№ 51
гр. П., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200102 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по
жалба на Г. Н. Р. от гр.П., против НП № **** г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ в
ОДМВР Т., с което и на основание чл.183,ал.4,т.7,пр.1 и на основание чл.185 от ЗДвП са му били
наложени съответно административни наказания ГЛОБА в размер на 50 лв. и отнемане на 6 к.т., и
ГЛОБА в размер на 20 лв. за това, че „на 29.10.2021 г., в 10.50 ч., в гр.П., по ул. „***, управлява
собствения си л.а.“****“ с рег.№ ***, като по време на движение не използва обезопасителния
колан, с който е оборудван автомобила. Управляваното МПС се движи без пожарогасител“-
нарушения по чл.137А, ал.1 и по чл.139,ал.2, т.3 от ЗДвП.
В депозираната до съда подробно мотивирана жалба се твърди, че както съставения
АУАН, така и НП са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон. Сочи се, че АНО не е изпълнил задълженията си по закон, тъй като не е
изяснил в пълен обем фактическата обстановка и доколкото не е обсъдил възраженията на
нарушителя, е нарушил правото му на защита. Жалбоподателят твърди, че в автомобила си е имал
пожарогасител, както и че в момента на проверката е бил поставил обезопасителен колан, който не
е бил забелязан от полицейските служители, тъй като е бил в същият цвят с цвета на дрехата, с
която е бил облечен, при което счита издаденото НП за незаконосъобразно и моли за неговата
отмяна. В с.з. жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, не ангажира допълнителни
доказателства в подкрепа на твърденията си, моли НП да бъде изцяло отменено.
Ответникът по жалбата – ОДМВР Т., редовно призован, не ангажира становище по
жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура-Т., ТО П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
1
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят бил правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за категории
„В”, „А“ и „М“ придобити преди повече от 30 години, като до извършване на настоящите
нарушения бил санкциониран и за други нарушения на правилата за движение по пътищата
/справка л.14/.
На 29.10.2021 г. полицейските служители С.Х. и Й.Й. се намирали в гр.П., където
извършвали проверка на движещите се МПС. В 10.50 ч., на ул.*** спрели за проверка л.а.“****“ с
рег.№ ***. При приближаване на автомобила полицейските служители забелязали, че водачът му
не е поставил обезопасителен колан. Ето защо и след като установили самоличността на водача,
Х. го уведомил, че ще му бъде съставен АУАН за посоченото нарушение. След недоволството на
водача Р., на същия било разпоредено да покаже оборудването на автомобила, което той сторил, но
полицай Х. установил, че представения пожарогасител е с изтекъл срок на валидност на стикера,
което било второ нарушение на ЗДвП. При тези обстоятелства на Г.Р. бил съставен АУАН серия
GA № *** /приложен/ за нарушения по чл.137а,ал.1 и по 139,ал.2,т.3 от ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя, който се запознал с него и го подписал с възражения, като в 3-дневният
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал допълнителни писмени възражения /приложени/, по които
била извършена допълнителна проверка завършила с докладна записка потвърждаваща
правилността на действията на полицейските служители. При тези обстоятелства било издадено и
атакуваното в настоящия процес НП № **** г. от Началника на сектор „ПП“ към ОДМВР Т.,
връчено лично на 31.05.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
изслушания в с.з. актосъставител С.Х., както и от приложените и приобщени по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от нарушителя. Показанията на
актосъставителя са последователни, логични и непротиворечиви, като кореспондират и с
писмените доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра. Актосъставителят Х. лично
е възприел обстоятелството, че автомобилът предмет на проверка е оборудван с обезопасителен
колан на предната седалка, който не е бил използван от водача Р.. От друга страна,
жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергават тези показания /по аргумент
от чл.189,ал.2 ЗДвП/, респ. не е подкрепил възраженията си, че не е извършил нарушението с оглед
твърденията, че обезопасителния му колан е бил в идентичен цвят с цвета на дрехата, с която е бил
облечен.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата
е частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Първото и основно основание за
законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността
може да произтича както пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да бъде
делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е
издадено от компетентен да го издаде орган–Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Т., на
когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № **** г. на Министъра на
вътрешните работи, са делегирани права по смисъла на чл.47,ал.2 ЗАНН. Не са налице
обстоятелства, които да поставят под съмнение автентичността на съставения АУАН и издаденото
въз основа на него НП. Наред с това съдът приема, че при съставяне на АУАН не са допуснати
2
нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН, а от друга страна НП
съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 от ЗАНН, т.е. налице е яснота относно вменените
като извършени две отделни нарушения от страна на жалбоподателя.
за нарушението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП
Съгласно чл.137а,ал.1 от ЗДвП, съгласно–„ Водачите и пътниците в МПС от категории
М1,М2,М3 и N1,N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с МПС са
оборудвани, като в ал.2 изчерпателно са посочени изключенията от вмененото на водачите
задължение, като е видно, че нито едно от тях не касае настоящият случай. След като
управляваното МПС попада в категория М1 /по арг. от чл.149,ал.2,б.“а“ от ЗДвП/ и след като
същото е било оборудвано с обезопасителен колан, то водачът му Г.Р. следва да отговаря за
неизпълнение на визираното задължение във връзка със санкционната норма на чл.183, ал.4,т.7
пр.1 ЗДвП, по силата на която е санкциониран именно с глоба в размер на 50 лв. и са му били
отнети 6 к.т. на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.В конкретният случай съдът приема, че е
налице пълно съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи
и правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП.
От друга страна съдът счита, че наложеното за това нарушение административно наказание
следва да бъде изцяло потвърдено. Съобразявайки изложеното по-горе, съдът прие, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а,ал.1 ЗДвП като на посочената дата и място е
управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. От субективна страна деянието е извършено
непредпазливо, под формата на небрежност, тъй като жалбоподателят е бил длъжен да знае
нормативните разпоредби, касаещи управлението на автомобил в страната. От друга страна съдът
намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27
ЗАНН, като е определил наказанието за извършеното нарушение точно във фиксирания му
размер от 50 лв. и е отнел 6 к.т., доколкото липсва оперативна самостоятелност на АНО. В
конкретният случай извършеното нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП разкрива висока степен на
обществена опасност, доколкото застраша живота и здравето на самия нарушител, което от своя
страна изключва възможността отговорността му да отпадне с предупреждение съгласно
чл.28,б.”а” от ЗАНН, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част като
правилно и законосъобразно.
за нарушението по чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП.
От разпита актосъставителя Х. в с.з. стана ясно, че в хода на проверката, извършена на
29.10.2021 година полицейските служители са установили, че управляваното от водача Р. МПС не
е оборудвано с изправен пожарогасител, като до този извод достигнали въз основа на
констатацията, че всъщност пожарогасителят, с който било оборудвано МПС- управлявания от Р.
собствен л.а., е с изтекъл срок на валидност от датата на последната проверка. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат оборудвани с пожарогасител. В случая съдът намира, че е
налице неправилно приложение на материалния закон тъй като жалбоподателят Р. е бил наказан за
това, че не е изпълнил задължението си по чл.139,ал.2,т.3 от ЗдВП - автомобилът му не бил
оборудван с пожарогасител. От показанията на актосъставителя Х. в с.з. обаче се установи, че
такъв е бил в наличност, но бил със стикер, сочещ изтекъл срок. След като приравнил стикера с
изтекъл срок с липсата на пожарогасител административнонаказващият орган е приложил
неправилно материалния закон. Проверяващите са приели, че пожарогасителят, с който е
3
оборудвано МПС, управлявано от жалбоподателят неизправен поради изтеклият срок на валидност
от датата на последната проверка. Както в АУАН, така и в свидетелските показания не се
съдържат данни относно това кога е била датата на последната проверка за техническа изправност
на пожарогасителя, с който л.а. е бил оборудван, като това е съществено с оглед възможността на
съда да упражни контролните си правомощия по отношение на извършеното нарушение. От друга
страна, дори да се приеме, че нарушението е извършено, предвид липсата на оспорване от страна
на жалбоподателят по отношение на изтекла валидност от датата на последната проверка, то съдът
намира, че в случая неправилно е била приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП,
предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер до 20 лв. за на нарушения по
ЗДвП и издадените въз основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго
наказание. Съдът намира, че в случая в ЗДвП са предвидени санкционни специални разпоредби за
управление на технически неизправно МПС според вида и характера на техническата
неизправност, които е следвало да намерят приложение в настоящия случай. Ето защо НП в тази
му част като незаконосъобразно следва да бъде отменено. При този изход на делото на
жалбоподателя следва да бъдат възложени направените пътни разноски от страна на
актосъставителя Х. в размер на 30.55 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № **** г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Т., В ЧАСТТА, в която и на основание чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП, на Г. Н. Р. от гр.П.,
ул.***, ЕГН-**********, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е било наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и са отнети 6 к.т. на основание Наредба №Iз-
2539 на МВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯВА НП № **** г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Т., В ЧАСТТА, в която и на основание чл.185 от ЗДвП, на Г. Н. Р. от гр.П., ул.***, ЕГН-
**********, за нарушение по чл.139,ал.2,т.3 от ЗДвП е било наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 20 лв. /двадесет лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Г. Н. Р. от гр.П., ул.***, ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ сумата 30.55 лв.
/тридесет лева и 55 стотинки/ - направени пътни разноски – по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Поповски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4