Решение по дело №172/2021 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20211730100172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Радомир, 14.05.2021 г.

 

В     И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

     Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

 

при секретаря И.С., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 172 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че с договор за имуществена застраховка „Загуби вследствие на неплащане на лизингови вноски“, обективиран в полица № 12-1640/412/5000004 от 01.02.2012 г., ведно с Общите условия към нея, З. „А.Б.“ е застраховало вземанията на „Е.Ф.“ АД (застрахован), възникнали в резултат на предоставяне на имущество за ползване при условията на финансов лизинг на български лизингополучатели.

Сочи, че по време на действие на застрахователния договор застрахованият е сключил договор за лизинг № 03_DL_004008 от 12.06.2017 г. с „Х...“ ЕООД, по силата, на който лизингодателят отдава на лизинг автомобил, марка „Шкода“, модел „Октавия“, рама № ……….. Договорът бил със срок от 60 месеца, като размерът на лизинговите вноски бил определен в погасителния план, неразделна част от лизинговия договор. На датата на подписване на лизинговия договор цитираният товарен автомобил бил предаден на лизингополучателя, което било видно от приемо-предавателен протокол.

Поради спиране на плащанията от лизингополучателя по договора за лизинг, лизингодателят предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред З. „А.Б.“ и въз основа на нея била образувана щета № 1640/18/217/500023. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от сключения застрахователен договор, ищцовото дружество заплатило всички вземания, които „Е.Ф.“ АД имало от лизингополучателя в размер на 37 131,28 лева.

Размерът на падежиралите и непогасени вноски към датата на изготвяне на счетоводната справка, представена пред З. „А.Б.“ АД, с която се удостоверявал размерът на исканото обезщетение, бил 1976,10 евро, с равностойност в лева 3864,91 лева.

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ З. „А.Б.“, като застраховател по договор за имуществена застраховка „Загуби вследствие на неплащане на лизингови вноски“, след изплащане на застрахователното обезщетение встъпвал в правата на застрахования до размер на падежиралите и неплатени вноски към датата на прекратяване на договора.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3864,91 лева, представляваща част от изплатено от застрахователя З. „А.Б.“ на лизингодателя „Е. Ф.“ АД обезщетение по застраховка „Загуби вследствие на неплащане на лизингови вноски”, обективиран в полица № 12-1640/412/5000004 от 01.02.2012 г., поради неизпълнение от страна на лизингополучателя „Х...“ ЕООД на задълженията му за заплащане на лизингови вноски по договор за лизинг № 03_DL_004008 от 12.06.2017 г., сключен с „Е. Ф.“ АД, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.02.2021 г. до изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез упълномощени представители поддържа исковата молба и моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на 14.03.2021 г., не е представил в срок отговор на исковата молба, като не се е явил и не се е представлявал в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1198,57 лева, от които 159,60 лева – внесена държавна такса и 1038,97 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

            Водим от гореизложеното, съдът

Р         Е         Ш        И:

 

 

ОСЪЖДА „Х...“ ЕООД, с ЕИК: …., със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на З. „А.Б.“, с ЕИК: …….., със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 3864,91 лева (три хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), представляваща част от изплатено от застрахователя З. „А.Б.“ на лизингодателя „Е.Ф.“ АД обезщетение по застраховка „Загуби вследствие на неплащане на лизингови вноски”, обективиран в полица № 12-1640/412/5000004 от 01.02.2012 г., поради неизпълнение от страна на лизингополучателя „Х.2.“ ЕООД на задълженията му за заплащане на лизингови вноски по договор за лизинг № 03_DL_004008 от 12.06.2017 г., сключен с „Еуратек Финанс“ АД, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.02.2021 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Х...“ ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на З. „А.Б.“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1198,57 лева (хиляда сто деветдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки) – направени разноски в производството по делото.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.

 

                                                                                         

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала,

Секретар:/И.С./