№ 24603
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110119500 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на пети
юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 19500/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 58738/19.02.2025 г. от Д. Б. Н., с която е поискано
изменение на Решение № 1436/29.05.2025 г., постановено по гр. д. № 19500/2023 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че съдът неправилно бил
приложил чл. 78, ал. 6 ГПК, тъй като ответника бил освободен от деловодни разноски.
Поддържа, че правилото на чл. 355 ГПК било специално, поради което чл. 78 ГПК не
намирало приложение. Навежда доводи, че чл. 78 ГПК по отношение заплащането на
адвокатско възнаграждение за един адвокат се прилагало само когато имало претенции по
сметки. Излага съображения, че е правно и житейски нелогично именно ищцата, която била
заплатила припадащите й се разноски да поеме заплащането на всички разходи за
производството. Твърди, че е неправилен извода на съда, че поради уважената възлагателна
претенция на ответника следвало да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ. Развива доводи, че в нито един момент възлагателната претенция
не е била оспорвана от ищеца, нито са оспорвани предпоставките на същата. Сочи, че в
случая исканията на страните за привременни мерки били оставени без уважение, поради
което не се дължали деловодни разноски. Прави извод, че деловодните разноски следвало да
останат в тежест на всяка от страните, така както са сторени. Иска изменение на решението
в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се поддържа, че
искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно. Твърди, че в
първата фаза на делбата, която е образувана по искова молба на ищцата Н., съдът е
1
освободил ответника от внасянето на деловодни разноски, като такива са сторени от
бюджета на съда, освен това производството е било прекратено е едната си част, а във втора
фаза на делбата ответника отново е бил освободен от внасянето на деловодни разноски и е
била приета за съвместно разглеждане възлагателна претенция. Навежда доводи, че съдът
правилно бил приложил правилото на чл. 78, ал. 6 ГПК, както и правилно бил присъдил
адвокатско възнаграждение с оглед изхода на правния спор. Излага съображения, че
въпросът за деловодните разноски следва да се разреши съобразно изхода на правния спор,
което е сторено и в настоящото производство. Иска молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради което
е процесуално допустима, като по същество, съдът намира, че молбата е неоснователна.
Съгласно чл.355 ГПК разноските в делбеното производство се заплащат от страните
съобразно стойността на дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед нормалното
развитие на делбеното производство остават за сметка на страните. Разноски по правилата
на чл.78 ГПК се присъждат само по присъединените искове в делбеното производство, т.е.
по повод всички оспорвания и допълнителни искания, в т. ч. възлагателни претенции, които
са въведени в спорния предмет и които са били приети за основателни – в този смисъл
определение №55/20.04.2010г. по гр.д.№22/2010г. на ІІ г.о. на ВКС и определение
№681/18.12.2015г. по ч.гр.д. №5778/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС.
На следващо дори при буквалният прочит на чл. 355 ГПК е очевидно, че правилото на
чл. 78 ГПК намира приложение и в производството по съдебна делба. В практиката на ВКС
непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл.355 ГПК (чл.293а ГПК-отм.) съделителите
заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези
разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните,
както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени
по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на
оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на
делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство
от адвокат. При наличие на спор по правата на съделителите, респективно оспорване на
самия факт на съществуване на съсобствеността, ако предявеният иск бъде отхвърлен, както
и по присъединените искове във втората фаза на производството и при обжалване на
постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл.78 ГПК (чл.64 ГПК-отм.), в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на Постановление №7/1973г. на
Пленума на ВС, така и определение №167/14.06.2016г. по ч.гр.д.№1727/2016г. на І г.о. на
ВКС, определение №4/06.01.2011г., постановено по гр.д.№542/2010г. от тричленен
състав на ІІ г.о., както и в определение №252/11.07.2014г., постановено по гр.д.
№2024/2014г. от тричленен състав на І г.о. на ВКС, определение №692/29.09.2014г. по
гр.д.№4283/2014г., постановено от тричленен състав на ІІІ г.о. на ВКС, определение
№373/09.02.2013г. по гр.д.№1242/2013г., постановено от тричленен състав на І г.о. на
ВКС, определение №255/09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г., постановено от тричленен
състав на І г.о. на ВКС, определение №83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на тричленен
състав на ІІ г.о. на ВКС. Фактът, че в случая ищецът формално не е оспорил възлагателната
претенция, не води до извод, че практически не е налице оспорване, тъй като самият ищеца
сочи, че с оглед заявената възлагателна претенция следва извън уравнението да му се
заплати дължима сума за ползването на идеални части от имота. Тоест, доколкото се
претендира парично уравнение на ползването на едно право, то практически е налице спор
по отношение на имота. Съвсем отделен е въпросът, че ищецът единствено е направил
2
искане за допускане на делбата и извършването на последната, като във втората фаза на
делбеното производство не е заявил становище по извършването на делбата, а е оставил
това на преценката на съда.
Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с
писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността – вж. Определение № 335/01.07.2015 г. на ВКС, І г.о. и Определение
№681/18.12.2015г. по ч.гр.д.№5778/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС. След като едната страна е
била освободена от заплащането на деловодни разноски, то същите не следва да останат в
тежест на съда, доколкото нито материалният, нито процесуалният закон предвиждат, че
производството по съдебна делба е безплатно. Следователно, когато е налице
освобождаването на един или няколко съделители от заплащането на държавни такси и/или
разноски за производството по съдебна делба, то дължимите държавни такси и разноски
следва да разпределят между останалите съделители – арг. чл. 78, ал. 6 ГПК.
С решението по извършване на делбата съдът следва да присъди в полза на ищеца и
разноските, назначаване на особен представител на ответника, който не е намерен на своя
постоянен или настоящ адрес – Определение №681/18.12.2015г. по ч.гр.д.№5778/2015г. на
ІІІ г.о. на ВКС. С аргумент от по-силното основание (per argumentum ad maiore ad minus – т.
нар. аргумент a fortiori), след като се дължат разноските сторени за особен представител, то
с оглед изхода на правния спор е възможна хипотеза като процесната, в която се присъждат
деловодни разноски за осъществена безплатна правна помощ на съответния процесуален
представител, като в случая съдът отчита и факта, че правилно ответника отбелязва, че част
от производството е било прекратено още в първа фаза на делбата, за което на общо
основание (арг. чл. 78, ал. 4 ГПК) се дължат разноски от страна на ищеца.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 58738/19.02.2025 г., подадена от Д. Б. Н.,
ЕГН: **********, с която е поискано изменение на Решение № 1436/29.05.2025 г.,
постановено по гр. д. № 19500/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните с частна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3