НЧХД №249/2012г.
Мотиви:
Обвинението е частно, образувано от тъжителя К.В.М. ***
против подсъдимия Ф.А.Д. ***. В тъжбата са изложени следните фактически
обстоятелства:
Твърди тъжителят чрез повереника адв.К., че с
подсъдимия са съседи, живущи в жилищен блок на адрес гр.Пещера, ул.“Никола
Донски“ №2. От известно време били в лоши отношения, предизвикани от подсъдимия
Д. и семейството му.
Твърди, че на 22.04.2012г. около 09.30ч. сутринта
станал поредния скандал, когато подсъдимият Д. нахлул в магазина на тъжителя с
нож в ръка, по повод на това, че съпругата на М. изтупвала завивки от терасата
им и по този начин пречила на майката на Д.. Пред повиканите полицаи
подсъдимият казал – „Той е луд, щурав, откачен, защо полицаите са му дали
пушка“, гледайки към М.. Всичко това станало в двора пред магазина на М.,
когато служителите на МВР полагали усилия да потушат скандала и да изяснят
случилото се. Казаното от подсъдимия било чуто освен от тъжителя, още и от
неговата съпруга Е.М., Г.С., В.Д. и Б.Т..Счита тъжителят, че подсъдимият Д. е осъществил престъпния състав на чл.148ал.Іт.1 НК във вр. с чл.146 НК ал.І НК , тъй като е казал нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя в негово присъствие и публично.
Приет е за съвместно разглеждане и граждански иск на
тъжителя К.М. срещу подсъдимия Ф.Д. за сумата от 1000лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане, както и претендира сторените разноски.
В съдебно заседание тъжбата се
поддържа от тъжителя лично и чрез повереника адв.К., ведно с предявения граждански
иск.
Подсъдимият Ф. Д. оспорва фактическите
твърдения в жалбата.
Защитникът адв.Р. пледира за оправдателна
присъда по съображения, изложени в хода на съдебните прения.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл.301 НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Семейството на тъжителя живее на третия етаж, а
семейството на подсъдимия живее на първи жилищен етаж на ул.“Н.Донски“ №2 в
гр.Пещера. На първият приземен етаж тъжителят М. стопанисва магазин ,
разположен под терасата на Джелилови.
Отношенията между семействата на тъжителя М. и
подсъдимия Д. от години били влошени, като една от причините била и това, че
Москови изтърсвали през терасата одяла ,
докато на терасата на първия етаж било прането на Джелилови.
На 22.04.2012г. около 09.30ч. сутринта св. Ф.Д., майка
на подсъдимия Д. простирала пране на терасата, като в същия момента св. Е.М.,
съпруга на тъжителя, изтърсвала от третия етаж едно одеяло. Св. Д. се
провикнала нагоре към св.М. с въпрос „защо тупате тука“, при което св. М. се
прибрала.Към този момент тъжителят М. се
намирал в магазина си, където пиели кафе заедно със св.Г. С., но излязъл пред
магазина, чувайки забележката на св.Д. към съпругата му. Подсъдимият Д.
пък излязъл на терасата и се осведомил
от майка си, че св. М. изтупва над тяхното пране за пореден път. През това
време тъжителят М. гледал нагоре към терасите, при което подсъдимият Д. му
направил забележка в смисъл, да каже на съпругата си да престане да тупа. Тъжителят
М. му отговорил и така напрежението между двамата бързо се повишило, в резултат и на влошените им от
дълго време отношения. След малко подсъдимият Д. слязъл пред магазина на
Москови с Протокол на етажната собственост, в който документ фигурирал и подпис
от страна на Москови за уреждане на въпроси включително за простиране и тупане
по терасите. Междувременно св.Е.М. също слязла долу пред магазина, като между
подсъдимия Д. и Москови настанала караница на висок глас, разменяли се ругатни
и обиди. Св. Д., който живее на четвъртия етаж, чул викове и излязъл на своята
тераса да види какво става. Подсъдимият Д. и Москови продължавали да се карат
пред магазина, там бил и св. С.. В един момент подсъдимият Д. бил издърпан от
Москови под терасата, в близост до магазина, а веднага след това бил изтласкан
от тях в обратна посока. Веднага след това подсъдимият Д. сигнализирал
полицията, а св.Д. също слязъл в двора пред магазина. На място пристигнали
полицейските служители П. и Н.. Първоначално караницата продължила и в тяхно
присъствие, като се разменяли обиди и псувни, но впоследствие обстановката се
успокоила.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при
съвкупна преценка обясненията показанията на свидетелите Е.М., Г.С., Ф.Д., Д.Д.,
полицейските служители Г.П. и Н.Н..
Съдът не кредитира двамата свидетели на обвинението –
свидетелите М. и С. за основните обстоятелства , че подсъдимият Д. с нож в ръка
отправил обиди към тъжителя с думите -
„луд , ненормален, откачен, нещастник, имал жълта книжка и пушка, кой му е дал
да носи оръжие“.
За свидетелите Е.М. и Г.С. са налице основания за
съмнение в обективността им, тъй като св.М. е съпруга на тъжителя, а св. С. му
е приятел. Наистина същото може да се каже и за св. Д., която е майка на
подсъдимия, а за св.Д. се установи, че е в лоши отношения с Москови, тъй като
са имали граждански спорове помежду си.
Но от друга страна, налице са съществени
несъответствия в показанията на самите свидетели на обвинението – М. и С.,
докато друга част от показанията им съвпадат с тези на свидетелите Д. и Д..
Така св.М. заяви, че влязла в магазина, а подсъдимият Д.
също влязъл в магазина /с нож в ръка/. Докато св.С. заяви, че е излязъл от
магазина и по –нататък действията се развили пред магазина, а не вътре в него. Съдът
възприе именно това обстоятелство от фактическата обстановка, защото и
свидетелите Д. и Д. дадоха показания, че видели как подсъдимият Д. е издърпан
под терасата и след това „изхвърчал назад“. Според св. М., св.С. им „помогнал“
да избутат подсъдимия Д. навън – извън магазина, но твърдението на св.М., че подсъдимият
Д. е бил вътре в магазина остава напълно изолирано от останалите свидетелски
показания в тази насока, но е показателно, че св.М. е пристрастна в подкрепа на
обвинението.
Св. Г.С. от своя страна пък посочи, че и св. В.Д. бил там, дошъл случайно. Св. М. заяви,
че св.Д. не бил на случката и в крайна сметка лицето В.Д., за който се твърди в
тъжбата, че чул казаното от подсъдимия, беше заличен като свидетел.
От страна на обвинението беше разпитан и св.Б.Т., за
който също се твърди в тъжбата, че чул казаното от подсъдимия, но се установи
от показанията му, че въобще не е присъствал на инцидента.
Разпитаните по делото полицейски служители П. и Н.
дадоха показания, че между спорещите се разменяли обиди ,псувни, взаимни
обвинения, станало дума за пушка и нож, но в крайна сметка никой от тях двамата
не цитира конкретни обидни думи или
изрази, които да са отправени от подсъдимия Д. към тъжителя М., нито са установили подсъдимият Д. да е имал и
размахвал нож.
Според св.Д., тъжителят М. е този, който се заканил да
застреля подсъдимия, както и е псувал последния.
При възприетата фактическа обстановка и само въз
основа на пристрастните показания на свидетелите М. и С. Съдът не намери за несъмнено
доказано по смисъла на чл.303ал.ІІ НПК , че подсъдимият Д. *** е казал унизителни
за честта и достойнството на тъжителя думи
- „Той е луд, щурав, откачен, защо полицаите са му дали пушка“ в негово
присъствие, поради което подсъдимият Д. беше оправдан по обвинението по
чл.148ал.Іт.1 във вр. с чл.146ал.І НК.
Поради това беше отхвърлен като неоснователен и
предявения граждански иск на тъжителя К.М.
срещу подсъдимия Ф.Д., за сумата от 1000лв. обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане. Този иск е с правно основание чл.45 ЗЗД, като не се доказа наличието
на всички предпоставки на този иск – наличието на противоправно деяние, вреда, причинена
от това деяние, причинна връзка между деянието и вредата, вина на подсъдимия Д..
С оглед изхода от делото, в тежест на тъжителя М. се
възложиха сторените от подсъдимия разноски за защитник в размер на 150лв .,
съобразно чл.190ал.І НПК.
Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: