Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        Гр.Ардино, 19.03.2015г.

                                  В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

           

Ардинският районен съд в публично заседание на пети март, през две хиляди и петнадесета  година в състав :

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ  ОСМАН,

                                                                                          

При участието на секретаря Н.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3/ 2015г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по предявен иск по чл.150 от СК.

           

В исковата си молба З.Й.Ю., като майка и законен представител на своето малолетно дете П. Е.Ч. с ЕГН- **********, твърди, че ответникът Е.М.Ч. е баща на малолетното дете, и като такъв е бил осъден със решение № 277/ 29.11.2010г., постановено по гр.д.№ 331/2010г. на ОС- Кърджали да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лева на малолетното дете П.. От присъждането на издръжката са минали 49 месеца / към момента на предявяване на исковата молба/, и заявява, че  обстоятелствата, при които е била постановена издръжката се изменили значително, като оттогава  животът е поскъпнал, детето е пораснало и нуждите на същото са нараснали, и това налагало увеличаването на досегашния размер на издръжката, който не бил достатъчен за покриването на всичките нужди на детето.

Ищцата посочва, че за нея е налице правен интерес от завеждането на настоящият иск по чл.150 от СК за увеличаване размера на присъдената издръжка. Твърди, че за общата месечна издръжка на детето са били необходими 250 лева, от които ответникът е следвало да поеме 150 лева, а за нея оставала останалата част от 100 лева от издръжката, ведно със непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Предвид на изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде изменен размерът на присъдената месечна издръжка на детето, като бъде увеличен размерът от 80 лева на 150 лева, считано от една година отпреди завеждането на иска в съда, ведно със законна лихва при забава, като претендира и разноски.

            В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично, и се представлява от адв.Д.В., който поддържа предявения иск. Представя доказателства.

            Ответникът, в своят писмен отговор намира иска за допустим, но неоснователен, като счита не са налице изменени обстоятелства- заявява, че е безработен и няма никакви доходи, ищцата не е полагала грижи за детето и на два пъти го изоставяла и заминавала в чужбина, и през това време- за период от няколко месеца той се грижел за детето и поемал цялата издръжка на същото. Сочи също така, че по тази причина е завел дело за промяна упражняването на родителските права и претендирал да му бъдат предоставени, и в същото време твърди, че при всяка среща с детето е давал и пари на ръка, както и му купувал всички необходими за ежедневието вещи. В съдебно заседание се явява лично и иска за неоснователен и предлага да не се измени размера на присъдената издръжка.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представено по делото като доказателство копие от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 1075/ 28.08.2006г. на Община Кърджали, се установява, че страните по делото са родители на роденото по време на техния брак малолетно дете П. Е.Ч. с ЕГН- **********.

Приложено е като доказателство и копие на служебна бележка № 133/ 03.12.2014г. на СОУ „Васил Левски”- Ардино, с което се установява, че детето П. е било ученик в 2-ри клас  през уч.2014/15г. в посоченото училище.

От приложеното по делото като доказателство по делото копие на решение № 277/ 29.11.2010г., постановено по в.гр.д.№ 331/2010г. на РС- Ардино, с което е изменено решение № 26/ 30.06.2010г. по гр.д. № 42/ 2010г. на РС- Ардино, и с което ответникът по делото е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лева на малолетното дете П.. От същото решение е видно, че страните по настоящото производство са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен със решение на съда, като упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на ищцата, като майка, а ответникът е била осъден да заплаща съответна ежемесечна издръжка.

            Ответникът не е представил или осигурил писмени или гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.

            Със възражение по смисъла на чл.312 ал.3 от ГПК по отговора на исковата молба, ищцата е представила и следните писмени доказателства- удостоверение  от СИС при РС- Ардино от 10.02.2015г., в което е посочено, че в съда е образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №  42/ 2010г. на РС- Ардино, с взискател ищцата по настоящото производство и длъжник – ответникът по делото. Като доказателство допълнително с възражението ищцата е представила и удостоверение за декларирани данни от 27.03.2015г., изд. от Общинска администрация- Ардино, и от което е видно, че на името на ищцата няма регистрирани имоти или МПС/ ППС.

            По делото е представено становище по извършена социална анкета от служители на отдел “Закрила на делото” при Дирекция “Социално подпомагане”- Ардино, от който е видно, че детето П. живее с своята майка- ищцата по делото, като проявявала силна привързаност към майка си, която от своя страна демонстрирала явна загриженост и привързаност към тях. При разговори,  водени с детето се установило, че то се среща с баща си и е привързано и към него силно, и желаело и с него да отбелязва рождени и други празнични дни. Бащата също проявявало загриженост за своето дете, и заявил, че редовно плаща издръжките с изключение на три месеца през 2013г., когато детето е било само с него. Социалните работници установили, че ищцата отглежда и възпитава детето си при добри битови, емоционални и психически условия.        

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за изменяване размера на определената ежемесечна издръжка от 80 лева на 150 лева за детето П., е основателен, но завишен по претендиран размер.

Съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, като конкретния размер на същата следва да се съобрази със нуждите на детето и възможностите на родителя. 

 По делото не се оспорва обстоятелството, че малолетното дете живее при своята майка, и същата упражнява родителските права. Със описаното по-горе решение ответникът е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лeва на детето си П., като към настоящият момент детето е на 9 години, и през уч.2014/2015г. е ученик във 2-ри клас. Предвид на обстоятелството, че от присъждане на този размер на издръжката са изминали повече от 4 години, през което време детето е пораснало, както и са пораснали нуждите и потребностите на същото от по- голям размер на издръжката, то и съдът намира, че следва че ответникът може и следва да заплаща и по-голям размер на издръжката, а именно в размер на 120 лева месечно.

Съдът приема, че ответникът е във възможност да заплаща тези, по- голям размер на издръжката на детето си, т.к. е в работоспособна възраст и би могъл и е длъжен да осигури по-голям размер на издръжка. По делото не са ангажирани доказателства за обстоятелството, че същия е безработен и няма доходи- така, както се твърди в отговора на исковата молба, и затова се приема, че ответникът ще е в състояние да заплати по- голям размер на издръжките. Не следва да се уважи искането за увеличение на размера на присъдената със горецитираното съдебно решение издръжка във пълен размер, т.к., претендираният размер може да постави ответника в крайно затруднено положение, а и не са доказани възможностите на същият да заплаща и по-голям размер /претендираният размер/.

Съдът счита, че за нуждите на детето са нужни и необходимите 240 лева, от които ответникът следва да поеме половината, а другата половина- ведно със неотменимите грижи за отглеждането и възпитанието на същото, следва да се поемат от майката- ищца в настоящото производство.

Съобразно изложеното, и предвид изменение на обстоятелствата /минали са 4 години, през което детето е пораснало и вече е ученик/, при които е бил определен предишния размер на месечната издръжка от 80 лева за детето П., то и съдът намира, че следва да се измени размера на същата, като се увеличи от 80 лева на 120 лева, платими от ответника, чрез ищеца, като баща и законен представител, считано ЗА ЕДНА ГОДИНА НАЗАД от датата на завеждане на иска в съда, до навършване на пълнолетие или друга причина, изменяваща или прекратяваща издръжката.

Налице са условията за уважаване на искането за присъждане на издръжка за минало време, т.к., през цялата изминала година детето пак е бил при своята майка, която е полагала грижите по отглеждането и възпитание на същото.

Съгласно правилото на чл.143 ал.1 и ал.2 от СК, всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, според своите възможности и материално състояние, и независимо дали е работоспособно и може да се издържа от своито имущество.

Съгласно чл.142 ал.1 от СК, конкретния размер на дължимата издръжка се определя при спазване на синхрона между нуждите на детето и възможностите на родителя, при определени в нормата на чл.142 ал.2 от СК размери- а именно, не по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, който към настоящият момент е  360 лева.  

Предвид събраните по делото доказателства за доходите на ищцата и на ответника /т.е. липсата на такива доказателства/, съдът приема, че ответникът следва да заплати по- голям размер на издръжка от досегашният.  Видно от доказателства по делото, ответника по делото е във работоспособна възраст, и затова може да работи и да получава доходи, като ищцата също е в работоспособна възраст и също може да реализира доходи. Съобразно и това искът следва да бъде уважен частично, по- горните съображения.

Съобразно и това съдът намира, че не следва да се присъжда претендирания  размер от 150 лева за издръжка на детето, а иска следва да се уважи само в размер на 120 лева, като в останалата му част и до пълния предявен размер от 150 лева, следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен. Издръжката е дължима и за минало време- за една година назад от предявяването на иска в съда- от 14.01.2015г.

               Ето защо, съдът намира, че е във възможностите на бащата да заплаща само част от претендирания от ищцата размер на издръжката, а именно 120 лева- за детето П., считано от една година назад от датата на завеждане на иска в съда- 14.01.2015г., до навършването на пълнолетие или настъпване на друга правоизменяща или правопогасяваща издръжката причина, ведно със законна лихва при забава. Искът, в останалата му част, и за разликата до пълния предявен размер от 150 лева, следва да се отхвърли като неоснователен.

            На основание чл.238 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно частта за издръжката.

            При този изход на делото ответника следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда- държавна такса върху увеличената издръжка в размер на 57,60 лева. На ищцовата страна следва да се присъдят и разноски, съразмерни на уважената част от иска, а именно 200 лева- за адвокатски хонорар.

            Водим от изложеното , съдът

 

         

                              Р   Е   Ш   И   :

 

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената със решение № 277/ 29.11.2010г., постановено по в.гр.д.№ 331/2010г. на РС- Ардино, ежемесечна издръжка в размер на 80 лева, която е осъден да заплаща Е.М.Ч. с ЕГН- **********,***,  малолетното си дете П. Е.Ч. с ЕГН- **********, чрез майката и законен представител З.Й.Ю. с ЕГН- **********,***, със процесуален представител адв.-Д. ***, като УВЕЛИЧАВА размера на същата от 80 лева на 120 лева, считано от 14.01.2014г. /една година назад от датата на предявяване на исковата молба в съда- 14.01.2015г./, до навършване на пълнолетие, или настъпване на друга правоизменяща или правопогасяваща, издръжката причина, ведно със законната лихва при забава, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 150 лева, поради неговата неоснователност и недоказаност.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, досежно издръжката.

ОСЪЖДА Е.М.Ч. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Ардинският районен съд- държавна такса в размер на 57,60 лева.

            ОСЪЖДА Е.М.Ч. с ЕГН- **********,  ДА ЗАПЛАТИ на З.Й.Ю. с ЕГН- **********, сумата в размер на 100 лева- направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Кърджалийския окръжен съд от съобщението.

        

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: