Р Е
Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 18.06.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесети и
девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря М. Богданова, като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 261
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД, чл. 232, ал. 2,
предл. второ ЗЗД и два иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „Делта Фуд“ ООД, ЕИК *********, чрез адв. М.П.,
против „В.К.“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо и предл. второ ЗЗД и чл. 92 ЗЗД
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото дружество следните
суми: сумата от 1 765,80 лева – неплатени наемни вноски за периода от
12.03.2018 г. до 18.10.2018 г., сумата от 40,82 лева – такса битови отпадъци за
периода от 12.09.2018 г. до 18.10.2018 г., сумата от 110,54 лева – консумирана
електрическа енергия за периода от 21.02.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от
24,71 лева – отопление за периода от м. 03.2018 г. до м. 04.2018 г., сумата от
3,25 лева – ВиК услуги за периода от 11.09.2018 г. до 15.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 300 лева – неустойка за забава,
изчислена в размер на 20% от шестмесечния наем поради забава в плащането на
оставащите шест наемни вноски от срока на договора с повече от седем дни след
падежа, уговорен на 12.03.2018 г., сумата от 27,70 лева – неустойка за забава,
изчислена в размер на 20% от дължими суми за консумативни разходи поради забава
в плащането им с повече от 40 дни.
В исковата
молба се твърди, че на 12.09.2017 г. между страните бил сключен Договор за
наем, по силата на който ищцовото дружество в качеството си на наемодател
отдало на ответното дружество за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1017.49.5.3,
, представляващ магазин, находящ се на адрес: гр. Враца, бул. *******, състоящ
се от търговска зала, складови и сервизни помещения, с площ от 67 кв. м, със
рок от една година, срещу месечна наемна цена в размер на 250 лева без ДДС,
платима, както следва: авансово плащане в размер на 1 500 лева без ДДС за
първите шест месеца от срока на договора и авансово плащане в срок до
12.03.2018 г. в размер на 1 500 лева без ДДС за останалите шест месеца от
договора, т.е. от 12.03.2018 г. до 11.09.2018 г. Сочи, че съгласно договора,
консумативните разходи, свързани с обикновеното ползване на имота, били за
сметка на наемателя –електрическа енергия, вода, топлинна енергия, СОТ и такса
битови отпадъци. Ищецът твърди, че след изтичане на срока на договора
ползването на имота продължило със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, като бил прекратен на 18.10.2018 г. Бил съставен приемо –
предавателен протокол, удостоверяващ предаването на имота и показанията на
измервателните уреди. Заявява, че след прекратяване на договора ответното
дружество не заплатило следните суми: сумата от 1 765,80 лева – неплатени
наемни вноски за периода от 12.03.2018 г. до 18.10.2018 г., сумата от 40,82
лева – такса битови отпадъци за периода от 12.09.2018 г. до 18.10.2018 г.,
сумата от 110,54 лева – консумирана електрическа енергия за периода от
21.02.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от 24,71 лева – отопление за периода от
м. 03.2018 г. до м. 04.2018 г., сумата от 3,25 лева – ВиК услуги за периода от
11.09.2018 г. до 15.10.2018 г. На следващо място, заявява, че ответното
дружество дължи и заплащане на неустойка за забава в размер на 300 лева,
изчислена в размер на 20% от шестмесечния наем поради забава в плащането на
оставащите шест наемни вноски от срока на договора с повече от седем дни след
падежа, уговорен на 12.03.2018 г., както и неустойка за забава в размер на
27,70 лева, изчислена в размер на 20% от дължими суми за консумативни разходи
поради забава в плащането им с повече от 40 дни. Иска се постановяване на
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
горните суми, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.01.2019 г. до окончателното изплащане на
вземанията, както и сторените в производството разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество „В.К.“ ЕООД.
В
проведеното на 29.05.2019 г. открито съдебно заседание по делото, ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща представител в откритото съдебно
заседание, не се представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане
на делото в отсъствие на негов представител.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и доказателствата по делото, намира следното:
Налице са кумулативно
предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение против ответното дружество. От същото не
е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не е
изразено становище, негов представител, респ. негов упълномощен процесуален
представител не се е явил в първото заседание по делото, не е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание. С Разпореждане № 1747/06.03.2019 г., връчено на законния
представител на ответното дружество на 11.03.2019 г., е указано, че ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не
подаде писмен отговор и не се яви в съдебното заседание, без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, респ. в отсъствие на негов
представител.
Съдът
намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявените срещу ответника искове са вероятно основателни с оглед изложените в
исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства.
С оглед
наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което предявените от „Делта Фуд“ ООД, ЕИК *********, против
„В.К.“ ЕООД, ЕИК *********, кумулативно обективно съединени осъдителни искове
да бъдат изцяло уважени, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на
ищеца следните суми: на основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата от 1
765,80 лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода от 12.03.2018 г.
до 18.10.2018 г. по Договор за наем от
12.09.2017 г., на основание чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД сумата от общо
179,32 лева, представляваща разходи, свързани с ползването на имота, както
следва: сумата от 40,82 лева – такса битови отпадъци за периода от 12.09.2018
г. до 18.10.2018 г., сумата от 110,54 лева – консумирана електрическа енергия
за периода от 21.02.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от 24,71 лева –
топлоенергия за периода от м. 03.2018 г. до м. 04.2018 г., сумата от 3,25 лева
– потребени ВиК услуги за периода от 11.09.2018 г. до 15.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 28.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 300 лева – неустойка за забава, изчислена в размер на 20% от
шестмесечния наем поради забава в плащането на оставащите шест наемни вноски от
срока на договора с повече от седем дни след падежа, уговорен на 12.03.2018 г.
и на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 27,70 лева – неустойка за забава, изчислена
в размер на 20% от дължимите суми за консумативни разходи поради забава в
плащането им с повече от 40 дни.
По разноските:
С оглед
изхода на спора, за ищеца възниква правото на разноски, като същите се
претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 220,63 лева – платена държавна
такса. Същата е платена по сметка на РС – гр. Враца, видно от платежни
нареждания от 25.01.2019 г. и от 28.02.2019 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца тази сума.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1
ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, *******представлявано от управителя В.К., ДА ЗАПЛАТИ на „Делта Фуд“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“, 7-ми километър, ЗИТ, II корпус, ет. 3, представлявано от
управителя Христо Христов, следните суми: на основание чл. 232, ал. 2, предл.
първо ЗЗД сумата от 1 765,80 лева
/хиляда седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
неплатени наемни вноски за периода от 12.03.2018 г. до 18.10.2018 г. по Договор
за наем от 12.09.2017 г., на основание
чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД сумата от общо 179,32 лева /сто седемдесет и девет лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща разходи, свързани с ползването на имота, от които
сумата от 40,82 лева – такса битови отпадъци за периода от 12.09.2018 г. до
18.10.2018 г., сумата от 110,54 лева – консумирана електрическа енергия за
периода от 21.02.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от 24,71 лева – топлоенергия
за периода от м. 03.2018 г. до м. 04.2018 г., сумата от 3,25 лева – потребени
ВиК услуги за периода от 11.09.2018 г. до 15.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на исковата молба –
28.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 92 ЗЗД
сумата от 300,00 лева /триста лева/
– неустойка за забава, изчислена в размер на 20% от шестмесечния наем поради
забава в плащането на оставащите шест наемни вноски от срока на договора с
повече от седем дни след падежа, уговорен на 12.03.2018 г. и на основание чл.
92 ЗЗД сумата от 27,70 лева
/двадесет и седем лева и седемдесет стотинки/ – неустойка за забава, изчислена
в размер на 20% от дължимите суми за консумативни разходи поради забава в
плащането им с повече от 40 дни, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 220,63 лева /двеста и двадесет
лева и шестдесет и три стотинки/ – разноски за настоящото производство за
платена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: …………………………….