РЕШЕНИЕ
№ 2397
гр. Варна, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20243110115710 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от
КЗ с цена 2000.00 лева – частичен иск от иск с обща цена от 5000.00 лева, от
Й. И. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. В., ул. **№ *, ет. *, ап. *, действаща в
качеството си на майка и законен представител на Б. М. Г., ЕГН: **********,
чрез адвокат И. Г. от Адвокатска колегия- Варна, против ЗД "Б. И." АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1407, район Л., ул. **№ *,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К.
Ищецът твърди, че на 27.06.2022 г. около 11:20 часа С. Е. А., при
управление на лек автомобил марка „***", модел „**" с peг. № ***, на
територията на Община Т., близо до с. Г. Н., нарушавайки правилата за
движение по пътищата /чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 20, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата/ по непредпазливост е причинил значителни
имуществени вреди по лек автомобил марка „***", модел „***", с рег. № ***,
собственост на М. С. Г. от гр. П.. На мястото на инцидента пристигнал екип на
ОД МВР - Т., тъй като имало множество увредени превозни средства и
пострадали лица, като едно от пострадалите било и детето Б. Г.. Впоследствие
на водача А. било повдигнато обвинение, било образувано НОХД № *** г. по
описа на РС Т. и с присъда № 24/31.05.2023 г., влязла в законна сила на
16.06.2023 г., А., бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б, ал. 1, б. ”а” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Ищецът твърди още, че управляваното от А. моторно превозно средство
1
било застраховано при ответното дружество, където на 09.08.2022 г. била
образувана преписка по щета № ***. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие при ответното дружество била заведена писмена
претенция с искане на пострадалата Б. Г. да бъде изплатено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лева. След предоставяне на всички
изискани от застрахователя документи, на ищцата било изпратено писмо изх.
№ НЩ4569/07.07.2023 г., с което застрахователят я уведомил, че определеното
застрахователно обезщетение е в размер на 1000.00 лева, но такова не било
заплатено от ответното дружество.
Поради това бил предявен иск и с влязло в сила Решение №
3542/10.10.2024 год. по гр.д. № 15823/2023 год. по описа на ВРС бил уважен
частичен иск за сумата 2000.00 лева от иск с цена общо 5000.00 лева за
претърпените от детето неимуществени вреди вследствие претърпяното на
27.06.2022 год. ПТП.
В исковата молба се твърди, че вследствие произшествието Б. М. Г. е
претърпяла неимуществени вреди. Били й причинени следните травматични
увреждания: по лявата странична повърхност на носа отток с кръвонасядане с
площ 2 на 1 см.; по челото в лявата му половина охлузване с червеникав цвят
с размери 2 на 1 см.; по гръбната повърхност на дясната предръченница в
горната и третата охлузване с червеникав цвят с площ 3 на 2 см.; по предната
повърхност на дясното коляно петнисто охлузване с червеникав цвят на площ
3 на 2 см.; по вътрешната повърхност на лявата подколенница в средната и
третата кръгловато кръвонасядане с диаметър 2 см и бледосинкав цвят.
Травмите били установени от извършени прегледи от спешна помощ и при
преглед в Съдебна медицина при МБАЛ -Т. АД. Претърпените от пострадалата
неимуществени вреди се изразявали в болки и страдания от настъпилите
увреждания. Детето преживяло травматичен стрес, който създал у нея силно
чувство на безпокойствие и несигурност. Това наложило да бъде търсена
специализирана медицинска подкрепа и лечение, продължаващо около три
месеца. Детето сънувало кошмари, спяло неспокойно и често се будело
нощем. Това създавало дискомфорт в продължение на месеци. За определен
период от време детето отказвало да се качва и да се вози в автомобил, тъй
като винаги се връщало към неприятния спомен от инцидента и започвало да
крещи и плаче. Отделно преживяло големи болки и страдания, следствие
множеството причинени му леки телесни повреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да заплати сумата 2000.00 лева като частичен иск от общо 5000.00 лева за
неимуществени вреди - обезщетение за претърпените от нея болки и
страдания вследствие претърпените неимуществени вреди, причинени в
резултат на настъпило ПТП на 27.06.2022 г., като сумата се претендира, ведно
със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба, до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
2
молба, с който не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за процесния автомобил *** ** с peг. № ***. С оглед
влязлото в сила Решение 3542/10.10.2024 г., постановено по гр.д. 15823/2023 г.
по описа на ВРС, не оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените
по делото доказателства имат установителен характер по отношение начина
на настъпване на ПТП.
Оспорва исковата претенция по отношение дължимостта на търсеното
обезщетение.
Твърди, че получената от ищцовата страна сума в размер на 2000.00 лева
като обезщетение за претърпените болки и страдания е достатъчна и
овъзмездява в цялост претенциите й, предвид характера и тежестта на
увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически
и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и
възрастта на пострадалия, икономическото състояние в страната към момента
на увреждането. Според ответника не е налице влошаване на здравословното
състояние на ищцата, съпоставено със здравословното състояние, в което се е
намирала при постановяване решението. Няма данни за провеждани
оперативни интервенции, рехабилитационни намеси и провеждане на друг
вид лечение и терапии. Оспорва предявената претенция с аргументите, че
дължимото обезщетение вече е заплатено на ищцата, а търсеното в
настоящото производство обезщетение е друго вземане, чиято дължимост и
размер следва да бъдат доказани. Изразява становище за неоснователност на
иска.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и като взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е втори поред частичен осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, получени вследствие на реализирано на
27.06.2022 г. пътнотранспортно произшествие на територията на Община Т.,
близо до с. Г. Н., настъпило по вина на водача С. Е. А. на л.а. „***“, модел
„**“, рег. № ***, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда- 11.12.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, след уважен първи частичен иск в размер на 2
000 лв. от 5000 лв., с влязло в сила решение № 3542/10.10.2024 г. на РС- Варна,
по гр.д. № 15823/2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. По силата на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица
3
за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни
превозни средства.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя.
В тежест на ищеца е да установи настъпването на застрахователното
събитие – ПТП, механизма на настъпване на същото, както и причинно-
следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат, както и
кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно претърпените
болки и страдания, както телесни, така и психически, които да обосновават
претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност, за
вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
В настоящия случай е налице влязло в сила решение № 3542/10.10.2024
г. по гр. д. № 15823/2023 г. по описа на РС- Варна, с което е уважен изцяло
предявеният частичен иск между същите страни и на същото основание, като
в полза на ищеца е присъдено обезщетение изцяло в рамките на заявената
частична претенция от 2000 лева. Със съдебното решение е прието, че са
налице предпоставките за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, получени в резултат на реализирано на 27.06.2022 г.
пътнотранспортно произшествие на територията на Община Т., близо до с. Г.
Н., настъпило по вина на водача С. Е. А. на л.а. „***“, модел „**“, рег. № ***,
застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Съгласно разрешението дадено с т. 2 от ТР №3/22.04.2019 г. по тълк.
дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Поради това, че
общите правопораждащи факти са едни и същи, както за първоначално
предявения частичен иск, така и за втория поред такъв, те се ползват от
последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за
останалата част от вземането, в останалия непредявен преди това обем,
какъвто е и настоящият случай.
4
В тази връзка възражението за съпричиняване в отговора на исковата
молба се явява преклудирано от СПН на решението по гр.д. № 15823/2023 год.
на ВРС.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което
произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за
останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав намира за
безспорно доказан предявеният иск по отношение на неговото основание, а
именно, че на 27.06.2022 г. на територията на Община Т., близо до с. Г. Н., по
вина на водача С. Е. А. на л.а. „***“, модел „**“, рег. № ***, застрахован по
договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество е настъпило
пътно транспортно произшествие, в резултат на което на ищеца са причинени
неимуществени вреди, въз основа на което за застрахователя е задължението
да покрие в границите на определената в застрахователния договор,
застрахователна сума за причинените от застрахования вреди на трети лица,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съдебният състав при РС- Варна, разгледал влязлото в сила решение №
3542/10.10.2024 г. по гр.д. № 15823/2023 г. е изследвал налице ли са
предпоставките по чл. 45 ЗЗД пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, поради
което и съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК, становището по този въпрос е
задължително за съда по настоящото дело. Съдът е достигнал до извод, че са
налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на
водача на С. Е. А. на л.а. „***“, модел „**“, рег. № ***, застрахован по договор
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Същият е признат за
виновен за настъпилото пътнотранспортно произшествие с влязла в сила
присъда, установена е причинно- следствената връзка между
пътнотранспортното произшествие и вредоносния резултат, както и
кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Спорният въпрос в настоящия съдебен процес е за размера на
обезщетението за причинените неимуществени вреди. Съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест, в тежест на ищеца е да докаже
претърпените болки и страдания, както телесни, така и психически, които да
обосновават претендирания размер на обезщетението за неимуществени
вреди, в непредявения преди това обем.
За да определи паричния еквивалент на неимуществените вреди, и с
5
оглед необходимостта преценката да бъде извършена по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобрази установените
по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и степен на увреждането,
вредоносните последици, продължителност и интензитет на същите, възрастта
на увредения, здравословното му състояние и др. Компенсирането на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие следва да бъде в пълна степен и
когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/,
решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост /така
решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и решение
№ 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
При преценка на установените по делото обстоятелства и въз основа
събраните доказателства, съдът намира за установени претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални
преживявания, търпени болки, страдания и неудобства в ежедневието,
настъпили в резултат на виновното поведение на водача С. Е. А. на л.а. „***“,
модел „**“, рег. № ***, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, допринесло за настъпване на пътнотранспортното
произшествие.
За установяване на свързаните с преживяването обстоятелства в хода на
гр.д. № 15823/2023 год. на ВРС са разпитани като свидетели С. Е. А. и Т. И. Т.
/брат на Й. И. Г., както и от изявленията на М. С. Г., които съдът приема за
обяснения, съгл. чл.177, ал.2 от ГПК, тъй като той е баща на ищцата.
В заключението на изготвената комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, след подробното описание на механизма на
произшествието, вещото лице М. е посочило, че вследствие удара на
пострадалото дете са действали ударни преносни инерционни сили и
преносни инерционни центробежни сили. При удара лекият автомобил,
управляван от Г., се е завъртял около вертикалната си ос, минаваща през
масовия му център по посока обратна на часовниковата стрелка и е получил
допълнително ускорение от значително по-високата скорост на автомобила на
А.. Тялото на детето е променило посоката си и е полетяло по направление на
основната компонента на ударната сила, а при удара с автомобила „***“,
автомобилът на Г. се е завъртял пак по посока обратна на часовниковата
страна и е получил закъснително ускорение до спирането си, при което
ударната преносна инерционна сила в момента на удара е в посока напред и
леко наляво, а впоследствие, поради големия ъгъл на ротация, променя
посоката си напред и леко надясно. Отбелязано е в експертизата, че всички
увреждания на детето са получени по механизмите на действие на твърди
тъпи предмети, чрез удари с или върху такива предмети. Задържането на
детето от обезопасителните механизми в автомобила е препятствало по-
големи отклонения и придвижвания на тялото от инерционните сили, с което
са били намалени силата и интензитета на ударите на тялото в части от купето
на колата и са били предотвратени по- големи наранявания.
6
Установява се от заключението на съдебно- психологичната експертиза,
приета по гр.д. № 15823/2023 год. на ВРС, че травматичните увреждания,
включително и емоционалният стрес, са отшумели за период от месец-два.
Отразено е, че във възрастта, в която е било детето в момента на
произшествието /5 г./, то е нямало достатъчно житейски опит и познания да
осмисли случилото се като стресово събитие така, както би го осмислил
възрастен човек. Отчетен е с голяма тежест преживеният стрес от детето в
момента на инцидента, тъй като в момента на събитието негативните
преживявания на детето – стресът, уплахата, притеснението от вида на
ударените автомобили и други пострадали лица, от пристигането на
полицейски служители и медицински лица, са били с изключително висок
интензитет, като са продължили и в следващите дни и са се изразявали в
отказа на детето да се вози с кола, в неспокоен сън. Затова съдът е преценил,
че справедливата сума за обезщетение на претърпените от детето
неимуществени вреди от детето е 4000.00 лева.
Дори да се приеме тезата на ответника, че определеният размер на
справедливото обезщетение е 2000.00 лева /която не се споделя от настоящия
съдебен състав по изложените вече съображения/, то съгласно Решение №
65/31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2021 г., I г.о., различният общ размер
на обезщетението може да бъде мотивиран от съда по втория частичен иск с
обстоятелства, които не са били обсъждани при разглеждането на първия
частичен иск, но само ако те са в предмета на делото /например когато се касае
за пропуск на съда по първия частичен иск, който не е обсъдил определени
обстоятелства, въпреки че е бил длъжен да ги обсъди/. В случая не е налице
тази хипотеза. Изследвайки относимите към спора факти и събраните
доказателства, настоящият съдебен състав достигна до същия извод относно
размера на нужната за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди сума.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде уважен.
Ответникът претендира законната лихва от 06.12.2023 год. до
окончателното плащане на задължението. Това е датата, на която е предявен
иска, въз основа на който е образувано гр.д. № 15823/2023 год. на ВРС.
В решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о.,
определение № 320/27.05.2021 г. на ВКС по т.д. № 2063/2020 г., I т.о., по
поставения правен въпрос също се приема, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г. /
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е
предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
7
лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ -
само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви
извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал.
3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
В случая, поради липса на други данни по делото, настоящият съд
приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
09.08.2022 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, поради което за периода от 09.08.2022 год. ответникът дължи законна
лихва за забава върху застрахователното обезщетение за неимуществени
вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ /така изцяло решение № 167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д. № 2273/2018 г., II
т.о./ . Ищецът претендира законна лихва за забава от 06.12.2023 год. и съдът е
обвързан от посоченото в исковата молба.
По разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство.
Предвид уважаването на исковата претенция в цялост, на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева. Заплатеното възнаграждение не е
прекомерно, поради което е неоснователно възражението на ответника в този
смисъл.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса в размер на 4 % от уважената част от иска в размер на 80.00
лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С. *, район Л., ул. **№ * да заплати на Б. М. Г., ЕГН: **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Й. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ул. **№ *, ет. *, ап. *, сумата 2000 лева/ две
хиляди лева/- частичен иск от иск с цена 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени вследствие на
реализирано на 27.06.2022 г. пътнотранспортно произшествие на територията
на Община Т., близо до с. Г. Н., настъпило по вина на водача С. Е. А. на л.а.
„***“, модел „**“, рег. № ***, застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано
от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, след уважен
8
първи частичен иск в размер на 2 000 лева от 5000 лева, с влязло в сила
решение № 3542/10.10.2024 г. на РС- Варна по гр.д. № 15823/2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С. *, район Л., ул. **№ * да заплати на Б. М. Г., ЕГН: **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Й. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ул. ** № *, ет. *, ап. *, сумата 600 лева
/шестстотин лева/, представляваща сторените съдебни разноски в
производството.
ОСЪЖДА ЗД Б. И. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С. *, район Л., ул. ** № * да заплати по сметка на Районен съд- Варна
държавна такса в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му
пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9