РЕШЕНИЕ
№ 1202
гр. Варна, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ в публично заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110103622 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ЦВ. СТР. Д. срещу „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за
заплащане на сумата от 932,94 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез
увеличение на неговия размер по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о. с. з. на 09.09.2021
г.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Битъл“, с рег. № В6343ВХ, при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при ПТП на 10.09.2020 г. в гр. Варна на ул. „Братя Бъгстоун“, причинено
по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № В0414ВС,
застрахован при ответника с полица № BG/06/120002118918/31.07.2020 г., ведно
със законната лихва от предявяване на исковата молба – 12.03.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че на 02.09.2020г. ищецът предоставил личния
си автомобил марка „Фолксваген Битъл“, с peг. № В 6343 ВХ на И.С., като се
случил следният пътен инцидент: около 11,15 часа И.С., управлявайки л.а. марка
„Фолксваген Битъл“ се движила по ул. „Братя Бъгстон“ посока бул. „Васил
Левски“, като в този момент Я.Л., управлявайки л.а. марка „Фолксваген Поло“, с
peг. № В 0414 ВС, се движил по ул. „Битоля“ посока ул. „Братя Бъгстон“, но на
кръстовището с ул. „Братя Бъгстоун“, при наличие на пътен знак Б2 - „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“, водачът на л.а. марка
„Фолксваген Поло“ не пропуснал движещият се по ул. „Братя Бъгстоун“ л.а.
„Фолксваген Битъл“ и го блъснал в лявата част. Сочи, че за настъпилото ПТП
двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като
виновен за настъпилото произшествие посочили водача Ясен Любенов,
управлявал л.а. марка „Фолксваген Поло“, с peг. № В 0414 ВС. Навежда довод, че
автомобилът, управляван от виновния водач, е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ от ответното застрахователно дружество, със срок на
1
действие 14.08.2020 г. - 13.08.2021 г., която полица е действаща към датата на
ПТП. Твърди, че на 10.09.2020 г. уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков
материал и съставил Опис - заключение по щета № 43080312000875/10.09.2020 г.
В описа като увредени детайли били посочени праг ляв, панел заден ляв, калник
заден ляв и задна броня. Пояснява, че като застрахователно обезщетение получил
сумата в размер на 254,22 лв., с която не могат да се покрият щетите на
автомобила. В тази връзка извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се
с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, и от така направеното
проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 1394 лв. Счита, че ответникът неправилно е определил, съгласно
нормативната уредба, дължимото застрахователно обезщетение, като следва да му
изплати обезщетение в размер на 1139,78 лв. след приспадане на заплатената до
момента сума от 254,22 лв. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, в който се изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
л.а. марка „Фолксваген Поло“, с peг. № В 0414 ВС, обективирана в полица №
BG/06/120002118918/31.07.2020 г., както и обстоятелството че е подадено
уведомление за щета, по което е образувана преписка № 43080312000875.
Потвърждава заявеното от ищеца, че е извършен оглед на автомобила, за което е
съставен опис от 10.09.2020 г., съдържащ увредените детайли на автомобила.
Поддържа, че определената сума от 254,22 лв. е получена при съблюдаване на
разпоредбите на Кодекс за застраховането и разпоредбите на методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с изплащането й на
15.09.2020 е изпълнило коректно и в срок задължението си да обезщети ищеца за
щетите, нанесени на процесния лек автомобил.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, както и заключението по назначената съдебна автотехническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд – Варна, 8 състав, е бил сезиран с осъдителен иск правно
основание чл. 432 КЗ.
Видно е от представения по делото Двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие от 10.09.2020 г., че на посочената дата в 11,15
часа в гр. Варна на ул. „Братя Бъгстоун“ между собствения на ищеца л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Битъл“, с рег. № В6343ВХ, управляван от И.С., и л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № В0414ВС, управляван от Я.Л., е настъпило
ПТП, причинено от последния, който движейки се по ул. „Битоля“ на
кръстовището с ул. „Братя Бъгстоун“ не спазва знак за предимство и блъска
другия автомобил в лявата част. В протокола същият се е посочил за виновен за
настъпване на процесното ПТП.
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 2162/04.06.2021
г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с.
з. на 09.09.2021 г., че между водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с
2
рег. № В0414ВС и ответника – „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД към датата на
процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с полица №
BG/06/120002118918/31.07.2020 г.
Установява се от представените Уведомление за щета от 10.09.2020 г.,
Документи по претенция 43080312000875/10.09.2020 г. и Опис – заключение от
10.09.2020 г., че ищецът е уведомил ответното дружество за настъпването на
процесното застрахователно събитие на 10.09.2020 г., като при застрахователя по
договора за „Гражданска отговорност” на застрахования автомобил, управляван
от виновния водач, е образувана застрахователна преписка, назована „щета №
43080312000875”. На посочената дата е извършен оглед на автомобила от
представител на застрахователя, при който са констатирани следните увредени
детайли: праг ляв, панел заден ляв и калник заден ляв.
Застрахователното дружество изготвило калкулация по претенцията от
15.09.2020 г. и определило застрахователно обезщетение в размер на 254,22 лв.,
което било изплатено на ищеца с платежно нареждане от същата дата.
От допусната и неоспорена от страните САТЕ, извършила изследване въз
основа на представените по делото доказателства, вкл. и обективираните
обстоятелства в опис-заключението и представения от ответника снимков
материал, се установява, че описаните в исковата молба щети съответстват да са
вследствие на посочения в протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП
между двете превозни средства с невисока скорост под остър ъгъл спрямо
надлъжните им оси. Според заключението на САТЕ стойността на разходите,
необходими за ремонт на увредения автомобил за въвеждането му в
експлоатация, възлиза общо в размер на сумата от 1187,16 лв. с ДДС по средни
пазарни цени за труд и части към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 10.09.2020 г.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено представените по
делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата САТЕ.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно
за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил сочените имуществени вреди в заявения размкер,
които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
3
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага. Ищецът следва да докаже, че е представил на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач
документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното
събитие и причинените вреди.
Както бе изяснено, между страните не съществува спор относно
обстоятелството, че през релевантния период е било налице застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между собственика на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Поло“, с рег. № В0414ВС и ответника – застраховател. От събраните писмени
доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената и
неоспорена от страните САТЕ категорично се установява настъпването на
процесното застрахователно събитие, механизмът на увреждането и причинените
вреди на автомобила. По несъмнен начин се доказа и че процесният вредносен
резултат е необходима, закономерна, естествена последица от настъпването на
релевантното ПТП. Деянието на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Поло“, с рег. № В0414ВС, е противоправно, защото е извършено в
противоречие с изискванията на правилата, уредени в чл. 50, ал. 2 ЗДвП – на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не бе опровергана в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на делинквентът,
обезпечена от ответника-застраховател по договора за застраховка „Гражданска
отговорност”, са осъществени в обективната действителност.
При претенция за заплащане на имуществени вреди, релевантна за
действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на
увреденото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие
– в този смисъл Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I
т.о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК;
Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586 /2013 г., II т.о., ТК.
Според константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г., по т.
дело № 469/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и др., при определяне на обезщетението по Кодекса за
застраховането прилагането на Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди не е задължително, а при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие – по пазарни цени към
датата на ПТП, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката.
При тези съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение следва да се определи според средната пазарна
стойност на разходите за възстановяване на автомобила към датата на процесното
4
застрахователно събитие, която според заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебна автотехническа експертиза е в размер на 1187,16
лв., но тъй като ответникът е заплатил на ищеца сумата от 254,22 лв., остатъкът от
дължимото застрахователно обезщетение се равнява на 932,94 лв. В този смисъл
предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените от него съдебни разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства за реалното им извършване, в
размер на сумата от 250 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса и
депозит за САТЕ. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение
не са представени доказателства за заплащането му (не е приложен посоченият в
списъка по чл. 80 ГПК договор за правна помощ и съдействие), поради което
същото не следва да се възлага в тежест на ответника.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, да заплати на
Ц. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Русе“ № 17А, ет. 3, ап. 4, сумата
от 932,94 лв. (деветстотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Битъл“, с рег. № В6343ВХ, при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при ПТП на 10.09.2020 г. в гр. Варна на ул. „Братя Бъгстоун“, причинено
по вина на водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № В0414ВС,
застрахован с полица № BG/06/120002118918/31.07.2020 г., ведно със законната
лихва от предявяване на исковата молба – 12.03.2021 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89 Б, да заплати на
Ц. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Русе“ № 17А, ет. 3, ап. 4, сумата
от 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5