Определение по дело №422/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260068
Дата: 15 октомври 2020 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20203000500422
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

260068

 

Гр.Варна, 15.10.2020 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 15.10.2020 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                            МАРИЯ МАРИНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.д. № 422 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 422/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д.С.Г., подадена чрез адв. В.П., против решение № 303/26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1061/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд /поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260534 от 15.09.2020 г./, с което е осъден да заплати на  ищцата сумата от  40 000лв. представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди вследствие на деяние осъществено на 23.02.2016 г. в гр.Варна, признато за престъпление по НК въз основа на влязло в законна сила на 29.06.2017 г. ,  Решение № 4 от 01.03.2017 г. на Военен съд гр. Сливен по АНД № 139 по опис за 2016г. потвърдено с Решение № 25/29.06.2017 г.  по ВАНД № 18/2017 г. на Военно апелативен съд, изразяващи се в нанесена и констатирана в наказателното производство  средна телесна повреда, както и останал въз основа на нея белег и деформация в областта, довело до загрозяване, кости с груб костен калус  ограничаващ движенията на гривнената става,  в посока свиване към гърба на дясната ръка и блокиран на 90 градуса пети пръст със свита проксимална интерфлагентарна става, психически и депресивни разстройства, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на деянието 23.02.2016 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 50 вр. чл. 45  и чл. 86 от ЗЗД и сумата от 1800 лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, коакто и е осъден да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 250 лева, представляваща дължимата държавна такса и разноски за разглеждане на делото в първа инстанция, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение на окръжния съд е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалните правила, в резултат на което релевантни по делото факти били погрешно установени. Съдът допуснал повторна СМЕ при настъпила преклузия и при липсата на основания за назначаването на такава. При наличие на разминаване в резултатите на двете СМЕ (дали разнопосочни медицински заключения), съдът следвало съгл. чл. 204 ГПК да назначи освидетелстване на лицето с участието на двете вещи лица, което той не сторил. Позовал се е и на новооткрити и новонастъпили факти по см. на чл. 260, ал.5 ГПК, които били от съществено значение за решаване на делото от възивната инстанция и това са достъпа до личните профили на ищцата Л. в социалните мрежи „Фейсбук“ и „Инстаграм“ за периода 2016 -2020 г. (заключени по-рано), както и откриването на публичната й връзка с известен рап-певец. Тези факти опровергавали твърдяното от нея (при освидетелстването й) психическо състояние на социална самоизолация, както и липсата на възстановяване на функцията на дясната й ръка. За доказване на точния момент на узнаване на новооткритите и новонастъпили обстоятелства, за времевия период на публикуването им, за точния момент на появяването на рапъра в онлайн пространството през 2018 г. и заснемане на клиповете му с участието на ищцата, е настоявал за ангажиране на свидетелски показания. За присъствието на Я. в живота на рапъра свидетелствали заснетите клипове, на които се виждало нейното лице, номера на личния й автомобил и телефонния й номер, от който тя му звъняла. Депресивните разстройства на ищцата можело да се дължат и на употребата на наркотици и присъствието й в компанията на рапъра, като тези нови факти не кореспондирали на приетото в съдебно –психологическата експертиза. Заявил е в тази връзка, че оспорва както повторната съдебно-медицинска, така и съдебно-психологическата експертизи. Навел и оплаквания за несъобразяване от окръжния съд при определяне размера на обезщетението на принципа за справедливост съгл. чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка е заявил искания по доказателствата: - Да се приеме и приложи по делото представен снимков материал и флаш-памет с видеоклипове и снимки на ищцата от социалните мрежи, които не са били известни на ответника преди постановяване на съдебното решение от ВОС (т.8); - за допускане на СМЕ (по преценка на съда и колективна) предвид сочените процесуални нарушения, а и с оглед съобразяване с новите писмени доказателства – снимков материал и след преглед на ищцата в съдебно заседание до отговори на поставени задачи (т.1); - евентуално при липса на процесуално нарушение, съдът на осн. чл. 260, т.6 ГПК да допусне провеждане на нова СМЕ със същите задачи след задължителен преглед на ищцата в съдебно заседание и запознаване със снимковия материал и видеоклипове (т.1.1); - на осн. чл. 260, т.6 ГПК да допусне освидетелстване на ищцата по реда на чл.204 ГПК в съдебна зала и в присъствието на медицински вещи лица, поради наличието на новооткрити и новонастъпили факти; - да допусне повторна съдебно – психологическа експертиза с първоначално поставените задачи (т.3); - да допусне до разпит двама свидетели за момента на узнаване на новите обстоятелства във връзка с публикациите в социалните мрежи (т.4); - за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със свидетелство за съдимост на Я.Л. във връзка с твърдения за осъждането й за шофиране след употреба на наркотици и за преценка на физическото и психическото й състояние (5); - да се изиска служебно и това наказателно дело срещу Я. за доказване, че не е ограничила социалните си контакти и за запознаване с факти около задържането  й (т.6); - за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със справка от мобилен оператор за титуляра на номера, с оглед установяване, че от същия Я. звънила на рапъра (т.7); Молил е за отмяна на осъдителното решение изцяло и за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на обезщетението до 1000 лв., както и за присъждане на разноски.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок,редовна е и допустима.

По доказателствените искания на въззивника:

Представеният снимков и видеоматериал (т. 8) не е годно доказателствено средство, а и обстоятелствата, които ответникът желае да установява с него не са относими към предмета на делото, поради което те не следва да се допускат, независимо от евентуално установяване на обстоятелстата по чл. 260, т.5 ГПК. Затова и претендираните за установяване на хипотезата на чл. 260, т.5 ГПК доказателства също следва да бъдат отхвърлени – разпит на свидетелите (т. 4). Поради недопускане на искането по т. 8 (снимки и видеа от социалните мрежи), неоснователно се явява и искането за освидетелстване на ищцата в съдебно заседание, обосновано с новите доказателства (т.2), а освен това установяването по делото на физическото и психическото състояние на ищцата е извършено от специалистите – вещи лица по СМЕ и СПЕ. Преклудирани са, като късно заявени, а и са неотносими към предмета на делото, обстоятелството по осъждането на ищцата за шофиране след прием на наркотици, поради което и доказателствените искания (по т. 5 и т.6) за изискване на наказателното дело и за удостоверение също следва да бъдат оставени без уважение. Неотносимо към предмета на спора също е и обстоятелството, че Я. звънила на рапъра и поисканото в тази връзка удостоверение от мобилния оператор (7). В случая не е налице хипотезата на чл. 266, ал.3 ГПК, на която въззивникът се е позовал за допускане на нови СМЕ и СПЕ, доколкото изслушаните повторна СМЕ и СПЕ пред окръжния съд не са били оспорени от страните, приети са от съда и не са налице основанията по чл. 201 ГПК. Заявеното с настоящата жалба оспорване, като късно направено (извън срока по чл. 200, ал.3 ГПК) е преклудирано. Затова и исканията (по т.1, 1.1 и т. 3) за СМЕ и СПЕ са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Предвид изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички искания на въззивника по доказателствата: - да се приеме и приложи по делото представен снимков материал и флаш-памет с видеоклипове и снимки на ищцата от социалните мрежи, които не са били известни на ответника преди постановяване на съдебното решение от ВОС (т.8); - за допускане на СМЕ (по преценка на съда и колективна) предвид сочените процесуални нарушения, а и с оглед съобразяване с новите писмени доказателства – снимков материал и след преглед на ищцата в съдебно заседание до отговори на поставени задачи (т.1); - евентуално при липса на процесуално нарушение, съдът на осн. чл. 260, т.6 ГПК да допусне провеждане на нова СМЕ със същите задачи след задължителен преглед на ищцата в съдебно заседание и запознаване със снимковия материал и видеоклипове (т.1.1); - на осн. чл. 260, т.6 ГПК да допусне освидетелстване на ищцата по реда на чл.204 ГПК в съдебна зала и в присъствието на медицински вещи лица, поради наличието на новооткрити и новонастъпили факти; - да допусне повторна съдебно – психологическа експертиза с първоначално поставените задачи (т.3); - да допусне до разпит двама свидетели за момента на узнаване на новите обстоятелства във връзка с публикациите в социалните мрежи (т.4); - за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със свидетелство за съдимост на Я.Л. във връзка с твърдения за осъждането й за шофиране след употреба на наркотици и за преценка на физическото и психическото й състояние (5); - да се изиска служебно и това наказателно дело срещу Я. за доказване, че не е ограничила социалните си контакти и за запознаване с факти около задържането  й (т.6); - за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със справка от мобилен оператор за титуляра на номера, с оглед установяване, че от същия Я. звънила на рапъра (т.7);

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 16.12.2020 г. от 9.00 ч., за която дата да се призоват страните.

Определението не може да се обжалва.

 

Председател:                                     Членове: