РЕШЕНИЕ
№ 6747
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110150714 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба ИВ. Д. Б., ЕГН
********** действащ чрез своята майка Р. ИВ. ГР. и двамата с адрес в
АДРЕС чрез адв.П. с искове против ‚ФИРМА , ЕИК *********, със седалище
АДРЕС, представлявано от управителя.
Ищецът твърди, че е непълнолетен син на Д.Б.Л., ЕГН ********** и
починал на 09.09.2020г., който е бил в трудово правоотношение с ответника
на основание тр.договор №КС-048/ 06.08.2018г. на длъжност „ел.заварчик“.
Излага се, че на датата 09.09.2020г. около 10.00 часа сутринта на строителна
площадка на обект – производствена сграда за арматурна заготовка и склад
метали УПИ XXI, кв.1, м.ЗСК завод
К., район К., при изпълнение на служебните си задължения – извършване на
демонтаж на фасаден прозорец от съществуваща сграда на строителна
площадка, качен на автовишка, стационирана на западната фасада на сградата
и при счупване на чупещата стрела на автовишката, Д. е паднал на земята от
височина около 5-6 метра, вследствие на което е получил съчетана травма на
главата и крайниците, което е довело и до неговата смърт.
Сочи се, че за случилото се е подадена декларация за ТЗ, съставен е
1
протокол за такава и е издадено разпореждане 29863/22.10.2020г. на ТД на
НОИ София, с което случилото се е признато за трудова злополука. Излага се,
че към момента на случилото се и понастоящем ищецът е бил малолетен/ след
28.08.2021г. непълнолетен син на работника, който след като разбрал за
случилото е бил подтиснат и съкрушен. Излага се, че загубата на бащата на
ищеца е в период, в който И. е имал най-голяма нужда от него, помежду им е
съществувала силна емоционална връзка като Д. е обгрижвал сина си с много
обич и внимание. Грижел се е за неговото духовно, емоционално, физическо
и умствено развитие, като смъртта на бащата е довела до загуба на морална и
финансова опора за подрастващия ищец. Твърди се още, че след смъртта на
баща си ищецът не проявява желание да разговаря с приятели и съученици, да
посещава редовно училищните занятия, избягва своите роднини, които се
грижат за него.
За претърпените болки и страдания от загубата се твърди, че като
обезщетение по признатата трудова злополука застрахователят по
застраховката Трудова злополука е заплатил на ищеца сумата от 84 000 лева,
но ищецът излага, че смъртта на баща му е довела до необратима загуба,
която следва да бъде обезщетена с паричен еквивалент в размер на 200 000
лева, от която се претендира с настоящата искова молба сумата от 116 000
лева – разликата между платеното от застрахователя и това, което се търси, за
което и ангажирайки доказателства ищецът желае решение, с което съдът да
установи, че е налице трудова злополука по смисъла на чл.200 от КТ и за
преживените неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на баща
му да се осъди ответника като работодател на починалия баща да му плати
обезщетение в размер на още 116 000 лева ведно със законовата лихва за
забава от датата на случилото се до окончателното плащане.
В срока за отговор по исковата молба е депозиран такъв, с който се
оспорват заявените претенции. Не се оспорва, че Д. е бил в трудовоправна
връзка с дружеството – ответник през сочения период и на сочената
длъжност. Не се оспорва и твърдението, че това правоотношение е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.11 от КТ смърт на работника. Не се
спори и досежно настъпилата и призната за такава трудово злополука. Излага
се обаче, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
служителя, който към датата на случилото се е проявил груба небрежност към
изпълняваната работа, което е довело до настъпване на събитието.
2
Работодателят излага, че за изпълняваната от него длъжност Д. е бил
оборудван с необходимото за работата работно облекло и лични предпазни
средства; предпазен колан комплект с въже и карабинери, с които той е
разполагал и към деня на злополуката при работа с автовишка; бил е
инструктиран за случаи, в които следва незабавно да уведоми работодателя
при съмнения за условия, вредни и опасни за неговото здраве и живот;
проведен му е инструктаж в деня на случилото се, но въпреки това
работникът е изпълнявал възложените му задачи без да използва
предоставените му предпазни средства.
Излага се още, че по сключена между ответника и трето по делото лице
групова застраховка ‚Злополука“ с № ******/ 27.05.2020г. със срок на
покритие от 00.00 часа на 01.06.2020г. до 24.00 часа на 31.05.2021г. са били
застраховани служителите на ответника за настъпване на следните рискове –
смърт или трайно намалена или загубена работоспособност, и по която
застраховка е била изплатена на правоимащите лица – ищеца –
застрахователно обезщетение в размер на 84 000 лева при максимална
застрахователна сума за тази категория работници от 84 000 лева.
С тези доводи – съпрчиняване и изплащане на обезщетението от
застрахователя се желае решение за отхвърляне на заявения иск като в
хипотезата на евентуалното им уважаване се желае определяне на
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение.
Оспорва се и иска за лихва като се ангажират доказателства и се
претендират разноски.
С нарочна молба се желае конституиране на застрахователното
дружество „Групама застраховане“ ЕАД като трето лице – помагач на
ответника при наличие на интерес за това.
Искът е с правно основание по чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД като изцяло
в тежест на ищеца е да установи валиден ТД с ответника през исковия период
– за което няма спор, както и всички елементи на трудовата злополука –
увреждане при или по повод на полагане на труд, вида на увреждането, вреди
за работника – настъпила смърт и вреди за ищеца като негово дете –
страдание и мъка от неговата загуба, причинно – следствена връзка между
събитието и вредите, вида на тези вреди и най-сетне разпореждане на НОИ за
признаване или не на твърдяното увреждане като трудова злополука, като за
3
последното няма спор,както и за всички обстоятелства без вида и
интензитета на неимуществените вреди.
С определение от 22.11.2021г. като трето лице – помагач на ответника е
конституирано ФИРМА, ЕИК ******** със седалище гр.С. и адрес на
управление АДРЕС, като застраховател по Задължителна застраховка трудова
злополука, който в срока за становище не се оспорва изложеното в исковата
молба, но се заявява, че по претенция с № 72032000008 във връзка със
застрахователна полица с № 7203200000062 е била платна сума от 84 000 лева
на ищеца като обезщетение за настъпилия застрахователен риск. Ангажира
доказателства.
Предявените претенции са с правно основание по чл.200 от КТ във вр. с
чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по фактите, а и те се установяват от трудов договор
от 06.08.2018г. и длъжностна характеристка към него, както и от
разпореждане с № 29863/ 22.10.2020г. на НОИ – неоспорено и протокол с №
55/ 12.10.2020г. на НОИ за резултати от извършено разследване на злополука,
случила се на 09.09.2020г. – също неоспорен, с които се установява, че Д. Л. –
баща на ищеца – към 09.09.2020г е заемал длъжността ‚ел.заварчик‘ при
ответника, при когото и от когото е декларираната с уведомление от
14.09.2020г. злополука. Установява се, че от тази злополука са пострадали с
летален изход А.С.М. – трето по делото лице и Д.Б.Л. и тя се е случила на
09.09.2020г. От протокола се установява още, че случилото се е било на
строителен обект „Производствена сграда за арматурна ’заготовка и склад
метали в ЗСК-завод К., около 10.00 ч., когато при извършване на демонтаж на
фасаден прозорец от съществуваща сграда на строителната площадка, Д. се е
качил в коша на автовишка - стационирана на западната фасада на сградата.
След качването Д. и А. са започнали да закачват със сапани фасадния
прозорец по сградата, както и изчукване на съществуващото бетонно
покритие на съществуващите заварки, които са придържали фасадния
прозорец към носещата конструкция на сградата. Целта е била заварките да
бъдат отстранени и прозорецът да бъде демонтиран от сградата. Около 10.00
4
ч. се е чул звук от трясък на метал, чупещата стрела на автовишката е паднала
внезапно надолу и двамата работници в нея са паднали на земята от около 5-6
м височина. От установеното с проверката и констатирано в протокола
пострадалите работници са получили съчетана травма на главата и тялото,
както и на крайниците. Според установеното от членовете на комисията по
разследването вероятна причина за случилото се е аварирала чупеща стрела
на автовишка, вследствие на което при извършване на демонтаж на фасаден
прозорец от съществуваща сграда на строителната площадка двамата
служители на ответника са паднали на земята от височина около 5-6 м.
От показанията на свидетелите Б.И.З. и З.С.Д., чийто показания съдът
кредитира като дадени от лица с преки впечатления от дейността на
дружеството, се установяват отразените в протокола за ТЗ обстоятелства,
както и следните такива: и двамата знаят за случилото се като на исковата
дата - 09.09, сутринта в 8 без 10 били при Б., който им възложил работа по
демонтаж на съществуващи стоманобетонните панели били те. Обсъдили
били работата – процеса и евентуалните рискове и след това им бил проведен
инструктаж - досежно самия процес на работа. За демонтажа била нужна
автовишка към самия панел, след което да го закачат, да се среже отзад - там
където се държи самият панел и след това да го демонтират. Било от фасада
на висока сграда като автовишката се управлявала от автовишкаджия, а те
като се качат в коша е трябвало да бъдат със сбруи и закачени за самата
автовишка. Според Б. е било нормално за двама души да се качат спокойно,
тъй като тя издържала над 200 кг. Тя е оборудвана с кош, който е като
парапет и те се закачат със сбруята или така наречения предпазен колан/ за
коша. Самият Б. не е бил на място и в момента на качването им във вишката и
ги видял едва след падането й малко по – късно, а именно към 10 час. Когато
отишъл на мястото на звука, видял вишката и това как двамата работници - Д.
и А., лежали на земята с кръв около тях. Обадил се веднага на 112, които
дошли за около 40 мин. като в последствие разбрал, че са починали. След
проверката за случилото се било установено, че самата вишка била със
счупен кош, а когато той отишъл видял, че кошът бил обърнат
надолу. От показанията му се установява още, че при инструктажа им
сутринта Б. им е казал, с какво да се оборудват – сбруя (предпазен колан),
каски, обувки и ръкавици, но когато ги намерил паднали не били с каски, не
ги били сложили. Уточнява, че мястото, където се провежда инструктажа, е
5
във фургона като самата бригада си има склад, в който се държат предпазните
средства и всичко което им е необходимо за работа. Тези предпазни средства–
сбруи, каска, се предоставят срещу подписи от служителите при
получаването им, и това се прави при започване на работа им. Излага още, че
тъй като на обекта има около 100 души физически няма как да контролира
всеки работник дали е взел всички предпазни средства, а това не са негови
задължения – той следва само да ги предупреди да ги сложат. Сочи още, че
при инструктаж идват без работно облекло и след като се обсъди работата за
деня отиват да вземат нужните инструменти и лични предпазни средства
съобразно възложената дейност. Уточнява обаче, че облеклото е едно и също
за всички дейности и задължително трябва да има каска и обувки.
От показанията на свидетеля З., който работи при ответника от 1999
год., се установява още, че и той не е бил свидетел, пряк на случилото се, но
сочи, че за ползването на автовишката трябва да имам предпазен колан. В
контейнер на бригадата се съхраняват тези колани и всякакви други
предпазни средства – каски и те винаги са осигурени. Всеки има ключ от този
контейнер и Д. вкл. е имал като сутрин, преди да се започне работата всеки си
взема каквото му трябва. Споделя обаче, че много от работниците избягват да
ги ползват, но допълва, че не е видял дали Д. е имал каска и колан. Излага, че
за конкретния обект личните предпазни средства са в този контейнер и всяка
сутрин се минава от там и се вземат без полагане на подпис при вземане.
Случвало се е много пъти Д. да не е бил с предпазни средства и свидетелят
сочи, че винаги им е правена забележка, а са налагани и глоби. Не си спомня
дали е подписан инструктажа на този ден за вишката, но това е практиката в
предприятието. За изправността в техническото състояние на машините
излага, че си има монтьор на механизацията като вишкаджията трябвало да
следи дали машината е била изправна.
Тези показания относно условията за безопасност на полагане на труд,
облекло и инструктаж, се потвърждават и от оценка на риска за здравето и
безопасността – л.105, заключения и препоръки, мерки и инструкции вкл. и
такава за работа с автовишка – л.222 от делото. Съгласно тази инструкция, в
раздела ‚опасност от падане“ работниците при ползване на автовишката са
длъжни да носят предпазен колан и ремъци за привързване и да спазват
приложимите нормативни разпоредби, да не сядат, да не стоят и да не се
6
качват по предпазните перила на платформата и да стоят здраво на крака на
платформата; да не слизат от платформата, когато е вдигната, редовно да
почистват пода й от замърсяване, да спускат средната релса на входа й или да
затварят входната врата преди работа.
Страните нямат спор, а и това се установява от самия протокол за
трудова злополука, че свидетелят Б. към датата на случилото се е изпълнявал
длъжността „технически ръководител”, определен със Заповед от 03.09.2020г.
на строеж: „Производствена сграда за арматурна заготовка и склад за метали”
– процесната. - завод - К.”,С..
Или при така изложената фактическа обстановка и от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им като според ал.5 получаването на обезщетение
от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална
болест не се смята за приемане на наследство ерго право на такова
обезщетение имат и наследниците на починал работник/ служител при
установена трудова злополука. Според нормата на чл.55, ал.1 от КСО
трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. В
конкретния случай се установиха всички елементи на злополука за работник
на ответника и баща на ищеца, който в резултат на внезапно въздействие
върху живота му, по време изпълнение на трудовите му задължения –
демонтаж на фасаден прозорец от съществуваща сграда на строителна
площадка е паднал от височина от 5–6 метра при работа чрез автовишка,
което счупване е в резултат на аварирала чупеща стрела на автовишката,
което падане е довело до летален изход за работника като резултат от
съчетана травма на главата, тялото и крайниците – виж отразеното в
протокола за установяване на ТЗ. С тези изводи на съда следва да бъде
7
ангажирана отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ.
Досежно преценяване отговорността на работодателя през призмата на
чл.201, ал.2 КТ, съгласно която разпоредба отговорността на работодателя
може да бъде намалена при доказана по безспорен начин допусната груба
небрежност от страна на работника, то в тежест на ответника бе да установи
начинът на настъпване на процесната злополука и допуснато ли е нарушение
на трудовите задължения от страна на пострадалия, довели до настъпване на
фаталния резултат. В конкретния случай работодателят в отговора си
навежда, че в деня на злополуката наследодателят на ищеца е бил оборудван с
лични предпазни средства – предпазен колан, въже и карабинери, за което
страните не спорят, имал е и каска, която обаче не е била носена от него към
момента на падане, но предпазният колан, въже и карабинери не били
ползвани от него в момента на работа от вишката, което било проява на
визираната от законодателя груба небрежност и допринесла до настъпване на
неговата смърт. За да се приеме, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са
налице е необходимо да бъде установено по категоричен начин, като
доказателствената тежест е на работодателя, извършването на такива
действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното
настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към
съществуващата опасност от тяхното настъпване. Този извод за наличието на
груба небрежност не може да се основава на предположение – в този смисъл
виж Р № 719/ 10.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2898/2008 г., I г. о., ГК, както и
Р № 60/ 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., а следва да се
установи изцяло. В конкретния случай въпреки указаната от съда тежест,
ответникът не доказа първо, че към момента на падането си наследодателят на
ищеца е бил без закопчан към парапета на вишката предпазен колан, въже
или карабинер, както и не установи по безспорен начин, че при падането си е
бил без каска - свидетелят Б., който е бил техен технически ръководител само
сочи, че при установяването му на място ( вече паднал) е бил без каска, но не
споделя да е бил без вързан към парапета на вишката предпазен колан и второ
и без каска преди момента на падане, не се установи по безспорен начин и
точната причина за настъпилия фатален край за работника, баща на И., тъй
като се установи само, че причина за леталния изход е резултат от съчетана
травма на главата, тялото и крайниците. Или настоящият състав приема, че не
се доказа наведеното съпричиняване на вредоносния резултат да е било в
8
някаква причинно–следствена връзка с някакво самонадеяно поведение на
работника тъй като при тези факти и това заключение на лекарския екип на
УМБАЛ, както и при липсата на доказателства за самия механизъм на
случилото се – т.е как е паднал коша, дали са падали работниците в него
докато този кош е бил лятящ надолу и при удара да се е обърнал или просто
обърнат е падал и съответно е затиснал бащата на И., нито пък се установи
дали те са били със закопчани колани и ако са били дали тези колани са могли
да ги предпазят, нито пък се установи коя точно от травмите е довело до
настъпване на смъртта – дали ударът на главата в земята е довела до леталния
изход, което би могло да доведе до установяване на някаква небрежност за
работника полагащ труд без каса, което пък обстоятелство пак е не бе
установено, или пък причината за смъртта е комплексна от удари по цялото
тяло, довели до кръвоизливи, причина евентуална за смъртта, което
недоказване от работодателя води до изключване на проявена груба
небрежност от работника и съответно до намаляване отговорността на
работодателя.
Досежно размера на претенцията, заявена от И. като син на починалия
работник Д. съдът намира следното:
Съгласно константната практика на ВКС (Р № 140/ 24.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1328/2012 г., III г. о. и Р № 499/ 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1577/2010 г., IV г. о.) отговорността на работодателя по чл.200 КТ за
обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от
договор, е по естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са
приложими към тази отговорност. Обезщетението за неимуществени вреди от
смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия.
При смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на лицата,
които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите,
възходящите и съпруга, а размерът на обезщетението се определя по
справедливост по реда на чл.52 ЗЗД. И тъй като неимуществените вреди, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и следва да се определи съобразно критериите
за справедливост, предписани в нормата на чл.52 ЗЗД и съобразени с
дадените в ППВС № 4/1968г. тълкувания – определяне на размера на
9
обезщетението съобразно преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства – възраст на починалото лице, отношения
между него и ищеца т.е близостта помежду им, живеене или не в едно
семейство, привързаност на ищеца с баща му, нуждата от материална и
морална и любяща подкрепа, както и отражение върху психиката и
емоционалното състояние на детето. В тази връзка съдът е допуснал и събрал
показанията на свидетелите И.М.П. и М.И.П., които са негови роднини, но са
с преки впечатления от живота му и затова съдът дава вяра на казаното от тях.
Иван сочи, че е дядо на И. по майчина линия като живее с него в един вход.
Излага, че родителите му са били разведени и И. е живеел с майка си –
дъщерята на свидетеля, но излага, че дори и след развода бащата и синът
постоянно са се чували и виждали – по телефона си говорили всеки ден и
лично прекарваха всяка събота и неделя. Излага, че са по впечатления от И. те
били много задружни и все са се търсели по телефона, а през лятото били
заедно при родителите на наследодателя. Излага, че детето приело много
трудно смъртта на баща си като когато се случило това бил на десет години.
Много трудно го възприел, с плач, не искал да говори и цял ден плакал,
когато бил на погребението на баща си, а след погребението замълчал.
Понижил си успеха в училище, не си пишел домашните, затворен е, когато го
пита нещо, а за баща му въобще не говорил свидетеля, защото знае, че
трудно го възприема. Излага, че през 2021г. ходил един месец при баба си и
дядо по линия на баща му, а посещава и неговите родни по бащина линия в Т.
– братовчеди. Но не говори за баща си изобщо, защото му е мъка и затова и те
не говорят, защото го възприема тежко – мълчи.
Според показанията на свидетеля М. - вуйчо на И. след смъртта на
баща му детето се променило – не общува, затворил се в себе си, не споделя -
затворил се много и само плачел. Виждали са се доста често преди смъртта,
излизали, а Д. бил много грижовен. Сега е намалил успеха си в училище и
въпреки че има приятели, много не излизал с тях, защото те като говорили за
бащите си той се травмирал. Стоял си вкъщи заради това. В допълнение
излага, че след развода на родителите си също трудно приел това, но връзката
между баща и син не се прекъснала.
При тези доказателства съдът взе в предвид следното: към датата на
злополуката Д. е бил на 40 години, а синът му ищецът на единадесет или
10
ищецът е останал без родител на една не висока и трудна като период на
развитие възраст, а починалият работник е бил в средна възраст за работа и
без данни за заболявания т.е сравнително млад, здрав и работоспособен.
Безспорно се установи, че връзката между син и баща е била много силна,
дори и след преживения от ищеца развод на родителите му, като се доказа, че
той е поддържал постоянен контакт с баща си – било то ежедневно с него
чрез тел., ежеседмично през уикендите и през лятото. Тази връзка и загубата й
се установи, че е довела до дълбока промяна в характера, емоциите и
поведението на ищеца, който след загубата на баща си се е затворил в себе си,
не споделя, плаче, тъгува и странни от приятелства. Доказа се, че И. е с
промяна и в активността си в училище и подготовката за това, което е довело
до ниско оценяване. Установи се, че дори и след смъртта на баща си той
поддържа връзка с неговите родители и роднини, което дава основание на
съда да приеме, че те, както и баща му, който е бил грижовен, му дават
търсената от И. бащина подкрепа. Отделно от това ноторно е, че след
загубата на баща И. е останал и без нужната за възрастта и положението му
материална опора и издръжка, което неименуемо води до затруднения и
лишения за И.. Възрастта на ищеца към момента на загубата, а и
понастоящем с оглед и възрастта на неговия баща, води до нуждата за ищеца
от получаване на грижи от баща си през годините и занапред, от което обаче
И. е лишен с оглед случилото се. Всички тези възприети от съда
обстоятелства дават основание да се приеме, че справедливият размер на
обезщетението за конкретния случай е в размер на 130 000 лева като от този
размер следва да се вземе в предвид платеното по застраховката „Злополука“
с полица с № *******/ 27.05.2020г. обезщетение в размер на 84 000 лв. – за
което страните нямат спор, и съответно да бъде присъдена разликата до
130 000 лева или още 46 000 лева. За горницата до пълния размер от 116 000
лева искът следва да бъде отхвърлен.
Дължима е лихва от датата на злополуката – 09.09.2020г. до подаване на
исковата молба – 31.08.2021. и от датата на подаване на исковата молба –
31.08.2021г. до окончателното изплащане.
Страните съобразно нормата на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от ГПК носят тежест
за разноски съобразно уважената част от исковете. На ищеца следва да му се
присъдят разноски за възнаграждение на адвокат, което е потърсено по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА или то на основание чл. 7, ал.2, т.,4 ит НМРАВ или в
11
размер на 1910 лев.а
На основание чл.78, ал.3 от КТ ответникът също има право на разноски,
които са в редуциран размер за платено възнаграждение на адвокат. То е в
размер на 4620 лева, което е оспорено като прекомерно и следва да бъде
намелено на 1910 лева – чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, от него следва да се
присъди е тежест на ищеца само 1152 лева.
Ответникът дължи държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 1840 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК *********, със седалище АДРЕС,
представлявано от управителя на основание чл.200 от КТ да заплати на ИВ.
Д. Б., ЕГН ********** действащ чрез своята майка Р. ИВ. ГР. и двамата с
адрес в АДРЕС чрез адв.П. сумата от 46 000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, случила се на
09.09.2020г. около 10.00 часа сутринта на строителна площадка на обект –
производствена сграда за арматурна заготовка и склад метали УПИ XXI, кв.1,
м.ЗСК завод, а именно „смърт“ на Д.Б.Л., ЕГН *******, баща на ИВ. Д. Б.,
призната за такава с Разпореждане на НОИ на РБ №29863/ 22.10.2020г. ведно
с лихвата за забава от датата на злополуката – 09.09.2020г. до подаване на
исковата молба – 31.08.2021. и от датата на подаване на исковата молба –
31.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до 116 000 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК *********, със седалище АДРЕС,
представлявано от управителя на основание чл.200 от КТ да заплати на ИВ.
Д. Б., ЕГН ********** действащ чрез своята майка Р. ИВ. ГР. и двамата с
адрес в АДРЕС чрез адв.П. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1910
лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ИВ. Д. Б., ЕГН ********** действащ чрез своята майка Р.
ИВ. ГР. и двамата с адрес в АДРЕС чрез адв.П. да заплати на „ФИРМА,
ЕИК *********, със седалище АДРЕС, представлявано на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 1 152 лева за адвокатско възнаграждение.
12
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК *********, със седалище АДРЕС,
представлявано от управителя да заплати по сметка на СРС сумата от 1840
лева на основание чл.78, ал.6 от ГПК – държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ответната страна - ФИРМА, ЕИК ******** със седалище гр.С. и адрес на
управление АДРЕС. .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13