Мотиви към присъда № 67/22.08.2014 год. постановена по НОХД № 134/2014 год. по описа на Търговищки окръжен съд

            Подсъдимият П.А.П. от гр. В. Търново е предаден на съд по обвинение в това, че „ 28.02.2014 год. около 11.50 часа на ПП І – 4 София – Варна на километър 212 + 190 при управление на лек автомобил марка „Ауди 80“ рег. № Т 2272ХТ нарушил правилата за движение – не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлява – чл.20, ал.1 от ЗДвП и превишил позволената скорост за движение – чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Тодор Х.Т. ЕГН ********** от гр. В. Търново” – престъпление по чл. 343, ал.1 б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

            Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното производство ( по глава ХХVІІ от НПК ) пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.58, ал.1 от НК. Счита, че на подсъдимият следва да се наложи наказание около минималният размер от около 3 години, което наказание на основание чл.66 от НК да се отложи с изпитателен срок пот 3 години. Пледира на основание чл.343г от НК да бъде отнето свидетелството за управление за срока на наложеното наказание.

            Подсъдимият се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, с оглед на което, чрез упълномощения адвокат Д.Т. от АК – В. Търново прави искане и дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – „съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Предвид на това съдът, с две отделни определения, както следва: 1). На основание чл.372, ал.3, във вр. с чл.371, т.2 от НПК прие, че действията по извършеното разследване на досъдебното производство са изцяло съобразени с реда, предвиден в НПК, с оглед на което одобри изразеното от подсъдимият и защитника му адв. Т. изрично съгласие относно това да не се провежда разпит на свидетелите, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и 2). На основание чл.372, ал.4 във вр. с чл. 371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подс. П. се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради което обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

            Защитника на подсъдимия, пледира за индивидуализиране на наказанието при условията на чл.58, ал.4 от НК, като му се определи наказание около една година. Пледира наложеното наказание да бъде отложено на основание чл.66 от НК с  изпитателен срок от три години, а свидетелството за управление да бъде отнето за срок от две години .

            Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

            Подсъдимият П. е правоспособен водач на МПС от 1985 год., като притежава категории  „В“, и  „М“ .

            П. и пострадалият Т. Т. живеели в гр. В. Търново, като и двамата работели във фирма „ПИМ“ ЕООД гр. Търговище. Като пострадалия бил управител на фирмата, а подсъдимият работник. Тъй като работното им място било на територията на гр. Търговище, те всеки ден пътували между гр. В. Търново и Търговище със служебния автомобил на дружеството – марка „Ауди 80“ с рег. № Т 27 72 ХТ. Общо четирима служители на това дружество пътували всеки ден с този служебен автомобил – подсъдимият, пострадалият св. Г. и Георги Шишков, като същия бил управляван от някои от тях четиримата.

            На 28.02.2014 год. около 10.00 часа подсъдимия П. и пострадалият Т. потеглили от гр. В. Търново с автомобила. Автомобила се управлявал от подсъдимия, а пострадалия  се возел на предната дясна седалка. Движели се по първокласен път ПП І -4. Около 11.45 часа били в участък от пътя км 212+190, след с. Презвитер Козма, общ. Търговище. Времето било ясно, пътното платно за движение сухо, без дупки и неравности, с добра геометрична и метеорологична видимост. Подсъдимият управлявал автомобила със скорост от 103 км/ч при максимално разрешена скорост от 90 км/ч. Имало лек наклон на спускане и предстоящ завой наляво с радиус по осевата линия от 300 метра, който е технически възможно да се вземе със скорост от 155 км/ч. В началото на завоя лекият автомобил навлязъл праволинейно в десния банкет, който бил дребно чакълест и изминал 20 метра, пресякъл черен път и навлязъл в гориста местност, където се ударил с предната си дясна част в брезово дърво и спрял. Времето, за което лекия автомобил е изминал разстоянието от 20 м. по десния банкет е 0.7 секунди, което е по-малко от времето за реакция и водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. Причината за възникването му е отклоняване вниманието на подсъдимият и изгубване контрола върху лекия автомобил.

            Вследствие на удара на автомобила возещият се Тодор Т. получил тежка съчетана черепно -мозъчна, гръдна и коремни травми и починал на място.

            Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по досъдебно производство № 79/2014 год. по описа на РУ „Полиция“ гр. Омуртаг писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели, приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанията на подсъдимия П. дадени на досъдебното производство и в хода на  с.з., одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна и при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по чл.343, ал.1 б. „в“  във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което води до ангажиране на наказателната отговорност.

            Безспорно е също така, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост 103 км/ч, при максимално разрешена скорост от 90 км/ч.  Скоростта на подс. П. несъмнено е превишена. Видно от заключението на автотехническата експертиза предстоящият ляв завой е могло да се вземе със скорост от 155 км/ч. От така посоченото става видно, че не превишената скоростта е причината за настъпилото ПТП, но тази скорост е допринесла за настъпилия престъпен резултат, а именно смъртта на пострадалия Т..

            При доказаното техническо състояние на автомобила, който е бил в изправност, причината за станалото ПТП е несъмнено отклоняване на вниманието на подс. П., за да не навие волана на ляво и да влезе в завоя, а да продължи праволинейната си движение, поради което е излязъл от пътя и се спуснал по ската, и се спрял в дърво, което е довело до смъртта на Т.. От така посоченото безспорно се касае за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП – водачът не контролирал непрекъснато пътно превозното средство, което управлява.

            Безспорно е също така, че именно в резултата на настъпилото произшествието е починал Тодор Т..

            Починалият Тодор Т. е на 60 години, женен, с двама сина. Същият е работел и подпомагал  семейството си.

            Престъплението от субективна страна е извършено непредпазливо под формата на престъпна небрежност, като подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди, че дори съвсем минимално отклонение на вниманието и движението с превишена скорост ще предизвика ПТП.

            При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373, ал.2 от НПК, съдът му определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл. 343, ал.1 от НК е от 2 до 6 години ЛС. При определяне на наложеното наказание съдът не отчете отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващите отговорността обстоятелства съдът отчете, това, че подсъдимия е неосъждан,   като водач за период от 29 години има само едно наложено наказание ( виж. л.29 от ДП -  същият е наказван през 2008 година по чл.179, ал.2 от ЗДвП за причиняване на ПТП). Съжалението изразено от подсъдимият. Отчитайки смекчаващите и липсата на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Предвид това съдът определи на подсъдимият П.П. наказание под средния размер, а именно 2 години и шест месеца ЛС, което наказание на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3, и наложи на подсъдимия наказание1 години и 8 месеца години ЛС.

            След като определи размера на наказанието съдът отложи така наложеното наказание на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. За да приложи чл.66, ал.1 от НК съдът съобрази, че са налице всички предпоставки за това – наказанието е под три години; подсъдимият не е осъждан и ще се постигнат целите на наказанието без подсъдимия реално да изтърпи това наказание. За да определи този размер на изпитателния срок съдът отчете посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства.

            На основание чл.343г от НК съдът лиши от право да управлява МПС за срок от 2 години. За да наложи имено такъв срок съдът съобрази нарушенията на ЗДвП. Тези именно съображения мотивира съдът и да наложи наказание по чл.343г от НК, а  именно 2 години лишаване от право да управлява на МПС, като размера бе съобразен с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, а именно, че лишаването от това право не може да надвишава с три години наказанието ЛС.

            Съдът не счете, че е основателно искането на защитата да се определи наказанието при условията на чл.58, ал.4 от НК – с прилагане на чл.55 от НК. По делото липсват както многобройни смекчаващи обстоятелства, така и такова, което да е изключително.

            Съдът счете, че така определеното наказание в посочения по-горе размер ще поправи и превъзпита подс. П., като по този начин ще се изпълни специалната превенция. Също така съдът счита, че ще бъде постигната и Генералната превенция, а именно да въздейства възпитателно и предупредително върху други членове на обществото, тъй като в страната всекидневно стават по няколко ПТП със смъртен резултат, като най-честата причина за това е превишена скорост.

            Съдът осъди подсъдимият да заплати направени по досъдебното производство разноски.

            Съдът се произнесе по веществените доказателства, като постанови автомобилът да се върне на дружеството.

            По горе изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: