О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
Добрич, 12.08.2019 г.
Административен съд -
Добрич, в закрито съдебно заседание, на дванадесети август, две хиляди и деветнадесета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 230/ 2018 год. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба вх. № 1056/ 02.05.2018 г. от „***“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: к.к. ***, с. Оброчище, общ. Балчик,
Административна сграда, подадена чрез адв. **** и адв.
Д.,***, Адвокатско дружество “**** и Д.“, ЕИК *********, адрес на управление:
София, бул. „Цар Освободител“ 8, срещу Разрешение за поставяне № 12/ 21.03.2018
г., издадено от Главния архитект на Община Балчик.
Жалбоподателят сочи, че е собственик на поземлен имот с идентификатор №
39459.507.9505 по КК на с. Кранево, Община Балчик, с начин на трайно ползване
„за транспортна дейност“, съгласно нотариален акт № 41/ 30.03.1998 г. и
кадастрална скица на СГКК – Добрич. Добавя, че с оспореното Разрешение за
поставяне № 12/ 21.03.2018 г. (л. 142) административният орган е разрешил
поставянето на остъклен контейнер от 14.4 кв. м, два броя
хладилни ракли от 1.44 кв. м и 5 броя хладилни вертикални витрини от 1.87 кв. м
в поземлен имот ПИ №39459.507.510, който е съседен на имота, цитиран по – горе,
собственост на жалбоподателя. Според последния Разрешението за поставяне е
издадено на името на Р.С.Р., който обаче е собственик на съвсем различен от
посочения в Разрешението имот – ПИ № 39459.507.507, съгласно Договор за
продажба от 29.12.2011 г. между Министъра на земеделието и храните и Р.С.Р.,
поради което според жалбоподателя е налице въвеждане в заблуждение от
заявителя. На следващо място възразява, че вписаното в Разрешението правно
основание за издаването му е чл. 56, ал. 1 ЗУТ и Наредбата за поставяне на
преместваеми обекти, приета с Протокол № 32/ 2002 г. на Общински съвет Балчик,
но Раздел 6 /чл. 16, 17 и 18/ от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти,
който е уреждал реда за поставяне на преместваеми обекти върху частни имоти, е
отменен с Решение № 461/ 08.12.2016 г. на АдмС –
Добрич. С оглед на това претендира, че след като е отменен установеният ред със
съдебно решение и не е приет друг ред, то то е недопустимо и незаконосъобразно
издаването на Разрешение за поставяне. Освен това счита, че вид преместваем
обект, какъвто се съдържа в Разрешението, не е посочен в разпоредбата на чл. 56,
ал. 1 от ЗУТ. Жалбоподателят сочи, че ПИ с № 39459.507.510, в който е разрешено
поставянето на конкретните обекти, се намира в границите на защитени територии
по Закона за защитените територии /ЗЗТ/, с оглед на което според него на
основание § 7 от ПЗР на ЗЗТ, във връзка с чл. 11 и чл. 13, ал. 2 от с. з. и т.
2 от Заповед № РД – 505/ 21.07.2017 г. на Министъра на МОСВ, преди издаване на Разрешението
е следвало да има предварително съгласуване /или становище/ от РИОСВ – Варна за
поставянето, което в случая не е налице. Изтъква, че ПИ, върху който е
разрешено поставянето, се намира в гори и земи от горския фонд, като същият ПИ
не е изключен от горския фонд, тъй като няма налице влязъл в сила ПУП, съгласно
чл. 14, ал. 4 от Закона за горите.
Жалбоподателят обосновава правния си интерес с твърдението, че с оспорения
акт се застрашава правото му на собственост и ползването му в пълен обем,
защото с Разрешението се установява за
първи път лицето на ПИ № 39459.507.510 /чужд имот/ с пряк излаз към частния път
/ПИ № 39459.507.9505/, собственост на „***“ АД, което според дружеството е
недопустимо, тъй като то не е давало съгласие за това, нито е учредявало право
на преминаване през неговите частни пътища и инфраструктура. Допълва, че
правото на оспорване се основава и на Решение № 21/
26.10.1995 г. на Конституционния съд, по к. д. № 18/ 95 г., за тълкуване на чл.
120 от Конституцията на Република България, че могат да се обжалват пред
съдилищата всички административни актове, вкл. и вътрешно служебните, щом тези
актове нарушават или застрашават права или законни интереси и не са изключени
изрично със закон от съдебно обжалване, в какъвто смисъл настоява, че е
конкретният случай.
С уточняваща молба вх. № 1076/ 03.05.2018 г. /л. 14/ жалбоподателят указва,
че е носител на вещни плава /сервитут на съоръжения на техническата
инфраструктура/ върху ПИ с идентификатор № 39459.507.510, за който е издадено
Разрешението за поставяне, съгласно нотариален акт № 82/ 16.10.2014 г. и скица
№ 15 – 275538/ 03.05.2018 г. на СГКК – Добрич /л. 16 – 28/. В този смисъл прави
оплакване, че преместваемите обекти засягат правото на собственост и
ограниченото вещно право на жалбоподателя, като са разрешени без негово знание,
съгласие и уведомяване преди издаването на оспорения акт.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от
адв. **** и адв. Д., които поддържат жалбата. Искат
да бъде отменен оспореният акт. Претендират съдебно – деловодни разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява
становище по жалбата.
Заинтересованите страни – Р.С.Р. и И.Д.Р.,
редовно призовани, представляват се от адв. А.Д., ВАК, редовно упълномощен,
който настоява, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес за
обжалване на конкретния вид акт от страна на „***“ АД, поради което следва да
бъде оставена без разглеждане и производството да бъде прекратено, а
алтернативно настоява, че е неоснователна и иска да бъде оставена без уважение.
Представя писмен отговор /л. 43 – 46/, с който оспорва твърдението, че с
обжалвания акт за първи път се установява лицето на процесния имот към частния
път. Счита, че характерът на акта изключва подобно значение и интерес от
обжалване във връзка с такова установяване. Добавя, че е налице действаща
кадастрална карта и за имота е налице влязъл в сила ПУП. Излага становище, че „***“
АД не се легитимира като собственик на път с № 39459.507.9505, съседен на
процесния имот, поради което няма правен интерес от обжалването на Разрешението
на това основание. Според тези заинтересовани страни е без правно значение за
допустимостта и евентуалната основателност на жалбата наличието или не на
сервитут по Закона за енергетиката, тъй като той не предвижда ограничения за
поставяне на преместваеми обекти. Процесуалният им представител настоява, че в
случая енергиен сервитут въобще не е налице, тъй като през процесния имот,
съобразно представения от жалбоподателя нотариален акт, минават 0 метра кабелни
линии. Същевременно жалбоподателят не е и не е бил енергийно предприятие,
поради което не би могъл да придобие и запази сервитутно право по смисъла на §
26 от ПЗР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Счита, че такова обстоятелство не е и
установено в представения нотариален акт, поради което същият не се ползва с
материална доказателствена сила за същото. Добавя, че дори и да е налице
сервитут, то Разрешението за поставяне не засяга сервитутната площ. В тази
връзка поставя задачи за съдебно – техническа експертиза. Отделно от това, по
основателността на жалбата, твърди, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, при спазване на условията за това, касаещ
собствен на Р.Р. /придобит в СИО с И.Р./ имот, като
представя доказателства за придобиване, отписването му от актовите книги за
държавна собственост, промяна в кадастралния номер и промяна на статута му. /л.
47 – 64/ По отношение вида преместваем обект и възраженията от жалбоподателя,
че не фигурира в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, адв. Д. настоява, че се
касае за примерно изброяване, а обектът е за търговска дейност. Оспорва
твърдението, че обектът попада в защитена територия по ЗЗТ, респ. в горски
фонд. Позовава се на АДС № 4825 от 12.04.2011 г. /л. 13/, в който имот №
39459.507 е записан с начин на трайно ползване – „за друг обществен обект,
комплекс“ и начин на трайно предназначение на територията – урбанизирана.
Допълва, че със Заповед № 1279 от 04.07.2008 г. имотът е изключен от горския
фонд. Претендира съдебно – деловодни разноски.
Заинтересованата страна – Министерство на околната среда и водите, редовно
призована, представлява се от юрисконсулт Й.К., която оспорва жалбата и се
придържа изцяло към становищата, изразени от адв. Д.. В заседанието по същество
на спора сочи, че поставянето на преместваеми обекти не попада в приложение 1 и
2 на Закона за опазване на околната среда и не подлежи на регламентираните в
същия процедури. Територията, на която ще се поставят въпросни преместваеми
обекти, предмет на разрешение за поставяне, попада в защитена местност „Блатното
кокиче“, както и защитена зона за опазване на дивите птици, защитена зона
„Долината на река ***“. Извършена е проверка за допустимост, установено е, че
дейността не противоречи на забраните в защитена зона, произтичащи от заповедта
за обявяване на същата. Съгласно § 7 от ДР на ЗЗТ и дейността за поставяне на
преместваеми обекти е съгласувана, същото това е обективирано в писмо на
Директора на РИОЗ-Варна с изх. № 94005584, като в същото писмо е поставено
условие на възложителя, както и е обърнато внимание за забраните в защитената
местност. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото са приети писмени доказателства.
Допуснати са и назначени
съдебно - технически експертизи, изпълнени от инженер А.К., ПГС; инж. А.К.,
геодезист; арх. Д.Б. и инж. И.Д., геодезист, приобщени към доказателствения
материал по делото, както следва:
СТЕ на инж. А.К. /л. 300 – 315/:
Според заключението на вещото лице ПИ с идентификатор 39459.507.510 по КК
на с. Кранево, община Балчик се намира в защитена местност „***“. В ПИ има
носител на вещни права „сервитут“ върху 7.06 кв. м в полза на „***“ АД. При
огледа е установено, че в процесния имот има дървета, стълбищно рамо, настилка
от тротоарни плочки, електрическо табло, двуетажна сграда. Поставянето на преместваемите
обекти е предвидено по проект /л. 144 – 146/. Остъкленият контейнер е с
размери 240/600 см и височина 260 см;
хладилна вертикална витрина60/60 см и височина 200 см; хладилна ракла 60/120 см
и височина 80 см. Вещото лице отговаря, че според приложеното по делото
конструктивно становище от инж. Кирил Петров /л. 143/, под остъкления контейнер
ще се изпълнят ивични стоманобетонови основи с ширина
30 см и дълбочина най – малко 80 см. При този начин на закрепване, сочи вещото
лице, ивичните основи са трайно прикрепени към терена
и не могат да запазят своята индивидуализация и възможност да бъдат използвани
на друго място, като при изпълнението им биха се засегнали кореновите системи
на наличните дървесни видове. Вещото лице е цитирало и второ конструктивно
становище на инж. Кирил Кърлиев, при което
контейнерът може да се постави върху дървени скари. Поради липса на достатъчно
доказателства инж. К. заявява, че е затруднена да отговори дали мястото на
поставяне на разрешените обекти попада в сервитутната ивица с площ от 7.06 кв.
м.
СТЕ на инж. А.К. /л. 417 – 422/:
Според вещото лице обектите, чието поставяне е допуснато с Разрешението за
поставяне, не попадат в трасето на кабелна линия 20 kV, нито
засягат нейната сервитутна граница. Инж. К. сочи, че по специализираната
карта са нанесени трасета на ниско напрежение и на 20 kV,
които се намират пред лицето на процесния ПИ. Добавя, че в границите на
имота по специализираната карта не са нанесени трасета на кабелни линии.
Представя Приложение 2 към СТЕ, на което е нанесена сервитутна линия според
изискванията на Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, на отстояние
0.60 м от оста на кабели средно и ниско напрежение, измерена е площта, с която
сервитутната зона засяга ПИ .510, представляваща триъгълник между зелена
пунктирана линия и червената линия, като стига до извода, че същата е 7.06 кв.,
както е посочено в представения от жалбоподателя нотариален акт. Добавя, че от
геодезическото заснемане на комбинирана скица е отразено трасе от ел. табло,
находящо се в североизточния край на имота до сграда с идентификатор 39459.507.510.1
и лампи до периферията на плочника. Вещото лице твърди, че според направеното
геодезическо заснемане по видими белези на терен, трасето на кабел ниско
напрежение от сградата до таблото, отразено на приложенията заедно със
сервитутните си граници, не се засяга от предвиденото местоположение на
преместваемите обекти. В съдебно заседание на въпроси на процесуалните
представители на жалбоподателя как и откъде минава трасето на захранване на лампите,
показани на приложенията, вещото лице отговаря, че според данните за поставяне
на контейнера, под него ще е лампа № 10, като не може да каже дали между
лампите има кабел. Заключението на вещото лице е оспорено от жалбоподателя,
като бе поискана нова експертиза със задача преминава ли и откъде трасето на ниско
напрежение, захранващо уличното осветление за лампи 3, 10, 11 по схемата на
вещото лице, това кабел ниско напрежение ли е и откъде се захранва той.
СТЕ на арх. Д.Б. /л. 478 – 486/:
Арх. Д.Б. дава заключение, че между имот с
идентификатор 39459.507.510 и имот .9505 няма улична регулация по силата на
действащ регулационен план. В техническия отдел на Община Балчик му е
представено хелиографно копие и Заповед № 2348/ 18.12.1971 г., с която е
одобрено разширение на идейно – застроителния
план на КК ***. Прави извод, че, с изключение на изписания в колона 2 –
нов/отдел – подотдел 79 в справка изх. № 78/ 13.01.2003 г. /л. 388/, имотът от
25 дка съответства на предоставения на СД „***“ със Заповед № 2808/ 21.09.1970
г. на Министъра на МГГП.
СТЕ на инж. И.Д. /л. 554 – 556/:
СТЕ е изготвена като продължение на СТЕ на инж. К., във връзка със стореното
от жалбоподателя оспорване. Инж. Д. отговаря, че на приложената скица № 2 по
заключението на инж. К., са показани лампи 3, 10, 11, а лампата, която е в
западната част на имота, няма номер и не се захранва с ел. ток. Вещото лице
сочи, че към лампа 3 има захранващ кабел от пътното осветление от имот
53120.506.9505, към лампа 10 и от лампа 10 се захранва лампа 11 и лампата без
номер. Кабелът от пътното осветление към лампите в процесния имот е 4 – жилен,
със сечение на проводниците 4 кв. мм и мощност 12 киловата. Заключението е придружено
с комбинирана скица между геодезическа снимка, кадастрална карта и
специализирана карта. /л. 556/
Административен съд - Добрич, в настоящия си състав, след преценка на
доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство по издаване на оспорения акт е образувано по
Заявление вх. № 94 – Б – 178 – 1/ 15.03.2018 г. по описа на Община Балчик /л.
19 от АД № 239/ 2018 по описа на АдмС – Добрич/,
подадено от Борислав Любомиров Димитров, като пълномощник на Р.С.Р. с искане да
му бъде издадено разрешение за поставяне на временен обект, намиращ се в ПИ с
идентификатор 39459.507.510 по плана на с. Кранево, с административен адрес ***.
Към Заявлението е приложено Конструктивно становище от инж. Кирил Петров за
поставяне на контейнер с размери 2.40 /6.00 м и приблизителна площ от 14.40 кв.
м, едноскатен покрив и светла височина от 2.60 м. В
становището е отразено, че по контура на контейнера ще се изпълнят ивични стоманобетонови основи на ширина 30 см, стъпващи в
здрава почва, навлизащи на дълбочина минимум 80 см спрямо прилежащия терен и
минимум 20 см в носещия почвен слой. На местата на стъпване на колоните на контейнера
ще бъдат заложени анкерни плочи с размери 300/300 мм и дебелина 10 мм и фусове към тях от арматурно желязо 4N12х200 мм.
На нивото на пода на контейнера ще бъде изпълнена стоманобетонова площадка с
размери 2.50/12.00 м и дебелина 15 см, двойно армирана. /л. 21 АД 239/2018 г./
Според представената към заявлението Ситуация за поставяемите
обекти – 1 контейнер, 2 броя хладилни ракли и 5 броя хладилни вертикални
витрини, същите ще бъдат разположени в северната част на имота, в съседство с
имот 9505 /път/, като контейнерът е предвиден на разстояние, според скицата,
3.00 м от границата между двата имота. Искането за Разрешение касае поставяне
на обектите в имот, собственост на Р.С.Р., за което по делото са приети като
доказателства договор за продажба на недвижим имот от 2004 г., вписан в АВ, за
имот с площ от 0.289 дка с № 000019 в землището на с. Кранево, община Балчик
/л. 47 – 48/, договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 29.12.2011 г. за имот от 0.360 дка с идентификатор
39459.507.507 /л. 49 - 51/. Двата имота представляват поземлен имот с
идентификатор 39459.507.510 – урбанизирана територия, с площ 649 кв. м, находящ
се в местност ***, с. Кранево, общ. Балчик, като за собствеността върху имота в
полза на Р.С.Р. е издаден нотариален акт на 19.07.2012 г. по писмени
доказателства. /л. 52 – 53/
В резултат на представените доказателства е издадено Разрешение за
поставяне № 12/ 21.03.2018 г. /Разрешението/ В Разрешението е указано, че се
издава по повод Заявление с вх. № 94Б – 178 – 1/ 15.03.2018 г., на основание
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и Наредба за поставяне, приета с Решение № 328, Протокол №
32/ 25.01.2002 г. на Общински съвет Балчик, нотариален акт № 44, том VI, дело 811/
19.07.2012 г., скица на поземлен имот от СГКК гр. Добрич, одобрена и
съгласувана схема, снимков материал.
В приложената към Заявлението скица от СГКК – гр. Добрич като собственик на
имот 39459.507.510 е записан Р.С.Р., а като носители на други вещни права: „***“
АД със сервитут на площ от 7.06 кв. м на основание
нотариален акт № 27 от 17.10.2014 г. и нотариален акт № 76 от 06.07.2015 г.
/л. 16 – 26/, издадени от Службата по вписванията и Министерство на околната
среда и водите на основание Заповед № РД – 553 от 24.07.2015 г. на Министъра на
околната среда и водите. Записването в кадастъра не е оспорено по надлежния
ред. С оглед записването е конституирано и МОСВ като заинтересована страна.
Издаденото Разрешение е връчено на пълномощник на заявителя на 23.03.2018
г. /л. 18 от АД 239/ 18 г./
По делото няма спор, че за откриване производството по издаване
Разрешението за поставяне не са уведомени записаните като носители на вещни
права в скицата от СГКК лица – „***“ АД и МОСВ. Няма спор, че същите не са
уведомени и за издаденото Разрешение за поставяне.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е собственик на „Кабелни линии на
20 кV със следните диспечерски наименования: извод
„Карвуна“, извод „Компас“, извод „Славянски кът“, извод „***“, извод „Киев“ и
извод „Поща“, находящи се в землището на с. Оброчище, общ. Балчик, като това е
трасето, разположено на територията на община Балчик и попадащо в землището на
с. Оброчище – в границите на КК ***, ведно със сервитутното
право на преминаване на хора, техника и подземни кабелни линии на 20 кV. Съгласно нотариален акт № 27 от 17.10.2014 г. на Службата
по вписванията, т. 3 от нотариалния акт /л. 17/ – подземна кабелна линия на 20 кV с диспечерско наименование извод „Славянски кът“, с
дължина 2 156,94 кв.м., започва от ТП Къмпинг, преминава през ТП Боулинг и
завършва в ТП ***. Този участък обхваща и имот 39459.507.510, собственост на Р.С.Р.
и И.Р. /в СИО/, в който площта на сервитута, видно от таблицата с регистъра на
засегнатите имоти, участък 2, /л. 22/, т. 5, е в размер на 7.06 кв. м и 0 м
кабелни линии по нотариалния акт на жалбоподателя. Нотариалният акт не е
оспорен по исков ред от заинтересованите лица и съществува в правния мир, както
към момента на издаване на Разрешението, така и към момента на постановяване на
настоящото Решение.
От заключението на вещото лице инж. А.К., а и от Конструктивното становище
на инж. Кирил Петров, придружаващо Заявлението, е видно, че под остъкления
контейнер ще се изпълнят ивични стоманобетонови
основи с ширина 30 см и дълбочина най – малко 80 см. При този начин на
закрепване, ивичните основи ще са трайно прикрепени
към терена и не могат да запазят своята индивидуализация и възможност да бъдат
използвани на друго място, като при изпълнението им биха се засегнали
кореновите системи на наличните дървесни видове. За останалите обекти няма
информация от придружаващите документи как ще бъдат поставени и закрепени за земята.
От заключението на вещото лице инж. Д., приобщено от съда към
доказателствения материал по делото и оспорено след това от адв. Д., като
пълномощник на заинтересованите страни Радеви, с твърдението, че е необективно,
се налага изводът, че точно на предвиденото за стъкления контейнер място е
налице лампа, което сочи, че там преминава кабел за осветление. По отношение
трасето на кабелите не е налице оспорване от адв. Д., който в съдебно заседание
заявява: „…Вероятно би могло да се кредитира заключението по отношение на това
къде се намира кабелът, защото е правил някакви засичания…“ Съдът кредитира
заключението в този смисъл, доколкото то съответства на отразеното в Приложение
№ 2 към СТЕ на инж. К. /л. 422/ и на отговорите на въпросите към вещото лице,
инж. К., за местата на лампите, а и доколкото не е оспорено от останалите
страни по делото, компетентно и категорично дадено. В този смисъл се налага
заключението, че през мястото, на което е предвидено поставянето на стъкления
контейнер, минава кабел ниско напрежение, захранван откъм имот 9505, съседен на
процесния.
По делото са приети като доказателства такива относно собствеността на
жалбоподателя върху курортния комплекс, вкл. и скица № 15 – 591736/ 02.07.2019
на СГКК – Добрич, в която като допълнително основание за записването на „***“
АД като носител на вещни права е вписана и Заповед № 2808 от 21.09.1970 г. на
Министерство на горите и горската промишленост. /л. 563 – 564/ Съгласно Заповед
№ 2808/ 1970 г. е разрешено на ДСП „***“, к.к. „***“,
да построи атракционно заведение върху 25 дка горска
площ в местността ***, части от отдел 132а на горското стопанство в гр. Балчик
при граници по приложените протокол, списък и скица, без площта да се изключва
от Държавния горски фонд и без да се секат дървета, като се задължава ДСП „***“,
съгласувано с РДГ Варна да вземе мерки за ограничаване движението на хора от
северната страна на резервата ***.
От заключението на вещото лице арх. Д. Б. е видно, че между имот с
идентификатор 39459.507.510 и имот .9505 няма улична регулация по силата на
действащ регулационен план. Налице е идейно – застроителен
план, като със Заповед № 2348/ 18.12.1972 г. е одобрено разширение на същия за
КК ***.
Налице са и доказателства, от които се установява, че процесният имот е
вписан в Регистъра на защитените природни обекти в териториалния обхват на
РИОСВ – Варна, тъй като попада в границите на защитена местност „Блатното
кокиче“, обявена със Заповед № РД – 554/ 10.06.1982 г. на Комитета за опазване
на природната среда при Министерски съвет /л. 102/, като буферна зона на
поддържан резерват ***, прекатегоризирана в „Защитена
местност“ със Заповед № РД – 750/ 10.11.2009 г., изменена със Заповед № РД –
533/ 24.07.2015 г. на Министъра на ОСВ. По повод сигнал на жалбоподателя е
извършена проверка от РИОСВ – Варна във връзка с Разрешението за поставяне. /л.
91 – 95/
Приети са и други доказателства, които не са пряко относими към спора,
поради което съдът не ги обсъжда.
В съдебно заседание, проведено на 22.07.2019 г. съдът е дал ход на делото
по същество.
Съдът намира, че ходът по същество следва да бъде отменен, жалбата оставена
без разглеждане като недопустима, а делото - прекратено поради следното:
Предмет на обжалване е Разрешение за поставяне № 12/ 21.03.2018 г.,
издадено в полза на Р.С.Р., собственик на имота, в който са разрешени поставяемите обекти.
Разрешението за поставяне по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, като разрешителен
индивидуален административен акт, благоприятства правната сфера на неговия
адресат, както е в случая, с оглед уважаване подаденото Заявление с искане за
разрешаване на поставяеми обекти.
Същевременно, съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 ЗУТ, в чужди
поземлени имоти разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение се издава
въз основа на изрично писмено съгласие на собственика на поземления имот или
въз основа на писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. В
този смисъл изводът е, че правен интерес да оспори разрешението за поставяне на
преместваемо съоръжение в чужд имот има собственикът на поземления имот в
случай, че условията на посочената разпоредба не са изпълнени - не е дал
изрично писмено съгласие, или с него не е сключен договор за наем на площта от
имота, върху която е разположено съоръжението. Лицата, различни от собственика
на поземления имот, в който е разрешено преместваемото съоръжение, независимо
от твърденията за засягане правото им на собственост в съседен поземлен имот –
в случая път с № 9505, нямат активна процесуална легитимация да обжалват
разрешението за поставяне. Защита на вещните си права тези лица могат да
реализират по общия исков ред.
Не са налице предпоставките за обжалване и с оглед удостовереното с
нотариален акт сервитутно право, отразено в регистрите на СГКК, за което няма
спор, че не е оспорено по исков ред. С нотариалния акт е удостоверено, че през
имота преминават 0 метра кабелни линии, както и че сервитутната зона е в размер
на 7.06 кв. м. Спор по това няма. Спорът е как това удостоверяване е относимо
към оспорения административен акт. С оглед на това съдът съобрази следното:
Разпоредбата
на чл. 56, ал. 5 ЗУТ не изисква съгласие от носителите на ограничени вещни
права върху имота, за разлика от други правни норми на ЗУТ, които налагат такова
съгласие /напр. чл. 131, ал. 1, чл. 149, ал. 2, т. 1 и 3 ЗУТ/. При положение,
че за поставяне на преместваем обект в частен имот, специалният закон, ЗУТ, не
изисква съгласието на носителите на ограничени вещни права върху имота, тези
лица не се явяват заинтересовани в производството по чл. 56, ал. 2 ЗУТ. /В този
смисъл Решение № 15588 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 5259/2018 г., II отд. на
ВАС; Определение № 3319 от 23.03.2016 г. по адм. д. № 2806/2016 г., II отд. на
ВАС; Определение № 1852 от 11.02.2010 г., по адм. д. № 14688 от 2009 г., II
отд. на ВАС и др./ Това е така, тъй като издадените по този ред актове не ги
засягат неблагоприятно, не им нарушават съществуващи права, нито пък им
създават задължения. В случая, беше установено, че дори да има сервитутна ивица
спрямо кабела за средно напрежение, във връзка с който е нотариалният акт на
жалбоподателя, то тя не се засяга от поставяемите
обекти. Вярно е, че през предвиденото за място на контейнера минава кабел ниско
напрежение за осветление, но той няма отношение към сервитута, а освен това
касае осветлението в имота на адресата на оспорения акт, поради което негова е
преценката дали да прекъсне и да не се ползва в тази част от този кабел. По
време на издаване на Разрешението за поставяне, съответно при подаване на
жалбата и настоящото съдебно производство, действаща е Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите
на енергийните обекти /Наредбата/. Съгласно чл. 5 от Наредбата разположението
на сервитутните зони се определя с общите и подробните устройствени планове
съобразно местоположението на енергийните обекти, като в населените места и
селищните образувания - съобразно условията и реда на Закона за устройство на
територията. В случая от заключението на арх. Д. Б. става ясно, че за курортния
комплекс няма одобрен ПУП - ПР по реда на ЗУТ. Налице е действащ идейно - застроителен план, изработен на основание РМС
№109/28.03.1968 г. и негово разширение, одобрено със Заповед № 2348/18.12.1972
г. на Министъра на архитектурата и благоустройството. /л. 480/ В този смисъл за
конкретния случай следва да се отчете фактът, че се касае за урбанизирана
територия, селищно образувание. Минималните размери на сервитутните зони,
съгласно чл. 7 от Наредбата, са определени в Приложение 1 от същата, като в т.
14 на Приложение 1 за електрически кабели за ниско и средно напрежение, каквито
са в случая, като сервитутът касае кабелни линии 20 кV /л. 252/, предвид
вида на територията, по оста на трасето изискването
е за 1,5 m от едната страна и 0,6 m от другата страна - към сгради за целите на
изграждане, експлоатация и ремонт. При така разписаните изисквания в
действащата към момента на издаване на Разрешението за поставяне Наредба,
съответно съобразно Ситуацията към издаването на оспорения акт, то съдът
кредитира заключението на вещото лице инж. К., че обектите, чието поставяне е
допуснато с Разрешението, не попадат в трасето на кабелната линия на средно
напрежение, нито засягат нейната сервитутна зона. /л. 419 – 420/
Имайки предвид горното и че правото на защита срещу индивидуален
административен акт принадлежи на лицата, чиито защитени от закона права са
засегнати от акта, или лицата, за които този акт създава задължения, то
настоящият състав приема, че засягане в случая на права и законни интереси на
жалбоподателя не е налице. По делото не беше установено от страна на
жалбоподателя засягане на посочената в нотариалния акт сервитутна площ от поставяемите обекти.
Същевременно специалната норма на чл. 56, ал. 5 ЗУТ визира материалните
права и интереси на собственика на поземления имот, за който е издадено
разрешението за поставяне. Правото на оспорване на индивидуалните
административни актове, разписано с общата разпоредба на чл. 147, ал. 1 АПК,
следва да се преценява в контекста на разпоредбите на специалния закон, на
основание на който е издаден административният акт. Целта на съдебното обжалване
е чрез отмяна да се отстранят неблагоприятните преки правни последици, които оспореният
акт предизвиква в правната сфера на жалбоподателя. В случая, по аргумент от чл.
56, ал. 5 ЗУТ, разрешението за поставяне на преместваемо съоръжение по ал. 1,
както вече беше коментирано, поражда преки правни последици за собственика на
поземления имот, за който то се отнася, поради което само той разполага с
активна процесуална легитимация да оспори разрешението по съдебен ред, ако то
не отговаря на изискванията на закона, на заявеното от него или пък да оспори
отказ за издаването му. С такава легитимация не разполагат собствениците на
съседни урегулирани поземлени имоти, респ. носителите на ограничени вещни
права, които, както беше вече указано, могат да реализират защита на твърдените
от тях, засегнати от разрешението за
поставяне, имуществени права по исков ред.
С оглед установеното от назначените съдебно – технически експертизи,
събраните писмени доказателства, не се налага обратен извод от претендираното
от жалбоподателя приложение на Решение № 21/ 26.10.1995 г. на Конституционния
съд, по к. д. № 18/ 95 г., за тълкуване на чл. 120 от Конституцията на
Република България. Вярно е, че съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията,
гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове,
които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Цитираната конституционна
разпоредба обуславя обаче правото на жалба от наличието на правен интерес. При
направеното задължително тълкуване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията по к. д.
№ 18/1995 г., с решение № 21/ 26.10.1995 г. Конституционният съд е приел, че
чл. 120, ал. 2 от Конституцията възприема принципа на общата клауза на
обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата. Подлежат на
съдебен контрол за законност всички административни актове, освен изрично
посочените в закон, които нарушават или застрашават права и законни интереси на
граждани и юридически лица, независимо от авторите, вида и характера на тези
административни актове. Решаващ обаче и при това обжалване е правният ефект
върху правата и интересите на гражданите и юридическите лица. Ако актът не
засяга права или законни интереси, той не подлежи на обжалване поради липса на
правен интерес.
Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната
от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк
правопроменящ, правопрекратяващ
и правопогасяващ ефект по отношение на личните
права и законни интереси на съответния правен субект, тогава е налице правен
интерес. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес
означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена
щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на
административния акт. Той трябва да е личен, т.е. да касае защита на свои
субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е
непосредствен - административният акт трябва да засяга правната сфера на
жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно
създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което
уврежда жалбоподателя. Наличието на непосредствен и пряк интерес трябва да
съществува към момента на подаването на жалбата и през цялото време на
разглеждане на жалбата, а не хипотетично предполагаем. По делото не се установи
да са застрашени права или законни интереси на жалбоподателя чрез поставяне на
съответните обекти в имот, собственост на различно от жалбоподателя лице. В
този смисъл, независимо от общата клауза за обжалваемост съобразно чл. 120 от Конституцията, жалбата се явява недопустима, тъй като не беше установено по
безспорен начин пряко засягане правата и законните интереси на жалбоподателя. Останалите
доводи на последния касаят спора по същество за законосъобразност на издадения
административен акт, но при липса на активна процесуална легитимация за
обжалване, те не следва да се обсъждат.
След като жалбата на „***“ АД е недопустима поради липса на правен интерес,
то тя следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
При този изход на спора и стореното от процесуалните представители на заинтересованите
страни Р.Р. и МОСВ искане за присъждане разноски по
делото, съдът следва да се произнесе, като съобрази следното:
Заинтересованата страна Р.Р. има право на
разноски. Искането е направено своевременно и е заявено в нарочен списък,
представен по делото от адв. Д. като процесуален
представител на Р.Р., придружен с доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение и разноски за СТЕ.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК относно дължимостта
на разноски при прекратяване на делото е регламентирана изрично само една от
хипотезите с правен резултат прекратяване на съдебното производство, а именно -
оттегляне на жалбата. В чл. 159 от АПК се съдържат още основания за
прекратяване на съдебното производство. За тези хипотези на прекратяване на
съдебното производство АПК не съдържа регламентация относно разноските, тъй
като законодателят нито ги е посочил в чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, нито ги е
изключил изрично като хипотези, при които не е налице отговорност за разноски.
Следователно за тези хипотези на прекратяване на съдебното производство
отговорността за разноски в АПК не е регламентирана. Налице е непълнота, която
следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното
прилагане на ГПК, на основание ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС и съгласно чл.
144 АПК. Според разпоредбата на чл. 78 ГПК общият принцип е на дължимост на разноските от страната, която с поведението си
е станала причина за неоснователно предизвикания правен спор. С оглед на
изложеното, в хипотеза като настоящата, когато съдебното производство се
прекратява поради недопустимост, обусловена от липсата на правен интерес от
оспорването, оспорващият има задължението да заплати направените и доказани
разноски на ответника и на страната, за която административният акт е
благоприятен. В представения от Р.Р., чрез адв. Д., Списък на разноските /л. 568/, се съдържа сумата
от 2440 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв. за депозит за вещи лица.
Същевременно от внесената сума от 200 лв. за СТЕ е усвоена само сумата от 100
лв., поради което следва само тя да бъде присъдена, а за останалата част съдът
следва да разпореди връщане при подадена за това молба от страна на
заинтересованата страна Р.Р.. В този смисъл и предвид
наличните по делото доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер и за внасянето на сумата от 100 лв. на
11.10.2018 г., съдът следва да присъди разноски общо в размер на 2540 лв. на
заинтересованата страна Р.Р..
По отношение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на МОСВ, съдът счита
искането за неоснователно. Дължимостта за разноски
при прекратяване на делото е за ответника и за страните, за които актът е
благоприятен. В този смисъл за тази заинтересована страна не е налице условието
за присъждане на разноски.
От заинтересованата страна И.Р., за която актът е благоприятен, както и от
ответника, не е направено искане за присъждане на разноски, нито са представени
доказателства за такива, поради което съдът не се произнася за присъждането им.
С оглед на горепосоченото и на основание чл. 159, т. 4 от АПК,
Административен съд – Добрич, Първи състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно определение в открито съдебно
заседание, проведено на 22.07.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 1056/ 02.05.2018 г. от „***“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
к.к. ***, с. Оброчище, общ. Балчик, Административна сграда, подадена чрез
адв. **** и адв. Д.,***, Адвокатско дружество “**** и
Д.“, ЕИК *********, адрес на управление: София, бул. „Цар Освободител“ 8, срещу
Разрешение за поставяне № 12/ 21.03.2018 г., издадено от Главния архитект на
Община Балчик.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 230 по описа за 2018 г. на
Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: к.к. ***, с. Оброчище, общ. Балчик, Административна сграда,
представлявано от Изпълнителния директор, К.С., да заплати на Р.С.Р., ЕГН **********,***,
съдебно – деловодни разноски в размер на 2540 лв. /две хиляди петстотин и
четиридесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министерство на околната среда и водите за
присъждане на съдебно – деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок
от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: