Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260537
гр.
Пловдив, 25.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6693/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № К-0048248/27.03.2020 г. на директор на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисията за
защита на потребителите, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***на основание чл. 210a от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 68в вр. чл. 68д, ал. 1 вр. ал. 2, т.
4 вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с
аргументи за незаконосъобразност. Те се състоят в невръчването на АУАН на
представител на дружеството, както и възразява по несъставомерността на
нарушението, тъй като не е въздействано върху потребителя и той не е бил да
заплати цената на стоката. Моли процесния случай да се приеме за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за един единствен артикул, както и
размерът на минималната санкция значително надхвърля по тежест нарушението.
Въззиваемата страна не взема писмено
становище по законосъобразността на жалбата, нито изпраща представител в
съдебното заседание по пренията.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Повод за извършената проверка е
постъпила в КЗП РД Пловдив жалба с вх. № П-03-26/07.01.2020 г. подадена от потребител.
В изложението на жалбата е записано, че на 05.01.2020 г. 14-годишната дъщеря на
потребителя е харесала тениска за подарък от магазин „На тъмно”. На етикет на
тениската е обозначена цената й на стойност 19,99 лв., но при заплащането й е
поискана цената от 24,99 лв. Продавач- консултантката е обяснила, че няма други
етикети, за да смени цените. Заплатена е по-високата цена при покупката, т.е.
обявената от продавач-консултанта. Към жалбата са приложени копия от фискален
бон № 004095/05.01.2020 г., маркиращ продажбата на тениска „Caballo” на
стойност 24,99 лв. и етикет на тениска „Caballo“ с обявена продажна цена 19,99 лв.
Затова на 17.01.2020 г. е проверен
търговски обект - магазин „На тъмно“, находящ се в ***, който е в работен режим
по време на проверката. Същият бил стопанисван от търговецът „***“ ЕООД с ЕИК ***.
Проверката се осъществила от служители на КЗП РД Пловдив, сред които била и
актосъставителят З.Р..
В обекта те установили да е изложена за продажба
тениска марка „Caballo“ с обозначена продажна цена върху етикета 19,99 лв. При
извършена контролна покупка на 1 бр. тениска марка „Caballo“ е издаден касов
документ - фискален бон № 004622 от 17.01.2020 г. е час 11:50:11, маркиращ
продажбата й на стойност 24,99 лв. Затова контролните органи преценили, че
цената на етикета не съответства на маркираната във фискалния бон. За
установеното на място бил съставен констативен протокол № К-2674457 от
17.01.2020 г.
Въз основа на резултатите от проверката
и събраните доказателства бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № К-0048248/27.02.2020 г. срещу дружеството
жалбоподател за нарушение по чл. 68в вр. чл. 68д, ал. 1 вр. ал. 2, т.
4 вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели
и упълномощен представител на дружеството, за което е представено заверено
копие на пълномощно. В мястото за възражения представителят вписал, че е
запознат с правото си на възражения в 3-дневен срок и констатациите от акта,
както и че ще предаде акта на управителя на дружеството. Не е депозирано писмено
възражение.
При съставянето на АУАН и връчването му
на представител на дружеството жалбоподател са представени още заверени копия
на трудов договор, списък с доставка и преоценка на стоки, списък с касови
бонове и обяснителна записка от управителя на дружеството, в която сочи, че на
купувачът му е била известна новата цена на стоката и искал да я закупи.
Разликата в цените се дължала на пропуск от продавач-консултанта за
преетикирането на стоките. За последното клиентът не бил потърсил управителя на
магазина, нито бил направил рекламация.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното
НП, с което на дружеството било наложена имуществена санкция в размер на 1000
лв. за нарушението.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката З.Р. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, констативен протокол № К-0109490/27.02.2020 г., констативен
протокол № К-2674457 от 17.01.2020 г., ведно с фискален бон № 004622, заверено
копие на пълномощно, трудов договор № 081/23.01.2018 г., списък с доставка и
преоценка на стоки, списък с касови бонове и обяснителна записка от управителя
на дружеството, снимка на етикет на стока, снимка на стоката с етикет, етикет в
оригинал, снимка на фискален бон № 004095, разпечатка от ТР към АВ, докладни
записки, писма-кореспонденция между дирекция на КЗП и жалбоподателя, заповед №
389/ЛС/22.04.2015 г. и заповед № 676/21.08.2019 г. на председателя на КЗП.
Разпитана в съдебно заседание
свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него.
Показанията ѝ изцяло съответстват на съставените от нея констативни
протоколи, включително за проверка на място, както и останалите писмени
доказателства – фискалните бонове, етикети от стоката. Показанията на свидетелката
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Въз основа
на нейните показания и другите събрани доказателства съдът прие за установена по
несъмнен и категоричен начин възприетата по-горе фактическа обстановка.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице, предвид представената заповед, и в същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото
му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Спазено е правилото на чл. 40 от ЗАНН и актът е съставен в
присъствието на упълномощен представител на дружеството нарушител, за което е
приложено пълномощно и двама свидетели. Пълномощното е изрично посочено и
представителят е овластен да извършва действия във връзка с осъществената
проверка в магазина на 17.01.2020 г. Затова и възражението в тази насока съдът
прие за неоснователно.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно представената
заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в
него не съществуват съществени пороци, водещи до съществено накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
нарушаване на правилата, гарантиращи правата на икономически по-слабата страна
в търговските взаимоотношения, а именно на потребителя да се предоставят
етикирани стоки без разлика в цената от етикета и действителната покупна цена.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба
на чл. 68в вр. чл. 68д, ал. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП.
Нейният фактически състав включва забрана за нелоялни търговски практики (чл.
68в от ЗЗП), включително заблуждаващите търговски практики по чл. 68д от ЗЗП.
Последната е такава, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно
някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да
има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика – чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Такова
обстоятелство е и цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването
на специфично предимство по отношение на цената – чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП.
От обективна страна на нарушението се
установиха всички съставомерни негови признаци в поведението на дружеството жалбоподател
чрез неговите ръководни и представителни органи и работници и служители.
Безспорно преди всичко е, че той представлява търговец, който предлага своите
услуги с цел реализиране на печалба. В изпълнение на целите си той е влязъл в
облигационни отношения с потребители, доколкото е предлагал за продажба стоки в
обособен търговски обект – магазин „На тъмно“. Именно там при продажбата на
определена стока търговецът е използвал забранена от закона заблуждаваща
търговска практика относно съществено обстоятелство за стоката – а именно
нейната цена. Тази практика се е състояла в презентирането на стоката с невярна
информация относно действителната й цена, доколкото същата е съдържала етикет с
цена на стойност 19,99 лв., а в действителност продажната цена е била на
стойност 24,99 лв. По този начин потребителят е бил заблуден да вземе или да би
могъл да вземе първоначално търговско решение да я закупи, което не би взел без
използването на практиката. Именно поведението на дружеството жалбоподател чрез
неговите органи е предизвикало съществуването на специфично предимство по отношение
на цената, което всъщност не е било действително и това предимство е или може
да е в пряко отношение с мотивирането на потребителя за извършване на
покупката. Не може да се приеме, че потребителят се е съгласил с действителната
цената и това е обстоятелство, което може да повлияе на отговорността. Същото
обстоятелство е извън фактическия състав на нарушението и то съвсем разбираемо.
Целта на нормата е да се прекъснат нелоялните търговски практики, а не да бъдат
възстановени на потребителите стойностите между афишираната и действителната
цена.
Доколкото с
наказателното постановление е ангажирана отговорност на юридическо лице,
въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство, тъй като
отговорността му е обективна и безвиновна.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба
по чл. 210а от ЗЗП, която предвижда, че за нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл.
68ж, т. 1-11, 13, 15, 18-23 и чл. 68к, т. 3-6 от ЗЗП на виновните лица се
налага глоба в размер от 500 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 30 000 лв.
Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта
на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер
от 1000 лв. Следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба,
така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по
недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Санкционната
разпоредба отговаря на извършеното нарушението, доколкото последното попада в
обхвата й, тъй като касае нарушение на чл. 68в и чл. 68г от ЗЗП.
Определеното
спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към
държавата, регулиращо и контролиращо поведението на търговците като
икономически по-силната страна във взаимоотношенията с клиентите им потребители.
Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя
като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към
държавата при защитната ѝ роля в икономическите отношения, свързани с
крайния потребител като по-слабата страна в тях. Не се изисква и щета, която да
настъпи от нарушението. Целта на ЗЗП е гарантирането на правата на
потребителите, ограничаване превъзходството на търговците и преодоляването на
неравноправност във взаимоотношенията им, като в закона са чувствително
засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения, които
увреждат интереси на държавата в областта на защитата на потребителите. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, изразяващ се във
вреда за потребителите или за държавата. Ето защо липсата на такъв съставомерен
резултат на нарушенията при формалния характер на състава на отговорността по
чл. 210а от ЗЗП няма отношение при преценката за наличието или значителността
/респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9
от НК. Следователно закономерен е и изводът, че обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност, каквато
беше установена и по конкретното дело.
Като е взел
пред това, административнонаказващият орган е наложил санкция в техния минимум
за юридическите лица, което съдът намира за законосъобразно и справедливо. С
оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. Същевременно
наказателното постановление е съобразено с процесуалния и материалния закон,
поради което настоящият съдебен състав като намери, че извършването на нарушението от
страна на дружеството жалбоподател е доказано по категоричен начин, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № К-0048248/27.03.2020 г. на директор на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора към Комисията за защита на потребителите, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***на основание чл. 210a от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл. 68в вр. чл. 68д, ал. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. чл. 68г, ал. 4 от
ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е.
А.