Решение по дело №1046/2022 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,

в публично заседание на тринадесети юли 2022г.,

в състав:

                                                     Административен съдия: Марияна Ширванян

                                                           

            при секретаря Светла Великова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 1046 по описа на съда за 2022г.,

за да се произнесе взе предвид следното: 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

 

 

Образувано е по жалба на Ж.Д.Д. и М.К.Д., чрез адв. С.К., срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна, област Варненска да извърши административна услуга по Заявление Рег.№ АУ004259ВН от 13.01.2022 г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот с идентификатор 10135.2516.4013, находящ се в район „Приморски“, с.о. „Манастирски рид“, „Бялата чешма“, „Дъбравата“, „Лафолу“.

 

 

 

 

В жалбата се твърди, че заявлението е подадено на 13.01.2022г. в община Варна. Твърдят, че на 03.02.2022 г. са внесли искане в СГКК Варна за представяне на скица за обстоятелствена проверка за имота. СГКК Варна след получаване на информация, че за имота има недовършена процедура по реституция, е започнала процедура по издирване на наследниците на записаната като собственик в Кадастралния регистър. СГКК Варна е издала скица за процесния имот на 15.03.2022 г. На 17.03.2022 г. жалбоподателите са входирали в Община Варна предоставената им от СГКК Варна скица. Сочат, че считано от датата на входиране на поисканата от Община Варна скица – 17.03.2022 г., предвиденият едномесечен срок е изтекъл на 18.04.2022 г. за заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка на въпросния имот. Жалбоподателите сочат, че към дата на подаване на жалбата не е изпълнена заявената от тях административна услуга. 

Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител в жалбата и в публично съдебно заседание, правят искане да се отмени мълчаливия отказ на кмета и да се задължи същия да се произнесе по направеното искане. В с.з. жалбоподателите чрез процесуалния си представител поддържат жалбата и молят да се присъдят сторените по делото разноски.

 

 

 

 

 

Ответната страна, Кмета на Община Варна не изразява становище по жалбата.

 

 

 

 

 

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема следното:

 

 

 

 

Административното производство е образувано по Заявление Рег.№ АУ004259ВН от 13.01.2022 г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот с идентификатор 10135.2516.4013, находящ се в район „Приморски, с.о. „Манастирски рид“, „Бялата чешма“, „Дъбравата“, „Лафолу“. Заедно с искането и молбата - декларация като доказателства са представени изискуемите документи.

С писмо рег.№АУ004259ВН_001ВН от 20.01.2022г. Директор на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанки дейности“ е указал на процесуалния представител на жалбоподателите да отстранят недостатъците в искането, като в тридневен срок от получаване на писмото да допълнят преписката със скица за процесния имот издадена от СГКК Варна.

На 17.03.2022 г. е била депозирана молба с рег.№АУ004259ВН_004ВН, с която е била представена издадената от СГКК Варна скица за ПИ №10135.2516.4013.

С писмо рег.№АУ004259ВН_005ВН/15.04.2022 г. гл. експерт ЗЗЗК, Дирекция „ОСИСД“ при Община Варна е изискал от Началник отдел „Общинска собственост“, дирекция „ОСИСД“ да бъде уведомени има ли издаден АДС до 01.06.1996 г. и АОС до момента, както и извършвано ли е било отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др., относно имота.

                С писмо рег.№АУ004259ВН_006ВН/18.04.2022 г. директор на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, е уведомил директор на дирекция „ИАО“ Община Варна, че производството образувано по заявление от 13.01.2022 г. за заверка на молби-декларации и издаване на удостоверение по обстоятелствена проверка, ще завърши със заверка на молбите-декларации и издаване на удостоверение, за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка.  

                С писмо рег.№АУ004259ВН_008ВН/18.04.2022 г. директор на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ е изискал от началника на Общинска служба по земеделие, информация за постановени решения за признато или възстановено право на собственост върху имот №10135.2516.4013.

                С писмо рег.№АУ004259ВН_009ВН/21.04.2022 г. директор на дирекция „АГУП“ във връзка с писмо на дирекция „ОСИД“ е изпратил изисканата информация.

 

 

 

 

 

 

 

 

До датата на постъпване в Административен съд Варна на разглежданата жалба – 09.05.2022 година, Кметът на Община Варна не се е произнесъл по направеното искане, нито е налице прекратяване на производството.

 

 

 

 

От представените по делото доказателства е видно, че жалбоподателят е посочил, че услугата е обикновена, т.е. срокът й за изпълнение  е 30 - дневен.

С оглед липсата на произнасяне на административния орган в срока определен от самия него, липсата на изричен отказ за разглеждане на заявление за извършване на административната услуга, както и липсата на акт за прекратяване на производството, съдът приема, че е налице мълчалив отказ за нейното извършване, който подлежи на съдебен контрол.

 

 

 

 

 

Безспорно е между страните, че Кметът на Община Варна е сезиран с искане за извършване на административна услуга, която попада в кръга на неговата компетентност. Съгласно чл. 25 от АПК датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено.  

Съгласно разпоредбата на чл. 5а, ал.3 от Закона за администрацията (ЗА) „Длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по § 1, т. 2, букви "в", "г" и "д" от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго“.

 

 

 

Разпоредбите на чл. 57, ал.2 и ал.3 от АПК посочват сроковете, в които органът дължи произнасяне, като ал.5 на същия текст определя максималния срок, в който следва да бъде издаден искания акт - един месец от започване на производството. В случаите, когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, разпоредбата на ал.8 на чл. 57 от АПК задължава административния орган да уведоми заявителя за удължаването на срока.

 

 

 

 

В конкретния случай заявената заверка на молба декларация има удостоверително по отношение на имота на г-жа Д. и г-н Д. значение. За разлика от разпоредбите на АПК, предвиждащи удължаването на срока за издаване на административен акт, такова удължаване на срок на е предвидено в разпоредбата на чл.5а, ал.3 от ЗА, която се явява относима към фактите по спора, поради което съдът намира, че е налице мълчалив отказ за извършване на исканата услуга.

 Жалбата до АдмС Варна е депозирана пред органа задължен да извърши административната услуга - Община Варна на 18.04.2022г., т.е.  в законоустановения срок (месечният срок за подаване на жалбата е изтекъл на 17 април 2022г. - неделя, неприсъствен ден, поради което съгласно чл.60, ал.6 от ГПК, срокът изтича в първия следващ присъствен ден – 18.04.2022 г. понеделник.) в предвидената от закона форма, от страна с надлежна процесуална легитимация.

Срокът за извършване на заявената услуга започва да тече след като заявителите представят пред административния орган изисканата им скица от СГКК Варна.

Съдът предвид вмененото му задължение по арг. от чл.168, ал.2 вр. ал.3 от АПК, служебно да провери валидността на административния акт и липсата на срок за оспорването му на това основание, намира жалбата за процесуално допустима.

Компетентността на произнасяне по заявлението за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот е на Кмета на общината по арг. от чл. 46, ал.7 от ЗМСМА, т.е. в конкретния казус - на Кмета на Община Варна, поради което мълчаливият отказ е издаден от компетентен орган.

 

 

 

 

По съществото на спора съдът намира следното: предявеното от  жалбоподателите искане очертава предметните предели на произнасяне на административния орган – подписване на молбата-декларация  от административния орган.

Завеният за издаване документ от Кмета на Община Варна, област Варна е от значение за признаване на претендираното право на собственост на заявителите. Този документ по своята правна същност е индивидуален административен акт по смисъла на предл.1, ал.3 на чл. 21 от АПК.

Производството по заверката на молбата – декларация е задължителен етап от производството по снабдяване на заявителите с акт, удостоверяващ тяхното право на собственост върху конкретен недвижим имот.

Така очертаният предмет на произнасяне определя и необходимия за доказване правен интерес от искането, който предполага твърдение за право на собственост и предприети действия за провеждане на предвидена в закона процедура по неговото признаване, за целите на която е необходим и този документ. Твърдението за правото на собственост, за което претендиращият не разполага със съответен титул е факт, представената молба-декларация установява действията по провеждане на производство по чл. 587 от ГПК и съдът намира, че тези две обстоятелства обосновават правния интерес от произнасяне по предмета на искането.

В производството по издаване на индивидуален административен акт чрез предоставяне на документ от значение за признаване на съответни твърдени права административният орган действа при обвързана компетентност^[1] и във всички случаи дължи произнасяне по същество^[2]. Той следва да удостовери факта, респ. правата, които имат правно значение. Като при наличие на данни за собственост върху имота на друг собственик – следва да впише тази информация при заверката на молбата – декларация. С тази удостоверителна функция се изчерпват правомощията му по предоставяне на исканата административна услуга.

При непроизнасянето на административния орган, т.е. при мълчаливият му отказ да завери молбата – декларация на заявителите, се нарушава по начин непредвиден от закона производството по издаването на акта за обстоятелствена проверка.

В този аспект следва да бъде посочено, че  

 

 

 

преценката за правното значение на издадения документ за претендираните права е предоставена на друг орган, в на друг етап от производството. В хипотезата на производство по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК компетентен да прецени наличието на право на собственост съобразно съответния приложим материален закон е нотариусът. Въз основа на доказателствата, които е длъжен да събере, с постановлението по ал.3 на чл. 587 от ГПК, той ще признае или ще откаже претендираното право на собственост. Исканият от администрацията документ е само едно от изискваните от закона доказателства за установяване на правото на собственост.

От цитираните по-горе разпоредби на ЗА и АПК се налага и извод, че за административния орган е налице задължение да изпълни поисканата от него услуга. Не е предвидена възможност по ЗА, който съдържа в тази си част изрична уредба на правилата за извършване на административни услуги, за разлика от АПК за мълчалив отказ от извършване на административната услуга. Това е така и защото за разлика от голяма част от другите административни производства, това по извършване на административни услуги не е безплатно за лицата. Те заплащат държавни такси (понякога в значителен размер, както в настоящия случай /180лв./), срещу които следва да получат изпълнение по заявената услуга, или при невъзможност да бъде изпълнена – да им бъде върната в цялост стойността на събраната от тях такса (този извод се налага от тълкуването на разпоредбите на чл.6, ал.1, б“е“ вр.  чл. 7, ал.1 от ЗМДТ, като във втората посочена разпоредба изрично се посочва, че таксата се събира по предоставянето на услугата, т.е. ако услугата не е извършена, то такса за нея не се дължи).

Спецификата на производството по извършване на административни услуги го определя като такова, при което не може да има произнасяне на органа с мълчалив отказ, а исканата услуга следва да бъде извършена в предвидената от закона форма и или да бъде издаден отказ в писмена форма с посочване на всички основания за издаването му. На тези съображения мълчаливия отказ се явява издаден в противоречие с формата предвидена в закона – нарушение по чл.146, т.2 от АПК, което е толкова съществено, че влече неговата нищожност.

 

 

 

 

Предвид изложеното мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна, област Варна да извърши административна услуга - заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка по Заявление Рег.№ АУ004259ВН от 13.01.2022г. подадено от Ж.Д.Д. се явява нищожен и неговата нищожност следва да бъде обявена, като преписката следва да бъде върната на ответника за извършването на административната услуга при съобразяване на дадените в решението указания.

    При този изход на делото претенциите за разноските на жалбоподателите са основателни. Разходите, направени от жалбоподателите, са в размер на 1020 лв., от които 500 лв. адвокатско възнаграждение за всеки от жалбоподателите, по 10 лв. внесена държавна такса, поради което съдът следва да му присъди сума в този размер. Съдът счита, че претендираните разноски в размер по 5 лв. за всеки от жалбоподателите за извършен превод на банкова такса, не следва да им бъдат присъдени, поради факта, че същите не представляват такива по смисъла на чл.78 от ГПК. За същите страната не е представила и доказателства за извършването им.   

 

 

 

 

 

 

 

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН по жалбата на Ж.Д.Д. и М.К.Д. мълчаливият отказ на Кмета на Община Варна, област Варненска да извърши административна услуга по Заявление Рег.№ АУ004259ВН от 13.01.2022 г., с което е направено искане за заверка на молба-декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот с идентификатор 10135.2516.4013, находящ се в район „Приморски“, в с.о. „Манастирски рид“, „Бялата чешма“, „Дъбравата“, „Лафолу“, гр.Варна.

 

 

 

 

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Варна, област Варна за произнасяне по Заявление Рег.№ АУ004833ВН от 13.01.2022 г. на Ж.Д.Д. и М.К.Д. съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение.

    ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Ж.Д.Д. и М.К.Д. 1020 лева. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: