Производството е по чл.33 от ЗАП във връзка с чл.45, ал.1 от Закона за здравето. В жалбата си жалбоподателят Слави Младенов Чавдаров, в качеството си на едноличен търговец с фирма “Лазарина – 91 – Младен Чавдаров – Слави Чавдаров” гр. Неделино, обл.Смолян, твърди, че е собственик на “Бетонов център” гр.Джебел, който закупил на 04.05.2004 г. с нотариален акт № 129, дело № 349/2004 г. на Момчилградски районен съд, и който се състоял от административно – стопанска сграда на един етаж със застроена площ 56 кв.м., ведно с изградените и монтирани на терена басейн за вар, два броя силози, бетонобъркачка и разтворо – бъркачка, находящи се в УПИ Х, планоснимачен № 906, в кв.58 по плана на гр.Джебел. Твърди, че “Бетонов център” гр.Джебел се намирал в промишлената зона на града, като същия бил експлоатиран от него по предназначение в качеството му на едноличен търговец. Отреждането за обекта било за Бетонов възел, а въпросния Бетонов възел бил построен преди жилищните сгради. При извършена проверка от мл. здр. инспектор в отдел “КНОС” при РИОКОЗ – Кърджали на 30.09.2005 г. по сигнал на съседи на “Бетонов център” гр.Джебел, била издадена заповед за спиране на обект “Бетонов център”, с изх.№ 31/31.10.2005 г. Същата била издадена и подписана от директора на РИОКОЗ за допуснати нарушения, а именно – че центърът работи и най – близката жилищна сграда отстои на 39 м. от него, необходимата минимална защитна зона за такъв вид обекти била 100 м., както и че за бетоновия център не бил представен документ за въвеждане в експлоатация на строеж, разрешение за ползване или акт № 16, с което била нарушена Наредба № 7 за здравна защита на селищната среда – Приложение І, т.217. Не е съгласен със заповедта, тъй като бетоновия център бил построен и експлоатиран преди датата 07.04.1987 г., като строителни книжа за същия не притежавал. Имота закупил през 2004 г., като предишните собственици се легитимирали пред него с документ за собственост – нотариален акт. Същите били придобили бетоновия център чрез проведен търг с явно наддаване за продажба на Бетонов център. Моли съда да отмени заповедта за спиране експлоатацията на обект “Бетонов Център” гр.Джебел изх.№ 31/31.10.2005 г. на директора на РИОКОЗ – Кърджали, тъй като същата страдала от процесуални и материално – правни пороци: наложена била по несъществуваща Наредба – “Наредба № 7 за здравна защита на селищната среда”. Освен това проверката била извършена на 30.09.2005 г., а не на 27.10.2005 г., както било отразено в заповедта, с което счита, че се нарушава правото му на защита. Освен това в заповедта не било цитирано с какъв акт и по какъв начин било установено нарушението т.е. не била изяснена фактическата обстановка по установяване на нарушението. По повод твърдяното нарушение, че не е спазено необходимото отстояние на Бетоновия център от най – близката жилищна сграда, съгласно сегашните изисквания, счита, че същите нямат приложение по отношение на Бетоновия център, тъй като последният бил построен преди 07.04.1987 г. и имал статут на търпим строеж, тъй като бил въведен в експлоатация през 1979 г. Съгласно изменението на пар.16, ал.1 със Закона за изменение и допълнение на ЗУТ от 2003 г., освен че не подлежат на премахване, търпимите строежи не подлежат и на забрана за ползване. Обектът бил построен като Бетонов център, бил допустим по тогавашното законодателство и нямало пречка съгласно пар.16 от ПР на ЗУТ да се използвал по предназначение. Ответникът – Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве гр.Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. В представена по делото писмена защита излага съображения за законосъобразност на атакуваната заповед. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното: Със заповед за спиране експлоатацията на обект № 31/31.10.2005 г. директорът на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве гр. Кърджали е спрял експлоатацията на бетонов център гр.Джебел, считано от 15.11.2005 г., за констатирано нарушение на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда /в заповедта е посочена като Наредба № 7 за здравна защита на селищната среда/ – Приложение І, т.217. В заповедта е посочено, че при извършена проверка на 27.10.2005 г. от младши здравен инспектор в отдел “КНОС” при РИОКОЗ – Кърджали на бетонов център гр.Джебел към ЕТ “Лазарина – 91 – Мл.Чавдаров – С.Чавдаров” е установено, че центърът работи и най – близката жилищна сграда отстои на 39 м. от него, а необходимата минимална защитна зона за такъв вид обекти била 100 м., както и че за бетоновия център не бил представен документ за въвеждане в експлоатация на строеж, разрешение за ползване или акт № 16, с което била нарушена Наредба № 7 за здравна защита на селищната среда – Приложение І, т.217. Не е спорно по делото, че цитирания в атакуваната заповед бетонов център е собственост на жалбоподателя – едноличен търговец Слави Младенов Чавдаров с фирма “Лазарина – 91 – Младен Чавдаров – Слави Чавдаров” гр. Неделино, обл. Смолян, което се установява и от представеното по делото заверено копие от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 129, том ІІ, дело № 349/2004 г. по описа на Момчилградския районен съд. По делото е разпитана като свидетел Ренета Желева Велкова, извършила на 27.10.2005 г. проверката на процесния обект “Бетонов център” гр.Джебел, която установява, че при извършената проверка не е издадено предписание, тъй като такова се издавало ако има възможност да се променят обстоятелствата. При тези доказателства съдът намира атакуваната заповед за незаконосъобразна, поради неспазване на административнопроизводствените правила по издаването й и в частност чл.38, ал.1 и 2 от Закона за здравето. В текста на ал.1 на цитирания член е посочено, че при неспазване на здравните изисквания в обекти с обществено предназначение или при извършване на дейности със значение за здравето на човека държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията. А съгласно ал.2 на същия член, при неизпълнение на задължителните предписания в определения срок директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията. От гореизложеното се установява, че предпоставка за издаване на заповед за спиране експлоатацията на обект е даването на задължителни предписания и определянето на срок за отстраняване на нарушенията, неизпълнението именно на които поражда правото да се издаде заповедта за налагане на процесната принудителна административна мярка. В тази връзка от показанията на разпитания по делото свидетел и атакуваната заповед се установява по един безспорен начин, че последната е издадена на четвъртия ден от извършената проверка, като при проверката не са били дадени задължителни предписания, нито е бил определен срок за отстраняване на констатираните нарушения. Съдът намира, че разпоредбата на закона в тази си част е императивна и не дава възможност за преценка дали в случая е наложително издаването на задължителни предписания, в каквато насока за показанията на разпитаната по делото свидетелка. Впрочем, в подкрепа на това е и разпоредбата на § 1, ал.2 от Преходната разпоредба на Наредба № 7/25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, която установява, че след изтичане на срока по ал.1 за привеждане на отделяните вредности в границата на санитарно – хигиенните норми директорите на съответните хигиенно – епидемиологични инспекции предписват незабавно преустановяване на дейността или изнасяне от жилищната зона, ако не са предприети необходимите мерки по ал.1. Освен това следва да се отбележи, че въпреки твърденията на свидетеля, по делото липсва акт от проверката за констиране на нарушение или констативен протокол, въз основа на който да се издаде заповедта. Ето защо съдът намира, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Водим от изложеното и на основание чл.42 от ЗАП във връзка с чл.45, ал.1 от Закона за здравето, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за спиране експлоатацията на обект № 31/31.10.2005 г. на директора на Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве гр.Кърджали, с което е спряна експлоатацията на бетонов център гр.Джебел, считано от 15.11.2005 г., за констатирано нарушение на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда – Приложение І, т.217, като незаконосъобразна. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |