Р Е Ш Е Н И Е № 3196
гр.Пловдив, 08.12.2009г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – XVI
гр. с., в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и девета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2466 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искове с правна квалификация чл.124 ал.1 и чл.537,
ал.2 от ГПК, предявени от Й.Р.М. против Г. Ф. А., Р.Г.А., Г.Г.А., Й. Р. Г., Й.Г.К.,
И.Д.М., А. П. М., С.Л.М. и Г.А.А..
Ищецът
твърди, че с решение № *** /26.07.1994г. на ПК Р. на наследни-ци
на Л. Г.М. е било възстановено правото на собственост върху зе-меделски
земи, находящи се в землището на ***. Твърди, също така, че един от имотите, а
именно – нива, с площ от 4 дка, III
категория, находяща се в землището на ***, ***, ***, местността “***”,
съставляваща имот № ***, при граници, съгласно плана за земеразделяне: имот № ***
– нива на Д. Н. Д., имот № *** – полски път, имот № ***– нива на на-следници на И. И. Г.М., имот № *** – нива на В. П. В., е
бил владян и ползван като собствен, със съгласието на всички сънаследници,
единствено от баща му – А.Л.М., починал на 29.09.2003г. Сочи, че след тази дата
той лично е продължил да го владее и ползва. Посочил е и че с НА № *** от
29.07.2005г., т. ***, рег. ***, дело № ***/2005г. на
нотариус С. Й., наслед-ниците на П. Л.М. – А.М. и И.М.,
дарили на от-ветника Г.А. 1/60 ид.
част от процесния имот, а впоследствие с НА № *** от 29.07.2005г., т. ***, рег. ***, дело № ***/2005г. на нотариус С. Й., му продали
още 59/60 ид. части. Предвид това, моли Съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците
– наследници на Л. Г. М., както и на купувача Г.А., че е собственик на горния
имот по наследство и по давностно владение, както и да отмени цитираните два
нотариални ак-та. Претендира разноски.
Ответниците
Й.Г., Й.К. и Г.А., оспор-ват основателността на
претенцията. Излагат съображения, че нито ищецът, нито него-вият
наследодател, са владели този имот като свой, нито са афиширали пред останалите
сънаследници това. Предвид това, молят Съда да отхвърли иска.
Ответникът
С.Л.М. също е оспорил претенцията.
Ответниците
Г.Ф.А., Р.Г.А. и Г.Г.А. признават предявените срещу тях искове.
Ответниците
А.М. и И.М. не вземат становище.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство доказателства, намира за установено следното:
Не
се спори по делото, а и от представеното с исковата молба удостоверение за
наследници се установява, че ищецът и ответниците, без Г.А. са наследници на Л.
Г.М.,***, починал на 16.12.1969г.
С
решение № ***/26.07.1994г. на ПК Р. постановено по преписка № *** от
03.09.1991г. на наследници на Л. Г.М. е било възстановено право-то
на собственост върху земеделски земи, находящи се в землището на ***, с план за
земеразделяне, включително и върху процесния имот – нива, с площ от 4 дка, III категория, имот № ***,
находящ се в землището на ***, ***, ***, местността “***”.
С
НА № *** от 29.07.2005г., т. ***, рег. ***, дело № ***/2005г.
на нотариус С. Й., наследниците на П. Л.М. – ответниците А. М. и И.М., дарили
на ответника Г.А. 1/360 ид. част от процес-ния имот, а впоследствие с НА № *** от 29.07.2005г.,
т. ***, рег. ***, дело № ***/2005г. на същия нотариус
му продали още 59/360 ид. части.
Не
се спори по делото, а и от събраните гласни доказателства се установява, че към
настоящия момент ищецът упражнява фактическа власт върху имота.
Горното
обуславя направата на извод за наличието на правен интерес у ищеца от воденето
на предявените установителни искове за собственост.
Въз
основа на обясненията на ответниците С.М. и А.М., на-правеното
от ответниците Г.А., Р.А. и Г.А. при-знание на иска и
показанията на разпитаните по делото свидетели – Н. Д., З. К., Х. М. и Е. А.,
Съдът приема за доказано твър-дението на ищеца, че
през 1994г. наследниците на Л. М. са си разпределили част от реституираните им
земеделски имоти в землището на ***, както следва: процесната
нива – на бащата на Й.М. – А.; на Л. А., насле-додателка
на ответниците А. – нива с площ от 2.986 дка в
местността “***”; на П. М., наследодател на ответниците А.М. и И.М. – нива с
площ от 3.004 дка в местността “***”; на ответника С.М.
– нива с площ от 3 дка в местността “***”, и на
ответниците Й.Г. и Й.К. – овощна градина с площ от 15.017 дка
в местността “***”. Тези имоти се разбрали да си поделят доброволно. Това обаче
и до момента не било сторено. Част от другите имоти били продадени, а останалите
били отдавани под наем – рентата се деляла между съсобствениците.
Съгласно
чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а в чл.68, ал.1
от с. з. е казано, че владението е упражняването на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. В съдебната практика се приема и че владението следва да бъде
непрекъснато, явно и спокойно, а когато се противопо-ставя
на сънаследници – да е било сведено до знанието им, че лицето счита цялата вещ
за своя.
От
показанията на свидетелите Н. Д. и Х. М., които Съдът кредитира изцяло, като
обективни и кореспондиращи с останалите, събрани в хода на производството
доказателства се установява, че от 1994г. процесната
нива в местността “***” е работена от А.М., а след смъртта му – през 2003г., и
до на-стоящия момент – от ищеца Й.М., негов син, т.
е. двамата са осъществявали фактическата власт върху имота през исковия период.
Показанията
на свидетелката З. К. следва да бъдат разглеждани при условията на чл.172 от ГПК, като се отчете нейната заинтересованост от изхода на спора в качеството й
на съпруга на ответника Й.К., който е оспорил иска. Тя е заявила, че през
1997г. свекърът й е изорал и засял нивата с пшеница, а през лятото на 1998г. я
е ожънал, след което заболял и не я е работил. Това, обаче, влиза в противо-речие с кредитираните показания на свидетелите Д. и
М., които сочат, че не са виждали през целия исков период други лица да са
обработвали земята. Отделно, до-ри и да се приеме, че
владението на бащата на ищеца е било прекъснато, то от лятото на 1998г. до
датата на завеждане на иска – 09.03.2009г. е изтекъл по-дълъг от предвидения в
чл.79, ал.1 от ЗС 10-годишен срок. При това положение, Съдът приема за
безспорно установен по делото обективния елемент на фактическия състав на
придобивната дав-ност: непрекъснато упражняване на
фактическа власт върху имота за необходимия срок от страна на А.М., респективно,
след смъртта му – от Й.М..
Както
беше посочено по-горе, наследниците на Л. М. са се договори-ли
помежду си да ползват самостоятелно част от имотите като същите е следвало да бъ-дат предоставени в техни дялове при бъдещата доброволна
делба. Така всеки от тях е владял определения му имот като собствен – знаейки,
че ще го придобие, като с това са били наясно и останалите сънаследници. Същото
се установява по несъмнен начин от обясненията на ответника С.М. в съдебното
заседание на 08.10.2009г.; от по-казанията на
свидетелката К., която заявява, че съпругът й владее предоставе-ния
му имот като свой; от показанията на свидетеля А., който е плащал наем за
работения от него имот, предоставен на С.М. само на последния, а след като
поискал от него да работи и процесния имот наемодателят му казал, че това не
може да стане; от обясненията на ответниците А. и А.М., дадени на 09.07.2009 г.,
които също сочат, че си обработват определените им имоти още от 1994г. Ето
защо, Съдът приема, че по несъмнен начин се установява по делото и наличието на
субектив-ния елемент на придобивната давност –
ищецът, а преди смъртта си и баща му, са счи-тали
имота за свой, което обстоятелство е било известно на всички сънаследници.
Владението
е било явно. Ищецът, а преди това и баща му, са работили имота, ся-ли са го с люцерна, тютюн и житни култури. То е било и
спокойно – не им е било отне-мано по насилствен
начин, нито дори е имало спорове с другите сънаследници за това.
И най-накрая,
доколкото давността не се прилага служебно, ищецът се е позовал на изтеклата в
негова полза такава като е завел настоящото дело.
Ето
защо следва да се приеме, че ищецът Й.М. е придобил правото на собственост
върху процесната нива на заявеното в исковата му молба
оригинерно осно-вание, присъединявайки
към своето владение и това на баща си, респективно – че към настоящия момент се
легитимира като изключителен неин собственик. Предявените ис-кове
по чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъдат уважени.
Искането
за отмяна на нотариални актове, в които са обективирани
правни сдел-ки, сключени между ответниците А.М. и И.М.
– от една страна, и Г.А. – от друга, като недопустимо, следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото в тази му част да се прекрати. По реда
на чл.537, ал.2 от ГПК могат да бъдат отменяни само констативните НА, а процесните очевидно не са такива. В този смисъл Решение № 206
от 16.03.2007г. на ВКС по гр. дело № 2971/2005г., I г. о.
Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по де-лото
разноски, констатирани в общ размер на 450 лв., в това число 50 лв. – ДТ и 400
лв. – платено адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Г.Ф.А., с ЕГН: **********, Р.Г.А., с ЕГН: **********,
Г.Г. А., с ЕГН: **********,***, Й.Р.Г., с ЕГН: **********,***, Й.Г.К., с ЕГН: **********,***,
И.Д.М., с ЕГН: **********,***, А.П.М., с ЕГН: **********,***, С.Л.М., с ЕГН: **********,***
и Г.А.А., с ЕГН: **********,***, че Й.Р.М., с ЕГН: **********,***, е изключителен
собстве-ник на следния недвижим имот – нива, с площ
от 4 декара, III
категория, находяща се в землището на ***, ***, ***, местността “***”,
съставляваща имот № ***, при граници, съгласно плана за земеразделяне: имот № ***
– нива на Д. Н. Д., имот № *** – полски път, имот № ***– нива на наследници на
И. И. Г.М., имот № *** – нива на В. П. В., по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенциите
за отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК на Нотариален акт № *** от
29.07.2005г., т. ***, рег. ***, дело № ***/2005г. на
нотариус С. Й. и Нотариален акт № *** от 29.07.2005г., т. ***, рег. ***, дело № ***/2005г. на същия нотариус и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази му част, като недопустимо.
ОСЪЖДА Г.Г.А.,
Р.Г.А., Г. Ф. А., Й.Р.Г., Й.Г.К., И.Д.М., А.П.М., С.Л.М. и Г. А. А. да заплатят
на Й.Р.М. сумата от 450 лв. разноски по де-лото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двусед-мичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му
част, имаща характер на определение – в едноседмичен.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала.
АД