Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 25.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и девети май,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело
№ 791 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със
страни:
Ищец: „Парадайз-87“-ЕООД-с.Божурица,Плевенска област,
Ответник: „Синчец-61“-ООД-град Тетевен,Лов.обл.,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с цена 3 500 лева и
посочено основание чл.258,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди,че с ответникът сключили устен договор за изграждане на метален
навес в търговската му база в гр.Тетевен. По силата на постигнатата
договореност стойността на навеса била определена на 14000лв.без ДДС. В
изпълнение на постигнатото съгласие, с ф-ри № 70/12.08.2019г., на стойност
7000 лв.без ДДС и № 73/05.09.2019г.на стойност
4000 лв.без ДДС, били фактурирани авансови плащания в изпълнения на договора за
изграждане на метален навес. С банково бордеро от 12.08.2019г. ответникът
заплатил сумата по първата от издадените фактури, в размер на 7000лв.без ДДС, с
ДДС - 8400лв. С банково бордеро от 05.09.2019г. била заплатена авансова сума и
по втората фактура, в размер на 4000лв. без ДДС, с ДДС - 4800лв., или общо
11 000 лв.без ДДС, с ДДС-13200лв.
След заплащане на
уговорения аванс, били извършени договорените СМР, с изключение на монтаж на
част от ламариненото покритие, съгласно изричното указание на ответникът, това
да не бъде извършвано.При изпълнение на договорените СМР допълнително, извън
постигнатата уговорка било извършено
укрепване на навеса на места, които бяха посочени от ответникът, на стойност
500лв., допълнителен разход за гориво в размер на 300лв. и извънреден труд, в
размер на 400лв., като всички допълнителни разходи, извън първоначалната
уговорка са на стойност 1200лв.
След приспадане
на платеният аванс от общо договореният размер от 14000 лв. без ДДС, а така
също и на сумата от 700лв. за не монтираната част от ламариненото покритие и
прибавяне на допълнителните разходи в размер на 1200лв., дължимият остатък за
плащане от ответникът е в размер на 3500лв. без ДДС.
С покана от
26.09.2019г., поканил ответникът да заплати дължимият остатък в размер на
3500лв. Поканата е получена на 27.09.2019г., но в указания с нея срок до
плащане не се стигна.
Моля,да бъде
постановено решение, с което и на основание чл.258, ал.1 от ЗЗД, , да бъде
осъден „Синчец-61“ ООД, гр.Тетевен, ЕИК № *********, представлявано от
управителя В.С.Г., да заплати „Парадайз-87“ ЕЕОД с.Божурица, обл.Плевен, ЕИК №
*********, представлявано от Л.Ц., сумата от 3500лв. без ДДС, представляваща
неразплатен остатък по договор за изграждане на метален навес, по сметка IBAN *** - „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законните последици от това,
като ни присъдите и направените по делото разноски.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,в който същият заявява,че не признава така предявения иск за заплащане на сумата „3500лв. без
ДДС ведно със законните последици от това“ и счита исковата претенция за
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена и му се присъдят разноските по делото.Излага,че в
исковата молба се твърди, че дружеството-ищец било сключило с
дружеството-ответник „устен договор за изграждане на метален навес в
търговската му база в град Тетевен“. Категорично възразява в качеството си на
управител на „СИНЧЕЦ-61“ООД и единствено представляващ дружеството, да е
сключвала каквито и да са договори-устни или писмени с ищцовото дружество. Още
повече в исковата молба не е посочено нито кога и къде е сключен твърдения
„устен договор“, нито какви клаузи и договорки съдържа, нито изобщо какво е
неговото съдържание.Твърдението на ищцовата страна, че въз основа на „устен
договор“ е извършила „договорените СМР“ и е изградила метален навес в
търговската база на ответната страна в гр.Тетевен са най-малкото юридически
несъстоятелни и в несъответствие с разпоредбите на чл.160,ал.2 от ЗУТ, където
законът изрично повелява, че взаимоотношенията между участниците в
строителството се уреждат с ПИСМЕНИ договори. По смисъла на чл.160,ал.1 от ЗУТ
участници в процеса на строителството са : възложителят, строителят,
проектантът, консултантът, физическото или юридическо лице, упражняващо
технически контрол за част „конструктивна“, техническият ръководител и т.н.
Тоест, съобразно твърденията на ищцовото дружество в исковата молба, същото би
следвало да има качеството на строител.Съгласно разпоредбата на чл.163,ал.1 и
ал.2,т,1 от ЗУТ строителят е физическо или юридическо лице, което по ПИСМЕН
договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни
книжа и строителят носи отговорност за изпълнение на строежа в съответствие с
издадените строителни книжа.Ответното дружество съобразно цитираните законови
разпоредби не е сключвало изискуемия писмен договор за строителството на
твърдения в исковата молба метален навес, поради което само на това основание
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.Наистина в търговския двор на ответното дружество в гр.Тетевен има
построен в незавършено състояние метален навес, за което е платена твърдяната в
исковата молба сума от 13 200 лева с включен ДДС. Това е сумата за извършване
на строителството на постройката, която е договорена от съпруга на управителя
на ответното дружество-Д.Д.Г и която сума „СИНЧЕЦ-61“ ООД е превело по банков
път.В двете преводни нареждания никъде не е посочено, че двата парични превода
са някакво „авансово плащане“, както неоснователно твърди дружеството-ищец.Без
да са сключени изискуемите от ЗУТ писмени договори за строителство, технически
надзор и т.н., без да има издадени изискуемите от ЗУТ строителни книжа, без
каквато и да е техническа документация и проекти, група лица, водени от
непознат за мен мъж, започнали строителството на металния навес през лятото на
2019г. Многократно представляващата ответното дружество и съпругът и искали
работата да спре, докато не се изпълнят законовите изисквания за започване на
строителството. Ангажирали инженер-конструктор, който установил,че така
извършеното строителство се извършва с неподходящи- слаби метални елементи и
при снеговалеж конструкцията не би издържала. Стигнало се до прекратяване на
работата, групата строители си заминала, а ответното дружество въпреки
платената поискана от ищеца цена, за своя сметка закупило от трето лице
подходящите метални елементи за покривната конструкция, за което платило сумата
1 295,70лв.с ДДС.Оспорва твърдението на ищеца, че в качеството си на управител
на ответното дружество тя, или служител на същото, са получавали приложената
към исковата молба покана от 26.09.2019г.Оспорва
твърдението на ищеца, че са „постигнали договореност“ за сумата от 14 000 лв.
без ДДС стойност на навеса, както оспорва и твърдението, че заплатените от
ответната страна чрез два банкови превода общо 13 200лв. били „уговорен
аванс“.Оспорвам твърдението на ищеца, че „извън първоначалната уговорка“ сторил
„допълнителни разходи на стойност 1200лв.“
От представените по делото писмени доказателства,обясненията на представляващия ищцовото дружество по реда на чл.176 от ГПК,показанията на свидетелите П С П.,Т. Д Г,Д.Д.Г,Т П Т и заключението на съд.-техническата експертиза,изготвено от вещото лице П.М.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:
Свидетелят Д.Д.Г е съпруг на представляващата и управляваща ответното дружество „Синчец-61“-ООД, със седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.
През 2019г между него и свидетелят П С П.,работещ според последния по трудово правоотношение към ищцовото дружество „Парадайс-87“-ЕООД,със седалище и адрес на управление в село Б,Плевенска област,бил сключен устен договор за изграждане на метален навес в база на ответника в град Тетевен,Лов.обл. Според показанията на свидетеля П.,на среща между страните в град Тетевен,на обекта на ответното дружество,присъствали освен двамата първоначално договорящи/св.Д и св.П./,то също така и управляващите двете търговски дружество,който факт не се признава от ответника.
Без съответен одобрен технически проект,работници на ищцовото дружество започнали да изграждат навеса в базата на ответника.В процеса на изграждане на навеса между св.Доков и работниците на ищеца,между които свидетелите П. и Георгиев, възникнали недоразумения относно качеството и вида на влаганите в строежа материали.В момент,когато била поставена ламарина на почти половината от конструкцията на навеса,свидетелят Доков пристигнал на обекта,заявил,чене одобрява изпълнението,поради недостатъчна според него дебелина на поставени столици,казал да не се довършва процеса по поставяне на ламарината на конструкцията.Според показанията на свидетеля Георгиев-„…Динко доде и каза да разваляме навеса,че било тънко и не му хареса,сложихме дебели столици и то става по-голяма тежест на самата конструкция и приключихме с това…повече не дойдохме…“.
От заключението на съд.-техническата експертиза се установява,че е констатирано наличие на изграден недовършен метален навес,с посочени характеристики в т.1 от раздел ІІІ от експертизата,който навес към датата на огледа не е годен за обикновено потребление,поради степента му на завършеност,както и поради изцяло липсващото документално обезпечаване.Вещото лице е определило пазарна стойност на изграденото съоръжение в размер на 14 200.00 лева.
В показанията си свидетелят Т Т-инженер-конструктор,твърди,че покривната конструкция на навеса не отговаря на изискванията,покривните столици са размер №8,което е „много малко“,нямало и изградени фундаменти.
Приложени са две преводни нареждания,от дата 12.08.2019г на стойност 8 400.00 лева и от дата 05.09.2019г,на стойност от 4 800.00 лева,като в същите за наредител е посочено ответното дружество,а за получател ищцовото такова.В съставени едностранно от ищеца данъчни фактури,като основание за извършените плащания е отбелязано „авансово плащане на СМР /метален навес/“.
При така описаната фактическа обстановка,съдът намира за неоснователен и недоказан предявеният осъдителен иск за заплащане на главницата в размер на 3 500.00 лева,представляваща според твърденията на ищеца неразплатен остатък по договор за изграждане на метален навес на ответника.
Предявеният иск е квалифициран в доклада по делото по чл.266,ал.1,във в-ка с чл.258 и чл.79,ал.1 от ЗЗД.
Възразява се в отговора на исковата молба,че е налице недействителен договор за строителство,поради несключване на договора в писмена форма и в предвид нормите на чл.160,ал.1 от ЗУТ. Съдът не споделя това възражение. Следва да се съобрази обстоятелството,че конкретната сделка е търговска. Изпълнител по договора за строителство е търговец, поради което сделката е търговска съгласно чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ, като за същата се прилагат правилата за търговските сделки по правилото на чл.287 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, страната не може да се позовава на нищожност на търговска сделка поради неспазване на формата, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. По въпроса за приложението на чл.293, ал.3 ТЗ е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС – решение № 71/22.06.09г. по т.д.№ 11/09г. на І т.о., решение № 50/25.04.12г. по т.д.№ 95/11г. на ІІ т.о., решение № 14/04.02.13г. по т.д.№ 1201/11г. на ІІ т.о., която не е съобразена от Софийския апелативен съд.В предвид и показанията на св.Тихолов,съдът приема,че представляващия ответното търговско дружество,който е съпруг на свидетеля Доков,сключил устния договор за строителство,с действията си е потвърдила изявленията на сключилия договора неин съпруг.В тази насока следва да се възприемат и приложените две преводни нареждания,за които не се възразява,че са наредени при липса на знание и съгласие на представляващия ответника.
Относно твърдението на свидетеля Доков,че не заема длъжност и не е в правоотношение с ответното дружество,то съдът съобразява нормата на чл.301 от ТЗ и цитираните по-горе действия,извършени след сключване на договора от св.Доков, от представляващия и управляващ ответното дружество.
По въпроса за потвърждаване на съгласие за сключване на договор за строителство с конклудентни действия, по реда на чл.290 ГПК е постановено решение № 97/03.07.13г. по т.д.№ 533/12г. на ВКС, ТК, ІІ отделение. Даденото разрешение, че авансовото плащане на възнаграждение по отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи може да се разглежда като конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата, е в хипотеза на съществуващ между страните спор дали е постигнато съгласие за сключване на договора. Посочено е изискване офертата да съдържа достатъчна конкретизация на предложените за изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването им възнаграждение. Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка, който е неформален и консенсуален.
В решение № 48/31.03.11г. по т.д.№ 822/10г. на ВКС, ТК, ІІ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че когато се касае за строителни обекти, за да се дължи плащането на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД на изпълнителя осъществените от него на място СМР следва да отговарят на одобрения технически проект /ако няма такъв - на уговореното между страните в самия договор/ и на съответните строителни правила и норми, съобразно с изискванията на разпоредбите на чл.169 ЗУТ. С решението е уеднаквена практиката на съдилищата по въпроса, че извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя/ и че са достатъчни конклудентни действия за това. В това решение е направено позоваване и на решение № 250/11.01.11г. по т.д.№ 535/10г. на ВКС, ТК, ІІ отделение за обявяване по реда на чл.291, ал.1, т.1 ГПК за правилна на практиката, според която при положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от възложителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия.
Съгласно чл.176 ЗУТ след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ и условията на сключения договор. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя.Необходимото съдържание на този констативен акт е посочено в Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. В съставянето на акт обр.15 участват възложителя и строителя, както и другите участници в строителния процес, като в същия задължително се описват „договорите за изпълнение на строителството, строителните книжа, екзекутивната документация и съставените актове и протоколи по време на строителството, документацията от строителното досие на обекта” и други.
В предвид на удостоверените обстоятелства, направените констатации и прилаганите към акта документи, подписването на акт обр. 15 би могло да се разглежда като изявление на възложителя, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ и условията на сключения договор със строителя. Подписването на акта би могло да се цени и като изявление на приемане на работата, ако възложителят не е направил възражения. Приемането на работата с изявление в документ, посочващ сключения договор за строителство, представлява и потвърждаване на договора.Договорът за строителство, може да бъде потвърден от лицето, от името на което е сключен без представителна власт, с конклудентни действия. За действие, представляващо потвърждаване на договора, може да се приеме и подписването от възложителя без възражения на констативен акт обр.15, в който е направено препращане към договора за строителство, сключен от изпълнителя и лицето, което е действало от името на възложителя.
За да е налице потвърждаване е необходима преценка за всеки конкретен случай с оглед индивидуализацията на договора, като от значение могат да бъдат и други факти и обстоятелства, като например: преддоговорните отношения при сключването на договора, изпълнението и приемането на работата или използването на изработеното от възложителя.
В разглеждания случай съдът споделя доводите на ответника,че не е налице приемане на извършената работа от възлагащия-представляващия ответното дружество,а също така и доводите,че строителството е извършено без одобрен технически проект и в тази насока/в предвид и констатациите и заключението на вещото лице/е налице неизпълнение от страна на изпълнителя/на ищеца/ по чл.260 от ЗЗД.Изпълнителят по договор за строителство е длъжен да се съобразява с нормативните изисквания, регулиращи тази дейност, поради което изпълняването на СМР без необходимата документация касае именно неизпълнение на задължението на изпълнителя по чл.260 ЗЗД да предупреди възложителя, че даденият му проект е неподходящ за изпълнение на възложената работа.
В трайната практика на ВКС/решение № 65 от 24.04.2012г. по т.д. № 333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 34 от 22.02.2010г. по т.д. № 588/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 02.03.2012г. по т.д. № 133/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.,/ е възприето становището, че съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Сред основните задължения на възложителя по договор за изработка е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се открият по-късно. При липсата на такива възражения, съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД работата следва да се счита приета. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие-реалното получаване на фактическата власт изработеното, така и правно действие-одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора /решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г., ІІ т.о., ТК/. Приемане на извършената работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е налице както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия. При положение, че възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия. Когато се касае за строителни обекти обаче, за да се дължи плащането на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД на изпълнителя, осъществените от него на място СМР следва да отговарят на одобрения технически проект /ако няма такъв – на уговореното между страните в самия договор/ и на съответните строителни правила и норми, съобразно изискванията на разпоредбата на чл.169 ЗУТ. Няма основание за обвързване на заплащането на възнаграждението за извършената работа от допълнителни факти, които не са елемент от правопораждащия фактически състав на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, който включва само извършване на договорената работа и нейното приемане.
В конкретния казус,както от гласните доказателства,така и от заключението на съд.-техническата експертиза се установява,че изграденият метален навес от ищеца не е годен за ползване по предназначение от ответника,същият е недовършен,липсва документално обезпечаване,а и вещото лице е отразило,че навесът може да стане годен за потребление „след евентуално промени и подмяна в отделни конструктивни негови елементи,така,както те ще са изчислени и предписани в проекта,както и след монтажа на цялото му покривно покритие“.Т.е. заключава се,че строителството не е изпълнено съгласно съответните строителни правила и норми,съобразно изискванията на разпоредбата на чл.169 от ЗУТ.
В предвид изложеното и при наличните данни,че договарящото с ищеца лице без представителна власт-свидетелят Доков/както и представляващия ответното дружество-съпруг на св.Доков/ не е одобрил извършената работа и реално след неговите действие и изявления строителните работи са прекратени,обуславят извода за неоснователност на исковата претенция.
Не на последно място и въпреки изложените до моментна от съда аргументи: Претендираната като незаплатена сума за извършената работа от ищеца се обосновава като получена разлика между договорения размер на възнаграждението-общо за цялостното изграждане на навеса от 14 000.00 лева,стойността на неизвършените строителни работи-непоставяне на част от ламарина на покривната конструкция и извършени допълнително СМР,след първоначалната уговорка между свидетеля Доков и представителите/работниците/ на ищеца,в размер на 1 200.00 лева,включваща укрепване на навеса „на места“,без посочване на конкретните извършени дейности и същите да са съобразени,респ.оценени от вещото лице, на допълнителен разход за гориво и извънреден труд в размерна 400 лева.Освен че ответникът оспорва подобни договорки,то и съдът възприема за абсолютно произволно определени и неподкрепени с конкретни доказателства,тези обективирани в исковата молба твърдения на ищеца.
В предвид изложеното,при аритметично пресмятане на сумата,заплатена от ответника на ищеца-сумата от 13 200.00 лева, и посочената от ищеца стойност на неизвършените строителни дейности,в размер на 700.00 лева,се получава сума,почти напълно съвпадаща със сочената за договорена между страните стойност/възнаграждение за изпълнение на строителството,в общ размер на 14 000.00 лева/разликата е 100.00 лева/.Макар и в случая да е налице забрана за доказване с гласни доказателства/в случая показанията на св.П./на размера на договореното възнаграждение за изработката на навеса/стойността на договора/,по смисъла на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК,то по изложените по-горе съображения досежно потвърждаване от представляващия ответника на извършените от св.Доков действия без представителна власт и двете преводни нареждания/с наредител именно ответното дружество/,както и констатациите в заключението на съд.-техническата експертиза за степента на недовършеност на металния навес,съдът приема за доказана стойността на сключения между страните договор за строителство/изработка,а именно сумата от 14 000.00 лева,която почти изцяло е заплатена от ответното дружество/съобразно направените по-горе в мотивите изчисления от съда/.
По изложените съображения,осъдителният иск следва да бъде изцяло отхвърлен,при който изход и съгласно чл.78,ал.3 от ГПК,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски в производството в размер на 625.00 лева,представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от „ПАРАДАЙС-87“-ЕООД,със седалище и адрес на управление в село Божурица,Плевенска област,представляван от Л.Ц.,против „СИНЧЕЦ-61“-ООД,със седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,представляван от управителя В.С.Г.,ИСК с основание чл.266,ал.1,във в-ка с чл.258 и чл.79,ал.1от ЗЗД,за заплащане на сумата от 3 500.00 лева,представляваща незаплатен остатък по договор за изграждане на метален навес.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.3от ГПК, ПАРАДАЙС-87“-ЕООД,със седалище и адрес на управление в село Божурица,Плевенска област,представляван от Л.Ц., да заплати на „СИНЧЕЦ-61“-ООД,със седалище и адрес на управление в град Тетевен,Лов.обл.,представляван от управителя В.С.Г., сумата от 625.00/шестстотин двадесет и пет/лева,представляващи сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: