№ 9305
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110116910 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2,
3, вр. чл. 225, ал.1 от КT.
Ищецът Б. ХР. Б. оспорва законосъобразността на Заповед ..../10.03.2022 г., изм. със
Заповед № ЧР-22-131/16.03.2022 г. на /ЮЛ/, като принципал на ответното /ЮЛ/, с която е
прекратено трудовото му правоотношение с ответника на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ,
поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа, във вр. с чл.213, ал.3 от ЗПУО и чл.19, ал.3 от ППЗФВС, необходими
за заемане на длъжността „директор“ на /ЮЛ/ Счита, че заповедта е незаконна и иска
нейната отмяна. Ищецът твърди, че е заел длъжността директор на /ЮЛ/ след проведен
конкурс, проведен на 04.12.2019 г., в резултат на който бил класиран на първо място, като
със Споразумение № БР-19-829/27.12.2019 г., сключено с /ЮЛ/ били уговорени
допълнителните условия, свързани с възникналото въз основа на проведения конкурс,
трудово правоотношение.
Твърди, че посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
правно основание по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е необосновано, тъй като записани заедно и
двете хипотези на цитираната разпоредба, съставляващи фактическото основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, водят до незаконосъобразност на заповедта за
уволнение, тъй като лишават служителя от възможност да разбере кое от двете изискуеми
условия му липсва за заемане на длъжността, от която е освободен.
Извън този процесуален порок на оспорваната заповед, ищецът счита, че и по
същество, по отношение на него не е налице нито една от предпоставките по чл.328, ал.1, т.6
от КТ, тъй като при участието си в конкурса, ищеца е притежавал както необходимото за
заемане на длъжността образование и образователно-квалификационна степен „магистър“,
така и нужната професионална квалификация, съобразно нормативните изисквания на ЗПУО
1
и ППЗФВС, заложени и във връчената му при постъпването на работа, длъжностна
характеристика, за което е представил и нужните документи, удостоверяващи наличието на
тези изисквания.
Ищецът твърди също, че още докато е заемал тази длъжност, в /ЮЛ/ са постъпвали
сигнали и жалби срещу проведения конкурс и неговите условия и организация, но всички те
след извършени нарочни проверки са били оставени без уважение, като неоснователни.
Едва, с идването на новия ..., в лицето на Р. В., по поредния сигнал /който за ищеца
останал с неизвестен автор/ била извършена и поредна проверка на проведения през 2019 г.
конкурс, като назначената комисия този път излязла със становище, че спечелилия го ищец
не отговарял на изискванията за заемане на длъжността „директор“ е не е следвало да бъде
допускан до участие в конкурса, като препоръчали прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Предвид изложените аргументи моли съда да постанови решение, с което да се
признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение, да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на /ЮЛ/ и му присъди обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода на оставането без работа, считано от датата на уволнението му
и за не повече от максималния 6 месечен срок, като не сочи конкретен брутен размер на
трудовото си възнаграждение, от което следва да се изчисли дължимото се обезщетение, за
което съдът е дал указания с настоящото определение. В съдебно заседание уточнява
претенцията си като заявява, че претендира обезщетение за максималния 6 месечен срок от
датата на уволнението му, а за размер на БТВ, което да послужи за база за определяне на
дължимото му се обезщетение е посочил ОТВ, съгласно представения по делото фиш за
работна заплата за м. 07.2022 г. Не претендира разноските за производството.
Ответникът /ЮЛ/ „..“ с Булстат ..., представлявано от директора С. С. и чрез
пълномощник адв. В.Й., със съдебен адрес в /АДРЕС/, в срока по чл. 131 ГПК депозира
писмен отговор на ИМ /от 04.07.2022 г./, като оспорва изцяло предявените искове. Твърди
настоящия /ЮЛ/ да е възложил проверка на законосъобразността на проведения конкурс, в
резултат на който ищеца е заемал длъжността „директор“ на /ЮЛ/. Назначената комисия
излязла с доклад, в който посочила, че ищеца изначално не е отговарял на изискванията за
заемане на длъжността, поради което не е следвало да бъде допускан до участие.
Предложила е на ... да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл.328, ал.1, т.6
от КТ, доколкото макар и недействително трудовото правоотношение, възникнало от
незаконосъобразно проведения конкурс, до обявяването на тази недействителност от съда
по реда на чл.74 от КТ, възникналото правоотношение се считало за валидно, с всички
произтичащи от него права и задължения за страните по него.
В заключение, счита извършеното уволнение за законосъобразно, а изложените от
ищеца основания за незаконосъобразността на оспорената заповед за неоснователни,
необосновани и недоказани. Излага подробни съображения, поради които счита, че ищеца
не е отговарял на необходимите изисквания за заемане на длъжността, още когато е
кандидатствал за участие в конкурса. Оспорва и останалите обективно съединени искове за
възстановяване на работа и изплащане на обезщетение. Прилага писмени доказателства и
заявява допълнителни доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Не се спори по делото, че страните са били обвързани от трудово правоотношение,
възникнало въз основа на конкурс, обявен от /ЮЛ/ от 04.12.2019 г., като в периода
06.01.2020 г. – 11.03.2022 г. ищецът е заемал длъжността „директор“ на /ЮЛ/„..“ в гр. ...
2
Същото било прекратено със Заповед № ..../10.03.2022 г., изм. със Заповед № ЧР-22-
131/16.03.2022 г., издадени от /ЮЛ/, на осн. чл.61, ал.2 от КТ и чл.217, ал.1 от ЗПУО, в
качеството му на горестоящ спрямо работодателя орган, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ответника – /ЮЛ/„..“ – гр. ... на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, поради
липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа, във вр. с чл.213, ал.3 от ЗПУО и чл.19, ал.3 от ППЗФВС, необходими за заемане на
длъжността „директор“ на /ЮЛ/ Страните не спорят, че преди заемане на длъжността
„директор“ на ответното /ЮЛ/ ищецът е бил национален състезател по самбо, като е заемал
призови места при участията си на световни и европейски първенства, а това се установява и
от приетите по делото писмени доказателства – удостоверение от БФС, граждански договор
№ .../07.01.2019 г.; паметна записка зх.№ .../5 от 15.07.2022 г. във вр. с изплащани парични
средства на ищеца като професионален спортист и други, приложени в трудовото му досие,
също прието в цялост като доказателства по делото.
По иска с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът е разпределил
доказателствената тежест по отношение на релевантните факти и обстоятелства за
законосъобразността на уволнението, като е указал на ищеца, че той следва да установи 1.
наличие на трудово правоотношение между страните към датата на уволнението,
възникнало от конкурс; 2. Изискванията по отношение на трудов стаж и професионална
квалификация, на които следва да отговаря кандидат за длъжността „директор“, които да са
установени към датата на провеждане на конкурса, обявен от ... на .. от 04.12.2019 г. и
наличието им по отношение на ищеца при участието му в процесния конкурс.
Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
/..../10.03.2022 г./, работодателят се е позовал на чл.328, ал.1, т.6 от КТ и Доклад вх.№ .... от
08.03.2022 г. за резултатите от извършена извънпланова проверка от инспектор в
Инспектората по ч.46 от ЗА, като е посочил за причини за прекратява на ТПО с ищеца, че
последния не притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа, във вр. с чл.213, ал.3 от ЗПУО и чл.19, ал.3 от ППЗФВС.
Съгласно чл.213, ал.3 от ЗПУО „За заемане на длъжността "директор" в /ЮЛ/е
необходим не по-малко от 5 години учителски стаж или 5 години професионален опит
в областта на физическото възпитание и спорта.“
Доколкото работодателят при уволнението не е конкретизирал кое точно от двете
основания за прекратяване на ТПО е налице към датата на уволнението, съдът е длъжен да
изследва наличието на което и да е от двете посочени в нормата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Няма спор, а се установява и от доказателствата по делото, че ищеца притежава висше
образование, с професионално-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Спорт
и сигурност“, както и придобита допълнителна пета професионално-квалификационна
степен от /ЮЛ/ даваща му право да заема длъжност „учител“. В чл.33, ал.2 от Наредба № 15/
22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти на ... на образованието и науката в съответствие с чл.213, ал.2 от
ЗПУО са посочени специфичните критерий, на които следва да отговарят единствено
директорите на спортни училища, а именно: (2) Длъжността директор на /ЮЛ/се заема от
лица, придобили висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и
с не по-малко от 5 години учителски стаж или 5 години професионален опит в
областта на физическото възпитание и спорта.
По отношение на минимално изискуемите 5 години учителски стаж, както при
обявяването на конкурса за директор на /ЮЛ/ през м.10.2019 г., така и по настоящото
производство, ищеца е представил за удостоверяване наличието на изискуемият се
учителски стаж з.к. от трудова книжка /л.21-29 от делото/ от която се установява, че Б. е
3
заемал длъжността „младши учител по спортна подготовка“ от 04.09.2013 г. до 17.12.2016 г.
За този период, видно както от удостоверяването в трудовата книжка, така и от издадено от
ответника „Препис-извлечение на трудовия стаж и професионалния опит на Б. ХР. Б.,
учител по спортна подготовка в /ЮЛ/ – на л.81 от делото, на ищеца е признат трудов стаж
от 3 г., 3м. и 13 дни. От 18.01.2017 г. до 06.01.2020 г. ищецът е заемал длъжност „учител по
спорт „джудо“ отново при ответника /ЮЛ/ ..., а от 06.01.2020 г. е заел длъжността
„директор“ на /ЮЛ/ ... до уволнението му на 11.03.2022 г. За необходимия за участие в
конкурса за директор, учителски стаж от мин. 5 години, меродавен е периода до 07.10.2019
г. /когато изтича едномесечния срок за подаване на документи за участие в конкурса,
начиная от датата на публикуване на обявата за конкурса – 07.09.2019 г./, към който момент
следва да се преценява дали ищеца е отговарял на изискванията на ЗПУО, т.е. към датата на
подаване на документите за участие в конкурса за заемане на длъжността „Директор“ на
/ЮЛ/ “..“ /11.10.2019 г./. Така от 18.01.2017 г. до 07.10.2019 г. ищеца има прослужено време
като учител от 2 г. 8 м. и 20 дни. Следователно, за периода от 04.09.2013 г. до 07.10.2019 г.
общия учителски стаж, който е притежавал ищеца при кандидатстването си за участие в
конкурса е 6 г., 0 м. и 3 дни. Следва да се отбележи, че за прецизност в изчисленията на
трудовия стаж съдът освен ръчно, използва и онлайн калкулатор за трудов стаж, базиран на
страница https://activ2009.com/trst.html. От установеното от приложените доказателства и
след проверката им с посочения калкулатор, се налага извод, че към датата на подаване на
документите за участие в конкурса ищеца Б. е притежавал минимално изискуемия се
учителски стаж от 5 години за заемане на длъжността „директор на /ЮЛ/ и следователно е
отговарял на поне едно от изискванията за заемане на длъжността, така както са посочени в
чл.213, ал.2 от ЗПУО и чл.19, ал.3 от ППЗФВС. Съгласно чл.19 (1) от НПОС „учителски
стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в
учебни и възпитателни заведения. Учителските и възпитателските длъжности, съгласно
ЗПУО са: младши учител, учител, старши учител, главен учител, младши възпитател,
възпитател, старши възпитател и главен възпитател. Няма спор, че през 2015 г. на ищеца е
издадено свидетелство за придобита пета професионално-квалификационна степен от
Департамент за информация и усъвършенстване на учители, изд. от /ЮЛ/, т.е. същия е имал
право да заема учителска длъжност. От изложеното следва, че ищеца е притежавал
необходимия му 5 годишен учителски стаж, което е първата предпоставка за допускането му
до участие в конкурса. Противно на установеното, в издадената от ответника служебна
бележка за удостоверяването на учителския стаж на Б., към 11.10.2019 г., същия е бил
неправилно отразен като общ трудов стаж по специалността от 4 г. 6м. и 24 дни. Не се
установява по делото, изнесеното в сигнала на В. В. /дал повод за поредната проверка на
законосъобразността на конкурса от 2019 г./, че ищеца Б. две години е бил в неплатен
отпуск, който по арг. от разп. на чл.160, ал.3 от КТ не следва да се зачита за трудов
стаж/респ. в случая учителски такъв. За това свидетелства и поставения от ответника печат
в трудовата книжка на ищеца при приключване на ТПО като учител и постъпването му на
работа като директор на /ЮЛ/ .... За периода от 18.01.2017 г. до 05.01.2020 г. на ищеца е
признат трудов стаж от 2 г.11 м. и 19 дни, т.е. не се установява в този период ищеца да е бил
4
във вид отпуск, който период да не му се признава за трудов/учителски стаж. За втория
трудов договор, при друг работодател - /ЮЛ/, на ищеца са издадени служебна бележка от
08.10.2019 г. и Удостоверение, обр. УП-2 от 11.10.2019 г., в които е бил вписан стажа на
ищеца в НС, като младши/старши експертен сътрудник към /ЮЛ/ /на л.85,86 от делото/, за
който стаж няма спор, че не е учителски. Същевременно обаче, според съда този стаж от 2
г.1м. и 6 дни има отношение към второто изискване на ЗПУО относно придобития
професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта.
Няма спор между страните, че двете изисквания за заемане на длъжността „директор“
съгласно ЗПУО са посочени алтернативно, като наличието на което и да е от тях е
достатъчно за допускане до конкурс за заемане на длъжността, и съответно за фактическото
й заемане, в случай че кандидатът бъде класиран на първо място.
Въпреки това, съдът намира, че следва да провери наличието и на второто
алтернативно посочено условие, на което е следвало да отговаря ищеца при допускане до
участие в конкурс, а именно наличие на „5 години професионален опит в областта на
физическото възпитание и спорта“. Безспорно се установява от доказателствата по делото,
а и е обявено за такова обстоятелство от съда, че ищеца е дългогодишен професионален
състезател по самбо, печелил множество републикански първенства по този спорт, както и
заемал призови места при участието си в европейски и световни първенства, като през 2014
г. ищеца е станал и световен шампион по самбо за мъже. Ищецът Б., освен като треньор по
джудо при ответника в периода от 2013 до 2020 г., е упражнявал треньорска професия и към
/ЮЛ/ през 2019 г. /по сключен граждански договор от 07.01.2019 г./. Същият е включен в
/ЮЛ/ /по чл.6, ал.2 от ЗФВС/ воден към /ЮЛ/, като помощник-треньор по вид спорт към
/ЮЛ/, което е индиция, че същия има необходимия му професионален опит в областта на
физическото възпитание и спорт. Съгласно т.22 от ДР към ЗФВС „Физическото възпитание"
е процес, насочен към образование, развиване на двигателните способности на човека,
придобиване на умения и знания в областта на физическата култура и спорта.“. В
конкретния случай, безспорно е, че ищеца Б. в годините докато е бил професионален
национален състезател по самбо /в периода от 2008-2016 г./, а след това като студент в ..., и
треньор по джудо/самбо е придобил нужните умения и знания в областта на физическата
култура и спорта, които са достатъчни да изпълнят със съдържание изискването за 5 години
професионален опит в областта на физическото възпитание и спорт. Съдът не споделя
аргументите на ответника, че за професионален опит в областта на ФВС следва да се има
предвид единствено опит придобит в преподаване на знания и умения по физическа култура
на трети лица, в изпълнение на задължения по трудово или приравнено правоотношение,
доколкото това тълкуване не кореспондира с изискванията на закона и е твърде
разширително.
За това, че ищеца е отговарял на изискванията на чл.213, ал.2 от ЗПУО при
допускането му до конкурса свидетелстват както резултатите от работата на комисията по
провеждане на конкурса, така и последващата проверка, извършена отново от Инспекторат
по чл.46 от ЗА в /ЮЛ/, по същия сигнал, по който е извършена и проверката, завършила с
Доклада от 08.03.2022 г., но по времето на предходния /ЮЛ/ – А. К.. Тогава проверката е
завършила с доклад, че не са открити пропуски и нередности при провеждането на
конкурса /отговор на ... К., на л.249,250 от делото/.
В самия доклад, послужил като основание за прекратяване на ТПО е отбелязано
коректно, че ищеца Б. притежава диплом за висше образование с образователна-
квалификационна степен „бакалавър“, специалност „спорт“, професионална квалификация
„треньор по джудо“, в приложението към която е включена учебната дисциплина
„педагогика“, даваща право на директора на училището да изпълнява норма
преподавателска работа по см. на чл.211, ал.1 от ЗПУО, което е едно от задължителните
5
изисквания за заемане на длъжността директор на /ЮЛ/ Отделно от това, съгласно чл. 213,
ал. 11 от ЗПУО „учителска длъжност по спортна подготовка в спортните училища може да
се заема и от лица със завършено виеше образование по съответната специалност и
придобита професионална квалификация "треньор" по съответния вид спорт“. Следователно
от доказателствата по делото се установява безспорно, че ищеца Б. има придобито висше
образование, с образователна-квалификационна степен „бакалавър“, в последствие и
„Магистър“ по специалност „спорт“, с професионална квалификация „треньор по джудо“,
което пък му дава право да упражнява преподавателска дейност и с това същия е отговарял
на условията на чл. 213, ал. 1 от ЗПУО и условията на конкурса.
Единствено по отношение на специфичните критерии за 5 г. учителски стаж или 5 г.
професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта, проверката е
заключила, че ищеца не отговаря на изискванията, но този извод както по-горе бе посочено
се опровергава категорично от представените и приети по делото писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. с чл.328, ал.1, т.6 от КТ:
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ предвижда „Работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в следните случаи…. т. 6 „когато работникът
или служителят не притежава необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа“.
В съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на субективното
преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест, като съдът е указал, че ищеца следва да установи наличие
на трудово правоотношение между страните, възникнало от конкурс, което да е прекратено с
процесната заповед за уволнение към посочената в нея дата.
От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното
уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод, с
оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайно
установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти,
които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически
основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът
не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не
е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него (вж. Решение № 216 от
06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д.
№ 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О. и цитираните в последното решения).
В оспорената заповед за уволнение работодателят се е позовал на посоченото в
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, без да
конкретизира кое от двете условия не е налице за ищеца. В допълнителен доклад от
08.03.2022 г., послужил също като основание за прекратяване на ТПО обаче работодателят е
обосновал наличието и на двете предпоставки по чл.328, ал.1, т.6 от КТ като е преценил по
аналогия, че същото е относимо и към нормативно установените по чл.213, ал.3 от ЗПУО
6
изисквания за заемане на длъжността „директор на /ЮЛ/ а именно за 5 години учителски
стаж или 5 години професионален опит в областта на физическото възпитание и
спорта, като се е мотивирал, че ищеца не е притежавал същите към датата на възникване на
ТПО, след проведен конкурс.
От мотивите на постановеното от ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 4 от
01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г., е видно, че когато при сключване на трудов договор с
работодател, който се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя
образование или професионална квалификация са достатъчни за изпълняваната работа, но
бъде установено, че изискванията за заемане на съответната длъжност са нормативно
установени, което прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение,
работодателят може да поиска трудовият договор да бъде обявен за недействителен с иск по
чл. 74 КТ. Докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в сила
решение на съда съгласно чл. 74, ал. 2 КТ обаче е налице действително правоотношение,
което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените в
КТ основания за прекратяването му. В този случай, подобно на настоящия такъв, не се
изключва възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ, тъй като при сключване на трудовия договор, за страните са възникнали всички права и
задължения, включително правото на работодателя да прекрати трудовия договор с
едностранно предизвестие. Поради това, основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ е приложимо и когато трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно
установените изисквания за заемане на съответната длъжност, тъй като до момента на
обявяване на недействителността от съда (който трябва да прецени дали работникът или
служителят е действал добросъвестно при сключването, съгласно чл. 75, ал. 1 КТ) ще е
налице валидно трудово правоотношение, което няма пречка да бъде прекратено при
наличие на предвидените в закона хипотези. ВКС приема, че е налице основание за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ако при сключването му
работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания
за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В настоящия
случай, ответника твърди именно такава липса у ищеца на нормативно заложени изисквания
/в чл.213, ал.3 от ЗПУО/ за минимално притежаван учителски стаж и професионален опит в
областта на физическото възпитание и спорта. Предвид горното, съдът приема, че
работодателят правилно се е позовал на основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, при
изложените в заповедта за прекратяване фактически твърдения и правни мотиви, но по
същество не се установява ищеца да не е отговарял на нормативно заложените изисквания за
заемане на длъжността директор на /ЮЛ/
В заключение, от съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, съдът счита,
че в производството безспорно се установява, че ищеца Б. е отговарял на заложените в
чл.213, ал.3 от ЗПУО условия за заемане на длъжността „директор“, като е притежавал,
както изискуемия се минимален 5 годишен учителски стаж, така и минимум 5 години
професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта. Следователно,
ответника не успя да установи в производството, че е прекратил законосъобразно ТПО с
ищеца, позовавайки се на чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Оспорваното в настоящото производство уволнение се явява незаконосъобразно на
това основание и подлежи на отмяна от съда. Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като
основателен, следва да се уважи.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ:
Исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като акцесорни спрямо
главния иск за признаване на уволнението за незаконно, са обусловени от изхода по него. С
оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, на уважаване подлежат и иска за
7
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане
на дължимото му се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за установения по делото срок, в
рамките на претендирания от ищеца 6 месечен срок. По делото не са събрани доказателства,
ищеца да е започнал работа по друго трудово правоотношение в периода между 11.03.2022
г. до 02.08.2022 г./датата на о.с.з., в което е приключено съдебното дирене и са проведени
устните състезания/. По делото страните не спорят относно размера на БТВ, което
представлява база за определяне на дължимото се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, като
това е сумата от 2367,36 лв., представляваща ОТВ (2192 лв.) плюс ДТВ за прослужено време
(от 8%), което е уговорено между страните със сключеното на 01.01.2021 г., преди
уволнението, допълнително споразумение. Същото следва да се вземе предвид при
определяне на дължимия размер на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. За установения по
делото период, в който ищеца реално е останал без работа в резултат на незаконното си
уволнение, на същия се дължи обезщетение в размер на 11 205,46 лв. за период от 4 м. и 22
дни при среднодневно брутно възнаграждение от 78,91 лв., изчислено от съда по реда на
чл.162 от ГПК.
Предвид изложеното, дължимото се на ищеца Б.Б. обезщетение по чл.225, ал.1 от
КТ възлиза на сума от 11 205, 46 лв., за периода от 11.03.2022 г. до 02.08.2022 г.
По разноските:
При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК само ищецът има право на
разноски, но такива в производството не се претендират.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
дължимата по исковете държавна такса в общ размер от 548,22 лв. /Петстотин четиридесет
и осем лева и двадесет и две ст./.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на Б. ХР. Б.
с ЕГН ********** от гр. ... извършено със заповед ..../10.03.2022г., изменена със Заповед №
../16.03.2022 г. и двете издадени от издадена от /ЮЛ/, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ
вр. с чл.213, ал. 3 от ЗПУО и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Б. ХР. Б. с ЕГН ********** от гр.
...на заеманата преди уволнението длъжност Директор на ... /ЮЛ/„...“ – гр. ... Булстат ..., с
адрес в /АДРЕС/
ОСЪЖДА, на основание чл. 225, ал.1 от КТ, ... /ЮЛ/„...“ – гр. ... Булстат ..., с адрес в
/АДРЕС/ представлявано от директора си С. С. да заплати на Б. ХР. Б. с ЕГН **********
от гр. ..., сумата от 11 205,46 лв. /Единадесет хиляди двеста и пет лева и четиридесет и шест
ст./, представляваща дължимо се обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконното уволнение, в периода от 11.03.2022 г. до 02.08.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.03.2022 г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ... /ЮЛ/„...“ – гр. ... Булстат ..., с адрес в
/АДРЕС/ представляван от Директора С. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата от 548,
22 лв. /Петстотин четиридесет и осем лева и двадесет и две ст./, представляваща дължимите
в производството държавни такси по предявените искове, върху уважения размер.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
8
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9