№ 147
гр. Варна, 23.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Р. М. Г.
като разгледа докладваното от Р. Ант. Тончева Въззивно частно наказателно
дело № 20253000600185 по описа за 2025 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Предмет на въззивна проверка е законосъобразността на определение
от 28.05.2025 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД
№646/2025 година, с което молбата на осъдения И. С. С. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание
лишаване от свобода, наложено му по НОХД №202/2023 година по описа на
Окръжен съд-Варна е оставена без уважение.
Частната жалба е саморъчно изготвена от осъдения С., в нея той
изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че не се е
поправил предсрочно, заявявайки интерес от отмяна на определението и
прилагане на института по чл.70 от НК. В писмено становище началникът на
Затвора - Варна подкрепя молбата с твърдение, че са налице условията за по-
ранна ресоциализация на осъдения жалбоподател, който при условно
предсрочно освобождаване, не би представлявал опасност за обществото.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите в
частната жалба и тези на участниците в съдебното заседание, както и с
материалите по делото, приема за установено следното:
Производството е по инициатива на осъдения И. С., който по реда на
чл.437, ал.2 от НПК е заявил интерес от условно предсрочно освобождаване.
Молбата му е била разгледана в открито съдебно заседание, в което се е развил
съответния доказателствен процес, при съблюдаване от страна на окръжния
съд на основните начала по НПК. Правилно контролираната инстанция е
установила, че към момента на процедурата по чл.437 и сл. от НПК осъденият
изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на четири години,
1
наложено му с определение по НОХД №202/2023 година по описа на Окръжен
съд-Варна за съвкупност от престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 и по
чл.354а, т.4 вр. ал.1 от НК, включително към момента на производството С. е
изтърпял 2/3 от това наказание (ЧНД, л.33; ВЧНД, л.20), т.е. обективната
предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК е изпълнена.
Кумулативният критерий за УПО е отречен в мотивите на
проверяваното определение с два основни аргумента – осъденият вече се е
ползвал и преди от правната възможност по чл.70 от НК, а във връзка с
настоящето му осъждане - въпреки корекционно-възпитателната работа, не е
съществено снижен рискът от рецидив.
Проверявайки обосноваността на извода по т.нар. субективен фактор
за условно предсрочно освобождаване, настоящият състав извърши собствена
оценка на доказателствата по делото, за която съществени се явяват следните
положения:
В чл.439а от НПК законодателят е нормирал относимите данни към
предмета на производството по предсрочно освобождаване, които внимателно
се обмислят най-напред през оценката на осъдения. Не е спорно от
фактическа страна, че при първоначалната цялостна оценка по чл.154, ал.2 от
ЗИНЗС (оценката на риска от рецидив и вреди е неин компонент), при
осъдения са били установени липса на самокритичност спрямо престъпното
поведение, податливост на влияние от референтен кръг, дефицити в морално-
волево отношение за преодоляване на криминогенните нагласи, оформили
рискови зони в начина на живот и обкръжение, при уменията за мислене и в
отношението към наказаните престъпления. При съблюдаване на данните в
текущ доклад от 08.04.2024 година, за настоящия състав доказано се явява
положението, че вследствие на индивидуалното планиране на присъдата след
първоначалната оценка, при осъдения С. се наблюдава процес на поправяне -
започнал е в известна степен да приема отговорност за престъпното си
поведение, показал е някои способности за мислене в посока към решаването
на проблемите. Съществен напредък след едногодишния период на
корекционно-възпитателна дейност е бил отразен най-вече спрямо
уязвимостите към вътрешната среда в МЛС, като от обсъждания доклад по
чл.129, ал.7 от ППЗИНЗС се извлича положението, че С. не е позволил
конфликт с други лишени от свобода, не е нарушавал правилата в МЛС, имал
е законосъобразно и уважително отношение към надзорния състав,
включително успешно е бил изведен на работа. При препланиране на
присъдата на 08.04.2024 година (ЧНД, л.10), корекционно-възпитателната
работа е продължила по отношение и на трите дефицитни области, посочени
по-горе. Иначе казано, в нагласите на осъдения към м.април 2024година не е
било настъпило някакво съществено подобрение и/или промяна, т.е.
визирания период не е била постигната целта за ценностно преизграждане в
морално-волевата му сфера. Към този момент осъденият реално се е намирал
в условията на протичащ процес на поправян, обхванат от действието на
прогресивната система по чл.66 от ЗИНЗС с изменение на режима,
2
осъществено със заповед №487/09.05.2024 година. Към поддържане на
мотивацията в рамките на чл.66 от ЗИНЗС, въззивният състав отнася награди
на осъдения със заповеди №№ 1042/08.12.2023г., 222/23.02.2024г. и
443/25.04.2024г.
По-нататък анализът на писмените доказателства – текущ доклад от
28.03.2025г., заповед №1/02.01.2025г., индивидуален план от 13.06.2025г.,
заповеди с №№639/15.08.2024г., 964/12.12.2024г. и 128/21.02.2025г. сочи, че
осъденият работи на външен обект, спазва трудовата дисциплина и ред, не е
наказван за нарушаване на реда в МЛС, поощряван е отново във връзка с
прогресивната система при изпълнение на наказанието. Актуалното
планиране на присъдата доказва, че всички тези безспорно позитивни
промени в поведението на С. са отчетени - с това се обяснява отпадането на
необходимостта от корекционна работа в една от криминогенните зони
относно уменията за мислене, защото в поведението си осъденият е станал по-
устойчив и отговорен към спазване на правилата. Не са преодолени обаче
дефицитите на С., проявени в отношението към правонарушението и в начина
на живот и обкръжение и затова са планирани както индивидуални, така и
групови корекционни дейности. Актуалният план на присъдата доказва, че
при осъдения все още не е постигнато цялостно разграждане на престъпния
модел и трайно установяване на нова морално-волева скала в съответствие с
принципите на законността и обществения морал, затова неговото предсрочно
поправяне все още не може да се обоснове. В подкрепа на този извод са и
писмени данни, според които при осъдения се наблюдава „трайно
положително представяне“, на основание на което „може да се прогнозира
успешно приключване на процеса на поправяне и превъзпитание“ (ЧНД л.6 и
7).
При горната оценка въззивният състав се солидаризира с извода на
окръжния съд за отсъствие на субективния критерий по чл.70 от НК, поради
което молбата за УПО на осъдения С. правилно е била отхвърлена с оглед
нейната неоснователност.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд-
Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.05.2025 година, постановено от
състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №646/2025 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4