Решение по дело №1200/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1845
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Мария Георгиева Бойчева
Дело: 20181100901200
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 18.10.2019 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав                                                                      

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1200 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от “У.Л.” ЕАД, ЕИК*/******, против “Л.И.1” ЕООД, ЕИК ********, за прекратяване на ответното дружество с оглед принудителното изпълнение върху всички дружествени дялове, притежавани от длъжника И.К.П.- едноличен собственик на капитала на ответното дружество, предприето по изпълнително дело № 1887/2012 г. по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд.

Ищецът твърди, че на 21.03.2007 г. между него като лизингодател и “С. 95” ООД като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг № 6608/21.03.2007 г., по силата на който лизингодателят е приел да придобие от трето лице и да предостави за ползване на лизингодателя срещу възнаграждение следния лизингов обект: употребяван верижен багер, марка – *******, година на производство – 2000 г., фабричен № 116186. Ищецът твърди, че във връзка с договора за лизинг лизингополучателят е издал на 21.03.2007 г. запис на заповед за сумата от 50212,35 евро, платим на предявяване, със срок на предявяване – 25 месеца от издаването му, който е авалиран от И.К.П..

Твърди, че поради неплащане в срок на задълженията, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с който “С. 95” ООД и И.К.П.са осъдени солидарно да заплатят на “У.Л.” ЕАД сумата от 34 314,22 евро – главница въз основа на запис на заповед № 6608/21.03.2007 г., ведно със законна лихва от 28.06.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2 687,62 лева – разноски по делото. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1887/2012 г. по описа на ЧСИ Р.М..

Твърди, че по искане на взискателя е наложен и вписан в Търговския регистър запор върху всички дружествените дялове от капитала на “Л.И.1” ЕООД, притежавани от длъжника И.К.П.. Твърди, че съдебният изпълнител го е овластил за предявяване на иска по реда на чл. 517 от ГПК с нарочно постановление.

Ищецът претендира разноски по делото.

Ответникът “Л.И.1” ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Сочи, че предназначението на иска по чл. 517, ал. 3 и съответно по чл. 517, ал. 4 от ГПК е да осигури възможност на кредитора – взискател да удовлетвори принудително притезанието си, за което е образувано изпълнителното производство, от специфичното по съдържание вземане на длъжника към дружеството с ограничена отговорност, в което последният е съдружник или едноличен собственик на капитала, т.е. от вземането му за ликвидационен дял. Сочи, че ако вземането на съдружника или на едноличния собственик на капитала за ликвидационен дял не съществува, то предприетото от взискателя принудително изпълнение няма да постигне желания от взискателя резултат – удовлетворяване на притезанието му към длъжника съдружник или едноличен собственик на капитала чрез изпълнение върху дружествения дял.

Ответникът сочи, че видно от годишните финансови отчети на дружеството за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. пасивите на дружеството превишават активите. Сочи, че ответното дружество е декапитализирано, че пасивите (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) превишават активите на дружеството. Сочи, че едноличният собственик на капитала няма вземане за ликвидационен дял, поради което искът на взискателя за прекратяване на дружеството следва да бъде отхвърлен поради невъзможност да постигне целения с предявяването му резултат.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявения иск и оспорва възраженията на ответника. Твърди, че единствената правна възможност на ответното дружество е да плати дълга на съдружника, за да осуети прекратяването си. Твърди, че предпоставките за уважаване на иска са налице и е без значение за изхода на спора дали стойността на дружествения дял на длъжника като едноличен собственик на капитала на ответното дружество е положителна или отрицателна величина. Сочи, че ако се приеме за релевантна стойността на дружествения дял, то такава съпоставка може да бъде направена едва след прекратяване на ответното дружество и осребряване на цялото му имущество. Сочи, че балансовата и пазарната стойност на активите е различна величина. Оспорва истинността на съдържанието на представените годишни финансови отчети на ответното дружество, които не са публикувани в Търговския регистър, а последният отчет в регистъра е от 2013 г. Оспорва редовността на воденото от ответника счетоводство.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения срещу предявения иск.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:       

Представено е от ищеца и прието като доказателство по делото Постановление с изх. № 1300/26.04.2018 г. по изпълнително дело № 20127900401887 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд, с което съдебният изпълнител е овластил взискателя “У.Л.” ЕАД да предяви пред Софийски градски съд иск за прекратяване на търговско дружество “Л.И.1” ЕООД, с едноличен собственик на капитала длъжникът И.К.П..

Съгласно представеното по делото удостоверение от съдебния изпълнител с изх. № 17436/18.06.2018 г., горепосоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.07.2012 г. от Софийски районен съд на основание Решение по гр.д. № 31313/2012 г. на Софийски районен съд, 27 състав, и удостоверение от ЧСИ Д.Н.по изпълнително дело № 20148040400724 и по гр.д. № 13334/2011 г. на Софийски районен съд, със страни: взискатели - “У.Л.” ЕАД и “С.” ЕООД, и длъжници – “С. 95” ООД и И.К.П.. Посочено е в удостоверението, че задължението по изпълнителното дело е в размер н 141 559,55 лева, от които към взискателя “У.Л.” ЕАД - главница в размер на 67 112,78 лева, законна лихва в размер на 40 762,48 лева за периода 28.06.2012 г. – 18.06.2018 г., 2 687,62 лева -присъдени разноски, 1 195,34 лева - разноски по изпълнителното дело, и към взискателя “С.” ЕООД - главница в размер на 280 лева, законна лихва в размер на 238,09 лева за периода 23.02.2010 г. 18.06.2018 г., 18 841,03 лева - неолихвяеми вземания, 419 лева - присъдени разноски, 800,00 лева - разноски по изпълнителното дело. Посочено е, че дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ са в размер на 9 223,21 лева. Представено е и удостоверение от ЧСИ Р.М. от 21.11.2018 г.

Представено е от ищеца и запорно съобщение за налагане на запор върху притежавания от длъжника И.К.П.дружествен дял от капитала на “Л.И.1” ЕООД.

Представени са от ищеца заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 09.07.2012 г. по гр.д. № 31313/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, от които е видно, че длъжникът “С. 95” ООД и длъжникът И.К.П.са осъдени да заплатят солидарно на кредитора “У.Л.” ЕАД сума в размер на 34 314,22 евро, част от главница по запис на заповед от 21.03.2007 г., в общ размер на 50 212,35 евро, ведно със законна лихва за периода от 28.06.2012 г. Изплащане на вземането, и сучана он 2 687,62 лева – разноски по делото, а именно: 1 342,26 лева – държавна такса и 1 345,36 лева – възнаграждение на адвокат.

Представена е също молба за образуване на изпълнителното дело.

От служебна справка в Търговски регистър се установява, че в полза на ищеца под вписване № 20160216102412 (на 16.02.2016 г.) е вписан запор върху дружествения дял, притежаван от длъжника от И.К.П.в капитала на ответното дружество “Л.И.1” ЕООД. Вписаният запор е с номер по ред на запора 001. Същият не е заличен към приключването на съдебното дирене по делото.

От ответника са представени годишни финансови отчети на дружеството за 2015г., 2016 г. и 2017 г.

По делото е изслушано, оспорено от ответника и прието заключение на съдебно-оценителна и счетоводна експертиза на вещо лице Р.С..

Вещото лице дава заключение, че изчислената стойност на ликвидационния дял на И.К.П., представляващ 100% от капитала на “Л.И.1” ЕООД, към 16.02.2016 г. е в размер на 242 хил.лв., като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че стойността на дяла е положителна величина. В останалата част съдът намира, че изводите на вещото лице са ирелевантни за предмета на спора.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.

За да бъде уважен иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК следва да бъдат установени при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав: наличие на вземане на ищеца по висящо изпълнително производство; наложен запор върху всички дружествени дялове в ответното дружество, притежавани от длъжника в изпълнителното производство; овластяване на взискателя от страна на съдебния изпълнител за предявяване на иск по чл. 517 от ГПК; вземането на ищеца да не е погасено независимо дали от дружеството, от длъжника или от трето лице. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

Съгласно разпоредбата на чл. 517, ал. 4 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, какъвто е настоящият случай, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от ТЗ, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството.

Основната цел на цитираната разпоредба е да се осигури възможност взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори чрез заплащане дела на съдружника, което може да бъде сторено от самото дружество или от съдружника, имащ интерес от подобно плащане. В случая на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване на дружеството и възможността в последващото ликвидационно производство да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

В Решение № 76/10.07.2014 г. по т.д. № 2163/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О. и Решение № 178/22.02.2016 г. по т.д. № 2316/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О., е прието, че абсолютна предпоставка за допустимост на предявения конститутивен иск за прекратяване на търговско дружество по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК (разпоредба, аналогична на чл. 398б, ал. 3 от ГПК – отм.) е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство, стойност на дружествения му дял, както и наличие на изрично овластяване от съдебния изпълнител на взискателя да предяви този иск в указания от закона срок. Това е така и при предявен иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК, какъвто е разглежданият случай.

От представените по настоящото дело доказателства се установява, че ищецът-взискател е насочил изпълнението по образуваното против длъжника И.К.П.изпълнително дело срещу дружествените дялове от капитала на ответното дружество “Л.И.1” ЕООД, както и че наложеният запор в полза на взискателя – настоящ ищец е вписан в Търговския регистър на 16.02.2016 г. и не е заличен.

С нарочно Постановление на ЧСИ Р.М. по изпълнително дело № 20127900401887 взискателят “У.Л.” ЕАД е овластен да предяви иск за прекратяване на ответното дружество.

За да бъде уважен иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК, едноличният собственик на капитала следва да има вземане към дружеството за равностойността на дела си. Ако дружественият дял е с отрицателна стойност, то искът на взискателя подлежи на отхвърляне поради невъзможност да се постигне целения с предявяването му правен резултат – удовлетворяване на взискателя чрез изпълнение върху дружествения дял (така относно съдружникв ООД по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК – в Решение № 149/22.02.2016 г. по т.д. № 1747/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 114/23.05.2017 г. по т.д. № 1142/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 178/22.02.2016 г. по т.д. № 2316/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).

В случая следва да се приеме датата на налагане на запора върху дружествения дял за релевантна с оглед момента на определяне на стойността на дружествения дял, доколкото при еднолично дружество с ограничена отговорност законът не изисква спазването на формални изисквания за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжника в дружеството, съответно изтичане на срок за това. От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-оценителна и счетоводна експертиза се установява, че стойността на притежавания от И.К.П.дружествен дял от капитала на “Л.И.1” ЕООД към 16.02.2016 г. (датата на запора), която съдът приема за релевантна, е в размер на 242 хил. лева, т.е. положителна величина. Следователно може да се постигне целения с предявява нето на иска резултат – удовлетворяване на взискателя ищец чрез изпълнение върху дружествения дял.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не представи по делото доказателства за погасяване дълга на длъжника И.К.П.към ищеца. Поради това съдът приема, че не са налице обстоятелствата, които да осуетят уважаването на предявения иск.

При така установеното, съдът намира, че искът за прекратяване на ответното дружество е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК бъде постановено прекратяването на ответното дружество “Л.И.1” ЕООД. Прекратяването следва да се впише служебно в Търговския регистър, след което да се извърши производство по ликвидация на дружеството.

 

По разноските:

С оглед представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК (стр. 102 от делото), ищецът претендира разноски в общ размер на 545 лева, от които 80 лева – държавна такса, 450 лева – депозит за вещо лице и 15 лева – държавна такса за подаване на частна жалба.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 530 лева, от които 80 лева – държавна такса и 450 лева – депозит за вещо лице.

На ищеца не следва да бъде присъдена претендираната държавна такса за подаване на частна жалба в размер на 15 лева, тъй като с определение № 2090/04.07.2018 г. по ч.гр.д. № 3271/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав, е оставена без уважение частната жалба на ищеца “У.Л.” ЕАД срещу определениеот от 13.06.2018 г. по настоящото дело в частта относно определената парична гаранция. С оглед на резултата от подадената частна жалба, настоящият състав намира, че на ищеца не се дължат разноски за държавна такса по същата.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК “Л.И.1” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.К.П..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Л.И.1” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “У.Л.” ЕАД, ЕИК*/******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 530 лева (петстотин и тридесет лева), представляваща разноски по делото пред СГС, от които 80 лева – държавна такса и 450 лева – депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на основание чл. 517, ал. 4, изр. последно от ГПК. Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството и провеждане на процедура по ликвидация.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :