РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд ХХІХ състав
На двадесет и четвърти октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 4206 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на И.Л.И. против Наказателно Постановление № 19-0819-001025/ 04.09.2019г.
на Началника на ІV РУ ОД МВР-Варна, с което на И.Л.И. е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДП.
Жалбоподателят
моли
да бъде отменено наказателното
постановление. В съдебно заседание редовно призован не се
явява лично, но се представлява, като процесуалния му
представител поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се
представлява и не ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.07.2019 г. около 16:30 часа като водач на лек автомобил - фолксваген голф
с per № В0381НХ по гп І-9 гр.Бургас-гр.Варна
на км 152.200, посока гр. Варна, управлява л.а. Фолксваген с рег.№ В0381НХ, собственост
на Таня Ангелова, като поради недостатъчно разстояние дистанция, блъска рязко
спиращия пред него л.а. СТ62СМТ, след което се блъскат и л.а.В7829СА и
RPMUW1965- верижно ПТП.
Издаден бил АУАН. Въз основа
на акта за установяване на административно наказание, било издадено и
атакуваното наказателно постановление
В хода на съдебното
производство бе разпитан като свидетел И.А..
Съдът кредитира показанията на същия като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата
по административно наказателната преписка, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника
на група в сдектор ПП при ОД
МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2019г. на Министъра на вътрешните
работи. В хода на административнонаказателното производство не са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН,
като в наказателното постановление е дал описание на нарушението, посочил е
доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил възражения направени
от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по преписката не са били
направени такива.
Съдът
намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДП и на основание по чл.179 ал.2 от
ЗДП е наложил наказание, като не
е отнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Съгласно чл. 23, ал.1 от ЗДвП водачите на ППС са задължени да се движат на такова
разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да могат да
избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Тук е
мястото да се каже, че в АУАН не е изяснен въпросът относно поведението на
предностоящия автомобил предвид разпоредбата на чл. 24 от ЗДвП, която също е
императивна и вменява задължение на водачите на ППС да не намаляват скоростта
рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
Посочено е че сблъсъкът е настъпил поради неспазване на дистанция от водача на
задния автомобил, но не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
вмененото нарушение. Преценката дали да издаде НП е на наказващият
орган и се основава на констатациите в АУАН /които наказващият орган е приел
безкритично/, доколкото последните в рамките на производството по налагане на
административни наказания приема за верни до доказване на противното. Това не е
така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена
сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите
доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. Възприетата в
АУАН и НП фактическа обстановка, въз основа на която е наложено административното
наказание, остана недоказана от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
Нито в
АУАН нито в НП са индивидуализирани останалите участници в ПТП и щетите по
техните автомобили. От обстоятелствената част на НП не става ясно какъв е
механизмът на ПТП. От НП и АУАН не става ясна волята на АНО, а именно на базата
на какви доказателства е приел, че именно жалбоподателят И. е станал причина за
възникналото ПТП. По преписката не са били разпитани свидетели очевидци на
случая. Не са обсъдени всички доказателства имащи значение за случая. Видно от
събраните в хода на съдебното заседание гласни доказателства- свид. А. твърди,
че причината за ПТП било МПС, чийто водач рязко намалил скоростта и след него
всички водачи спрели поетапно, като наказание било наложено на последния водач
на МПС. В тази връзка не става ясно как АНО е приел, че за настъпилото ПТП е
виновен именно жалбоподателя, а не например някой от другите участници в ПТП.
На съда не става ясно въз основа на какви доказателства АНО вменява на
жалбоподателят извършването на нарушения по чл. 179 ал.2 от ЗДП. По никакъв начин
не са положени усилия за намиране на свидетели на произшествието.
Актосъставителят заявява, че бил разговарял с другите участници в ПТП, но видно
от събраните писмени доказателства, обяснения от тези лица не са били снети.
При произнасяне по преписката не са били взети предвид всички обстоятелства
имащи значение за случая. Съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснена
фактическа обстановка и обстоятелствата, които е приел за установени не се
доказват по безспорен и категоричен начин. Следователно извършването на нарушение по ЗДП не бе доказано по безспорен и
несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да
ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е
необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговато
противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната
страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на
нарушението, то не е налице нарушение. Предвид
факта, че в производството не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят
е извършил нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и именно той е предизвикал ПТП,
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19-0819-001025/ 04.09.2019г.
на Началника на ІV РУ ОД МВР-Варна, с което на И.Л.И. е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна
по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: