О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 30.09.2019
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
граждански състав в закрито съдебно
заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.
дело № 544 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
С
определение № 456 от 03.09.2019 година ,постановено по гр.дело № 779 по описа
за 2019 година, Троянският районен съд е прекратил производството по делото и
го изпратил по подсъдност на Окръжен съд- Ловеч.
Срещу
определението е подадена частна жалба от „Йаф
България”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: с.Мусачево, ул.”София” № 11, Община Ерин
Пелин, област Софийска, представлявано от А.М.К. – управител и Гергана Георгиев
Машова- прокурист, чрез юрисконсулт Минка Георгиев
Паскалева. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно.Жалбоподателят
счита, че съдът неправилно е приел, че е сезиран с иск, който не му е родово
подсъден, поради обстоятелството, че е с правно основание договор за продажба,
като цената на иска е над 25 000 лева. Твърди, че според изложените в
исковата молба фактически обстоятелства, е сезирал Троянския районен съд с 10
отделни самостоятелни иска- обективно кумулативно съединени, всеки на стойност
под 25 000 лева, което съгласно чл.103
обуславя делото да е родово подсъдно на районен, а не на окръжен съд. Изтъква, че всяка от фактурите е придружена с
приемо-предавателен протокол, доказващ конкретна
доставка на стоки, обективира отделен договор за
търговска продажба между страните по делото.Налице са множество търговски сделки,
съответно и правоотношения, които произтичат от различни (макар и сходни по
своя характер) юридически факти.Дължимата главница по всяка от посочените в
исковата молба фактури, представлява вземане с отделно основание и с различно
спорно право, по което ответникът може да противопостави различни възражения.
Акцентира, че в исковата си молба е формулирал изричен петитум
по всеки от тези искове.
С
оглед на това, че е предявил обективно кумулативно съединени искове, то
родовата подсъдност на всеки от тях се преценява поотделно и тъй като не
надхвърля сумата от 25 000 лева, то всеки иск по правилата на чл.103 и
чл.104 е родово подсъден на районен съд.
Моли
да бъде отменено определението на Троянския районен съд е делото- върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът
като разгледа частната жалба, намиращите се в гр.дело № 779/2019 година на
Троянския районен съд, приема за установено следното:
Настоящето
производство допустимо, тъй като при
подаване на частната жалба е спазен срокът по чл.275 от
и жалбата следва да се разгледа по същество.
Производството
по гр.дело № 779/2019 г. на РС- Троян е
образувано по повод искова молба, подадена от „Йаф
България”ЕООД, ЕИК ********* срещу”ФЪРНИЧЪР” ООД, ЕИК *********,
седалище гр.Троян, ул.”Ген.Карцов” № 229В. В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са
сключили неформални договори за доставка на стоки, подробно описани в десет пункта, като количеството на
доставените стоки, техния вид и размер са описани в отделни фактури (конкретно
посочени). Изтъква, че стоките са приети без възражение, но независимо от
едномесечния срок на отложено плащане, до настоящия момент ответникът не е
платил, като просрочието по повечето от тях надхвърля
два месеца. Общата стойност на фактурите е 76 971.20 лева.
Моли
да бъде постановено решение с което съдът да осъди ответника да му заплати
дължимите суми по 10 броя фактури, конкретно описани.
За да прекрати производството по делото и изпрати делото
на Ловешкия окръжен съд, на основание чл.103 и чл.104,т.4
районният съд е приел, че делото не му е родово подсъдно.Анализирайки правното
основание на предявения иск и изложените обстоятелства е приел, че в случая се
касае за търговска продажба, като цената на предявения иск е над 25 000
лева, формирана от сбора всички фактури.
Определението е
незаконосъобразно.
Съгласно чл.103 на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с
изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.
Според чл.104,т.4 ,пр.1 на окръжния съд като първа
инстанция са подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена на иска над
25 000 лева.
Предметът на спорното
право е очертан от ищеца в исковата молба, чрез посочване на конкретни факти и
твърдения. С оглед на наведените в исковата молба твърдения сезираният съд преценява дали претендираната сума произтича от едно или множество
правоотношения между страните. Тази преценка е предоставена изцяло в
правораздавателната компетентност на съда, който решава дали делото му е родово
подсъдно.
В случая ищецът твърди,
че с ответника са имали неформални договори за доставка на стоки, като
доставените стоки са описвани подробно по вид, количества и размери в отделни
фактури, всяка от които не надвишава сумата от 25 000 лева (най –голямата стойност е 12 674.09
лева с ДДС). Към всяка от фактурите е приложен подписан приемо-предавателен
протокол. Съединени са обективно десет иска, като е посочена цената им- общо
76 981.20 лева.
В петитума
на исковата молба ищецът е поискат от съда да се произнесе по всяка доставка,
като осъди ответника да му заплати съответната сума, т.е. сезирал е съда с
искане за произнасяне по всеки един от предявените искове.
С оглед на твърденията в
исковата молба в производството по делото ищецът трябва да установи правопораждащия факт за възникване на вземането му по всеки
от тези обективно съединени искове срещу длъжника.
Следователно родовата
подсъдност ще се определи от цената на всеки обективно съединен иск, а не от
сбора на всички искове, предявени с обща искова молба. Поради това, че цената
на всеки от исковете по чл.327, ал.1 ТЗ е под 25 000 лева, то спорът е
подсъден на Троянския районен съд като първа инстанция. В този смисъл се е
произнесъл ВКС в определение № 193 от 16.04.2015 г. по т.д.№ 1886/2014 г., ІІ
т.о., ТК, Определение № 123 от 12.03.2015 г. по т.д.№
1448/2014 г., ІІ т.о., ТК, Определение №
747/28.12.2010 г. по гр.д.№ 105/2010 г., ІV,г.о.; Определение № 104 от
17.02.2017 г. по т.д.№ 2191/2016 г., ІІ т.о. ; Решение № 17 от 24.03.2011 г. на
ВКС по т.д.№ 382/2010 г. І т.о., ТК.
Аргументи в подкрепа на
изложеното може да се изведат и от мотивите на ВКС в Решение № 92 от 21.07.2015
г. по т.д.№ 911/2014 г., І т.о.,ТК.
С оглед изложеното, определението на Троянския
районен съд следва да се отмени и делото да
се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Воден
от горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 456 от 03.09.2019 година, постановено по гр.дело № 779
по описа за 2019 година на Троянския районен съд.
ВРЪЩА делото на Троянския районен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: