РЕШЕНИЕ
№ 586
гр. Добрич, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230103659 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на "Жилфон Инвест"
ЕООД, утoчнена с последваща молба вх. рег. № 13507/29.12./2021г., с която
срещу Сдружение "Футболен клуб Добруджа 1919" е предявен установителен
иск по реда на чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца вземането, предмет на издадената по ч.гр. дело №
3102/2021г. Заповед по чл. 410 от ГПК № 1174/2021г. , а именно: 24 600 лева
(двадесет и четири хиляди и шестстотин), представляваща част от
задължението по чл.2 от Споразумение от 19.04.2019г. – сбор от 6 неплатени
погасителни месечни вноски, всяка в размер на 4 100 лева, с падежи в
периода 31.01.2020г. – 30.06.2020г.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
На 17.08.2016 г. между „ЖИЛФОНД ИНВЕСТ“ ЕООД от една страна
като заемодател и сдружение с нестопанска цел „ФУТБОЛЕН КЛУБ
„ДОБРУДЖА 1919“ от друга страна като заемател е сключен договор за заем,
по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата
от 55 000.00 лв. , която заемателят се е задължил да върне в срок до
30.03.2017 г. Заемодателят е изпълнил задълженията си, произтичащи от
договора за заем и е предал на заемателя уговорената сума чрез четири
банкови превода в периода 20.08.2016 г. – 17.11.2016 г. На 20.01.2017 г.
между „ЖИЛФОНД ИНВЕСТ“ ЕООД от една страна като заемодател и
сдружение с нестопанска цел „ФУТБОЛЕН КЛУБ „ДОБРУДЖА 1919“ от
друга страна като заемател e сключен договор за заем, по силата на който
1
заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 55 000.00 лв.,
която заемателят се е задължил да върне в срок до 15.07.2017 г. Заемодателят
е изпълнил задълженията си, произтичащи от договора за заем и е предал на
заемателя уговорената сума чрез четири банкови превода в периода
31.01.2017 г. – 30.04.2017 г. Заемателят не е изпълнил задълженията си за
връщане на заетите суми, произтичащи от горепосочените договори за заем.
На 19.04.2019 г. между „ЖИЛФОНД ИНВЕСТ“ ЕООД и сдружение с
нестопанска цел „ФУТБОЛЕН КЛУБ „ДОБРУДЖА 1919“ е сключено
споразумение, по силата на което страните се съгласяват, че сдружение с
нестопанска цел „ФУТБОЛЕН КЛУБ „ДОБРУДЖА 1919“ дължи на
„ЖИЛФОНД ИНВЕСТ“ ЕООД сумата от 110 000.00 лв. главница, 287.21 лв.
възнаградителна лихва и 23 512.50 лв. мораторна лихва или общо 133 799.71
лв., като са се споразумели, че сумата следва да се върне в срок до м. Април
2022 г., платима на 34 месечни вноски, начиная от м. юли 2019 г., в т. ч. За
периода 31.12.2020 г. – 30.1.2021 г.
В изпълнение на задълженията си, произтичащи от споразумението,
„ФУТБОЛЕН КЛУБ „ДОБРУДЖА 1919“ е платил на „ЖИЛФОНД ИНВЕСТ“
ЕООД сумата от 7 800.00 лв., представляваща 6 месечни вноски по 1 300.00
лв. всяка, дължими за периода м. юли 2019 г. – м. декември 2019 г., Други
плащания от страна на „ФУТБОЛЕН КЛУБ „ДОБРУДЖА 1919“ не са
последвали.
"ЖИЛФОНД ИНВЕСТ“ ЕООД претендира от сдружение с нестопанска
цел „ФУТБОЛЕН КЛУБ „ДОБРУДЖА 1919“ 24 600 лева (двадесет и четири
хиляди и шестстотин), представляваща част от задължението по чл.2 от
Споразумение от 19.04.2019г. – сбор от 6 неплатени погасителни месечни
вноски, всяка в размер на 4 100 лева, с падежи в периода 31.01.2020г. –
30.06.2020г.
Ответникът оспорва иска и моли за отхвърлянето му по следните
съображения: вземането на ищеца не е изискуемо; оспорва твърденията на
ищеца, че страните са договорили описаните в исковата молба падежи на
вноските; в споразумението има разлика между изписаното с цифри 133
799,71 лева и изписаното словом - сто тридесет и четири хиляди двеста и
дванадесет лева, като сумата изписана словом е релевантна, поради което
размерите на отделните вноски следва да е друг; управителят на ищцовото
дружество не е имал правото самостоятелно, без разрешение на едноличния
собственик на капитала да сключи процесните договори за заем.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК е образувано ч.гр.д. №3102 по описа за 2021г. на Добричкия районен
съд. С разпореждане от 04.10.2021г. е издадена заповед от същата дата, с
която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът
Сдружение „Футболен клуб Добруджа 1919” със седалище и адрес на
управление: ** ЕИК *********, представлявано от председателя на УС Х.
И.П., да заплати на кредитора „Жилфонд инвест”ЕООД със седалище и адрес
2
на управление: **, ЕИК *********, сумите: 24 600 лева (двадесет и четири
хиляди и шестстотин), представляваща част от задължението по чл.2 от
Споразумение от 19.04.2019г. – сбор от 6 неплатени погасителни месечни
вноски, всяка в размер на 4 100 лева, с падежи в периода 31.01.2020г. –
30.06.2020г.; 1 292 лева (хиляда двеста деветдесет и два), представляваща
сторените разноски по ч.гр.дело № 03102/2021г. по описа на ДРС.
Заповедта е връчена на длъжника , който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК
е подал възражение за недължимост на процесните суми. С разпореждане от
21.10.2021г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса. Съобщението е връчено на 27.10.2021г. Исковата молба е подадена на
дата 26.11.2021г., поради което като допустима, подлежи на преценка по
основателност.
Правната квалификация на иска е по чл.79, ал.1,предл. 1 във вр. с
чл.240, ал. 1 от ЗЗД. Искът е предявен като установителен в срока по чл. 415,
ал. 4 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем
заемателят се задължава да върне заетата сума. Договорът за заем е реален
договор. Той се счита сключен от момента, в който заемодателят реално
предостави в собственост и фактическа власт на заемателя определената
парична сума или вещ срещу задължение за връщане. Договорът не е
формален. Простото съгласие, придружено с предаване на пари е достатъчно
за действителността на договора. Законът не изисква специална писмена
форма за неговата валидност.Основателността на предявен иск по чл. 240 от
ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение по договор за заем, елемент от
съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет
на договора, настъпила изискуемост на задължението и неизпълнение на
същото.С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе
пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на
дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като
при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства
за последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като
приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение.
Фактът на получаване на сумата от 110 000 лева не спорен между
страните , съобразно изявленията им в съдебно заседание и представните по
делото платежни нареждания. Сключването на споразумението от 19.04.2019
г. няма характер на новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, а има характер на т. н.
установителен договор, с който страните преуреждат отношенията си,
произтичащи от двата договори за заем. Споразумението не променя правната
3
същност на облигационните отношения между страните, които следва да се
уредят съобразно правилата на договора за заем по смисъла на чл. 240 и сл.
ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че управителят на
ищцовото дружество не е имал правото самостоятелно, без разрешение на
едноличния собственик на капитала да сключи процесните договори за заем.
Видно от представеното удостоверение за актуално състояние на ищцовото
дружество, в търговския регистър липсват вписвания на ограничения на
представителната власт на управителя на дружеството. По принцип
подчинеността на управителя на решенията на едноличния собственик на
капитала има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на
дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си.
Освен ограниченията, предвидени в дружествения договор, респ. учредителен
акт, при множество управители, други ограничения на представителната
власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица – чл. 141, ал.
2, изр. трето ТЗ, чл. 9, ал. 1 от Първа директива на ЕС 68/151.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че задълженията не
са изискуеми, тъй като не бил определен падежът на съответните вноски. По
делото е безспорно установено изпълнението на задължението на
заемодателя, произтичащо от чл. 240, ал. 1 ЗЗД да предаде в собственост на
заемателя договорената сума. Доказателствата по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват факта на неизпълнение на
задълженията на заемателя за връщане на заетата сума. Изложената позиция
на ответника свидетелства за спор при тълкуването на споразумението в
частта му относно падежа на съответните вноски.. За да се произнесе, Съдът
следва да установи точния смисъл на съдържащите се в договора текстове,
определящи падежа на плащанията по договора. Правният режим на
тълкуването е включен в чл. 20 ЗЗД, който изисква тълкуването да се
извърши въз основа на следните три критерия, които се прилагат
кумулативно: 1. да се търси действителната обща воля на страните; 2.
отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и да се разбират в
смисъла, който произтича от целия договор и 3. тълкуването да е съобразено с
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Действителната обща воля на страните може да бъде изведена от
буквалния прочит на текста на чл..2. от споразумението. Постигнато е
съгласие плащането на заетата сума да се извърши в посочените
периоди,определени съобразно броя на месеците в тях,размера на общата
сума и на всяка една вноска. Падежът на претендираните суми е определен по
следния начин:“1/2020-6/2020, 7/2020 – 12/2020, 1/2021-6/2021“, като
съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 5 ЗЗД падежът на всяка една от
посочените вноски настъпва на последната дата на съответния месец.
Уговореният в чл. 2. От споразумението режим на плащане е в унисон с целта
на договора, обичаите, практиката и добросъвестността в търговските
отношения.
По изложените съображения, Съдът приема, че страните са уговорили
плащането на всяка от претендираните вноски да се извършва в последния
4
ден на съответния календарен месец. В конкретния казус, изискуемостта на
задълженията е настъпила. Длъжникът не е изпълнил задълженията си за
връщане на заетата сума съобразно уговорения в споразумението начин на
изпълнение. Налице е пълно неизпълнение на главното задължение на
заемателя.
С оглед изложените съображения, искът се явява доказан и основателен
и следва да се уважи. Този извод на съда не се променя от обстоятелството,
че в споразумението има разлика между изписаното с цифри 133 799,71 лева и
изписаното словом - сто тридесет и четири хиляди двеста и дванадесет лева.
Действително при разминаване на суми, изписани с цифри и думи, се счита
вярна сумата, изписана с думи, но в случая тази сума е в по-голям размер от
изписаната с цифри.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
Относно отговорността за разноски:
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 1292,00 лева –
разноски в заповедното производство; и сумата от 492 лева – разноски в
исковото производство.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Жилфонд
инвест”ЕООД със седалище и адрес на управление: г*** ЕИК *********, и
ответника Сдружение „Футболен клуб Добруджа 1919” със седалище и
адрес на управление: г***, че ответникът дължи на ищеца вземането, предмет
на издадената по ч.гр. дело № 3102/2021г. Заповед по чл. 410 от ГПК №
1174/2021г. , а именно: 24 600 лева (двадесет и четири хиляди и шестстотин),
представляваща част от задължението по чл.2 от Споразумение от
19.04.2019г. – сбор от 6 неплатени погасителни месечни вноски, всяка в
размер на 4 100 лева, с падежи в периода 31.01.2020г. – 30.06.2020г.
ОСЪЖДА Сдружение „Футболен клуб Добруджа 1919” със седалище и
адрес на управление: г***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Жилфонд инвест”ЕООД със
седалище и адрес на управление: г**, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК разноски по ч.гр. дело № 3102/2021г. на ДРС в размер на 1292 лева и
разноски по настоящото установително производство в размер на 492 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
5
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6