Присъда по дело №452/2022 на Окръжен съд - Перник

М О Т И В И
към присъда № 4 от 08.02.2023 г. по ВНЧХД № 452/2022 г. по описа на ПОС

Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна
жалба на от адв.А., като защитник на подсъдимия В. И. Е. срещу Присъда № 260020 от
21.09.2022г., постановена по ЧХД № 2125/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с
която на подсъдимия В. И. Е. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
1100 лв. на основание чл. 78а от НК, вр.чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както и е осъден да
заплати сумата от 800.00 лв. на И. И. В., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинението по чл.148, вр. чл. 147
ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от ***
Във въззивната жалба са развити доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание, поради което се иска отмяна на присъдата, както и жалбоподателя да бъде
признат за невиновен за повдигнатото от тъжителката обвинение, тъй като същото се
основава само на думи, извадени от контекста на цялото изказване. С жалбата не се иска
събиране на нови доказателства.
В срока по чл.319 НПК частният тъжител И. И. В. не е подала въззивна жалба против
горната присъда, не е изразила становище по жалбата.
С определение по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд, след като се е запознал с
жалбата и с приложените материали към делото, е преценил, че за правилното решаване на
делото не се налага преразпит на подсъдимия или свидетели, както и не се налага разпит на
нови свидетели или вещи лица.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, защитникът на подсъдимия изразява
становище в подкрепа на депозираната жалба, като излага подробни доводи в подкрепа на
икането си за отмяна на постановената присъда.
Подсъдимия В. Е., поддържа изложеното от защитника си, като добавя, че е отправил
искане за извършване на проверка на обект, като не е споменавал имената на частната
тъжителка. Въз основа на изложените доводи иска отмяна на присъдата изцяло, както и в
частта за присъдените разноски.
Въззивният съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства,
изложените в хода по същество на делото доводи и възражения на страните и след като
извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на
чл. 314 НПК, както и при самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото
намира, че са налице основания за неговата отмяна изцяло, тък като установените по делото
факти не водят до извод за осъществен състав на престъпление почл.148 ал.2, вр. чл.148
ал.1 т.1, т.2, пр.2-ро, т.4, пр.2-ро, вр. чл.147 ал.1 от НК.
След проведеното съдебно следствие и въз основа на събраните по делото
доказателства РС - Перник е приел за установена следваната фактическа обстановка, която
се споделя и от настоящия състав, а именно:
Частната тъжителка И. И. В., към инкриминираната дата ***, е регистрирана като
земеделски производител /***/ от *** г. с ЕККАТЕ на регистрация № ***., с адрес на
стопанството в *** с рег.№ ***.
Подсъдимият В. Е. живее в ***. Той е *** на земеделски професионален съюз към
общ.П. и член на Областния съвет по земеделие и гори.
1

На *** г. било проведено заседание на Областния съвет по земеделие за област ..
Подсъдимият В. Е. направил изказване, в качеството си на *** на земеделски
професионален съюз към общ.П., като същото било записано, и излъчено на *** във
вечерната емисия новини на телевизия „К.“ по канал „С.“, като записи от новините се
съдържат и в платформата за видеосподеляне – www.youtube.com, в канала
(потребителският профил) на ТВ „К.“, който е публично достъпен. Частната тжъжителка И.
И. не присъствала лично на заседанието. Като част от дневния ред на заседанието било
прието като трета точка обсъждането на текущи проблеми в сектор „Земеделие и гори“ на
областно ниво.
По посочената точка от дневния ред, подсъдимият Е. е изложил проблеми, свързани
със застъпване в площите по договори за ползване на земя, както и е заявил, че има обекти,
в които се водят определен брой животни, а всъщност животните са по-малко.
Изказването на В. Е. било следното: „30 дка. вкарани договори с чужд код. Има
земеделски производители, които са облагодетелствани от служителите и на Областната и
на Общинската служба, които не заявяват животните си за подпомагане, а само получават
пасбища и мери. Запишете си един номер *** – и проверете в този обект има 20 овце, а се
водят 175. Говоря с данни, аз не говоря празни приказки“.
Именно горепосоченото изказване било излъчено на ***, във вечерната емисия на
новини по телевизия „К.“, канал „С.“, като запис от новините се съдържат и в уебсайт за
видеосподеляне - www.youtube.com в канал (потребителски профил) на ТВ „К.“, който е
публично достъпен. Частната тъжителка И. И. чула изказването именно при излъчването на
записа, от съдържанието на което се почуствала оклеветена.
Изложената фактическа обстановка е установена от пъровинстанционният съд въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно обясненията на подсъдимия В. Е.,
показанията на свидетелите В. З., И. И., И. Й., С. С., К. Ц., Д. И.; както и писмените
доказателства, събрани в хода на производството, а именно: справка от Министерство на
земеделието – БАБХ – гр.С.; удостоверение за регистрация като земеделски производител;
протоколи за извършени проверки, издадени от Областна дирекция БАБХ – гр.П.; Протокол
от заседание на Областен съвет по земеделие и храни от *** г.; Заключение по видео-
техническа експертиза, обективирано в Протокол № *** г.; както и останалите писмени
доказателства, приобщени по надлежния ред.
Въпреки проведеното прецизно съдебно следствие и успешното изясняване на
правно значимите факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото,
Районен съд - Перник е достигнал до извеждането на незаконосъобразни правни изводи.
Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е оценил неправилно възприети от
него по делото фактически обстоятелства, поради което неправилно е приложил
материалния закон, като е приел, че въз основа на фактите по делото могат да бъдат
направени изводи относно наличието на вина на подсъдимия В. Е., като по този начин го е
признал за виновен в извършване на престъпление по чл.148 ал.2, вр. чл.148 ал.1 т.1, т.2,
пр.2-ро, т.4, пр.2-ро, вр. чл.147 ал.1 от НК.
Прието е, че от обективна страна подсъдимият е осъществил деянието чрез
разгласяване на употребените думи и изрази, които в смисъла и контекста им представляват
позорни обстоятелства, а клеветническата информация е доведена до знанието на много
хора, с което е осъществено и престъплението. Прието е, че подсъдимият от субективна
страна е осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал неистинността на
клеветническата информация.
В резултат от същия извод, неправилно е приел за основателен и предявения
граждански иск, като е осъдил подсъдимия да заплати солидарно на частната тъжителка И.
И. обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди в резултат на
2

престъплението.
С оглед на несъгласието с правните изводи на първостепенния съд, които не намират
опора в събрания по делото доказателствен материал, относим към изясняване на
съществените факти, включени в предмета на доказване по делото, въззивната съдебна
инстанция, преценявайки самостоятелно събраните по делото доказателства, намира
следното:
На първо място, въззивният съд следва да отбележи, че доказателствената съвкупност
в своята цялост е еднопосочна и непротиворечива относно обстоятелствата, че в проведено
заседание на Областния съвет по земеделие за област П., подсъдимият В. Е. направил
изказване, в качеството си на *** на земеделски професионален съюз към общ.П., като
същото било записано и излъчено на *** във вечерната емисия новини на телевизия „К.“ по
канал „С.“, като записи от новините се съдържат и платформа за видеосподеляне –
www.youtube.com, в канала (потребителски профил) на ТВ „К.“, който е публично достъпен.
Като част от дневния ред на заседанието било прието като трета точка обсъждането на
текущи проблеми в сектор „Земеделие и гори“ на областно ниво.
Изказването на В. Е. било следното: „30 дка. вкарани договори с чужд код. Има
земеделски производители, които са облагодетелствани от служителите и на Областната и
на Общинската служба, които не заявяват животните си за подпомагане, а само получават
пасбища и мери. Запишете си един номер *** – и проверете в този обект има 20 овце, а се
водят 175. Говоря с данни, аз не говоря празни приказки“. Частната тжъжителка И. И. не
присъствала лично на заседанието, като научила за изказването от излъчената емисия
новини.
Подсъдимият В. Е., в дадените обяснения пред Районен съд - Перник, потвърждава,
че е направил изявление, като потвърждава и съдържанието му. Възразява, че е направил
изказването в качеството си на член на Областния съвет по земеделие и гори, с оглед
обстоятелството, че на заседанието са присъставли и представители на БАБХ, които са
компетентни да разглеждат сигнали, в т.ч. и такива за злоупотреби от страна на земеделски
производители. Посочва, че в изказването си е цитирал номер на обект, взет от системата на
БАБХ, която е общодостъпна от всички регистрирани организации, а не е посочвал имената
на тъжителката И.. Допълва, че проверката, извършена в обекта на частната тъжителка И. И.
е проведена преди изказването му. Поддържа, че изложеното от него в изказването отговаря
на възприетото лично от него, доколкото подсъдимият е жител на ***, и е запознат с
наличните стопанства и броя животни в тях.
След извършване на съвкупен анализ на събраните доказателства по делото и
съпоставката им с приложението на материалния закон, настоящият състав намира, че
подсъдимият В. Е. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението чл.148 ал.2, вр. чл.148 ал.1 т.1, т.2, пр.2-ро, т.4, пр.2-ро, вр. чл.147 ал.1 от
НК.
На първо място, за осъществяване на състава на чл. 147 НК е необходимо
приписаното позорно обстоятелство или престъпление да е обвързано с конкретно лице,
което следва да е ясно още в момента на извършване на деянието. Липсата на яснота
относно лицето, на което е приписано престъплението или позорното обстоятелство (както е
в случая), се отразява на съставомерността на деянието от обективна страна и представлява
самостоятелно основание за оправдаване на дееца. Това становище е трайно застъпено в
съдебното практика, а именно в Решение № 194 от 28.11.2017 г. по н. д. № 1061 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение; Решение № 194 от 28.11.2017 г. по н. д. №
1061 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Видно от съдържанието на протокола от проведеното заседание на Областния съвет
по земеделие и гори, както и от заключението по видео-техническата експертиза, изслушана
3

в хода на производството пред Районен съд - Перник, подсъдимият Е. е изложил общи
твърдения за наличие на застъпване в терените на земеделските производители, както и за
съмнение за наличие на виртуални стада, т.е. липсата на реални животни, обитаващи
стопанските обекти. Като пример за такъв стопански обек е посочил идентификационен
номер на обект. От така посоченият номер, съдът намира, че към момента на извършване на
деянието за масата зрители на записа от заседанието, не е било възможно да възприемат за
кого се отнася изложеното твърдение. Това дава основание на съда да приеме, че към
извършване на деянието е липсвала яснота относно лицето, на което се приписва позорното
обстоятелство. Безспорно е възможно лицето да бъде идентифицирано по посочения номер,
но това би могло да бъде направено от ограничен кръг лица, които имат достъп до системата
на БАБХ, в която са вписани всички стопански обекти. В допълнение, частната тъжителка
И. И. е физическо лице, регистрирано като земеделски производител. Успешната
идентификация на същата от широк кръг лица, на първо място би била проведена чрез трите
й имена, съгласно Закона за гражданската регистрация. На следващо място, същата би могла
да бъде идентифицирана от по-тесен кръг лица и чрез регистрационният й номер (ЕККАТЕ)
като земеделски производител. Доколкото посоченият от подсъдимия В. Е.
идентификационен номер не води до прякото свързване на частната тъжителка с
изказването на подсъдимия, то съдът намира, че липсва елемент от фактическия състав на
вмененото престъпление.
На следващо място, престъплението клевета от субективна страна може да бъде
извършено само при форма на вината „пряк умисъл“. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.147, ал.1 НК има две проявни форми- разгласяване на позорно
обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление. В
настоящия случай съдът е сезиран с първата проявна форма на престъплението, а именно:
разгласяване на позорно обстоятелство. Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че
позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е твърдение за съществуването на
определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или
настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация, укорим от
гледна точка на общопризнатите морални норми; или отразяващ отрицателни качества на
субекта, характеризиращи го негативно, който е от естество на накърни доброто име в
обществото, да компрометира честта и достойнството.
Изискването за конкретизирано съдържание на твърдението за позорното
обстоятелство, включващо информация за времевите му и пространствени параметри, за
лицата, които са негов адресат, и всички релевантни детайли, е предпоставено от
необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в
наказателния процес. Логическо следствие от това е заключението, че предположенията,
създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и други проявления
на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или
чутото, изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не консумират престъпния състав
на клеветата /Решение № 167 от 26.09.2016 г. по н. д. № 742 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение/.
За съставомерността на деянието е необходимо обаче не само разгласените факти и
обстоятелства да са позорящи от гледна точка на морала, но и да не отговарят на
действителността, т.е. да са неистински, като деецът следва ясно да съзнава това
обстоятелство. От субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което
умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, обективно
основани на неговата увереност за истинността им. В случая от събраните доказателства не
се установява обективирано от страна на подсъдимия поведение, от което да се направи
категоричен извод, че той съзнателно и стремейки се към или допускайки засягане на
доброто име на тъжителя да е изложил процесните твърдения. В тази връзка следва да се
има предвид и обстоятелството, че подсъдимият е изнесъл информацията пред
4

представители на органи, компетентни да извършат проверка, а именно БАБХ, както и
самият той неколкократно заявява в хода на производството. Видно от обясненията на
подсъдимия Е., изказването му е основано на личното му убеждение, че е налице
несъответствие между реално отглежданите животни в обекта на тъжителката, с тези,
декларирани от нея. За формиране на това убеждение, на първо място Е. е бил информиран
в качеството си на представител на сдружение на аборигенните породи овце и кози в
България, че в *** има животновъден обект с много на брой овце. На следващо място, тъй
като подсъдимият Е. живее в ***, то същият имал лична информация за животновъдните
обекти в населеното място, вида и приблизителният брой животни, които се отглеждат в тях,
като знаел, че тъжителката И. има стопанство, но със значително по-малък обем животни.
На последно място, възникналият проблем със застъпването на земите и въвеждането в
системата на БАБХ на договори със земеделски производители – животновъди в последния
ден от срока, е затвърдило съмнението на подсъдимия, че така подадената му информация за
наличие на злоупотреба е вярна.
Видно от гореизложеното, В. Е. е направил инкриминираното заявление, като е
съобщил определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им.
Поради това липсва субективният елемент от състава на вмененото престъпление клевета, и
неправилно същият е бил признат за виновен.
Имайки предвид всичко изложено по-горе, въззивният съд прие, че извършеното на
*** год. не съставлява престъпление по смисъла на чл.148 ал.2, вр. чл.148 ал.1 т.1, т.2, пр.2-
ро, т.4, пр.2-ро, вр. чл.147 ал.1 от НК, отмени първоинстанционната присъда и призна
подсъдимия В. Е. за невиновен в това, че на *** във вечерната емисия новини на телевизия
„К.“ по канал „С.“ е изложил невярно и позорящо репутацията на И. И. В. в качеството и на
земеделски стопанин и земеделски производител, а именно: „30 дка. вкарани договори с
чужд код. Има земеделски производители, които са облагодетелствани от служителите и на
Областната и на Общинската служба, които не заявяват животните си за подпомагане, а
само получават пасбища и мери. Запишете си един номер *** – и проверете в този обект има
20 овце, а се водят 175. Говоря с данни, аз не говоря празни приказки“, като го оправда
изцяло по повдигнатото му обвинение.
С присъдата си настоящият съдебен състав отхвърли изцяло предявения граждански
иск от тъжителката И. И. срещу подсъдимия В. Е. за сумата от 1 000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на престъплението, ведно със законната
лихва, считана от датата на деянието до окончателното им изплащане. За гражданския иск в
наказателния процес е характерно, че той има акцесорен характер, което обуславя неговата
зависимост от решаването на въпросите по повдигнатото срещу подсъдимото лице
обвинение. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в
обвинителния акт или в частната тъжба деяние да е осъществено, да е противоправно или
виновно, или не е доказано с нужния интензитет неговото авторство, приетият за
разглеждане граждански иск следва да бъде отхвърлен. От обстоятелството, че съдът намери
за невиновен подсъдимия В. Е., доколкото не се установи същия да е извършил вмененото
деяние, то гражданският иск по реда на чл.45 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото въззивният съд отмени присъдата и в частта, в която
подсъдимия В. Е. е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по
делото разноски, включително и определената държавна такса за уважения граждански иск.
На основание чл.189 от НПК, частната тъжителка И. И. е осъдена да заплати на
подсъдимия В. Е., сумата от 200 лв./двеста лева/, представляваща направени пред Районен
съд - Перник разноски адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.336 ал.1 т.3 вр. чл.334 т.2 НПК съдът постанови
присъдата си.
5

Председател: Членове:1. 2.
6

Номер на акта:	4
Дата:	8 февруари 2023 г. (в сила от 8 февруари 2023 г.)
Съдия:	Мария Венциславова Милушева

Дело:	20221700600452
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	20 декември 2022 г.

Присъда по дело №452/2022 на Окръжен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите