен в заявлението ще се счита за негов автор. След отбелязване на
чекбоска, с който се декларира получаване на СЕФ, че е проверил въведените данни и
приема ОУ и договора, заявлението се счита за прието, а договорът и ОУ подписани.
Предоставянето на обезпечение следва да е посочено в заявлението, като в този случай
кредитополучателят следва да удостовери, че е уведомен и дава съгласие за предоставяне,
обработка и съхранение личните му данни за учредяване на избрания вид обезпечение.
На 26.11.2019г. между ищеца, като поръчител и ответника, като потребител е
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по повод сключения с Кредисимо
договор за потребителски кредит. По силата на договора, поръчителят се е задължил да
сключи с Кредисимо договор за поръчителство, съгласно който да отговаря солидарно с
потребителя за изпълнение на всичките му задължения по договора за кредит, както и за
последиците от неизпълнение на задълженията на потребителя до пълното им погасяване
/чл.2/. Съгласно чл.1, ал.2 и чл. 4, ал.1 за така поетите от поръчителя задължения и за
тяхното изпълнение, потребителят дължи възнаграждение. В чл. 4, ал. 2 е уговорено, че ако
поръчителят изпълни задължения на потребителя, поръчителят има право да иска тяхното
възстановяване от потребителя, законна лихва от датата на плащането им на Кредисимо до
тяхното възстановяване, както и на разноски, които е направил, след като е уведомил
потребителя за постъпилото до него искане от Кредисимо за извършване на плащане.
Дължимото се възнаграждение на поръчителя се определя в размер и при условия разписани
в приложение № 1 към договора /чл. 8, ал. 1 /.
На 26.11.2019г. е бил сключен договор за поръчителство между Кредисимо АД и
ищеца, по силата на който ищецът е поел задължение да отговаря солидарно с потребителя
за изпълнение на всичките му задължения по договора за кредит и за всички последици от
неизпълнение на задълженията му.
Съгласно издадено удостоверение от 04.08.2021г., на 16.06.2021г. ищецът, като
поръчител е погасил всички задължения на ответника по договора за кредит, както следва:
2500лева главница, 389,36лева договорна лихва, 261,97лева наказателна лихва за забава.
Процесният договор като сключен такъв от разстояние, следва да отговаря на
изискванията въведени от специалния закон ЗПФУР. Легалната дефиниция на този тип
договори се съдържа в чл. 6 ЗПФУР- договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
4
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според пар. 1, т. 2
ДП на ЗПФУР, средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Същевременно, процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като
не е сред изключенията посочени в чл. 4 /в редакция към датата на сключването му - ДВ, бр.
35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./. В чл. 18 ЗПФУР е разписано задължението на
доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне информация на
потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал.1 или ал. 2, както и че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За
доказване предоставяне на преддоговорна информация, както и на изявления отправени по
ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления- ЗЕДЕУУ. Или, налага се извод,
че съгласието на потребителя за сключване на договор за финансови услуги от разстояние
следва да е изразено по ясен и недвусмислен начин, и без такова да е дадено изрично, не
може да се приеме, че е възникнало соченото договорно правоотношение. В случая
ответникът е оспорил възникване на договорно правоотношение с кредитора „Кредисимо“
АД. Съгласно чл.2, ал. 1 и ал. 2, чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е предоставено
в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
бъде възпроизведено, съставлява електронен документ. За електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство, а подписан документ е само този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ при
съгласие на страните може да се придаде на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. В случая, както се посочи, страните по договора изрично са се съгласили –чл.12,
ал.2 от договора и т.5, раздел XIV от ОУ, че всички изявления направени чрез средствата за
комуникация от разстояние, в т.ч. ел. поща, смс, телефон, чрез попълване полета на сайта на
Кредисимо и др. са валидни и го обвързват съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Следователно, по
тяхната изрична воля на електронния документ е придаден вид на подписан такъв, от което
следва, че той притежава доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. В подкрепа на
този извод, че именно ответникът е автор на електронното изявление за сключване на
процесния договор са и ангажираните доказателства- постъпилата информация, че в периода
27.12.2010-08.06.2020г. ответникът е бил титуляр на номер **********, изискване в
полетата за попълване на лични данни като ЕГН, номер на лична карта, снимка от същата,
адрес, месторабота и направеното потвърждение на тези данни. Допълнителен аргумент в
подкрепа на извода са и приетите и неоспорени от ответника, писмени документи - разписка
за наредено плащане от Кредисимо към Изипей на датата на сключване на договора
26.11.2019г. на сумата от 2321,50лева /точно толкова, колкото е посочена в заявлението за
кандидатстване/ и представената от Изи пей АД по реда на чл. 192 ГПК- разписка за
получаване още същия ден /8минути след нареждането й/ от ответника на наредената от
5
Кредисимо АД сума от 2321,50лева носеща негов подпис. От значение е и факта, че част от
сумата по отпуснатия кредит в размер на 178,50лева е послужила за рефинансиране на друго
задължение на ответника към същия кредитор, което се установява, както от самото
заявление за отпускане на кредит, попълнено от него, така и от експертното заключение на
в.л. по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. Така, че анализирани в съвкупност,
всички тези доказателства обосновават несъмнен извод, че направеното от ответника
оспорване е било неуспешно. Затова, съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че
ответникът е автор на електронното изявление за сключване на процесния договор, с което и
изискването за форма на договора по чл. 10 ЗПК- писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, следва да се приема за спазено. Съгласно дефиницията на понятието "траен
носител", посочена в пар.1, т.10 ДР на ЗПК, това е всеки носител, даващ възможност на
потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява
лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
На следващо място, ответникът е релевирал възражения за нищожност на договора
като сключен в противоречие с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12, т. 20 и ал.2, чл. 12,
ал.1, т.7- 9 ЗПК, за което съдът следи и служебно.
Видно е от ангажираните по делото доказателства, че по силата на процесния договор
от 26.11.2019г. на ищеца е отпусната в заем сумата от 2500лева и въз основа на нея е
изготвен и погасителен план, с месечна вноска от 361,17лева с първа падежна дата
20.12.2019г. и последна 20.07.2020г. Възраженията на ответника за недействителност на
договора поради нарушаване на изискванията на чл.10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т.20 и ал.
2 ЗПК, съдът приема за неоснователни. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20
и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита,
условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, ГПР
и общо дължимата сума по кредита. В съответствие с уредбата на чл. 11 ЗПК договорът
съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент
на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане
на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване
на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания
от кредитополучателя погасителен план. Потребителят е декларирал, че е получил
преддоговорна информация относно общ размер на дължимата вноска, общата сума по
договора за кредит и срок за нейното плащане. В СЕФ за предоставяне на информация за
потребителски кредити пък се съдържа и информация относно правото на отказ на
потребителя от договора. Така, че императивните разпоредби на закона очевидно са били
спазени.
Поради неизпълнение задълженията на кредитополучателя, в съответствие с
уговореното в договора за поръчителство между Кредисимо АД и ищеца /чл.5/,
кредитодателят е изискал и поръчителят на 16.06.2021г. е погасил задължение по договора в
размер на сумата от общо 3151,33лева, от която 2500лева главница, 389,36лева договорна
лихва и 261,97лева наказателна лихва. Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
6
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на
законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Установената съдебна
практика приема, че доколкото с договора за поръчителство, поръчителят отговаря за чужд
дълг, ако плати на кредитора има регрес срещу длъжника, за онова което е платил.
Предявявайки вземането си срещу поръчителя, последният следва да уведоми длъжника, за
да узнае неговите възражения и за да избегне риска да плати недължимо или нещо в повече
от дължимото. Неуведомяването на длъжника от поръчителя води до запазване правата на
длъжника спрямо кредитора и той ще може успешно да ги противопостави на платилия
поръчител. В случая, подобни възражения не са въведени от ответника. След като е
изпълнил чуждия дълг, ищецът е встъпил в правата на кредитора, поради което и
претенцията бива доказана и следва да бъде уважена в посочените горе размери.
От заключението на в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза става ясно
следното: Сумата по отпуснатия договор за кредит е усвоена чрез Изипей в размер на
2321,50лева и 178,50лева са послужили за рефинансиране на задължение по предходен
кредит. Няма данни за извършвани плащания по договора, поради което и задълженията по
него са- 2500лева главница, договорната възнаградителна лихва за периода 20.12.2019г.-
20.07.2020г. от 389,36лева и мораторната лихва за периода 01.01.2020г. до 12.03.2020г.вкл. и
от 14.07.2020г. до 08.06.2021г.- 261,97лева. Процесното задължение е било погасено от
ищеца в полза на кредитодателя на 16.06.2021г. съгласно споразумение за насрещно
прихващане.
Липсват твърдения, съотв. доказателства претендираната сума за главница да е била
върната на кредитодателя, което обосновава извод за нейната дължимост.
Ответникът дължи и договорна лихва на осн. т. 7, приложение 1 към договора
/неразделна част от него съгласно чл.2, ал.1/, чийто размер предвид неоспореното
заключение на в.л. следва да се приеме, че е заявеният от 389,36лева дължима за периода от
20.12.2019г. до 20.07.2020г., т.е за целия срок на договора. Разпоредбата от договора
уговаряща начисляване на възнаградителна лихва, е действителна. Възнаградителната лихва
представлява възнаграждение за ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е
включено в общия разход по кредита на потребителя. Същата се дължи за срока на действие
на договора, т.е за въведения период от 20.12.2019г. /падежът на първата месечна вноска /до
20.07.2020г. /падежът на последната погасителна вноска/. Уговореният размер на
възнаградителната лихва от 40% и годишен размер на разходите 48,21% не противоречат на
закона и добрите нрави, защото не надхвърлят нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване
от потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е
направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. В тази връзка
съдът съобрази разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Доколкото съдът прие, че ответникът е в неизпълнение на задълженията си по
договора, то същият е изпаднал в забава и на основание чл. 2, ал.1 от договора вр. т.2, раздел
Х от ОУ дължи обезщетение за това в размер на законната лихва. То се заявява за период
следващ падежната дата на първата неплатена погасителна вноска 01.01.2020г. до
08.06.2021г., т.е дата предхождаща подаване на заявлението и съвпадаща с тази, на която
кредитодателят е отправил искане към поръчителя да изпълни задължението по договора за
кредит. Начисляването й следва да се извърши върху непогасената вноска /формирана като
сбор от главница и възнаградителна лихва/ и е в размер на законната лихва. Съобразно
7
заключението на в.л. тя е в размер на 261,97лева, като при изчислението й е съобразен
императива на разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. /ДВ
бр. 28/24.03.2020г./, ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. /ДВ бр.
34/09.04.2020г./ и пар.12, т.4 на ЗИД на Закона за здравето / ДВ бр. 44/13.05.2020г. в сила от
14.05.2020г. предвиждаща забрана за начисляване лихва за забава по договори за кредит
предоставени от финансови институции по чл. 3 ЗКИ за периода от 13.03.2020г. до
13.07.2020г. Следователно, претенцията следва да се уважи в пълния заявен размер.
Поради неизпълнение задълженията на кредитополучателя, в съответствие с
уговореното в договора за поръчителство между Кредисимо АД и ищеца /чл.5/,
кредитодателят е изискал и поръчителят на 16.06.2021г. е погасил задължение по договора в
размер на сумата от общо 3151,33лева, от която 2500лева главница, 389,36лева договорна
лихва и 261,97лева наказателна лихва. Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на
законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Установената съдебна
практика приема, че доколкото с договора за поръчителство, поръчителят отговаря за чужд
дълг, ако плати на кредитора има регрес срещу длъжника, за онова което е платил.
Предявявайки вземането си срещу поръчителя, последният следва да уведоми длъжника, за
да узнае неговите възражения и за да избегне риска да плати недължимо или нещо в повече
от дължимото. Неуведомяването на длъжника от поръчителя води до запазване правата на
длъжника спрямо кредитора и той ще може успешно да ги противопостави на платилия
поръчител. В случая, подобни възражения не са въведени от ответника. След като е
изпълнил чуждия дълг, ищецът е встъпил в правата на кредитора, поради което и
претенцията бива доказана и следва да бъде уважена в посочените горе размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са в размер 136,97лева допълнителна ДТ,
200лева депозит за вещо лице и юк. възнаграждение от 300лева. На основание чл. 78, ал.8
ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 200лева. Или общо
разноските са в размер на 536,97лева, които следва да се възложат на ответника.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 106,57лева за
платена ДТ и юк. възнаграждение, съразмерно уважената част на заявлението по чл. 410
ГПК.
При този изход на спора, разноски на ответника не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център България съществува вземане срещу
ответника Т. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес **** за сумите, както следва: 2500лева,
8
представляваща платена от заявителя главница по договор за кредит с № 2130395 от
26.11.2019г., сключен между длъжника и „Кредисимо” ЕАД, обезпечен чрез договор за
предоставяне на поръчителство от 26.11.2019г. сключен между длъжника и заявителя, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
01.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 389,36лева, платена от
заявителя договорна лихва дължима по договора за кредит за периода 26.11.2019г. до
31.12.2019г.; 261,97лева, платено от заявителя обезщетение за забава дължимо по договора
за кредит за периода 01.01.2020г. до 12.03.2020г.вкл. и от 14.07.2020г. до 08.06.2021г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3128/02.07.2021г. по ч.гр.д.
№ 9710/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес **** да заплати на „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център България сумата от 536,97лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН ********** с настоящ адрес **** да заплати на „АЙ
ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център България сумата от 106,57лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 9710/2021г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9