РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Перник, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720201782 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 14-2300075 от
15.09.2023г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” (Д
„ИТ)-Перник, с което на „*** ***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *********, в качеството му на работодател по смисъла
на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин
лева) на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63,
ал. 2 от същия кодекс, извършено на 19.07.2023г. в 10:40 часа в обект на
контрол „СМР при енергийно обновяване на многопрофилна жилищна
сграда”, находящ се в *********.
Дружеството-жалбоподател, по изложени в жалбата доводи, чрез
пълномощника си адв. А. Г. от САК, моли обжалваното НП да бъде отменено
като незаконосъобразно. Твърди се, че фактическите обстоятелства при
извършената проверка от контролните органи не са оценени правилно, поради
което се оспорва съставомерност на вмененото нарушение. Релевират се
съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и при издаването на НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
пълномощника си адв. В. Н. от САК, която излага доводи за
несъставомерност на процесното деяние и пледира за отмяна на издадения
1
правораздавателен акт. Счита, че в хода на производството, и в частност
разпита на свидетелите, се установява, че лицето не е престирало труд, тъй
като не можело да посочат какви действия е извършвало. С оглед на което,
моли, съда да отмени процесното наказателно постановление и наложеното с
него наказание. Претендира и разноски, за които представям договор за
правна защита и съдействие в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Административнонаказващият орган (АНО) директор Д „ИТ”-
Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. М., оспорва
жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно и
моли за неговото потвърждаване, като излага доводи за това. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в
законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 19.07.2023г. около 10:30 часа свидетелите Е. А. Т. и Т. Б. Т. -
инспектори в Д „ИТ”-Перник извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект на контрол „СМР при енергийно обновяване на
многопрофилна жилищна сграда”, находящ се в *********, стопанисван от
„*** ***” ЕООД. Проверяващите възприели работници в обекта, които били
ангажирани с трудова дейност, свързана със санирането на сградата.
Инспекторите се легитимирали и с оглед правомощието си по чл. 402, ал.1,
т.3 от КТ поискали от лицата, сред които и П. М. И., писмено да декларират
факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. В 10:40 часа П.
М. И. собственоръчно декларирал, че работи в процесния обект от
18.07.2023г. и че работи в „*** *** ***“-ЕООД, на осемчасов работен ден, с
почивка един час на обяд, като почива само събота и неделя и работи на
длъжност - строител. След приключване на проверката на обекта
дружеството-жалбоподател било призовано за извършване на проверка по
документи в Д „ИТ”-Перник, където бил представен трудов договор с
дружеството -жалбоподател, сключен с П. М. И. на 19.07.2023г., който видно
от приложената справка от ТД на НАП е регистриран на 19.07.2023г. в
14:07:04 часа, т.е. след проверката по работните места. Този резултат е
обективиран в Протокол за извършена проверка № ПР2328170 от 10.08.2023г.
Във връзка с направената констатация на 19.07.2023г. в 10:40 часа,
че дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател е допуснало до
работа лицето П. М. И. преди да му предостави копие на уведомлението по
чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, бил съставен АУАН № № 14-
2300075 от 16.08.2023г., съставен от М. М. Д., на длъжност главен инспектор
при Дирекция „Инспекция по труда" - Перник за следното: При извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол „СМР
при енергийно обновяване на многопрофилна жилищна сграда", находящ се в
*********, стопанисван от „*** ***" ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *********, представлявано от Г. В.-управител в
2
качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби от Кодекса на труда и в сградата на Д „ИТ" Перник, пл. „Кракра",
синдикален дом, ет. 6 за приключване на проверката по документи се
установило, че: „*** ***“- ЕООД ЕИК *********, в качеството му на
работодател по см. на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда на 19.07.2023г. в 10.40ч. е приел на работа лицето П. М. И. в
горецитирания обект като общ работник, преди да му предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП.
Същото се потвърдило и от представена от работодателя справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 14388233344728 /
19.07.2023г. в 14.07ч., от която е видно, че трудовият договор на лицето П. Д.
И. е ригистриран в ТД на НАП след извършената проверка на място в
обекта.Нарушението е посочено, че е било извършено на 19.07.2023г.Срещу
съставения акт в законоустановения срок не е постъпило възражение.
Вменената за нарушена разпоредба била тази на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на
труда.. Актът бил предявен и връчен на управителя на „*** ***” ЕООД, който
бланкетно вписал, че има възражения по констатациите. В срока по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН допълнителни такива не са постъпили. Въз основа на АУАН на
15.09.2023г., директорът на Д „ИТ”-Перник издал атакуваното НП, с което за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ е наложена на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер
на 1500 лева.НП е връчено на 21.09.2023г., като на 05.10.2023г. жалбата,
която е предмет на разглеждане в настоящото производство, е постъпила в
пощата, предвид поставения печат на приложения пощенски плик. Следва да
се посочи, че в НП, дословно е възпроизведено съдържанието на акта, като с
издаденото Наказателно постановление (НП) № 14-2300075 от 15.09.2023г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ)-Перник, с
което на „*** ***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1
от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на
основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от
същия кодекс, извършено на 19.07.2023г. в 10:33 часа в обект на контрол
„СМР при енергийно обновяване на многопрофилна жилищна сграда”,
находящ се в *********.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а
именно:АУАН № 14-2300075/ 16.08.2023г., ведно с данни за връчване -
заверено копие, Наказателно постановление № 14-2300075 / 15.09.2023г. -
заверено копие, ведно с данни за връчването му, Известие за доставяне на
НП-заверено копие, Протокол за извършена проверка № ПР2328170 /
10.08.2023г.-заверено копие, Покана за съставяне на АУАН-заверено копие,
Писмо от Д „ИТ' Перник, изпратено по имейл-заверено копие, Декларация от
П. И.-заверено копие, Справка за приети и отхвърлени уведомления 2 /два/
броя-заверено копие, Трудов договор № 3 /19.07.2023г., Заповед № 19 /
27.07.2023г, Заповед № 3-0035 / 29.01,2014г. на изпълнителния директор на
ИА „ГИТ' за териториална компетентност-заверено копие, Заповед № 1260 /
18.12.2017 на изпълнителния директор на ИА „ГИТ' София- заверено копие,
както и допълнително събраните в съдебното производство писмени и гласни
доказателства, като съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и
3
свидетеля по акта, а именно свидетелките-М. М. Д., главен инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, и св.Т. Б. Т., главен инспектор при
Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, като намира, че заявеното от
свидетелките в съдебното следствие при разпитите им напълно кореспондира
и съответства на събрания и представен по делото писмен доказателствен
материал, при който не се наблюдават противоречия, като и двете свидетелки
в своите разпити в детайли описват как се е развила проверката и как е
установено процесното нарушение, като следва да се посочи, че и в двата си
разпити свидетелките изрично посочват, че при проверката на обекта лицето
П. И. е извършвал дейности по полагане на трудова сила, без да е имал към
този момент сключен трудов договор с Дружеството / св. Д.-„ При извършване
на проверка по спазване на трудовото законодателство и здравословни и
безопасни условия на труд, на 19.07.2023 г. на място в обект: СМР при
„Енергийно обновяване на многопрофилна жилищна сграда“, находящ се в
*********, в 10,40 часа лицето П. М. И. беше заварен да полага труд в
обекта. Той беше на скелето на петия етаж, когато отидохме с колегите.
Имаше работници, и той слезе оттам. Нещо е правил на скелето.
Извършваше се саниране на сградата. Беше с негови си работни дрехи. По
тях личаха следи от това, че работи. Дрехите бяха мръсни. Слезе,
съдейства ни, попълни си декларацията, която ние раздаваме. В
декларацията попълни, че работи от същата дата в обекта, че е на осем
часа и, че работи като строител. Установихме и други лица там. След
което в хода на проверката от страна на работодателя беше представен
двустранно подписан трудов договор между „*** ***“ и лицето П. И. от
19.07.2023 г. По време на проверката се представи и справка за
регистриране на трудовия договор, пак от 19.07.2023г. в 14,07 часа. Преди
регистриране на трудовия договор лицето въобще не трябва да бъде
допускано до работа. Поради което беше констатирано, че лицето П. И. е
допуснат да полага труда от работодателя „*** ***“ преди да му бъде
връчено копие от уведомлението за подписания трудов договор - нарушение
на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда..... Извършваше се саниране на сградата.
Слагаше плоскости, мажеше. Той беше на скелето на петия етаж и нещо
правеше. Не мога да кажа точно какво е правил. Слезе и ни съдейства
човека....“ и св. Т.:“... При извършена проверка на жилищен блок, който се
санираше в *********, изискахме документи да ни се представят от
строителя „*** ********* ЕООД. На обекта строителят е „*** *********
“ ЕООД .Общината възлага обекта на строител. Строителят е „***
********* “ и е свързан с „*** ***“. Те са с един и същи управител. На
обекта констатираме хора без трудови договори и на проверката в
„Инспекция по труда“ за тези лица, които бяха без трудови договори, се
донесоха трудови договори с „*** ***“, сключени след нашата проверка, за
което сме съставили два акта - за П. И. единият, който е в случая, и още
един беше. На „*** *********“ ЕООД също съставихме акт за още един
работник. Съставихме общо три акта..... Извършваше саниране. Не знам на
какъв етап бяха. На скелето бяха, мисля, че стирупор слагаха, но не съм
сигурна. На скелето бяха на 5-я етаж и слязоха...“/. От показанията на
двете свидетелки, съответни на описаното и в преписката и в частност в
протокола от проверката, акта и НП, според съда се установява безспорно
по делото, че лицето е полагало труд процсения ден на обект, чрез
описаните от свидетелките действия и не се споделя тезата на св. И.,
изложена в неговия разпит, а именно, че -44Към дата 19.07.2023 г. аз и
4
моите момчета, които работят с мен, още трима души, защото са ми
познати - единият ми е син, другите са от село познати, дойдохме в Перник,
защото аз с Г. работя от 4-5 години. Става въпрос за Г. В. , който е шефа
на фирмите, с които съм работил. Той е шеф и на „*** ***“, и на „***
*********“, и на „****“, аз съм работил 4-5 години. Като има обекти ми се
обажда. Санираме, плочки поставяме, всичко свързано със строителство.
Отидох на обекта в Перник, който се намираще в центъра на града, на
номер 10, улицата я забравих, срещнах се с техника И.. Казах му, че Ж. ми се
е обадил да работим по блока. Трябваше да санираме с вата. Преди нас
някакви други бяха работили преди нас. Бяха дигнали скеле и бяха налепили
някаква част и го оставили така. И аз трябваше да отида и да го довърша.
Трудов договор към момента, в който отидох на обекта, нямах. Аз отивам
за първи ден. Отидох да огледам обекта. Срещнах се с техника, дадохме си
личните карта да ги снима, и другите две момчета бяха седнали под
дървото....Аз и сина ми се качихме на третия или четвъртия етаж да
огледаме фасадата и какво трябва да се прави. И в този момент дойдоха
проверяващите...Аз и моя син бяхме горе на скелето. И досежно попълнената
декларация - свидетеля П. И. Декларация, находяща се на страница 10 от
делото.-: Да, това е моят подпис. Попълвахме декларации. Не съм получил
трудов договор, защото още не е готов, както и процесният трудов договор
по делото, находящ се на страница 13 от делото-СВИДЕТЕЛЯТ И.: Да,
това е моят подпис. Тук пише 19.07.2023 г. Не си спомням точно кога съм го
подписал. В „*** ***“ работих малко, може би месец, не знам....“/. Следва
да се посочи, че първо показанията на този свидетел, следва да се преценяват
изключително внимателно и само с оглед и останалия събран по делото
доказателствен материал, като същият е както самият той заявява за 4-5
години, от време на време служител в Дружествата на лицето управител и на
процесното такова, което пък сочи на логичен опит на лицето да оневини
дружеството, което му дава работа при необходимост, като нещо повече,
самият И. не отрича, че процесният ден е бил на скелето и че там са го
заварили служителите на ДИТ-Перник, при проверката, което кореспондира и
с техните показания, но същевременно алогична и некореспондираща с
останалия събран по делото и кредитиран доказателствен материал е тезата на
св.И., че само е извършвал оглед и то от скелето на петия етаж, като в тази
част, съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, а кредитира останалия
посочен по делото доказателствен материал, в това число и гласните
показания на разпитаните свидетелки, като нещо повече, самият св. И. не
оспорва, че процесният ден не имал сключен трудов договор към момента на
проверката, което доказва, че същият е сключен след това, защото свидетелят
не отрича, че както декларацията, така и договорът са подписани от него,
което отново е в съответствие с останалия събран по делото доказателствен
материал.
От правна страна:
АУАН е съставен от св. М. М. Д., главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“ – Перник, и св.Т. Б. Т.,главен инспектор при Дирекция
„Инспекция по труда“ – Перник, която е оправомощена изрично със Заповед
№ 3-0035 от 29.01.2014г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” да съставя актове на територията на Д
„ИТ”-Перник. В случая проверката е в обект на контрол на територията на Д
„ИТ”-Перник, поради което акта е съставен от териториално и материално
компетентно лице. НП също е издадено от компетентен орган съгласно чл.
5
416, ал.5 от КТ.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството,
поради което неоснователни се явяват възраженията в тази насока. При
съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е
извършено и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото
описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация. Ето защо съдът приема, че на дружеството-жалбоподател
точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво
административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за
допуснати в производството по реализиране отговорността на работодателя
нарушения, които да са съществени и да предпоставят отмяната на
санкционния акт на формално основание.
Следва да се посочи, че са изложени всички обстоятелства, свързани
с правопораждащия фактически състав на вмененото нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена
форма. Според нормата на чл. 62, ал.3 от КТ в тридневен срок от сключване
на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице, е
длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. В тази връзка
работодателят е задължен с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ да връчи на
работника или служителят преди постъпването му на работа екземпляр от
трудовия договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.
62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като му е забранено с чл. 63, ал.2 от
КТ да допусне до работа работника или служителя преди да му предостави
документите по ал.1 на същата разпоредба.
Съдът прие за доказан факта, че към момента на извършената
проверка на 19.07.2023г. около 10:40 часа П. И. е осъществявал трудова
дейност, свързана с извършващите се строително-монтажни работи по
санирането на жилищна сграда, видно от изложеното по-горе. Съдът както
посочи, кредитира като безпристрастни и логични показанията на посочените
свидетели, служители на ДИТ-Перник, поради което ги прие за правдиви и
обективни. Тези доказателствени източници кореспондират и със
собственоръчно попълнената декларация от работника и безспорно
установяват полагането на труд от лице, на което не му е връчено
уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ. В процесната декларация П. И. уверено е
удостоверил извършване на трудова дейност към 10:40 часа на 19.07.2023г.,
при определено работно място, длъжност, работно време, почивни дни, като
без колебание е отразил началната дата, от която е започнал да предоставя
работната си сила на работодателя - 19.07.2023г. Съдът изцяло приобщи към
доказателствената съвкупност попълнената лично от И. декларация на
19.07.2023г., тъй като същата съдържа елементите на трудовото
правоотношение, макар че в декларацията е посочил другата фирма на
управителя В., което и самият свидетел сочи в разпита си пред съда, като
очевидно се касае за фирми, видно от представените писмени доказателства и
6
заявено от служителите на ДИТ-Перник. Обстоятелството, че непосредствено
след проверката дружеството-жалбоподател е подало уведомление за сключен
трудов договор именно с това лице е в подкрепа на изложените от работника
обстоятелства, но към момента на проверката същият не е имал договор.
Съдът даде вяра на фактите изложени от работника И. в
декларацията по реда на чл. 402 от КТ и след като съобрази, че същите са
посочени непосредствено в деня на установеното нарушение. Заявеното
писмено от работника, е било съобщено и устно от него в присъствието на
свидетелките М. М. Д. и св. Т. Б. Т..
Заявеното от И. и поддържано и в жалбата, че работникът не е
престирал работна сила, тъй като към този момент не е имало сключен трудов
договор с него е недоказана и житейски неоправдана, като същата е и оборена
от доказателствата по делото. От една страна работника категорично е вписал
в попълнената от него декларация, че има трудов договор в изпълнение на
който полага своя труд, а от друга - в изключително кратък период след
проверката (само след около 3 часа), работодателят е подал заявление по чл.
62, ал.3 от КТ за сключен трудов договор именно на 19.07.2023г. със същото
лице. Уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ за този трудов договор, видно от
представената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от
КТ е подадено от работодателя на 19.07.2023г., в 14:07:04 часа. Въз основа и
на този факт следва заключението, че на същата дата е бил наличен трудов
договор, който е подписан от двете страни, което логически изяснява и факта,
че в декларацията работникът е посочил че има сключен трудов договор.
Предвид изложеното може да се направи единствения правилен
извод, че с деянието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата
на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като е допуснало до работа лицето П. М. И. в още в
деня на сключване на трудовия договор и преди да му връчи копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е
извършено нарушение на трудовото законодателство. След като
уведомяването се явява последващ допускането на работника до работа факт,
обективно невъзможно е било преди този момент на същия да е връчен
екземпляр от документа, поради което материалният закон е приложен
правилно.
С оглед изложеното, съдът намира, че събраните писмени и гласни
доказателства изясняват всестранно и пълно обстоятелствата по делото и
обосновават несъмнен извод за осъществяване на вменения на работодателя
административнонаказателен състав.
По вида и размера на наказанието:
АНО правилно е ангажирал отговорността на дружеството-
жалбоподател, в качеството му на работодател, като му е наложил
имуществена санкция, тъй като същото попада в кръга на субектите по чл.414,
ал.3 от КТ, които могат да носят обективна, безвиновна отговорност за
нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. В конкретния случай е
наложена имуществена санкция в определения законоустановен минимум от
1500 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е съответен на
характера и тежестта на нарушението, като в този си размер в най-висока
степен би допринесъл за реализиране на целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН.
Съдът не споделя доводите за приложение на специалният състав на
7
маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като в
разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не е маловажно
нарушението по чл. 63, ал.2 от КТ, поради което и привилегирования състав
на чл. 415в, ал.1 от КТ е неприложим, дори и да са налице визираните в него
условия. В този смисъл макар и по делото да са налични доказателства, че
уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ е подадено до ТД на НАП веднага след
проверката и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че
осъщественото административно нарушение е маловажно, именно поради
действието на чл.415в, ал.2 от КТ.
Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от тази на нарушенията от същия вид.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-
жалбоподател, в качеството на работодател е извършил вмененото му
нарушение и правилно е ангажирана отговорността му, а атакуваното НП е
правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
право на присъждане на разноски в настоящото производство има АНО,
който е бил представляван от юрисконсулт. В случая, той своевременно е
поискал присъждане на такива, поради което съдът след като съобрази
фактическа и правна сложност на делото, което е разгледано в едно съдебно
заседание, съгласно чл. 63д, ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 и чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ определи размер на
юрисконсултско възнаграждение от 80 лв. (осемдесет лева) за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, което е дължимо от
дружеството-жалбоподател.
Съдът намира за неоснователно своевременно направеното искане
от пълномощника на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, предвид
потвърждаване на обжалваното НП, поради което и същото следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН и
чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14-2300075 от
15.09.2023г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” (Д
„ИТ)-Перник, с което на „*** ***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *********, в качеството му на работодател по смисъла
на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин
лева) на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63,
ал. 2 от същия кодекс.
ОСЪЖДА „*** ***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”-
Перник сумата от 80 лв (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско
8
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9