Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.05.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети април Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен съдия:
Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №07111 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.226 КЗ /отм./, вр. чл.86 ЗЗД.
С исковата молба, както и след уточнения с молба от 12.12.2018г., са предявени обективно съединени искове от Г.И.Я., ЕГН:********** и адрес: ***, срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, с правно основание чл. 432 КЗ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца суми, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ , от които
-сумата от 2074,47лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., ведно със сумата от 243,82лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 3069,01лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2016г., ведно със сумата от 335,97лв. представляваща законната лихва върху главница за периода 26.04.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 1226,53лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2016г., ведно със сумата от 125,97лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 384,06лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на шест дни, сумата от 42,58лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 1029,01лв., представляваща лихвата за забава плащането на дължимите суми за застрахователни обезщетения на обща стойност 7306,44лв., за които има влязло в сила решение, считано от 29.05.2017г. /датата на подаване на исковата молба срещу работодателя/ до 16.10.2018г. /датата на подаване на исковата молба срещу застрахователя/
-сумата от 920,37лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разноски по гр.д.№2922/2017г. на ПРС и гр.д.№135/2018г. на ПОС
-сумата от 1000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения
Ищецът твърди, че за процените суми има постановено влязло в сила решение по гр.д.№***. на ПРС, с което ищецът е осъдил работодателя „Електрисите“ ЕООД да му заплати процесните суми. Решението е постановено при участието на ответното дружество „ОЗК-Застраховане“ АД като трето лице- помагач на страната на „Електрисите“ ЕООД, поради което и се явява обвързано от действието на решението.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който е направил възражение за липса на местна подсъдност, поради което и иска изпращане на делото на Районен съд- гр.София по компетентност. Алтернативно ответникът е оспорил така предявения иск по основание и по размер. Ответникът оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД. Ответникът оспорва всички факти по исковата молба от трудовото правоотношение на ищеца до невъзможността на ответника да изпълни задълженията си. Ответникът възразява срещу неточно попълване на преддоговорния въпросник от „Електрисите“ ЕООД, както и несвоевременното уведомяване на застрахователя от последния. Ответникът оспорва изцяло претенцията за лихва доколкото няма валидно нотариално заверена банкова сметка ***.380, ал.1 КЗ.Ответникът оспорва изцяло претенциите за обезщетение за имуществени вреди за направени разноски по гр.д.№2922/2017г. на ПРС и гр.д.№135/2018г. на ПОС и за обезщетение за неимуществени вреди.
Третото лице- помагач на страната на ответника: „Електрисите“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс Перник, ет.2, ап.6, не е изразило становище по исковете.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
По основателността:
От застрахователна полица №07 10 -230-2015-00001807.04.2015г. по застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя“ се установява, че между „Електрисите“ ЕООД и ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е бил сключен договор за застраховка със застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа със срок на валидност за 12 месеца с период на застрахователно покритие за времето от 17.04.2015г. до 16.04.2016г.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В. дължимата се застрахователна премия е платена, поради което съдът намира за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ.
Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Доколкото никоя от страните не твърди, че има уговорено друго, то и в процесния случай се прилага отмененият материалноправен режим.
Не се спори по делото, а и видно от приложеното гр.д.№2922/2017г. на ПРС, че ищецът Г.И.Я. е осъдил работодателя си „Електрисите“ЕООД да му заплати следните суми:
-сумата от 2074,47лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., ведно със сумата от 243,82лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/
-сумата от 3069,01лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2016г., ведно със сумата от 335,97лв. представляваща законната лихва върху главница за периода 26.04.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/,
-сумата от 1226,53лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2016г., ведно със сумата от 125,97лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД
-сумата от 384,06лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на шест дни, сумата от 42,58лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба- 29.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Със съдебното решение не е присъждана законната лихва върху главниците за неплатено трудово възнаграждение, считано от датата на исковата молба- 29.05.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
Съденото решение по гр.д.№2922/2017г. на ПРС е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника, а именно ОЗК-Застраховане“ АД.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л.В. В. присъдените със съдебното решение суми по гр.д.№2922/2017г. на ПРС не са изплатени от работодателя „Електрисите“ЕООД/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в срока на валидност на застрахователното правоотношение е настъпил покрит риск- неизплащане на дължимите се на ищеца суми от трудовото му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД, поради неплатежоспособност на чуждестранното дружество-ползвател по договора за осигуряване на временна заетост. Поради това и следва да се ангажира отговорността на застрахователя.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС по прекия иск, основан на чл.226 КЗ /отм./, респективно чл.432 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, съответно на основание чл.79 ЗЗД, е задължена да ги обезщети застрахованата страна по договор, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното тълкуване е намерило израз и в ТР 1/2014 на ВКС,ОСТК. Създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по- лесно и по-бързо обезщетяване на увредения от основното гражданско правоотношение, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговоря по - тежко от делинквента или работодателя за същите имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение решение по гр.д.№2922/2017г. на ПРС има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т.е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между насрещните страни Г.И.Я. и трето лице- помагач „ОЗК-Застраховане“ АД, които се и главните страни по настоящето дело. Доколкото и в настоящето производство е безспорно установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с решението по гр.д.№2922/2017г. на ПРС суми, то и осъдителните искове на ищеца срещу ответника са основателни и следва да бъдат уважени.
Що се касае до лихвата за забава плащането на дължимите суми за застрахователни обезщетения за неплатени трудови възнаграждения, считано от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, то съдът намира, че с диспозитива на съдебното решение не са присъждани такива суми. Съгласно константната съдебна практика спорното материално субективно право чрез правопораждащите го факти и съдържанието му очертава параметрите на вземането. Когато процесът се развива само по отношение на главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава, то законната лихва за незаявения период за забавено изпълнение след завеждане на иска е извън предмета на спора.
Съгласно Определение №305/09.11.2015 по дело №5086/2015 на ВКС, ГК, II г.о., и Решение № 50/12.03.2010г. по т.д. № 485/2009 г. на ВКС, II т.о., няма пречка да се претендира в отделен исков процес законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до момента на окончателното изплащане. Поради това и съдът намира, че на ищеца се дължи и лихвата за забава както върху неизплатеното трудово възнаграждение, за която няма постановено решението по гр.д.№2922/2017г. на ПРС, така и върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск, за която има постановен диспозитив в решението по гр.д.№2922/2017г. на ПРС. Съдът намира, че присъждането на тази лихва е законна последица от постановяване на решението. Съдът намира, че общата стойност на дължимото се застрахователно обезщетение е в размер на 6754,07лв. / сумата от 6754,07лв. за неплатени трудови възнаградения и сумата от 384,06лв. за неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск/. Съдът намира, че от систематическото тълкуване на чл. 223, ал. 2, във вр. ал. 1 от КЗ (отм.) следва, че лихвата за забава не е част от вземането за обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, а е законна последица от неточното в темпорален аспект изпълнение. Обратното би означавало да се начислява лихва върху лихва, което е недопустимо.
Предвид гореизложеното и след използването на общодостъпен електронен продукт съдът намира, че дължимата се законна лихва върху застрахователното обезщетение от 6574,07лв., за периода от 29.05.2017г. /датата на подаване на исковата молба срещу работодателя/ до 16.10.2018г. /датата на подаване на исковата молба срещу застрахователя/ е в размер на 968,07лв., до която сума и следва да бъде присъдена, като за разликата до пълния претендиран размер иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът претендира ответникът да му заплати и сумата от 920,37лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разноски по гр.д.№2922/2017г. на ПРС и гр.д.№135/2018г. на ПОС. Видно от същите решения в полза на ищеца са присъдени съответно сумите от 670,37лв. и 250,00лв. или общо сумата от 920,37лв. по първоинстанционното и въззивното производства.
Съгласно Решение №212/16.01.2015 по дело №4043/2013 на ВКС, ТК, I т.о. застрахователят отговаря по реда по чл.229 КЗ (отм.) спрямо застрахования за разноските по дела, водени срещу застрахования съгласно чл.223, ал.4 КЗ(отм.), ако е бил привлечен в процеса. Доколкото ответникът е бил подпомагаща страна по гр.д.№2922/2017г. на ПРС и гр.д.№135/2018г. на ПОС, то и същият следвада бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски.
Съдът намира за неоснователен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения по следните съображения:
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГТК неизпълнението на облигационно задължение може да причини неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда, само доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички неимуществени вреди. Същевременно константната съдебна практика приема, че когато не се изпълни едно парично задължение единствената форма на неизпълнение е забавеното изпълнение защото изпълнението е винаги възможно. Съдът намира, че с настоящето решение се присъжда обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва, която репарира очакванията на ищеца от получаване на дължимото се застрахователно обезщетение. Присъждането и на обезщетение за неимуществени вреди за същото неизпълнение би довело до повторна обезвреда за едно и също неизпълнение на договорно задължение
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.От гореизложената фактическа обстановка е безспорно установено, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ, по която ищецът се явява бенефициент като работещо при условията на чл. 107р и сл. КТ в Република Франция лице.
2.Възражението, че искът е завишен предвид договореното трудово възнаграждение, също е неоснователно. Видно от застрахователните полици ответникът е поел задължението да обезщети сумите, за които застрахованият е отговорен да заплати на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа, като лимита на отговорност е до 200 000лв. за едно събитие.
3.Възражението за несвоевременно уведомяване на застрахователя от работодателя също е неоснователно предвид приетите доказателства.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 1738,89лв. за държавни такси, адвокатско възнаграждение и експертизи, от които в съответствие с уважената част от исковете му се следва сумата от 1561,67лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът претендира присъждане на претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00лв., от което в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 50,96лв.
Съдът намира, че следва да осъди ищеца да доплати сумата от 27,48лв. за дължимата се държавна такса съобразно конкретизацията на исковете по молбата от 12.12.2018т.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на Г.И.Я., ЕГН:********** и адрес: ***, следните суми:
--сумата от 2074,47лв., представляващо неизплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., ведно със сумата от 243,82лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.03.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 3069,01лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2016г., ведно със сумата от 335,97лв. представляваща законната лихва върху главница за периода 26.04.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 1226,53лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април 2016г., ведно със сумата от 125,97лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
-сумата от 384,06лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на шест дни, сумата от 42,58лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016г. до 29.05.2017г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба- 16.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на Г.И.Я., ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 968,07лв., представляваща законната лихва върху застрахователното обезщетение от 6574,07лв., за периода от 29.05.2017г. /датата на подаване на исковата молба срещу работодателя/ до 16.10.2018г. /датата на подаване на исковата молба срещу застрахователя/ , КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска до пълния му предявен размер от 1029,01лв.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на Г.И.Я., ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 920,37лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за направени разноски по гр.д.№2922/2017г. на ПРС и гр.д.№135/2018г. на ПОС.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Г.И.Я., ЕГН:********** и адрес: ***, срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, с който се иска ответникът да заплати на ищеца сумата от 1000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения.
ОСЪЖДА ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на Г.И.Я., ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 1561,67лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и експертизи в съответствие с уважената част от исковете.
Присъдените суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***в. И.В.В.: IBAN: *** „Банка Пиреос България“АД.
ОСЪЖДА Г.И.Я., ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, сумата от 50,96лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.И.Я., ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати по сметка на ПРС сумата от 27,48лв. за дължимата се държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника Електрисите“ ЕООД- гр.Перник, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс Перник, ет.2, ап.6.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: