РЕШЕНИЕ

№ 231

гр.Поморие, 04.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

    СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 452 по описа за 2019 год., и за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба от М.Ю.М., със съдебен адреса*** адв.П.А., против Ю.А.М. ***.

Ищецът твърди, че с ответницата са сключили брак на 02.10.2014 г., от който на 05.04.2015 г., е родено детето на страните – Ю.М.М., ЕГН **********.

Сочи, че семейството обитавало жилище на родителите на съпруга в с. Габерово, общ.Поморие, като в началото на 2018 г. отношенията между страните рязко се влошили.

Ответницата неглижирала семейните си задължения, заявила загуба на чувства към ответника и недоволство от невъзможността последния да осигурява повече средства за издръжка на семейството и на нея самата, поради което съпругът заминал за чужбина, с цел реализиране на по-големи доходи.

При отсъствието му съпругата поддържала извънбрачни връзки, оставила детето на страните без надзор и същото се загубило, заявила на ищеца, че не желае да живее повече с него и на 07.06.2019 г. ищецът я отвел в дома на родителите ѝ, като детето останало при него в семейното жилище.

Според ищеца изложените обстоятелства довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. 

Предявява иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК, за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата, както и съединени небрачни искове с правно основание чл.59, ал.2 и чл.143 СК, за предоставяне на ищеца на родителските права върху роденото в брака дете на страните – Ю. и определяне местоживеенето му при бащата, определяне на режим на лични отношения на майката с детето, при параметрите посочени в исковата молба и осъждане на ответницата да заплаща на детето месечна издръжка в размер 150 лв., считано от предявяване на иска до настъпване на законни причини за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Прави и искане с правно основание чл.53 СК, за възстановяване на предбрачното име на ответницата – П., а така също и за възлагане в негов дял на придобитият по време на брака лек автомобил. Претендира и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответницата, която в законоустановения в чл.131, ал.1 ГПК, срок е представила отговор.

Ответницата също иска развод, но твърди, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните има ищеца, поради негативно отношение и упражняване на физическо насилие към нея, незаинтересованост на последния от издръжката и отглеждането на детето на страните, пристрастеността му към хазартни игри, които прояви и зависимости на ищеца накарА.ответницата да напусне семейното жилище.

Предявява против ищцата насрещни искове за развод, предоставяне на родителските права по отношение детето на нея, определяне режим на лични отношения на бащата с детето, осъждане на ищеца да заплаща на детето месечна издръжка в размер 150 лв., считано от постановяване на решението по делото и занапред до настъпване на законни причини за прекратяването или изменянето на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Заявява желание да възстанови предбрачното си фамилно име. Също претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание страните се явяват лично и се представлява от упълномощени процесуални представители – адвокати. Поддържат заявените претенции.

За да се произнесе по така поставения за разрешаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.

Не се спори между страните, а и се установява от представеният по делото препис от удостоверение за сключен граждански брак от 02.10.2014 г., издадено от кметство с.Габерово, община Поморие, че страните са съпрузи  по силата на акт за граждански брак № 5/02.10.2014 г., на кметство с.Габерово, община Поморие.

По делото е представен препис от удостоверение за раждане от *** ***, от което се установява, че от брака си страните имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – малолетният Ю.М.М., ЕГН **********.

По делото е представен социален доклад, изготвен от социален работник в дирекция „Социално подпомагане” гр.Поморие. Съгласно доклада страните по делото са разделени, ищецът обвинява съпругата си в изневери, последната отрича обвиненията, на свой ред отправя такива към ищеца, за когото твърди, че има грубо отношение, употребява наркотици и е хазартно зависим. Сочи се в доклада, че детето на страните е в добро общо здравословно състояние, не страда от сериозни или хронични заболявания, има личен лекар и е имунизирано. Детето е подходящо облечено според възрастта и сезона, личната му хигиена е на нужното ниво, посещава детско заведение. Бащата и ищец обитава жилище, представляващо самостоятелен етаж от къща, предоставящо необходимите условия за отглеждане на дете, в което жилище детето има собствена стая, обзаведена според нуждите му. В доклада се сочи, че и двамата родители имат подкрепата на разширения си семеен кръг при отглеждането на детето. Детето е видимо спокойно в присъствието на бащата, като социалният работник е констатирал добре изградена връзка между двамата, но е установил, че детето не говори български език.

Представен е трудов договор № 6/18.06.2019 г., сключен от една страна от „Борса-15”ЕООД с.Страцин, общ.Поморие, като работодател и от друга страна от ищеца, като работник, съгласно който ищецът е в трудово правоотношение със шест месечен срок за изпитване с дружеството-работодател, при което заема длъжността „общ работник”, с основно месечно възнаграждение в размер 600 лв. Трудовият договор не е подписан от работодател, поради което не се кредитира от съда като годен да установи посочените в него обстоятелства.

Представен е и трудов договор № 246/01.07.2019 г., сключен от една страна от „Росси”ООД гр.Смолян, като работодател и от друга страна от ищеца, като работник, съгласно който ищецът е бил в срочно трудово правоотношение до 01.10.2019 г. с дружеството-работодател, при което е заемал длъжността „носач товарач стоки”, с основно месечно възнаграждение в размер 560 лв.

Представен е трудов договор № 48/12.06.2019 г., сключен от една страна от „Каза реал пропъртийс”ЕООД гр.София, като работодател и от друга страна от ответницата, като работник, съгласно който ищецът е била в срочно трудово правоотношение до 20.09.2019 г. с дружеството-работодател, при което е заемала длъжността „камриерка”, с основно месечно възнаграждение в размер 620 лв.

Съгласно представено от работодателя удостоверение от 14.06.2019 г. ответницата е била в трудово правоотношение със същото дружество в периода м.юни на 2018 г. – м.септември на 2018 г., за който е получила нетно възнаграждение в размер 1 551.96 лв.

Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост рег. № 2106/15.07.2019 г., издадено от РС – Поморие, ищецът не е осъждан.

Представени са международни парични превод чрез системата М., датирани от 31.10.2018 г., 19.01.2019 г., 11.03.2019 г., 26.03.2019 г., 18.04.2019 г., 25.04.2019 г. и 08.05.2019 г., на немски език, с превод на български език, от който се установява изпратена от ищеца на ответницата парични суми в размер 250 евро, 500 евро , 200 евро, 550 евро, 600 евро, 500 евро и 300 евро, както и недатиран превод за сумата 500 евро.

Представен е международен паричен превод чрез системата Уестърн Юнион, датиран от 28.11.2018 г., на немски език, с превод на български език, от който се установява изпратена от ищеца на ответницата парична сума в размер 250 евро.

Представен е международен паричен превод чрез системата РИА, с неустановена дата, на немски език, с превод на български език, от който се установява изпратена от ищеца на ответницата парична сума в размер 1 500 евро.

Видно от приложената служебна бележка от 11.09.2019 г., издадена от ДГ „Сребърно звънче” с.Страцин, считано от 13.08.2019 г., детето на страните посещава посоченото детско заведение.

По делото са изслушани показанията на св.Г. Х.М. (майка на ищеца), И. К. М. (роднина по съребрена линия на ищеца), А. Ю. П. (баща на ответницата), А. Иб М. (съпруг на сестрата на ищеца) и А. А. М. (сестра на ответницата).

Св. Г. М. в показанията си сочи, че е оказвала помощ при отглеждането на детето на страните, тъй като е живяла с последните в една къща Твърди, че ответницата е затваряла детето в тъмна стая, която обстоятелства научила от самото дете, че ответницата се прибирала късно вечер, като понякога взимала детето със себе си. Твърди, че веднъж ответницата е загубила детето. Утвърждава, че отношенията между детето и бащата са много добри, както и че последният има възможност да се грижи за детето с помощта на свидетелката. Заявява, че е заплащала всички битови сметки в къщата, а ответницата заплащала единствено сметката си за телефон. Твърди, че след раздялата на страните детето не плачело, не искало да бъде вземано от градина от майката. Сочи, че пред нея не е било извършвано насилие от ищеца спрямо ответницата, че ответницата често заявявала, че ще напусне ищеца, както и че последният не употребява наркотици и не играе хазарт.

В показанията си св. И. М. утвърждава, че е работил заедно с ищеца в чужбина, където съпругът получавал възнаграждение в размер 1 800-2 000 евро, от които се е случвало да праща на жена си. Също твърди, че детето и бащата са в добри отношения, че ищецът не играе хазарт и не употребява наркотици, както и че не му е известно да упражнява насилие по отношение на съпругата си. Застъпва становище, че ищецът е добър баща и грижовен съпруг. Твърди, че не е чувал за извънбрачни връзки на ответницата.

Св. А.П. твърди, че проблемите на страните са започнА.още преди да сключат граждански брак, че майката на ответницата се е разпореждала как тя да се облича и къде да ходи. Заявява, че след сватбата на двамата проблемите са продължили, като се е случвало ответницата да му се обажда, за да се прибере в дома на родителите си, защото мъжът и я биел. Сочи случай, при който след обаждане на ответницата отишли в дома ѝ и видели, че дрехата ѝ е разкъсана и по лицето ѝ има кръв. При този случай ответницата се прибрала в дома на родителите си, но после страните отново се събрали. Твърди за поне няколко такива случая на насилие. Заявява, че поради отсъствието на ищеца от страната детето не го е познавало, като счита, че изпращаните от ищеца пари са използвани за погасяване на теглен от него кредит, но не и за разходите на домакинството. Твърди, че сигнА.до органите на реда за осъществяваното от ищеца насилие не са подавани от ответницата. Сочи, че ответницата и детето са в много добри отношения, като събота и неделя двамата редовно гостувА.в дома на бабата и дядото по майчина линия.

Св. А. Иб М. сочи, че страните са били сплотено семейство, за което ищецът се грижил, че за да издържа семейството ищецът заминал за чужбина, като при отсъствието му ответницата и детето живеели в семейното жилище в дома на родителите на ищеца. Твърди, че не му е известно ищеца да е осъществявал насилие по отношение на съпругата си, нито тя се е оплаквала от такова. Утвърждава, страните са се разделили след като ищецът разбрал, че ответницата му е изневерила. Твърди, че ответникът работи, не употребява наркотици, не играе хазарт и не пие алкохол. Също сочи, че детето на страните се е загубило. Заявява силна привързаност между детето и бащата. Твърди, че ищецът е изпращал пари на ответницата.

Св. А. А. М. сочи, че страните през целия си съвместен живот са имА.чести кавги, при които ищецът обиждал ответницата, а също така я биел, като свидетелката виждала синини и скъсани дрехи на ответницата. Твърди, че по тази причина ответницата често е напускала дома на ищеца и се прибирала с детето в дома на родителите си. Потвърждава наличието на силна привързаност между детето и майката, като твърди, че не е виждала детето да играе с баща си. Сочи, че по думите на ответницата съпругът ѝ не е пращал пари при престоя си в чужбина, а ответницата ѝ споделила, че е заплашвана от ищеца с убийство, но не се е оплакала с надежда, че ще си оправят отношенията. Сочи, че детето посещава детска градина в с.Страцин, където се чувства се чувства добре и е започнало да научава български думи.

По делото е депозирано писмено становище по извършената съдебно-психилогична експертиза и съдът е изслушал по реда на чл.59, ал.6, изр.второ СК, изготвилото становището вещо лице – психолог Т.В.-Р..

В изследването си вещото лице е установило емоционална близост и връзка на детето с бащата, от когото детето не желае ла се отдели, при изричното уточнение, че това му поведение е повлияно от раздразнено и обвинително поведение на бащата към майката. Вещото лице сочи, че тревожността, проявена от детето в отсъствието на бащата, е свързана със скорошната непреживяна раздяла с майката и страха и объркването от отсъствието и. Детето е в ситуация на неспособност да намери начин да бъде заедно с двамата си родители, инстинктивно се „вкопчва” в бащата, за да си гарантира, че ще го задържи и той няма да „напусне" живота му, така както му е обяснено, че е постъпила майка му. Детето защитно и целенасочено се въздържа от отношение и не се доверява да сподели какво изпитва към своите родители, старае се да избягва открита проява на отношение към майка си. Раздялата на родителите и напускането на дома от майката, са неосъзнати и непреживени от детето. Възрастта на детето и липсата на поемане на отговорност от двамата родители за раздялата го обърква. Естествената реакция с свързана е емоции като гняв (детето се държи като сърдито на майка си) и болка, която преработва чрез поведение на отхвърляне (стремеж да накаже майка си. че е напуснала семейството), като несъзнателен подтик да я върне. Според вещото лице, момчето има отчетливо поведение на дете, което регресира в своето развитие. Детето има положителния опит, свързан с получаване на навременна подкрепа в ежедневието от своите родители, основно в частта задоволяване на желанията му да му се купува „всичко каквото поиска”, да притежава играчки (това се споделя с голяма гордост и от двамата родители). По отношение на ежедневните грижи детето разчита на своята баба по бащина линия, както и в случаите, в които е болно или застрашено. Детето разбира за конфронтацията между родителите си, и невъзможността в настоящето да си гарантира сигурността, като заема място равно отдалечено от майка си и баща си и търси справяне като избира близост до друг значим възрастен – баба или леля.

Вещото лице сочи, че майката демонстрира висока самооценка, като свързаността с детето е силна и важна за нея. Майката проявява съчувствие към случващото се с детето, като е загрижена, че не може да му спести объркването и страданието от раздялата на родителите. Проявява липса на самокритичност и търсене на решение за подобряване на взаимоотношенията с бабата по бащина линия. Сигурна е в подкрепата и материалната обезпеченост, която бащата е в състояние на даде на детето. Вещото лице е отчело известен ресурс на майката да разбира, оценя и сьпреживява емоционалния свят на детето, с уточнението, че майката е в млада възраст, с недостатъчен житейски опит, но с възможности да се учи и развива родителския си капацитет.

При бащата вещото лице е констатирало наличие на невротична симптоматика и повишена склонност към тревожно реагиране дори на относително слаби стресови въздействия, склонност към налагане на собствената гледна точка и използване на сила и заплахи, когато други хора пречат на достигане на собствените цели. При споделяне за случващото се в семейството често е обвинителен и гневен към майката, трудно се фокусира върху въпроси свързани с детето, като предпочита в обясненията му да коментира, с какво и как майката не детето не се справя. При насоки да представи как намира своята роля и функции на баща в грижите за отглеждането и възпитанието на детето, бащата се ограничава в разбирането за осигуряването на материална и финансова обезпеченост. Изпитва затормозеност да планира в средносрочен, още по-малко дългосрочен, план стъпките за осигуряване на среда за развитие на детето. Взаимоотношенията баща-син и личната роля за разпознаване на потребностите на детето се ограничават в модела, „каквото поиска детето, аз ще му го дам”. Декларира разбиране, че важните въпроси за детето следва да се обсъждат заедно с майката и съвместно да се решават.

В заключение вещото лице сочи, че детето е с нормален за възрастта си интелект, като няма данни за увреждане или проблеми касаещи здравословното му благосъстояние, като има социален опит, свързан е общуване е връстници в детската градина, роднини и приятели на семейството. Детето има изградена базисна сигурност, че е обичано и прието и от двамата си родители, има стабилен модел за идентифициране с мъжката роля, което има позитивно въздействие и нрави процесът му на самоопределяне чрез подражание насочващ. Радва се на възможността да споделя с баща си любими занимания, като от своя страна майката има чувствителност да разпознава потребностите на детето от индивидуално внимание и подкрепа за развитието му като „го учи" на цифри, цветове, да държи молив и др. важни за когнитивното развитие задачи. Детето няма симптоми за хроничен травматизъм. Липсата на комуникация при вземане на важни за детето решения от страна на родителите и взаимното дисквалифициращо отношение е процес, чийто резултат е психическо въздействие, който ще има продължително негативно въздействие в отношението на детето към родителите. Момчето е затормозено да определи какво чувства към родителите си, поради амбивалентно отношение и роля на тези фигури, както и честите им отсъствия и ангажираност с трудова заетост от ранната му възраст. Родителите му се стараят и надпреварват да му осигурят значимите според едно малко момче, играчки и забавления, но се карат и обвиняват и то става свидетел на конфронтацията им. Тази несигурна среда го прави силно уязвимо и търси защита в безопасното отношение към баба си, която поставя често в приоритетна позиция на човека, който с значим в ежедневието му. Детето има достатъчен ресурс за адаптиране, в случай на ясни, последователни решения взети от родителите. Липсата на чувствителност и у двамата родители да изговорят с детето важните за него и бъдещето им въпроси, го поставя в невъзможност да се ориентира за случващото се и да го преживее. Демонстрираното дисквалифициращо отношение на бащата към майката е негативен принос към емоционалното неблагополучие на детето, което е блокирано и защитно в своето поведение към майка си. Преживява тревожност от „напускането” дома от майката и несъзнавано пренася чувство на страх да не го напусне и баща му. Цялостното поведение на детето е определено от вещото лице като реакция на регрес – поведение на по-малко дете. Проявите на известна хаотичност, трудностите в концентрация, внимание и последователност в изпълнението на обичайни за възрастта му задачи, според вещото лице може да се дължат освен на натрупаното напрежение в семейната среда през последните месеци и на липсата на системен подход за развитие на когнитивните процеси от родители и педагози. Вещото лице сочи, че  настоящата среда, детето не може да намери чрез родителите си нужните образци в областта на човешките взаимоотношения, поради откритата им враждебност и прояви на взаимно отхвърляне. В рамките на експертизата вещото лице е констатирало и при двамата родители незачитане и негативно отношение към другия, което несъзнавано има риск да се прехвърля върху детето, въпреки декларираната и от двамата значимост на родителските им функции, поради което намира, че и двамата родители се нуждаят от подкрепа за развитие на родителския капацитет. Детето има потребност от контрол, въвеждане на граници и удържане на хаотичното поведение, към която задача и двамата родители проявяват неглижиране. Според вещото лице е налице ресурс детето да развие както доверие в околните, така и увереност в себе си, като важно условие е всяка промяна да бъде въвеждана плавно, с нужната чувст вителност към потребността от прогнозируемост на средата. Детето може да се адаптира към промени, стига родителите му да поемат отговорността за промените и да не го въвличат в своите разочарования, лични провА.и неспособност да подредят живота си.

Заключението на вещото лице се кредитира от съда изцяло, като пълно ясно и обосновано.

Предвид така установената фактическа обстановка – влошени отношения между страните, довели до фактическа раздяла, съдът прие, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Искът за развод следва да се уважи.

Що се отнася до вината за разстройството на брака, тя е на двете страни. Съдът приема, че и двамата съпрузи не са изпълнили задължението си по чл.14 СК, за изграждане отношенията помежду им на основата на взаимно уважение, както и предписанието на чл.17 СК, чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството,  което в крайна сметка е довело до изпразването от съдържание на брачната им връзка.

Недоказани по делото останаха твърденията на страните за противобрачно поведение, даващо основание за извод, че вината за разстройството на брака е преобладаващо на единия от съпрузите.

Свидетелските показания в тази насока изхождат от предубедени и заинтересовани от изхода на делото роднини и познати на страните, същите не са подкрепени от други доказателства, поради което не се кредитират от съда.

Упражняването на родителските права по отношение на роденото в брака дете на страните – малолетният Ю., следва да се предостави на майката.

С Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права. Тези обстоятелства са родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето, възрастта и пола на детето.

Според настоящият съдебен състав в производството се установи, че преди раздялата на родителите и двамата са полагА.адекватни родителски грижи, при липса на поведение към детето у когото и да е от двамата, копрометиращо родителският му капацитет.

За детето, след раздялата на страните, първоначално са се полагали адекватни грижи от ответника, активно подпомаган от своята майката, при безспорната необходимост бащата да реализира доходи от труд, както за своята издръжка така и за тази на детето.

В хода на производството майката е поела грижите за детето, като доказателствата по делото сочат, че същата притежава и е проявила в достатъчна степен необходимите качества да бъде отговорен и надежден родител и да се грижи за пълноценно развитие на детето.

 И при двамата родители са налице много добри условия за живот на детето, установени безспорно от социалният доклад и свидетелските показания. 

След раздялата на родителите и двамата са проявили незачитане и негативно отношение към другия, като и двамата се нуждаят от подкрепа за развитие на родителския им капацитет, като при отчитане на установените от вещото лице невротична симптоматика и повишена склонност към тревожно реагиране на бащата, склонност към налагане на собствената гледна точка и използване на сила и заплахи, трудно фокусиране върху въпроси, свързани с детето, затормозеност да планира в средносрочен, още по-малко дългосрочен, план стъпките за осигуряване на среда за развитие на детето, както и при съобразяване на ниската възраст на детето, която предполага нужда от по-голяма майчинска грижа, според настоящата инстанция родителските права следва да се упражняват от майката, при която следва де е и местожителството на детето.

Следва да се определи от съда режим на лични отношения на бащата с детето.

Установи се по делото, че емоционалната връзка между бащата и детето не е нарушена, като е необходимо режима на лични отношения да гарантира съхраняването и развитието на тази връзка, тъй като извън всякакво съмнение е, че това е от полза за детето.

По делото не се събраха каквито и да е доказателства за поведение на ищеца и баща, което да поставя в опасност живота и здравето на детето и да налага контрол при осъществяването на личните му отношения с детето.

Предвид горепосочената необходимост от съхраняване и развитие на връзката баща и дете, съдът намира, че следва да се определи режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч., на петъчния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване на детето в дома на бащата, като бащата ще взема и връща детето в дома на майката, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, през Коледните празници на всяка четна година и през Новогодишните празници на всяка нечетна година, както и по един ден през религиозните празници на Мюсюлманското вероизповедание Курбан байрам и Рамазан байрам.

Предвид изхода от спора по отношение на родителските права и местожителството на детето, установен по основание се явява предявения от ответницата иск за издръжка на детето.

Съгласно чл.142, ал.1 СК и чл.143, ал.2 СК, размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

По силата на чл.142, ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., от 01.01.2019 г. минималната работна заплата е в размер 560 лв., поради което понастоящем минималният размер на издръжката е 140 лв.

Предвид посочените законови предписания, за да определи размера на дължимата издръжка за детето съдът взе предвид на първо място неговите нужди.

Установи се по делото, че детето посещава детско заведение и има интереси, съответни на възрастта му, поради което и издръжката му изисква както разходи му за прехрана, облекло и др., необходими за задоволяване на битовите му потребности, така и такива във връзка с интелектуалното му развитие, като не се установиха специални нужди, свързани със здравословното състояние на детето или изключителни възможности, дарби и талант, определящи завишен размер на издръжката.

На следващо място съдът съобрази възможностите на родителите да дават издръжка. И двете страни са трудово ангажирани, макар и временно, но доходите им от труд не са високи, а не се установи те по друг начин да си осигуряват финансови средства, които да използват за издръжката на детето (от наем и др). Не се установи родителите да дължат издръжка на други деца или на други лица по чл.141 СК.

При определяне на необходимата месечна издръжка за детето съдът съобрази и определените от законодателя средства, предоставяни за отглеждане и възпитание на дете, настанено в приемно семейство – чл.50, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Критерият по посочената норма може да служи за определяне нужните средства за отглеждане на дете, макар и не като абсолютна величина тъй като се отнася за деца, лишени от родителска грижа – Решение № 896/30.09.2016 г. по в. гр. д. № 1342/2016 г. на ОС – Бургас. Имайки предвид, че предоставяните средства за дете на възраст до 7 години, съгласно чл.50, ал.3, т.1 от ППЗЗД са в размер 225 лв. (3-кратния размер на гарантирания минимален доход от 75 лв., определен с ПМС № 305/19.12.2017 г.) и при съобразяване с конкретните обстоятелства по делото, както и с възможностите на родителите да дават издръжка съдът намира, че месечната издръжка за детето е в общ размер от 225 лв., като от тази сума майката следва да заплаща 75 лв., при съобразяване на обстоятелството, че в непосредствена нейна тежест са ежедневните грижи за отглеждане и възпитание на детето – т.7 от от ППВС № 5/1970 г. Останалата част от издръжката, а именно сумата от 150  лв., следва да се заплаща от бащата. Предвид постановените от съда привременни мерки по отношение издръжката на детето, същата следва да бъде присъдена от постановяване на настоящото решение.

Искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата е основателно и следва да се уважи с оглед разпоредбата на чл.53 СК.

Предвид гореизложеното съображения и изводи на съда, неоснователни се явяват и като такива следва да бъдат отхвърлени исковете на ищеца за предоставяне на него на родителските права върху роденото в брака дете на страните, определяне на режим на лични отношения на майката с детето и осъждането ѝ да заплаща на детето месечна издръжка.

Искането на ищеца за поставяне в дял на придобит по време на брака лек автомобил следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като иск по чл.23, ал.1 СК не е предявен, не е налице и споразумение по този въпрос между страните страните.

Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски по брачни дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, а когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, какъвто е и настоящия случай, разноските остават в тежест на всяка от страните, така както са ги направили. Ето защо исканията и на двете страни за разноски следва да бъдат отхвърлени.

При предявяването на исковете страните са внесли държавна такса за производството, в размер на по 25.00 лв. всяка от тях, окончателната държавна такса определена от съда съобразно чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да е в размер на 50.00 лв., поради което и в тежест на страните не следва да се възлага допълнителна държавна такса.

В тежест на ищеца следва да се възложи и държавната такса за присъдените издръжка в размер 216 лв.

На основание чл.242 ал.1 ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта му, с която е присъдена издръжка.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между М.Ю.М., ЕГН **********,***, със съдебен адреса*** – адв.П.А. и Ю.А. М., ЕГН **********,***, със съдебен адреса*** – адв.П.К., сключен с акт за граждански брак № 5/02.10.2014 г., на кметство с.Габерово, община Поморие, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.

ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ на майката Ю.А. М., ЕГН **********, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете на страните – малолетният Ю.М.М., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Ю.М.М., ЕГН **********, при майката Ю.А. М., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата М.Ю.М., ЕГН ********** и детето Ю.М.М., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч., на петъчния ден до 18.00 ч. на неделния ден, с преспиване на детето в дома на бащата, като бащата ще взема и връща детето в дома на майката, един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, през Коледните празници на всяка четна година и през Новогодишните празници на всяка нечетна година, както и по един ден през религиозните празници на Мюсюлманското вероизповедание Курбан байрам и Рамазан байрам.

ОСЪЖДА М.Ю.М., ЕГН **********, да заплаща на детето Ю.М.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ю.А. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер 150 лв. (сто и петдесет лева), считано от постановяване на настоящото решение и занапред, до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на това решение Ю.А. М., ЕГН **********, да възстанови и носи предбрачното си фамилно име П..

ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Ю.М., ЕГН **********, против Ю.А. М., ЕГН **********, за предоставяне на ищеца на родителските права върху роденото от брака малолетно дете на страните Ю.М.М., ЕГН **********, определяне на режим на лични отношения на майката с детето и осъждане на Ю.А. М. да заплаща на детето месечна издръжка в размер 150 лв., считано от предяваване на иска до настъпване на законни причини за прекратяването или изменението на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на М.Ю.М., ЕГН **********, за поставяне в негов изключителен дял на придобтия по време на брака на страните лек автомобил – „Мерцедес 180” с рег..

ОСЪЖДА М.Ю.М., ЕГН **********, да заплати на държавата по сметка на РС – Поморие, сума в размер 216 лв. (двеста и шестнадесет лева), представляваща държавна такса за присъдените издръжки.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски по делото.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му, с която е присъдена издръжка, считано от 04.11.2019 г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: