М
О Т И В И :
Съдебното производство е образувано по
обвинителния акт на Окръжна прокуратура гр.Бургас срещу подсъдимия П.А.П., ЕГН **********,
с обвинение за извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7
вр. чл.26, ал.1 НК.
По искане на подсъдимия П. и защитника
съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението,
повдигнато на подсъдимия с обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание
лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде намалено съгласно
чл.58а, ал.1 НК с една трета и изпълнението на което бъде отложено на основание
чл.66 НК за изпитателен срок от четири години. Наред с това прокурорът пледира
за постановяване на конфискация на собствения на подсъдимия лек автомобил „***********************“, тъмносин металик.
Защитникът не оспорва правната
квалификация на извършените от подсъдимия деяния. Моли съда за определяне на
наказание лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено на основание чл.66 НК.
Подсъдимият П. признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си и
изразява съжаление. Предоставя на съда да определи наказанието.
Съгласно изискванията на чл.373, ал.3 НПК, съдът е обвързан от обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, поради
което съдебният състав прие за установено от фактическа страна следното:
„*******************“ ***-гр.Бургас с ЕИК
по БУЛСТАТ ************ било регистрирано в Търговския регистър
с Решение № * от 17.05.2005 г. по ф.д.№ *****/200* г. на Бургаския окръжен съд, със собственици на
капитала подсъдимият П.П. и свидетелката Г.
Д.. Двамата живеели на съпружески начала. През периода
от създаването на „****************“ до 11.07.2007
г. управител на дружеството бил подсъдимият. Първоначално основна търговска
дейност на дружеството била търговия и производство на обувки, което се
осъществявало в цех в гр.Бургас. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на
11.11.2005 г.
С Решение № *
от **.**.2007 г. по
ф.д.№ ****/200* г. на Бургаския
окръжен съд на мястото на подсъдимия като собственик на капитала бил вписан
синът му- свидетелят А. П., а като
управител- свидетелката Г. Д.. Направената промяна била фиктивна, тъй като
подсъдимият продължил активно да се занимава с управлението и дейността на
дружеството, а свидетелката Д. само формално
се водила управляваща и подписвала предоставените й от подсъдимия документи,
без да се интересува от съдържанието им. Последната, в качеството й на управител
на дружеството, издала на 20.08.2007 г. безсрочно пълномощно на подсъдимия П.,
с което го упълномощила да извършва от нейно име и за нейна сметка всякакви
действия, включително и разпоредителни, като я представлява пред всички лица, организации
и институции в страната. Наред с това подсъдимият бил упълномощен да
представлява дружеството пред ТД на НАП, като подписва, подава и получава
всички необходими документи във връзка с дейността на дружеството и наетия
персонал, да подава изискващите се съгласно ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, удостоверения по
чл.87 от ДОПК и други данъчни законови справки, декларации, дневници за
покупките и продажбите, магнитен носител, ревизионни актове; да я представлява
пред всички данъчни и финансови органи на територията на Република България,
като извършва всички възможни и допустими правни и фактически действия от името
на „****************“***
(т.103, л.254 от ДП). На 31.01.2008 г. подсъдимият П. бил назначен на
длъжността „помощник управител“ на дружеството (т.2, л.31).
Счетоводството на дружеството от
създаването му до 11.01.2008 г. се водило от свидетелката Г. К.- счетоводител,
а след тази дата до м.септември 2009 г. от свидетелката Д. Б.- счетоводител,
собственик на капитала и управител на „*********“****. Свидетелката К.
била упълномощена от подсъдимия да го представлява като управител на „**************“***
пред Териториалната данъчна дирекция за подаване на данъчни декларации на
дружеството (т.103, л.32). Свидетелката Б.била
упълномощена от Г.Д., в качеството й на управител на дружеството, да
подава данъчни декларации и други документи, свързани с данъчното и
осигурителното законодателство (т.103, л.242). Свидетелката Д. Б. подавала
месечните справки-декларации по ЗДДС пред ТД на НАП-гр.Бургас по електронен
път, с електронен подпис, издаден на представляваната от същата „**********“****.
В качеството на регистрирано по ЗДДС
данъчнозадължено лице „*********“*** за периода м.юли 2007 г.-м.февруари 2009 г.
осъществявало стопанска дейност, издавало и получавало фактури за закупени
стоки и услуги, като начислявало ДДС за извършените сделки. В съответствие с
изискването на чл.125, ал.1 ЗДДС, за всеки данъчен период дружеството подавало
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, ал.1
от същия закон – дневник за покупките и дневник за продажбите. Тези счетоводни
документи били попълвани от счетоводителите на дружеството въз основа на
фактурите, които подсъдимият П. им предоставял като представляващ „*****************“***.
През 2007 г. дружеството започнало да
се занимава с извършване на строително-ремонтни дейности. През периода
2007-2009 г. „**************“***
участвало в процедури и било избрано за изпълнител на ремонти в
„Пристанище-Бургас“ЕАД. Режимът на достъп до обекти на пристанището бил
ограничен и външни лица се допускали само срещу издаден поименен пропуск за
достъп.
1.
На
8.06.2007 г. в гр.Бургас, между „пристанище Бургас“ ЕАД и „**************“ ***,
представлявано от подсъдимия П. в качеството му на управител, бил сключен
Договор № 370/2007 г., съгласно който изпълнителят, а именно представляваното
от подсъдимия дружество следвало да изпълни на свой риск ремонтни работи на
обект: „База Лозово- ремонт покриви на 16, 19, 24 и 26 магазии – Пристанище
Бургас“ (т.2, л.29-30 от ДП).
Подсъдимият,
действайки в качеството на пълномощник на „**************“
***, решил да избегне установяването на данъчни
задължения в особено големи размери. За целта той се сдобил с Договор за
възлагане на СМР № 005/12.06.2007г., според който „********************-гр.В., с управител
свидетеля И.Д. станал подизпълнител
на „*************“***
и поел да изпълни на свой риск ремонтните работи на „База Лозово- ремонт
покриви на 16, 19, 24 и 26 магазии“ – Пристанище Бургас (т.2, л.25-27). Наред с
това, подсъдимият се сдобил по неустановен начин с фактури с невярно съдържание
относно извършени СМР съгласно Договор за възлагане на СМР № 005/12.06.2007 г.,
а именно 1) фактура № 34/20.07.2007 г. с данъчна основа 30500 лева и ДДС 6100
лева (т.9, л.141); 2) фактура № 35/23.07.2007 г. с данъчна основа 58200 лева и
ДДС 11640 лева (т.9, л.143 от ДП); 3) фактура № 37/10.08.2007 г. с данъчна
основа 35001,79 лева и ДДС 7000,36 лева (т.9, л.145); 4) фактура №
38/15.08.2007 г. с данъчна основа 31517,88 лева и ДДС 6314,38 лева (т.9,
л.147); 5) фактура № 234/26.09.2007 г. с данъчна основа 48453,68 лева и ДДС
9690,74 лева (т.9, л.149); фактура № 240/23.11.2007 г. с данъчна основа 94166,70 лева и ДДС 18833,34
лева (т.9, л.152). Всички изброени фактури, издадени от „**************-гр.В.,
подсъдимият П., действащ като пълномощник на „*******************, предал на счетоводителя Г.
К. за регистрирането им в дневника за покупки на
данъчнозадълженото лице. Свидетелката К.
ги регистрирала в дневника за покупки и включила в съответните месечни
справки-декларации по ЗДДС, които подала пред ТД на НАП-Бургас.
За данъчен
период м.юли 2007 г. счетоводителят Г.К. подала справка-декларация по ЗДДС с вх.№
0949956/13.08.2007 г. в ТД на НАП-Бургас, подписана от подсъдимия П. (т.103,
л.53). В справката декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС бил посочен следният месечен
финансов резултат на дружеството за периода 1.07.2007 г. – 31.07.2007 г.:
данъчна основа на облагаемите доставки (продажби) – 208521,06 лева, ДДС за тези
доставки – 41704,21 лева, данъчна основа на получените доставки (покупки) –
208586,74 лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит –
41717,35 лева; ДДС за възстановяване – 13,14 лева.
Справката-декларация
била с невярно съдържание, тъй като отразявала стойностите по регистрираните в
дневника за покупки фактури с невярно съдържание ДФ № 34/20.07.2007 г. с
данъчна основа 30500 лева и ДДС 6100 лева и ДФ № 35/23.07.2007 г. с данъчна
основа 58200 лева и ДДС 11640 лева, издадени от „******************,
за „СМР съгласно договор № 5 от 12.06.07г.“. Фактурите не трябвало да бъдат
включени в дневника за покупките, защото не отразявали реално извършени
доставки от страна на „************. С предаването
им на счетоводителя К. за отразяване в
дневника за покупки и с подписването на справката-декларация подсъдимият П.
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 17740 лева (сбор на
начисления ДДС по ДФ № 34/20.07.2007 г. и ДФ № 35/23.07.2007 г.). Това довело
до деклариране на месечен финансов резултат на дружеството, различен от
действителния. След намаляването му със
стойностите, посочени в двете фактури, същият бил следния: данъчна основа на
получените доставки (покупки) – 119886,74 лева, ДДС за получените доставки с
право на пълен данъчен кредит – 23977,35 лева, установен ДДС за внасяне – 17726,86
лева.
2.
За
данъчен период м.август 2007 г. счетоводителят Г.
К. подала справка-декларация по ЗДДС с вх.№
956992/12.09.2007 г. до ТД на НАП-Бургас, подписана от подсъдимия П. (т.103,
л.56) и съпровождащите я дневници за покупки и продажби. В нея бил отразен
следният финансов резултат на дружеството за периода 1.08.2007 г. – 31.08.2007
г.: данъчна основа на облагаемите доставки (продажби) – 94863,13 лева, ДДС за
тези доставки – 18972,63 лева, данъчна основа на получените доставки (покупки)
– 101243,21 лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит –
20248,67 лева; ДДС за възстановяване – 1276,04 лева.
В дневника за
покупки свидетелката К. осчетоводила
предадените й от подсъдимия П. ДФ № 37/10.08.2007 г. с данъчна основа 35001,79
лева и ДДС 7000,36 лева и ДФ № 38/15.08.2007 г. с данъчна основа 31517,88 лева
и ДДС 6314,38 лева за услуги „СМР съгласно договор № 5 от 12.06.2007 г.“,
издадени от „***************. Всъщност такива услуги не били реално
осъществени, тоест не била извършени доставки по смисъла на ЗДДС. В подадената
справка-декларация били отразени стойностите по посочените фактури с невярно
съдържание, което променило действителния финансов резултат на
данъчнозадълженото лице. След намаляването на декларирания резултат със
стойностите, посочени в двете фактури, реалният резултат бил следния: данъчна основа на получените доставки
(покупки) – 34669,55 лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен
кредит – 6933,93 лева, установен ДДС за внасяне – 12038,70 лева. Неследващо
приспаднатият данъчен кредит за периода възлизал на 13314,74 лева.
3.
За
данъчен период м.септември 2007 г. счетоводителят Г.К. подала справка-декларация по ЗДДС с вх.№
02000968572/ 12.10.2007 г. до ТД на НАП-Бургас, подписана от подсъдимия П.
(т.103, л.59) и съпровождащите я дневници за покупки и продажби. В нея бил
отразен следният финансов резултат на дружеството за периода 1.09.2007 г. –
30.09.2007 г.: данъчна основа на облагаемите доставки (продажби) – 94531,17
лева, ДДС за тези доставки – 18906,23 лева, данъчна основа на получените
доставки (покупки) – 126595,07 лева, ДДС за получените доставки с право на
пълен данъчен кредит – 25319,02 лева, ДДС за възстановяване – 6412,79 лева.
Справката-декларация била с невярно
съдържание, тъй като отразявала стойностите по регистрираната в дневника за
покупки фактура с невярно съдържание - ДФ № 234/26.09.2007 г. с данъчна основа 48453,68
лева и ДДС 9690,74 лева, издадена от „****************, за „Извършени СМР
по акт № 19-№ 5/към 05.09.07“. Такава услуга реално не била осъществена, поради
което фактурата не е трябвало да бъде включена в дневника за покупките. С
предаването й на счетоводителя К. за отразяване в
дневника за покупки и с подписването на справката-декларация подсъдимият П.
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 9690,74 лева (начисленият
ДДС по посочената фактура). Съгласно заключението на извършената
съдебно-икономическа експертиза, действителният финансов резултат на
дружеството за този данъчен период бил следния: данъчна основа на получените
доставки (покупки) – 78141,39 лева, ДДС за получените доставки с право на пълен
данъчен кредит – 15628,28 лева, установен ДДС за внасяне – 3277,95 лева.
4.
За
данъчен период м.ноември 2007 г. счетоводителят Г.
К. подала справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0985996/
13.12.2007 г. до ТД на НАП-Бургас, подписана от управителя Г. Д.(т.103, л.65) и
съпровождащите я дневници за покупки и продажби. В нея бил отразен следният
финансов резултат на дружеството за периода 1.11.2007 г. – 30.11.2007 г.: данъчна
основа на облагаемите доставки (продажби) – 222520,59 лева, ДДС за тези
доставки – 44504,11 лева, данъчна основа на получените доставки (покупки) –
189249,64 лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит –
37849,93 лева, ДДС за внасяне – 6654,18 лева и приспаднат ДДС по реда на чл.92,
ал.1 ЗДДС – 6654,18 лева.
И в този случай справката-декларация
била с невярно съдържание, защото отразявала стойностите по регистрираната в
дневника за покупки фактура с невярно съдържание - ДФ № 240/23.11.2007 г. с
данъчна основа 94166,70 лева и ДДС 18833,34 лева, издадена от „****************, за „СМР съгласно акт обр.№
19/23.11.2007“. В действителност такава услуга не е била извършена, поради
което фактурата не е трябвало да бъде включена в дневника за покупките. По този
начин бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за периода в размер на
18833,34 лева. Дължимият ДДС за данъчен период м.ноември 2007 г. бил в размер
на 25487,52 лева. Тъй като в справката-декларация бил деклариран ДДС за внасяне
в размер на 6654,18 лева, то данъчното задължение, чието установяване и плащане
е било избегнато, възлизало на 18833,34 лева.
Изложената фактическа обстановка по п.1-4
се установява по несъмнен начин от приложените по делото справки-декларации,
фактури, показания на свидетели, заключение на съдебно-икономическа експертиза
(т.98 от ДП). „******************* не е
разполагало с трудова обезпеченост за извършване на посочените във фактурите
СМР. През периода м.юли 2007 г.-м.февруари 2008 г. на трудов договор в
дружеството се водили 28 лица, сред които Ю.
З. Ю., М. Т. Н., Б. Х.Х., Т. А. К., Е. И. М., Н. С. И., С.И. А., Б.И.А., Т.Д. Д., П. А.А., Ю.Д. Х., А. С. К., С. Д. А., М.Р.А., Д. Р. Д., Н. П. Н., Ж.Р. Д., Х. Б. Х., И.Д. Д., Д. Б. Х. (т.53, л.1-2).
Разпитани като свидетели, посочените лица заявяват, че никога не са чували за „*********************-гр.В.
и никога не са работили на територията на Пристанище-Бургас. За свидетеля Т. Д. е установено, че
от 27.10.2003 г. до 14.10.2009 г. е работил в „********************* (т.13, л.62). От показанията на свидетелите (т.31,
т.32, т.33 и т.53 от ДП) следва, че трудовите договори са били фиктивни и само
са създавали впечатление за наличие на
трудов ресурс за изпълнението на СМР. Показанията на свидетелите се
потвърждават от факта, че през процесния период на нито един от работниците на
„******************* не е бил издаван пропуск за достъп до
територията на Пристанище-Бургас.
Признанията на подсъдимия П. се
подкрепят и от показанията на свидетелите Г.
Д. (т.63, л.321) и А.П.
(т.102, л.232). Твърденията на двамата свидетели са еднозначни и
непротиворечиви – „************** се е
управлявало и представлявало единствено и само от подсъдимия, който
осъществявал и контролирал всички сделки. В тази насока са и показанията на свидетелката
Г. К. (т.103, л.210),
която заявява, че във връзка с дейността и счетоводното обслужване на
дружеството е контактувала само с подсъдимия П., единствено той лично носел в
офиса й фактури, които К. трябвало да
осчетоводи в справките-декларации и съпътстващите ги дневници за покупки и
продажби.
5. В началото на 2008 г. подсъдимият П.
се сдобил с Договор № 001/5.01.2008 г. между „******************** и „*****************, според който „****************, представлявано от К. И., станало
подизпълнител на всички видове строително-монтажни работи, доставките на
материали към тях и транспортните услуги към тях. В договора не било посочено
за кой обект се отнасят клаузите му. Срокът за изпълнението на СМР бил 31.12.2008
г. От страна на „****************** договорът бил
подписан от подсъдимия П. като представляващ дружеството (т.20, л.259 ДП).
Подсъдимият П. се сдобил по неустановен начин и с фактура № 563/17.01.2008 г.,
с данъчна основа 46751 лв. и ДДС – 9350,20 лв., издадена от „************** за извършена доставка от „************* с предмет „направа ограда от метални
пана и метални колони по Договор за подизпълнение на СМР 001/05.01.2008 г.“
(т.2, л.90 ДП). Посочената фактура била с невярно съдържание, тъй като липсвала
реална доставка на услуга. Подсъдимият предал фактурата на счетоводителя Д. Б.за вписване в
дневника за покупките и включване в месечната справка-декларация по ЗДДС.
За данъчен период м.януари 2008 г. счетоводителят
Д.Б. подала по
електронен път до ТД на НАП-Бургас справка-декларация по ДДС с вх.№
02001001786/13.02.2008 г. (т.3, л.73 от ДП). Справката-декларация била
подписана с електронния подпис, издаден на представляваното от Б. дружество „************.
В справката-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС било отразено, че през периода
1.01.2008 г. – 31.01.2008 г. „**************** извършило
доставки с общ размер на данъчните основи за облагане с ДДС – 63106 лева, като
начисленият ДДС върху тези доставки бил в общ размер 12 621,20 лева.
Отразените за същия период от време получени доставки били с общ размер на
данъчната основа 60940,53 лева, а начисленият ДДС върху тях с право на пълен
данъчен кредит – 12188,12 лева. В справката-декларация било посочено, че
дружеството има ДДС за внасяне в размер на 433,08 лева, който бил внесен
ефективно на 13.02.2008 г.
Справката-декларация била с невярно
съдържание, защото отразявала стойностите по регистрираната в дневника за
покупки фактура с невярно съдържание – ДФ№ 563/17.01.2008 г., с данъчна основа
46751 лева и ДДС 9350,20 лева, издадена от „**************.
Посочената фактура не следвало да бъде включена в дневника за покупките, тъй
като не отразявала реално извършена дейност от страна на „*************. По този начин бил приспаднат неследващ
се данъчен кредит за периода в размер на 9350,20 лева. Дължимият ДДС за данъчен
период м.януари 2008 г. бил в размер на 9783,29 лева. Тъй като в
справката-декларация бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 433,08 лева, то
данъчното задължение, чието установяване и плащане е било избегнато, възлизало
на 9350,20 лева.
Изложената в п.5 фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен материал.
Видно от приложената по делото Справка актуално състояние на всички трудови
договори, на трудов договор в „************* се водили 15
лица, като първите работници са били назначени на 29.02.2008 г., тоест след
датата на издаване на инкриминираната фактура (т.32, л.1 ДП). В хода на водено
ревизионно производство са били представени пред органите на НАП 14 броя декларации
от името на Н. П. Д., Р. Р. Д., Д. С. И., А. А. М., Р. Д. А., Н. Н. М., М. С. Й., И. А. И., К. Н. Д.,
В. Д. А., Ж.Б. Ж., А. Х. А., И. Р. Ж.и Ж. Н. Н. за това, че като работници в строителството били работили
за „**************** за периода от 5.01.2008 г. до
17.01.2008 г. на строителен обект „Пристанище Бургас“ като подизпълнител на „************** и че за извършената работа всеки един
от тях получил сумата от 212,35 лева. Разпитани като свидетели, посочените лица
заявяват, че никога не са били в трудово или гражданско правоотношение с „************ и че никога не са работили на
територията на Пристанище- Бургас (т.32, л.115-252 от ДП). Наред с това, приложените
по делото заповеди за командироване на тези свидетели са били издадени на
4.01.2008 г. на основание чл.215 вр. чл.121 КТ (т.8, л.63 и сл. от ДП), а както
бе посочено по-горе към този момент не е имало лица, които да са били в трудово
правоотношение с „*************. Прави
впечатление и обстоятелството, че командировъчните заповеди са били издадени
преди сключването на договора между „************* и „*******************. На следващо място, по делото е
приложен Акт обр.19, изготвен от „*************** на 17.01.2008
г. относно направа на ограда от метални
пана и метални колони (т.8, л.59). Оградата обаче е била предадена от „************** на „Пристанище“ ЕАД-гр.Бургас още на
7.01.2008 г. и фактурирана с ДФ №166/7.01.2008 г. (т.6, л.12 от ДП).Това
обстоятелство също налага извод за липса на доставка от „****************.
Посочените доказателства изцяло
подкрепят направените от подсъдимия признания. Последните се потвърждават и от
показанията на свидетелите Г. Д., А. П. и Д. Б.. Според
показанията на Б. единственият,
който й носел счетоводните документи за дейността на дружеството, бил само и
единствено подсъдимият П.П. (т.103, л.218).
6. В началото на 2008 г. подсъдимият П.
се сдобил с Договор за възлагане на СМР № 005/24.03.2008 г. (т.9, л.154),
според който „***********-гр.В.,
представлявано от А. В., станало подизпълнител на ремонтни работи на обект
Пристанище-Бургас, които следвало да бъдат изпълнени от „******************, съгласно два договора - договор №
486/18.08.2008 г. (т.40, папка 1, л.117) и договор № 534 (без дата) – т.40,
папка 1, л.66. Двата договора били сключени между „Пристанище Бургас“ ЕАД,
представлявано от А.Б. и „**************, като първият
от договорите имал за предмет извършване на строително-ремонтни работи на обект
„Ремонт на покрив и фасада 14 магазия“, а вторият – извършване на
строително-ремонтни работи на обект „Ремонт покрив на червена магазия и ТП
„Борса“.
Подсъдимият П. се сдобил по неустановен
начин и със следните фактури с посочен доставчик „*************:
ДФ№ 39/25.04. 2008 г. с данъчна основа 41000,00 лева и ДДС 8200 лева,
ДФ№45/17.06. 2008 г. с данъчна основа 48500 лева и ДДС 9700 лева,
ДФ№43/6.06.2008 г. с данъчна основа 41000 лева и ДДС 8200 лева, ДФ№
49/14.08.2008 г. с данъчна основа 35000 лева и ДДС 7000 лева, ДФ№ 50/25.08.2008
г. с данъчна основа 32996 лева и ДДС 6599,20 лева и ДФ№ 56/28.10.2008 г. с
данъчна основа 42554,68 лева и ДДС 8510,93 лева (т.9, л.156-159 от ДП).
Фактурите били с невярно съдържание, тъй като реални доставки по тях не е
имало. Подсъдимият П., в качеството на пълномощник на „****************,
ги предал на счетоводителя Д. Б. за регистриране в дневника за покупките и включване
в месечната справка-декларация по ЗДДС за съответните данъчни периоди.
За данъчен период м.април 2008 г.
счетоводителят Д. Б. подала по електронен път справка-декларация по ЗДДС
до ТД на НАП-Бургас с вх.№ 02001027612/12.05.2008 г. и съпровождащите я
дневници за покупки и продажби (т.103, л.84 от ДП). Справката-декларация била
подписана с електронния подпис, издаден на „************,
представлявано от свидетелката Б.. За този
данъчен период „******************* декларирало
следния месечен финансов резултат: данъчна основа на облагаемите доставки
(продажби) – 53155,09 лева, ДДС за тези доставки – 10631,02 лева, данъчна
основа на получените доставки (покупки) – 44336,56 лева, ДДС за получените
доставки с право на пълен данъчен кредит – 8867,30 лева, ДДС за внасяне –
1763,72 лева и приспаднат ДДС по реда на чл.92, ал.1 ЗДДС – 1763,72 лева.
Справката-декларация била с невярно
съдържание, тъй като отразявала стойностите по регистрираната в дневника за
покупки фактура с невярно съдържание ДФ№ 39/25.04.2008 г., издадена от „************, с данъчна основа 41000 лева и ДДС 8200
лева за авансово плащане за СМР по Договор № 005/24.03.2008 г. Фактурата не
следвало да бъде включена в дневника за покупките, защото не отразявала реално
извършена доставка от страна на „*************. С предаването
на тази фактура на счетоводителя Б. за отразяване в
дневника за покупки подсъдимият П. приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 8200 лева. Това водело до промяна на реалния финансов резултат на
дружеството за този данъчен период. В действителност установеният ДДС за
внасяне бил в размер на 9963,72 лева. Тъй като в справката-декларация бил
деклариран ДДС за внасяне в размер на 1763,72 лева, който бил приспаднат по
процедура по реда на чл.92, ал.1 ЗДДС, данъчното задължение, чието установяване
и плащане било избегнато, възлизало на 8200 лева.
7. За данъчен период м.юни 2008 г.
счетоводителят Д. Б.подала до ТД на НАП-Бургас по електронен път
справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 02001046169/9.07.2008 г. и съпровождащите я
дневници за покупки и продажби (т.103, л.96). Справката-декларация била
подписана с електронния подпис, издаден на „*************,
представлявано от свидетелката Б.. В
справката-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС бил посочен следния месечен финансов
резултат на „**************** за периода 1.06.2008 г.-30.06.2008 г.:
данъчна основа на облагаемите доставки (продажби) – 144868,54 лева, ДДС за тези
доставки – 28973,71 лева, данъчна основа на получените доставки (покупки) –
85242,28 лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит –
17048,45 лева и ДДС за внасяне – 11925,26 лева, от които приспаднат ДДС по реда
на чл.92, ал.1 ЗДДС – 11922 лева и ДДС, внесен ефективно – 3,06 лева.
Справката-декларация била с невярно
съдържание, тъй като отразявала стойностите по регистрираната в дневника за
покупки фактура с невярно съдържание ДФ№ 45/17.06.2008 г., издадена от „***********, с данъчна основа 48500 лева и ДДС 9700
лева за „СМР ремонт 14-та магазия, Пристанище-Бургас,авансово плащане“.
Фактурата не следвало да бъде включена в дневника за покупките, защото не
отразявала реално извършена доставка от страна на „*************.
С предаването й на счетоводителя Б. за отразяване в
дневника за покупки подсъдимият П. приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 9700 лева. Това довело до деклариране на финансов резултат на
дружеството, различен от действителния. След намаляването му със стойностите, посочени
в ДФ№ 45/17.06.2008 г., същият бил следния: данъчна основа на получените
доставки (покупки) – 36742,28 лева, ДДС за получените доставки с право на пълен
данъчен кредит – 7348,45 лева, ДДС за внасяне – 21625,26 лева, приспаднат ДДС
по реда на чл.92, ал.1 ЗДДС – 11922 лева и ДДС, внесен ефективно – 3,06 лева. В
справката-декларация бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 11925,26 лева, от
които 11922 лева били приспаднати по реда на чл.92, ал.1 ЗДДС и 3,06 лева
внесени ефективно, поради което данъчното задължение, чието установяване и
плащане било избегнато, възлизало на 9700
лева.
8. За данъчен период м.юли 2008 г.
счетоводителят Д. Б. подала до ТД на НАП-Бургас по електронен път
справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 02001058319/12.08.2008 г. и съпровождащите я
дневници за покупки и продажби (т.103, л.102). Справката-декларация била
подписана с електронния подпис, издаден на „**************,
представлявано от свидетелката Б.. В
справката-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС бил посочен следния месечен финансов
резултат на „************* за периода 1.07.2008 г.-31.07.2008 г.:
данъчна основа на облагаемите доставки (продажби) – 62734,14 лева, ДДС за тези
доставки – 12546,83 лева, данъчна основа на получените доставки (покупки) – 62605,82
лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит – 12521,17
лева и ДДС за внасяне – 25,66 лева, бил внесен ефективно.
Справката-декларация била с невярно
съдържание, тъй като отразявала стойностите по регистрираната в дневника за покупки
фактура с невярно съдържание ДФ№ 43/6.06.2008 г., издадена от „*************, с данъчна основа 41000 лева и ДДС 8200
лева за „Ремонт СМР 14-та магазия, Пристанище-Бургас,авансово плащане по
договор № 005/24.03.2008г.“. Фактурата не трябвало да бъде включена в дневника
за покупките, защото не отразявала реално извършена доставка от страна на „*************. С предаването й на счетоводителя Б. за отразяване в дневника за покупки подсъдимият П.
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8200 лева. Това довело до
деклариране на финансов резултат на дружеството, различен от
действителния. След намаляването му със
стойностите, посочени в ДФ№ 43/6.06.2008 г., същият бил следния: данъчна основа
на получените доставки (покупки) – 21605,82 лева, ДДС за получените доставки с
право на пълен данъчен кредит – 4321,17 лева, ДДС за внасяне – 8225,66 лева,
ДДС, внесен ефективно – 25,66 лева. В справката-декларация бил деклариран ДДС
за внасяне в размер на 25,66 лева, които били внесени ефективно, поради което
данъчното задължение, чието установяване и плащане било избегнато, възлизало на 8200 лева.
9. За данъчен период м.август 2008 г.
счетоводителят Д. Б. подала до ТД на НАП-Бургас по електронен път
справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 02001068934/11.09.2008 г. и съпровождащите я
дневници за покупки и продажби (т.103, л.107). Справката-декларация била
подписана с електронния подпис, издаден на „**************,
представлявано от свидетелката Б.. В
справката-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС бил посочен следния месечен финансов
резултат на „****************** за периода 1.08.2008 г.-31.08.2008 г.:
данъчна основа на облагаемите доставки (продажби) – 76550,20 лева, ДДС за тези
доставки – 15310,04 лева, данъчна основа на получените доставки (покупки) –
126423,77 лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит –
25284,73 лева и ДДС за възстановяване – 9975,69 лева.
Справката-декларация не отразявала
действителния финансов резултат на данъчнозадълженото лице, тъй като отразявала
стойностите по регистрираните в дневника за покупки фактури с невярно
съдържание- ДФ№ 49/14.08.2008 г., издадена от „****************,
с данъчна основа 35000 лева и ДДС 7000 лева за „СМР ремонт покрив Червена
магазия и ТП Рибна, авансово плащане“ и ДФ№ 50/25.08.2008 г., издадена от „**************, с данъчна основа 32996 лева и ДДС
6599,20 лева за „СМР боядисване покрив 14-та магазия“. Фактурите не отразявали
реално извършени доставки от страна на „****************.
С предаването им на счетоводителя Б. за включване в
дневника за покупки подсъдимият П. приспаднал неследващ се данъчен кредит в
размер на 13599,20 лева. В действителност финансовият резултат на дружеството,
след намаляването на декларирания резултат със стойностите, посочени в ДФ№ 49/14.08.2008
г. и ДФ № 50/25.08.2008 г., бил следния: данъчна основа на получените доставки
(покупки) – 58427,77 лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен
кредит – 11685,53 лева, ДДС за внасяне – 3624,51 лева.
10. За данъчен период м.октомври 2008 г.
счетоводителят Д. Б.подала до ТД на НАП-Бургас по електронен път
справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 02001088882/12.11.2008 г. и съпровождащите я
дневници за покупки и продажби (т.103, л.121). Справката-декларация била
подписана с електронния подпис, издаден на „***************,
представлявано от свидетелката Б.. В
справката-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС бил посочен следния месечен финансов
резултат на „***************** за периода 1.10.2008 г.-31.10.2008 г.:
данъчна основа на облагаемите доставки (продажби) – 71861,44 лева, ДДС за тези
доставки – 14372,29 лева, данъчна основа на получените доставки (покупки) – 78917,88
лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит – 15783,56
лева и ДДС за възстановяване – 1411,27 лева.
В дневника за покупки свидетелката Б. осчетоводила предадената й от подсъдимия П. ДФ№
56/28.10.2008 г. за услуга „СМР обект рем. покрив адм.сграда т-л Запад,
съгласно акт обр.19/ 28.10.2008 г.“, издадена от „**************,
с данъчна основа 42554,68 лева и ДДС 8510,93 лева. Всъщност такава услуга не
била реално осъществена, тоест не била извършена доставка по смисъла на ЗДДС. В
подадената справка-декларация били отразени стойностите по посочената фактура с
невярно съдържание, което променило действителния финансов резултат на
данъчнозадълженото лице. След намаляването на деклари-рания резултат със
стойностите, посочени в ДФ№ 56/28.10.2008 г., установеният ДДС за внасяне бил в
размер на 7099,66 лева. Неследващо приспаднатият данъчен кредит възлизал на
8510,93 лева.
Изложената фактическа обстановка по
п.6-10 е установена по несъмнен начин. „************
не е имало необходимия трудов ресурс за извършване на услугите, за които са
били издадени процесните фактури. По делото са приложени командировъчни
заповеди, издадени на 31.07.2008 г. (т.8 от ДП), а видно от справката в
регистрите на НАП за актуално състояние на всички трудови договори, първите пет
работници на трудов договор били назначени на 19.08.2008 г., останалите шест – на
14.11.2008 г.(т.21, л.36 от ДП). Сред тях били свидетелите Б. Х. Х., А.П.И., В. М. М., Н. П. Н., Д.
Д. С., Х. Б. Х., М.Б. А. и Д. Б. Х.. Посочените свидетели недвусмислено заявяват, че
никога не са имали нито трудови, нито граждански правоотношения с „************* и никога не са работили на територията
на Пристанище-Бургас (т.31 от ДП). През инкриминирания период свидетелят Н. Н. работел в „*************-гр.П.(т.13, л.116), а свидетелят А. И. работел в „******************** гр.В.
от 10.10.2008 г. до 19.04.2010 г. (т.13, л.7 от ДП). По делото е приложена
Справка за изплатени доходи на физически лица през 2008 г., съгласно която „************ е изплатило на 5 лица (К. В. В., М. А. Ф., Б. Г. К., Ж. Н. Н. и А.И. Т.) по граждански
договор сума от 212,35 лева на всеки от тях (т.21, л.42). Свидетелите Ж. Н. и М. Ф.са категорични в
твърденията си, че никога не са работили нито за „***************,
нито на територията на Пристанище-Бургас (т.32 ДП).
Наред
с това, на нито един работник на „************* не е бил
издаван пропуск за достъп на територията на пристанището.
На следващо място, до 14.08.2008 г.
едноличен собственик на капитала и управител на „***********
бил свидетелят А. В.. Според показанията му управляваното от него
дружество никога не е имало търговски взаимоотношения с „******************, а самият той не познава нито
подсъдимия П., нито свидетелката Г. Д. (т.54, л.13 от ДП). Показанията на този свидетел
кореспондират с всички събрани по делото доказателства, поради което съдът няма
основание да не ги кредитира.
В подкрепа на направените от подсъдимия
признания са и показанията на свидетелите Г.
Д., А. П. и Д. Б.. Съдът им даде
вяра, тъй като същите са непротиворечиви.
11. През 2008 г. подсъдимият П. се
сдобил с договор № 006/20.08.2008 г., според който „**************-гр.П., представлявано от свидетеля И. Д., станало
подизпълнител на ремонтни работи на обект Пристанище-Бургас, които следвало да
бъдат изпълнени от „**************“ *** (т.9, л.162). По неустановен начин подсъдимият се
сдобил и със следните фактури, в които като доставчик било посочено „****************: ДФ№ 309/16.11.2008 г. за „СМР дейност
на 22-ра магазия, съгл. акт обр.19 от 16.11.2008 г.“, с данъчна основа 44360
лева и ДДС 8872 лева; ДФ№ 310/17.11.2008 г. за „СМР дейност на 22-ра магазия
съгласно акт обр.19/17.11.2008 г.“, с данъчна основа 22500 лева и ДДС 4500
лева; ДФ№ 320/5.02.2009 г. за „СМР по договор съгласно акт обр.19/5.02.2009
г.“, с данъчна основа 45500 лева и ДДС 9100 лева; ДФ№ 321/18.02.2009 г. за „СМР
по договор съгласно акт обр.19/18.02.2009 г.“, с данъчна основа 54000
лева и ДДС 10800 лева и ДФ№ 322/26.02.2009 г. за „СМР по договор съгласно акт
обр.19/26.02.2009 г.“, с данъчна основа 38200 лева и ДДС 7640 лева (т.9,
л.164-166 от ДП). Фактурите били с невярно съдържание, тъй като не отразявали
реално извършени доставки. Подсъдимият П. ги предал на счетоводителя Д. Б. за вписване в
дневника за покупките и включване в месечната справка-декларация по ЗДДС.
За данъчен период м.ноември 2008 г.
счетоводителят Д. Б. подала до ТД на НАП-Бургас по електронен път
справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 02001099030/11.12.2008 г. и съпровождащите я
дневници за покупки и продажби (т.103, л.129). Справката-декларация била
подписана с електронния подпис, издаден на „**************,
представлявано от свидетелката Б.. В
справката-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС бил посочен следния месечен финансов
резултат на „************** за периода 1.11.2008 г.-30.11.2008 г.:
данъчна основа на облагаемите доставки (продажби) – 81357,87 лева, ДДС за тези
доставки – 16271,57 лева, данъчна основа на получените доставки (покупки) –
78218,96 лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит –
15643,79 лева и ДДС за внасяне – 627,78 лева, в т.ч. ДДС, приспаднат по реда на
чл.92, ал.1 ЗДДС – 565,59 лева и ефективно внесен ДДС – 62,19 лева.
В дневника за покупки свидетелката Б.осчетоводила предадените й от подсъдимия П. ДФ№
309/16.11.2008 г. за „СМР дейност на 22-ра магазия, съгл. акт обр.19 от
16.11.2008 г.“, с данъчна основа 44360 лева и ДДС 8872 лева и ДФ№
310/17.11.2008 г. за „СМР дейност на 22-ра магазия съгласно акт
обр.19/17.11.2008 г.“, с данъчна основа 22500 лева и ДДС 4500 лева, издадени от
„************. Посочените във фактурите услуги реално
не били осъществени, тоест не били извършени доставки по смисъла на ЗДДС. В
подадената справка-декларация били отразени стойностите по тези фактури с
невярно съдържание, което променило действителния финансов резултат на
данъчнозадълженото лице. След намаляването на декларирания резултат със
стойностите, посочени в двете фактури, бил установен следният финансов резултат
на данъчния период: данъчна основа на получените доставки (покупки)- 11358,98
лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит – 2271,79 лева
и ДДС за внасяне – 13999,78 лева. В справката-декларация бил деклариран ДДС за
внасяне в размер на 627,78 лева, от които 62,19 лева били внесени ефективно и
565,59 лева били приспаднати по реда на чл.92, ал.1 ЗДДС, поради което
данъчното задължение, чието установяване и плащане било избегнато, възлизало на 13372,00 лева. В
този размер бил неследващо приспаднатия данъчен кредит по двете фактури (ДДС по
ДФ№ 309/16.11.2008 г. – 8872 лева и ДДС по ДФ№ 310/17.11.2008 г. – 4500 лева).
12. За данъчен период м.февруари 2009 г.
счетоводителят Д. Б.подала до ТД на НАП-Бургас по електронен път
справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 02001134431/13.03.2009 г. и съпровождащите я
дневници за покупки и продажби (т.103, л.149). Справката-декларация била
подписана с електронния подпис, издаден на „************,
представлявано от свидетелката Б.. В
справката-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС бил посочен следния месечен финансов
резултат на „***************** за периода 1.02.2009 г.-28.02.2009 г.:
данъчна основа на облагаемите доставки (продажби) – 179985,11 лева, ДДС за тези
доставки – 35997,03 лева, данъчна основа на получените доставки (покупки) – 172558,60
лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит – 34511,72
лева и ДДС за внасяне – 1485,31 лева, в т.ч. ДДС, приспаднат по реда на чл.92,
ал.1 ЗДДС – 1457,52 лева и ефективно внесен ДДС – 27,59 лева.
В дневника за покупки свидетелката Б. осчетоводила предадените й от подсъдимия П. ДФ№
320/5.02.2009 г. за „СМР по договор съгласно акт обр.19/5.02.2009 г.“, с
данъчна основа 45500 лева и ДДС 9100 лева, ДФ№ 321/18.02.2009 г. за „СМР по
договор съгласно акт обр.19/18.02.2009 г.“, с данъчна основа 54000 лева и ДДС
10800 лева и ДФ№ 322/26.02.2009 г. за „СМР по договор съгласно акт
обр.19/26.02.2009 г.“, с данъчна основа 38200 лева и ДДС 7640 лева, издадени от
„****************. Посочените във фактурите услуги реално
не били осъществени, тоест не били извършени доставки по смисъла на ЗДДС. В
подадената справка-декларация били отразени стойностите по тези фактури с
невярно съдържание, което променило действителния финансов резултат на
данъчнозадълженото лице. След намаляването на декларирания резултат със
стойностите, отразени в посочените фактури, бил установен следният финансов
резултат на данъчния период: данъчна основа на получените доставки (покупки)- 34858,60
лева, ДДС за получените доставки с право на пълен данъчен кредит – 6971,72 лева
и ДДС за внасяне – 29025,31 лева. В справката-декларация бил деклариран ДДС за
внасяне в размер на 1485,31 лева, от които 27,59 лева били внесени ефективно и 1457,52
лева били приспаднати по реда на чл.92, ал.1 ЗДДС, поради което данъчното
задължение, чието установяване и плащане
било избегнато, възлизало на 27540,00 лева. В този размер бил неследващо
приспаднатия данъчен кредит по трите фактури (ДДС по ДФ№ 320/5.02.2009 г. – 9100
лева, ДДС по ДФ№ 321/18.02.2009 г. – 10800 лева и ДДС по ДФ№ 322/26.02.2009 г.
– 7640 лева).
Изложената фактическа обстановка в п.11
и п.12 се доказва по несъмнен начин от събрания по делото доказателствен
материал. „***************-гр.П.
не е имало необходимия трудов ресурс за извършване на услугите, за които са
били издадени процесните фактури. За периода м.ноември 2008 г. – м.февруари
2009 г. дружеството е регистрирало трудови договори с 8 лица – Т. Ю., Г. С., С.К.Г., Д. Й. А., Д. Т. Д., А. П. И., М. Б. А. и С. И. Д. (т.26, л.23-24
от ДП). Според справката за актуално състояние на трудовите договори,
регистрирани от „***********-гр.В., по същото време А.
И., М. А. и С. Д. са били в трудови правоотношения и с това
дружеството (т.21, л.36 от ДП). По делото са приложени заповеди за
командироване на посочените по-горе осем лица за извършване на
строително-монтажни работи на обект в гр.Бургас (т.4, л.103-112). Разпитани
като свидетели Т. Ю., С. Г., Д. А., Д.Д., А. И. и М. А. заявяват, че никога не са били в трудови или
граждански правоотношения с „******************-гр.П. и никога не са работили на територията на
Пристанище-Бургас. През този инкриминиран период свидетелят Д. А. работел като
военнослужещ в поделение ********-гр.В., а свидетелят С.
Г.– в „**************- гр.С. (т.33, л.231 от ДП). Наред с това, на нито един
работник на посоченото дружество не е бил издаван пропуск за достъп на
територията на пристанището.
С оглед на изложените съображения, съдът
прие обвинението срещу подсъдимия П. за доказано по безспорен начин, поради
което го призна за виновен. Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр.
чл.26, ал.1 НК. През периода от 13.08.2007 г. до 13.03.2009 г. в гр.Бургас в
качеството на пълномощник на „****************-гр.Бургас, сам
(за данъчни периоди м.юли, август и септември 2007 г.) и чрез посредственото
извършителство на Г.Д. (за данъчен период м.септември 2007 г.) и Д. Б. (за данъчни
периоди м. януари, април, юни, юли, август, октомври, ноември 2008 г. и
м.февруари 2009г.) потвърдил неистина в подадените до ТД на НАП-Бургас
справки-декларации по чл.125, ал.1 ЗДДС за съответните данъчни периоди, за да
избегне установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери. За целта подсъдимият П. ползвал счетоводни документи с невярно
съдържание – 18 броя данъчни фактури, при упражняване на стопанската дейност и
при водене на счетоводната отчетност на „*****************.
Документираните в тези фактури доставки реално не били осъществени и плащания
по тях не е имало. Чрез тях обаче се увеличили данъчните основи на получените
доставки (покупки) и размерът на платения по тях ДДС. По този начин били
променени месечните финансови резултати на дружеството и посоченият като платен
ДДС в инкриминираните фактури впоследствие бил неследващо приспаднат като
данъчен кредит с общ размер от 158051,16 лева. Извършената от подсъдимия престъпна
деятелност се отнася за 12 данъчни периода, поради което в случая е налице
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК. Причиненият общ
престъпен резултат възлиза на 138963,22 лева, което съгласно чл.93, т.14 НК
представлява „данъци в особено големи размери“.
От субективна страна престъплението е
осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият е имал ясни представи, че
предоставя за осчетоводяване в справките-декларации и в дневниците за покупки
18 броя фактури с невярно съдържание, чрез които ще приспадне неследващ се
данъчен кредит и по този начин ще избегне установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери. Именно този неправомерен резултат той е
целял и постигнал.
Съдът оправда подсъдимия П. до размера
на предявеното му обвинение от 161878,21 лева, тоест за сумата от 22914,99 лева.
Сумата от 161878,21 лева представлява размера на данъчните задължения, чието
установяване и плащане според обвинението подсъдимият е избегнал, като тази
сума е сбор от установения за внасяне ДДС за всички данъчни периоди, включени в
обвинението. В самия обвинителен акт обаче е посочено, че в някои от
инкриминираните справки-декларации е деклариран ДДС за внасяне, който съдът
намира, че следва да бъде изключен от размера на укритите данъчните задължения,
приет от обвинението. Общият размер на декларирания за внасяне ДДС възлиза на
22914,99 лева, а за отделните данъчни периоди е както следва: 1) за данъчен
период м.ноември 2007 г. декларираният ДДС за внасяне бил в размер на 6654,18
лева, като същият бил приспаднат по реда на чл.92, ал.1 ЗДДС, поради което той
следва да бъде приспаднат от установения за внасяне ДДС в размер на 25487,52
лева; 2) за данъчен период м.януари 2008 г. декларираният ДДС за внасяне бил в
размер на 433,08 лева, като същият бил внесен ефективно на 13.02.2008 г. и
затова следва да бъде приспаднат от установения за внасяне ДДС в размер на
9783,28 лева; 3) за данъчен период м.април 2008 г. при установен ДДС за внасяне
в размер на 9963,72 лева, декларираният ДДС за внасяне бил в размер на 1763,72
лева, като същият бил приспаднат по реда на чл.92, ал.1 ЗДДС; 4) за данъчен
период м.юни 2008 г. при установен ДДС за внасяне 21625,26 лева, декларираният
за внасяне ДДС бил в размер на 11925,26 лева, от които приспаднат ДДС по реда
на чл.92, ал.1 ЗДДС – 11922,20 лева и ДДС, внесен ефективно – 3,06 лева; 5) за
данъчен период м.юли 2008 г. при установен ДДС за внасяне 8225,66 лева,
декларираният ДДС за внасяне бил в размер на 25,66 лева, като същият бил
ефективно внесен; 6) за данъчен период м.ноември 2008 г. при установен ДДС за
внасяне 13999,78 лева, декларираният за внасяне ДДС бил в размер на 627,78
лева, от които ДДС, приспаднат по реда на чл.92, ал.1 ЗДДС – 565,59 лева и
ефективно внесен ДДС – 62,19 лева; 7) за данъчен период м.февруари 2009 г.
декларираният ДДС за внасяне бил в размер на 1485,31 лева, от които ДДС,
приспаднат по реда на чл.92, ал.1 ЗДДС – 1457,52 лева и ефективно внесен ДДС –
27,59 лева.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание съдът съобрази следното: Степента на обществена опасност
на конкретното престъпление е висока. Размерът на укритите данъчни задължения –
138963,22 лева, надхвърля 11 пъти сумата, обуславяща квалифициращото
обстоятелство „особено големи размери“. Наред с това, отделните деяния,
включени в продължаваното престъпление, са 12, като 5 от тях осъществяват
поотделно състава на престъплението по чл.255, ал.3 НК.
От друга страна, степента на обществена
опасност на дееца не е толкова висока. Подсъдимият е с необременено съдебно
минало и изразява съжаление за стореното. От довършване на престъплението са
изминали повече от 8 години, като за този период липсват данни за извършени от П.
други противообществени деяния. От представената по делото медицинска документация
се установява, че подсъдимият е с 84% трайно намалена нетрудоспособност, като
същият страда от инсулинозависим захарен диабет, артериална хипертония,
спондилоза, коксартроза, чернодробна стеатоза, синдром на сънна апнея.
Последното смекчаващо обстоятелство не е с особено голяма тежест, тъй като тези
заболявания са били установени през 2004 г. и 2008 г. и явно не са попречили на
подсъдимия да извърши престъпната си деятелност.
Преценявайки всички посочени по-горе
обстоятелства, съдът прие, че съответно на извършеното престъпление и личността
на подсъдимия се явява наказание лишаване от свобода за срок от три години. С
оглед реда на проведеното съдебно следствие и разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК,
съдът на основание чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с една
трета, а именно от три години на две години лишаване от свобода. Съдът наложи
на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание конфискация, като предвид
данните за притежавано налично имущество от подсъдимия, постанови конфискация
на лек автомобил „************“, тъмносин
металик, с двигател № F4RC740C013166.
С оглед данните за личността на
подсъдимия, съдът прие, че същият може да се поправи и превъзпита без ефективно
изтърпяване на наложеното наказание. Налице са всички предпоставки за
приложението на института на условното осъждане, поради което на основание
чл.66, ал.1 НК съдът отложи изпълнението на определеното наказание две години лишаване
от свобода за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Накрая, на основание чл.189, ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 6668,87
лева.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
Съдия: