Р Е Ш Е Н И Е
№ 301
гр.
Русе, 17.11.2023 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Русе, II–ри състав, в публичното заседание на 19 октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Съдия: СПАС СПАСОВ
при участието на секретаря
Галина Кунчева като разгледа
докладваното от съдия Спасов
административно дело № 67
по описа за 2023 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 156, във връзка с чл. 107, ал. 3, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, приложими на основание чл. 4 от ЗМДТ, във връзка с чл. 226 от АПК.
Образувано е след
като с решение № 1101/01.02.2023 г. по адм. дело № 3841/2022 г. по описа на ВАС
е постановена отмяна на решение № 53/14.12.2021 г., постановено по адм. дело №
143/2021 г. по описа на АдмС – Русе в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Енерджи съплай“ ЕООД против
Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № **********-1 от 05.01.2021 г., издаден от главен инспектор в Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Бяла, потвърден с решение № **********-1-1
от 08.02.2021
г. на началник на Отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Бяла, само в частта му, с която на дружеството са определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.04.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на
5 474, 66 лева, и в частта на присъдени на Община Бяла разноски за разликата
над 369,
00 лева, и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на АдмС – Русе.
С молба вх. № 1612/21.04.2023
г. по описа на съда (л. 10 от делото), молба вх. № 2142/23.05.2023 г. по описа
на съда (л. 32 от делото) и с молба вх. № 3893/20.09.2023 г. по описа на съда
(л. 56 от делото) от жалбоподателя, с които се изразява становище по
основателността на жалбата и относимостта на представените от страна на
ответника писмени доказателства, се поддържа направеното оспорване, че от
Община Бяла не са извършвани реално услугите по чл. 62 от ЗМДТ, за които на
дружеството е начислена ТБО в размер на 5 474, 66 лева за периода от
01.04.2020 г. до 31.12.2020 г. Твърди се незаконосъобразност и се претендира
отмяна на АУЗ в частта на задълженията за ТБО. Прави се и възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна
възнаграждение за юрисконсулт/адвокат.
Ответникът в
производството – началникът на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Русе,
чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата, като изразява
становище, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по
категоричен начин се установява реалното изпълнение на услугите, влизащи в чл.
62 ЗМДТ, а именно сметосъбиране, сметоизвозване, обработване на отпадъците в
съответните съоръжения и почистване на обществените територии в общината. Посочва
също, че от друга страна жалбоподателят като собственик на два имота, които се
намират в индустриалната зона на Община Бяла, не се е възползвал от правото си по
чл. 72, ал. 1, т. 2 и за годината, предхождаща 2020, а той и е нямало как да
спази срока, тъй като е придобил имота през м. март 2020 г., не е подал декларация
за освобождаване от съответните компоненти и услуги, в случая само една, от
дължимост на такса „битови отпадъци“. Така, за 2020 г., придобивайки тогава
имота, и за разликата от датата на придобиване до изтичането на календарната
година, данъкът е определен, установен с експертиза, по която жалбоподателят не
е възразил, още повече е определен и в по-малък размер, тъй като Община Бяла не
е приложила съответен коефициент. Сочи, че дължимостта, размерът на това
вземане на Община Бяла е безспорно установено, както и безспорно е установена и
реалността на извършване на услугата, методиката на образуване на услугата, като
твърдението, че данъчната оценка е ниска за имота, е било отхвърлено при
първоначалното разглеждане на делото и в тази част решението на съда е оставено
в сила. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
разноски за адвокатски хонорар – 800, 00 лева за отговор и представителство
пред ВАС и 1 000, 00 лева за процесуално представителство по настоящото
дело, посочени в представения списък на разноските с приложени към него писмени
доказателства за реалното им извършване (л. л.38 – 41, л. л. 13 - 17 от делото).
След преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, оплакванията в жалбата, становищата
на страните по делото и задължителната проверка по реда на чл. 160 от ДОПК, във
връзка с чл. 4 от ЗМДТ, съдът приема за установено следното:
Жалбата е подадена
срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, в законоустановения срок
и пред надлежния съд, поради което е допустима
за разглеждане.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Съгласно
отменителното решение № 1101/01.02.2023 г., постановено по адм. дело №
3841/2022 г. по описа на ВАС, предмет на проверка в настоящото производство е АУЗ
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № **********-1 от 05.01.2021 г., издаден от главен
инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Бяла, потвърден с решение
№ **********-1-1 от 08.02.2021 г. на началник на Отдел „Местни данъци и такси“
при Община Бяла, само в частта му, с
която на „Енерджи съплай“ ЕООД са определени задължения за такса битови
отпадъци за периода 01.04.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на 5 474, 66 лева.
В решението за
връщане на делото са дадени указания за това кои факти и обстоятелства са
останали неизяснени при първоначалното разглеждане на делото относно АУЗ в
частта за ТБО. При съблюдаване на тези указания, при разглеждане на делото в
настоящото производство, в проведеното на 21.04.2023 г. открито съдебно
заседание съдът на основание чл. 171 от АПК е дал указания на ответника, че
носи доказателствената тежест за установяване факта на реалното престиране на
услугите по чл. 62 от ЗМДТ, като му e дал и възможност да
ангажира относимите за изясняване на делото от фактическа страна доказателства
(л. 31 от делото). Доказателствената тежест е указана повторно и с протоколно
определение от 21.09.2023 г.
Настоящият състав на
съда е приел представената административна преписка от ответника в заверен препис,
приложена по адм. дело № 143/2021г. по описа на АдмС – Русе, като е приложил
цитираното дело към настоящото.
Безспорен факт по делото е, че дружеството-жалбоподател е
собственик на недвижими имоти с идентификатори 07603.502.604 и 07603.502.592 в
гр. Бяла, за които е подало декларации по ЗМДТ вх. № ********** от 01.04.2020
г. и вх. № ********** от 01.04.2020 г. и са разкрити данъчни партиди съответно
с № 6802F13020 и № 6802F13019 – за нежилищни недвижими имоти, с адрес:
гр. Бяла, ул. “Васил Априлов“ № 43, представляващи УПИ в строителни граници с
идентификатори 07603.502.604 и 07603.502.592. В декларациите на основание чл. 14,
ал. 4 от ЗМДТ е посочена отчетната стойност на двата имота, съответно за имот с
идентификатор 07603.502.604 – 111 460, 00 лева, за имот с идентификатор
07603.502.592 – 8 540, 00 лева. Към двете данъчни декларации е приложен
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти акт № 171, т. 1, рег. №
1418, д. 113 от 12.03.2020 г., вписан с вх. р. № 712 от 12.03.2020 г., акт 178,
т. 2, д. № 374 на Сл. вп. при РС - Бяла. Данъчните оценки на двата имота са
съответно за имот с идентификатор 07603.502.604 – 956 117, 00 лева и за
имот с идентификатор 07603.502.592 – 71 620, 00 лева.
Въз основа на подадените данъчни декларации и приложените
писмени доказателства, в производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е издаден АУЗ,
с който са определени публични задължения за данък върху недвижими имоти и
такса битови отпадъци (ТБО) и лихви за просрочие върху главницата до 05.01.2021
г. за два имота в гр. Бяла, на ул. „Васил Априлов“ № 43 за 2020 г. В
обстоятелствената част на АУЗ са описани разпоредбите и конкретните размери на
данъка върху недвижимите имоти и ТБО. Според АУЗ, за поземлен имот с
идентификатор 07603.502.604 задълженията са както следва: ДНИ за 2020 г. – 1 792,
72 лева и лихва 52, 63 лева; ТБО за 2020 г. – 4 947, 91 лева и лихва 145, 23
лева; за поземлен имот с
идентификатор 07603.502.592 задълженията са както следва: ДНИ за 2020 г. - 134,
29 лева и лихва 394,00 лева; ТБО за 2020 г. – 370, 64 лева и лихва 10, 88 лева.
Размерът на установените задължения са за периода от 01.04.2020 г. до
31.12.2020 г.
От Заповед № РД1138/24.01.2020 г. на Кмета на Община Бяла е
видно, че издателят на АУЗ – гл. специалист Иваничка Николаева е включена в
списъка на служителите от отдел МДТ с права на орган по приходите, а функциите
на ръководител на звеното за местни приходи в общината се изпълняват от
началника на отдел МДТ – Иванка Владова. Същата е назначена на тази длъжност
със Заповед № ЧР-6/20.03.2017 г. на Кмета на Община Бяла. Със Заповед № РД
1138/24.01.2020 г. на Кмета на Община Бяла, тя е определена от последния за
лице, което да упражнява правомощията на териториален директор на НАП във
връзка чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ в случаите на чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Като писмено доказателство, още при първоначалното
разглеждане на делото, е представена заповед за определяне границите на
районите, в които се извършват услугите сметосъбиране и транспортиране на контейнери
за разделно събиране на отпадъци и опаковки през 2020 г. на териториите за
обществено ползване по населени места за имоти, собственост на физически и
юридически лица за 2020 г. – Заповед № РД11-494/30.10.2019 г. (л. л. 34 и 35 от
адм. преписка, представена по адм. дело № 143/2021 г. по описа на АдмС – Русе и
приобщена и към настоящото дело). От съдържанието на заповедта се установява,
че процесните имоти попадат в район III - ти (трети район), обхващащ целия район на кв. Гара Бяла,
от който е част и ул. „Васил Априлов“, където се намират процесните два имота,
за който район Община Бяла е организирала услугите сметосъбиране,
сметоизвозване, като е определена и честотата на сметоизвозване по райони,
както следва: 1. Контейнери 1,1 куб.м. за хартиени, пластмасови и метални
отпадъци от опаковки – за трети район - през 5 работни дни; 2. Контейнери 1,1
куб.м. за стъклени отпадъци от опаковки – за трети район – през 10 работни дни.
С цел установяване
на релевантно за правилното решаване на правния спор обстоятелство досежно реалното
престиране на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, настоящият състав на съда е приобщил
относими за установяване на този факт доказателства, представени от ответника при
касационното обжалване на Решение № 53/14.12.2021 г., постановено по адм. дело
№ 143/2021 г. на АдмС – Русе пред ВАС по адм. дело № 3841/2022 г., а именно:
график за месеците от м. април 2020 г. до м. декември 2020 г., списък за броя и
разположението на контейнерите за разделно събиране на отпадъци и пътни листи в
периода от м. април 2020 г. до м. декември 2020 г. (л. л. 24 – 91 от адм. дело
№ 3841/2022 г. по описа на ВАС). Така събраните писмени доказателства,
анализирани в тяхната съвкупност, водят на безспорния и категоричен извод, че
на територията на район III - ти (трети район), обхващащ целия
район на кв.Гара Бяла, от който е част и ул. „Васил Априлов“, където се намират
процесните два имота, са били разположени контейнери за разделно събиране на
отпадъци от опаковки общо 84 бр. контейнера, от които 46 бр. контейнера,
пластмасови жълти с вместимост 1,1 куб.м. и 38 бр. контейнера, пластмасови
зелени с вместимост 1,1 куб.м (л. 51 от адм. дело № 3841/2022 г. по описа на ВАС). Установява се още, че е бил създаден график за всеки един
от месеците от процесния период от месец април 2020 г. до месец декември 2020
г. за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци в гр. Бяла, включително
и досежно процесния трети район, в който са разположени и въпросните два имота.
От представените пътни листи се установява, че на посочените в тях дати е
извършван обход по посочен маршрут, включващ и кв. Гара Бяла. Всички тези
доказателства, в своята съвкупност, водят на извод, че на територията на гр. Бяла,
по-конкретно трети район, включващ кв. Гара Бяла, част от който е и ул. „Васил
Априлов“, реално е било извършвано по график и с определена честота сметосъбиране
и сметоизвозване на отпадъци, с което е и налице поддържане на чистотата на
територията на местата за обществено ползване в района. Изцяло в подкрепа на
установеното с цитираните писмени доказателства са и събраните по делото гласни
такива, които обаче съдът не следва да кредитира на осн. чл. 226, ал. 2, предл.
първо АПК.
От представените в
настоящото производство писмени доказателства - извлечение на Решение № 622 по
Протокол № 58 от 28.03.2019 г. на Общински съвет - Бяла; Правилник за
устройството и дейността на Общинско предприятие „Регионално депо Бяла“, март
2019 г.; План – сметка за разходите на Общинско предприятие „Регионално депо
Бяла“ гр. Бяла за периода 01.04.2019 г. – 31.12.2019 г.; Акт № 4102 за публична
общинска собственост; Скица на ПИ № 15-539458/17.06.2019 г.; Разрешение за
ползване № СТ-05-477/12.04.2019 г., се установява, че на територията на гр.
Бяла е създадено и функционира общинско предприятие с наименование „Регионално
депо Бяла“ като специализирано звено на Община Бяла за осъществяване на
дейности по експлоатация на Регионално депо за неопасни отпадъци и организация
по управление на неопасни отпадъци, считано от 01.04.2019 г. (л. л. 18 – 29 от
делото).
Налично е и извлечение от Решение № 28 по Протокол № 4 от 27.12.2019
г. на Общински съвет - Бяла, с което е одобрена план-сметка за дейности по чл. 66,
ал. 1 от ЗМСМА за територията на Община Бяла за 2020 г., както следва: 1.1. Осигуряване
на съдове за съхранение на битови отпадъци – контейнери, кофи и др.; 1.2.
Събиране, вкл. разделно на битови отпадъци и транспортирането им до депата или
други инсталации и съоръжения за третирането им; 1.3. Проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, закриване, мониторинг на депата за битови отпадъци или
други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване
на битови отпадъци, вкл. отчисления по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО; 1.4. Почистване
на улични платна, площадите, алеите, паркове и др. територии от населените
места, предназначени за обществено ползване. Със същото решение е определен
размерът на ТБО за гр. Бяла за 2020 г. по отделните
компонента на ТБО, както следва: за юридически лица, предприятия и фирми - 6,9‰,
пропорционално върху по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на
имота по Приложение № 2 от ЗМДТ, в това число 2,7‰ за сметосъбиране и
сметоизвозване, 3,9‰ за обезвреждане на битови отпадъци и 0,3‰ за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване.
При първоначалното разглеждане на делото съдът е назначил
съдебно-техническа-счетоводна експертиза. В проведеното открито съдебно заседание по
делото на 19.10.2023 г., настоящият състав на съда е изслушал повторно вещите
лица, които заявяват, че поддържат даденото заключение. На основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 195 от ГПК, съдът е приел това заключение. Последното следва да се кредитира като изготвено от
специалисти в съответната област (счетоводство и геодезия),
които безпристрастно и изчерпателно отговарят на поставените въпроси. От
заключението на експертизата се установява размерът на данъчните основи на
двата имота, съобразно Приложение № 2 на ПЗР на ЗМДТ, размерът на ДНИ и ТБО за
двата имота за периода 01.04.2020 г. - 31.12.2020 г. Изчислените от вещото лице
размери на дължимите суми за ДНИ, ТБО и лихви съответстват на определените от
органа по приходите дължими суми. Минимално разминаване, според обясненията на
вещото лице, е резултат от допусната неточност от Отдел „Местни данъци и такси“
при Община Бяла при определяне коефициента за инфраструктура за имот с
идентификатор 603.502.592, като вместо 0,89 при изчисленията е използван
коефициент 0,87. Така на жалбоподателя е
начислено по-малко задължение от това, което вещите лица са определили в
експертизата.
Съдът, предвид установената фактическа обстановка и
събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови
разпоредби и доводите и възраженията на страните достигна до следните правни
изводи:
При извършване на
задължителната проверка по чл. 160, ал. 2, във връзка с чл. 144, ал. 1 и чл.
107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4 от ЗМДТ, се установява, че АУЗ е издаден
от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, като обективира
както фактическите основания на органа по приходите във връзка с установените
публични задължения на лицето, така и правните основания за издаване на акта. Не
се установяват допуснати от местния орган по приходите съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на акта само
на това основание. Оспореният индивидуален административен акт е издаден на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и по-конкретно в хипотезата на изречение
трето, предложение последно от цитираната правна норма, предвиждаща, че акт за
установяване на задължение се издава служебно, когато задължението не е платено
в срок и не е извършена ревизия. Доколкото от органа по приходите е констатирано,
че за декларираните от „Енерджи Съплай“ ЕООД с подадените декларации по чл. 14
от ЗМДТ не са заплатени задължения за ДНИ и ТБО за процесните данъчни периоди в
определените от закона срокове и предвид липсата на данни за извършена ревизия,
правилно е пристъпено към служебно издаване на АУЗ.
АУЗ, в частта му за
установените задължения за ТБО, се явява и съобразен с материалноправните
разпоредби. Нормата на чл. 62 от ЗМДТ, в приложимата към процесните данъчни
периоди редакция (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г. ), разпорежда, че такса за
битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка
услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (в редакцията както преди, така и след
изм. с ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), границите на районите
и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата
на сметоизвозване, се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 31 (преди изменението с ДВ, бр. 105 от 2014 г. датата е 30)
октомври на предходната година. По аргумент от чл. 64, във връзка с чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължени лица за ТБО са собствениците на недвижимите имоти на
територията на общината. В приложимия по време чл. 66 от ЗМДТ (в редакцията,
относима към процесните периоди, изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от
13.07.2012 г.) е регламентирано, че таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в т.
1-4 от същата разпоредба дейности.
Приобщена по делото
е докладна записка от зам.-кмета на Община Бяла с вх. № 227 от 19.12.2019 г.
относно одобряване на план-сметка за дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за
2020 г. и размера на ТБО за 2020 г. на територията на Община Бяла. Според нея
сметосъбирането и сметоизвозването в Община Бяла не е организирано с
индивидуални съдове за смет и към настоящия момент общината не разполага с
нужните технически средства и човешки ресурс за установяване количеството на
битовите отпадъци. За да се определи ТБО според количеството на всеки
ползвател, според обема на предоставената услуга, са необходими значителни
инвестиции и разходи за закупуването на технически и измервателни средства, за
чекирането на съдовете за събиране на битов отпадък, за купуване на торби за
смет, за човешки ресурс, за организиране и извършване на необходимия контрол. С
оглед на гореизложеното се посочва, че не може да се установи количеството
битови отпадъци по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, поради което е предложено и прието
впоследствие, размерът на такса смет през 2020 г. за имотите в Община Бяла да
се определя на основание чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ- пропорционално на данъчната
оценка.
Случаите, при които
не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 от ЗМДТ (редакцията,
приложима към процесните данъчни периоди, Доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила
от 01.01.2014 г.), а именно: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата
не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се
предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци –
когато няма такива. От анализа на цитираните правни норми се установява, че
таксата за битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне
на услуга. Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва
да бъде установен фактът на извършени дейности по горепосочените услуги. Ако
такива доказателства липсват, такса за съответната услуга не следва да бъде
заплащана. Тежестта да докаже извършването на услугите е на ответника по
делото, който твърди този благоприятен за него юридически факт, от настъпването
на който за жалбоподателя възниква задължение за заплащане на ТБО. Т. е. за да
е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен
наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла
на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да е налице заповед по чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ, в която да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят (каквато по делото е налична); следва да се
установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в
териториалния обхват на определените със заповедите райони – обстоятелство,
което също е налице; и на последно място по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва
да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от
общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане
на битовите отпадъци. Последните три обстоятелства, релевантни за правилното
решаване на настоящия правен спор, също са доказани по несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В случая, съобразно
доказателствената тежест, ответният административен орган е установил
обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата такса
за битови отпадъци: имотите на задълженото лице се намират на територията на
Община Бяла, в кв. Гара Бяла, в който се намира и ул. „Васил Априлов“, на която
съответно се намират и процесните два имота /обстоятелство безспорно между
страните по делото/, поради което тези имоти попадат в обхвата на заповедта по
чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2020 г. на Кмета на Община Бяла, както и че реално са
предоставяни определените компоненти на услугата по чл. 62 от ЗМДТ.
Предоставянето на
услугата по чл. 62 от ЗМДТ (в относимата към процесните данъчни периоди
редакция) – събирането, извозването на битови отпадъци, по категоричен начин се
установява от представените по делото графици, справка за броя и разположението
на контейнерите за битови отпадъци и пътни листи за извършване на дейностите по
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци от населените места на
територията на Община Бяла, в т. ч. и на територията на кв. Гара Бяла,
индустриална зона, където се намират имотите на жалбоподателя. В посочените
писмени доказателства се съдържат данни за вида и броя на обслужваните съдове и
за месечната честота на извършване на дейностите по сметосъбиране и
сметоизвозване, което установява реалното извършване на първата услуга,
посочена в чл. 62, за която е дължима ТБО.
От представените в
настоящото производство писмени доказателства - извлечение на Решение № 622 по
Протокол № 58 от 28.03.2019 г. на Общински съвет Бяла; Правилник за
устройството и дейността на Общинско предприятие „Регионално депо Бяла“, март
2019 г.; План – сметка за разходите на Общинско предприятие „Регионално депо
Бяла“ гр. Бяла за периода 01.04.2019 г. – 31.12.2019 г.; Акт № 4102 за публична
общинска собственост; Скица на ПИ № 15-539458/17.06.2019 г.; Разрешение за
ползване № СТ-05-477/12.04.2019 г. действително се установява, че Община Бяла разполага
с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Така, предвид
безспорния по делото факт, че имотите на жалбоподателя се намират на
територията на Община Бяла и то в район, в който общината е организирала и
извършвала услугите по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо
за битови отпадъци, находящо се в гр. Бяла, което е функциониращо, като за това
обстоятелство са събрани доказателства по делото, доказано се явява и
предоставянето на услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения. Доколкото по аргумент от чл.71, т. 3 от ЗМДТ (в относимата към
настоящия казус редакция, Доп. – ДВ, бр.101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
задължението за такса за услугата „обезвреждането в депа или други съоръжения
на битовите отпадъци“ не е обвързано с конкретното реализиране на отпадъци от имота
на задълженото лице, то единствено наличието на депо, с каквото несъмнено
Община Бяла разполага, е основание за дължимост на таксата за тази услуга.
Следователно съгласно действащата към процесните данъчни периоди нормативна
уредба дължимостта на тази такса не зависи от това дали имотът се ползва или
не, а от неговата принадлежност към определена територия, в която тази услуга
се извършва. В случая са налице доказателства както за наличието на депо, така
и за предоставяне на услугата, поради което такса се дължи.
Налице са и доказателства
за извършване на дейности по поддържането на чистотата на територията за обществено
ползване в района, в който се намират имотите на жалбоподателя. Представените графици
и пътни листи за всеки от месеците от процесните ревизирани периоди
удостоверяват извършени дейности във връзка с поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване на този район от гр. Бяла. Заплащането на
ТБО за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места не е обвързана с конкретен имот и с ефективното му използване
от задълженото лице, а единствено с нейното предоставяне, което цели обслужване
интересите на населението като цяло (на всички собственици, притежаващи имоти в
съответната община). Следователно и по аргумент за противното от чл. 71, т. 2
от ЗМДТ (редакцията, Доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
предоставянето на услугата обосновава възникването на задължение за заплащане
на ТБО.
Доказаното
извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ по отношение на процесния имот през
спорните данъчни периоди обуславя дължимостта от заплащане на ТБО от страна на
жалбоподателя.
Предвид изложеното и с оглед заключението на вещото лице по
назначената комбинирана съдебна техническа-счетоводна
експертиза в АУЗ правилно е изчислен размерът на ТБО за двата имота за 2020 г.
Според заключението на вещите лица, предвид допуснатата неточност при
изчисленията на данъчната оценка за имот с идентификатор 603.502.592, за този
имот е определен по-нисък размер на дължимата за 2020 г. ТБО, докато за имот с
идентификатор 07603.502.592 ТБО е определена при правилно приложение на чл. 13
и чл. 14 от съответното Приложение № 2 от ЗМДТ.
В обобщение издаденият АУЗ, в частта на установените задължения за ТБО –
главници и лихви, е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е
неоснователна и оспорването му с нея следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция
от ответната страна за присъждане на направените в производството разноски
съдът намира, че такива се дължат от жалбоподателя. На основание чл. 161, ал.
2, изр. 2 и 3 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника 1 000,00 лева – договорена и заплатена по банков път сума,
представляваща адвокатски хонорар, съгласно договор за правна помощ от
12.04.2023 г., фактура и извлечение по сметка на л. л. 13 – 17 от делото, която
сума е малко над минимума от 847, 46 лева, определен по реда на чл. 8, ал. 1,
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения въз основа на материален интерес в
размер на 5 474, 66 лв. – дължимата по АУЗ сума за ТБО – главница и начислена
лихва върху главницата към 05.01.2021 г. Неоснователно е възражението за
прекомерност на същото именно с оглед обстоятелството, че договорената и
заплатена сума е малко над предвидения с наредбата минимален размер, а и с
оглед съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и проявената
процесуална активност от страна на процесуалния представител на ответника. В
настоящото производство, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът
дължи произнасяне и по разноските, направени при касационното обжалване. Такива
следва да бъдат присъдени в полза на ответника в размер на 800, 00 лева –
заплатен по банков път адвокатски хонорар за отговор и представителство пред
ВАС (л. л. 39 – 41 от делото), както и 431, 00 лева, представляващи адвокатски
хонорар по адм. дело № 143/2021 г. по описа на АдмС – Русе.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Енерджи съплай“ ЕООД против Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК № **********-1 от 05.01.2021 г., издаден от Главен инспектор в Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Бяла, потвърден с Решение № **********-1-1 от 08.02.2021 г. на Началник на Отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Бяла, само в частта му, с която на „Енерджи
съплай“ ЕООД са определени задължения за такса битови
отпадъци за периода 01.04.2020 г. – 31.12.2020 г. в размер на 5 474, 66 лева.
ОСЪЖДА „Енерджи съплай“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ № 2, ет. 3, представлявано
от управителя С. Н.-К., да заплати на
Община Бяла сумата от 2 231, 00 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
Административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: