РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110100494 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 01.02.2018г. е
закупил л.а. „***” с рег. № ***, който е бил регистриран на негово име по надлежния
ред. Сочи, че на 09.03.2018 г. е предал доброволно собственото си МПС на служител
на ОДМВР В. Търново във връзка с разследване на ПТП, но впоследствие установил,
че образуваното ДП № 75/2018г. на ОДМВР В. Търново е за разследване на
престъпление по чл. 345а НК. Изтъква, че в периода 12.03.2018г. – 05.01.2021г. е подал
10 искания за връщане на процесния автомобил, но наблюдаващият прокурор отказал
да стори това с нарочни постановления, които били потвърдени от съда по реда на
обжалването. Ищецът смята, че не са налице конкретни обстоятелства, които да
обосновават извод, че връщането на автомобила ще затрудни разследването, нито пък
към момента е налице необходимост от извършване на процесуално – следствени
действия по отношение на него. Отделното от това сочи, че в случая не е налице спор
за собственост върху процесното МПС, тъй като предходният собственик се е отказал
от вещните си права. Ищецът твърди, че от изземването на автомобила до момента са
изтекли почти три години, което е довело до нарушаване на разумния срок за
разследване по см. на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като наказателното производство все
1
още не е приключило. Сочи, че несвоевременното разследване на случая се дължи на
поведението на органите на досъдебното производство, които не са организирали
същото в рамките на своите правомощия. В тази връзка се твърди, че случая не се
отличава с фактическа и правна сложност и че са налице значителни периоди на
бездействие от страна на разследващите органи. Ищецът изтъква, че вследствие на
неоснователното забавяне на наказателното производство и невръщането на
автомобила е лишен от възможност да го ползва, от което е претърпял имуществени
вреди. Уточнява, че същите се изразяват в сторените разходи за закупуване на винетка
в размер на 97 лв., платена застраховка „Каско” в размер на 351, 14 лв., поръчка и
програмиране на ключ в размер на 421, 68 лв., заплатени данъци за 2018г. и 2019г. в
размер на 860, 55 лв., смяна на масло и филтри в размер на 431, 56 лв., закупуване на
нов акумулатор в размер на 190 лв., както и в платен наем за ползване на друго МПС в
общ размер на 3550 лв. по договори за наем от 27.07.2020г., 21.08.2020г., 15.09.2020г. и
19.09.2020г. По тези съображения отправя искане до съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 5901, 93 лв., представляваща общ размер на обезщетението за
претърпените имуществени вреди, вследствие провеждане на разследването по ДП №
75/2018г. на ОДМВР В. Търново, извън разумния срок по чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът признава, че процесния автомобил е
приобщен като веществено доказателство по ДП № 75/2018г. на ОДМВР В. Търново и
че същото все още не е приключило, доколкото е спряно до откриване на извършителя.
Оспорва исковата претенция с възражения, че ищцата не е доказала по безспорен начин
собствеността върху въпросното МПС и че не е налице бездействие на органи на
прокуратурата, което до е довело до неразумно забавяне на разследването по делото. В
тази връзка изтъква, че отказите на прокурора да върне автомобила са потвърдени от
наказателния съд и че в настоящото производство, тяхната правилност не може да се
ревизира, както и че дейността по издирване не извършителя е задължение на органите
на полицията. Ответникът възразява, че ако ищцата търпи вреди те са от трето за
делото лице - това което е подправило идентификационния номер на процесното МПС.
Освен това сочи, че от представените доказателства не се установява по безспорен
начин претендираните от ищцата имуществени вреди. Акцентира, че част от заявените
разходи са направени преди изземването на автомобила на 09.03.2018г., а друга – за
платени данъци и наем на МПС не са в причинна връзка с поведението на ответника по
процесното разследване. По изложените съображения се моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Липсва спор между страните, а и съгласно свидетелство за регистрация част I
2
ищцата е собственик на л.а. „***” с рег. № *** и е регистрирана като такъв в системата
на КАТ на 01.02.2018г. Във връзка с изясняване на сигнал за извършена интервенция
по номера на рамата на автомобила в ОДМВР В. Търново е заведена преписка с №
366р-4597/2018г. и на 09.03.2018г. ищцата е предала същия доброволно на органите на
полицията, за което е съставен нарочен протокол. В хода на полицейската проверка са
събрани данни, че процесният автомобил е бил обявен за откраднат през 2016г. в Дания
и че е подправен номера на рамата му. Поради това с постановление от 04.06.2018г. на
наблюдаващия прокурор при ВТРП е образувано ДП № 75/2018г. по описа на ОДМВР
В. Търново за извършено престъпление по чл. 345а ал. 1 НК. В хода на досъдебното
производство на 11.06.2018г. е назначена комплексна химико – техническа експертиза,
която на 23.07.2018г. е дала заключение, че е налице заличаване на оригиналния номер
на рамата на л.а. По реда на международното сътрудничество органите на полицията са
установили, че собственикът на автомобила в Дания се отказва от правата си върху
него и че същият може да бъде върнат на законния си собственик в България /писма от
Дирекция „МОС” на МВР от 16.03.2018г., 21.03.2018г. и 23.07.2018г./. След това в
периода 14.08.2018г. – 07.11.2018г. е проведен разпит на седем свидетели и са
назначени две технически експертизи, които са дали заключение относно истинността
на придружаващите автомобила документи съставени в чужбина и дали ищцата е
полагала подпис върху тях. В същия период е назначен и извършен превод от френски
на български език на тези документи. С постановление от 08.02.2019г. на
наблюдаващия прокурор наказателното производство по ДП № 75/2018г. на ОДМВР В.
Търново е спряно на основание чл. 244 ал. 1 т. 2 НПК за продължаване издирването на
извършителя и липсва спор между страните, че оттогава същото не е възобновявано. В
периода 12.03.2018г. – 05.01.2021г. ищцата е депозирала 10 молби до наблюдаващия
прокурор за връщане на автомобила, по които същият е постановил откази, потвърдени
от наказателния съд по реда на чл. 111 ал. 3 НПК.
От представите с исковата молба писмени доказателства /листи 46-55/ се
установява, че на 02.02.2018г. ищцата е платила сумата от 431, 56 лв. за обслужване на
автомобила във връзка със смяна на масла и филтри, както и сумата от 351, 14 лв. –
първа вноска по сключена имуществена застраховка „Каско на МПС” със
застрахователна полица № 18015110109 на ЗК „Уника” АД. На 03.02.2018г. същата е
закупила годишна винетка К3 на стойност 97 лв., на 15.02.2018г. е купила акумулатор
за сумата от 190 лв., а за програмиране на ключ за автомобила е заплатила общо сумата
от 421, 68 лв. Платила е и данък МПС за 2018г. и 2019г. в общ размер на 860, 55 лв.,
съгласно представената приходна квитанция от 20.02.2020г.
За времето от 27.07.2020г. до 17.08.2020г., от 21.08.2020г. до 31.08.2020г. и от
15.09.2020г. до 18.09.2020г., на основание три договора за наем от 27.07.2020г., от
21.08.2020г. и от 15.09.2020г., ищцата е ползвала автомобили под наем, за което е
3
заплатил наемна цена в общ размер на 850 лв., съгласно представените фискални
бонове /листи 56-61/. На 19.09.2020г. ищцата е сключила нов договор за наем на
автомобил за срок от три месеца при месечна наемна цена от 900 лв., която е заплатила
съответно на 10.09.2020г., на 10.10.2020г. и на 10.11.2020г., съгласно представените
РКО /листи 62-65/.
От показанията на свид. *** – съсед на ищцата се установява, че след
закупуването на процесния автомобил същата му е направила пълно обслужване
/смяна на масла, филтри, акумулатор, ключ/, купила е винетка и е сключила
застраховка Каско. След изземването на автомобила от полицията, за да се придвижва
ищцата е ползвала такси или автомобили под наем. Последните ги наемала от фирма
„***” за 35 лв. на ден. Свидетелят е виждал ищцата да полза автомобили марка „Форд”
и „Сузуки”, както и джип.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, поради нарушаване на разумния срок за разглеждане
/разследване/ на висящо наказателно производство, което се намира в досъдебна фаза.
Противно на възраженията на ответната страна, ищцата е надлежно легитимирана да
води иска, доколкото процесуалната й легитимация не е следва от наличието на
формалното качество на страна в наказателния процес /обвиняем, пострадал, ощетен/,
а от твърденията й за претърпени вреди от нарушено право на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок, поради отказ да бъде върната нейна вещ иззета като
веществено доказателство. Въпрос по съществото на спора е дали ищцата е включена в
персоналия обхват на специалния деликт по чл. 2б ЗОДОВ.
Според посочената норма Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от КЗПЧОС. Следователно носител на
правото на иск по чл. 2б ЗОДОВ е всеки правен субект, чийто права и задължения са
засегнати пряко от конкретно гражданско, административно или наказателно
производство. Безспорно лицето, от чието владение е отнето МПС, което се задържа по
висящо досъдебно производство като веществено доказателство, има интерес същото
да се разгледа и реши в разумен срок. Това е така, тъй като наказателното
производство засяга неговите граждански права, доколкото в качеството си на
правоимащ не може да се ползва от автомобила и същевременно е длъжен да търпи
това фактическо положение. В тази връзка всяко лице, от което е иззет автомобил като
веществено доказателство по образувано наказателно производство има качеството на
кредитор за вземане за обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, ако са налице останалите
4
предпоставки от фактическия състав на този специален деликт.
В случая е безспорно установено, че регистрирания на името на ищцата л.а.
„***” е иззет от нея с протокол за доброволно предаване от 09.03.2018г. и приобщен
като веществено доказателство по образуваното ДП № 75/2018г. на ОДМВР В.
Търново. Следователно ищцата е активно материалноправно легитимирана да предяви
иск по чл. 2б ЗОДОВ, чието успешно провеждане е предпоставено от установяване
наличието на отклонение от разумния срок за разглеждане и решаване на посоченото
досъдебно производство. Преценката за спазване на разумния срок се основава на
примерно изброените критерии в чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, които са легално въведени
стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ. В тази връзка проверката за спазване
изискването за разумен срок се свежда до преценка на общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведените на
страните и техните процесуални представители, поведените на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Понастоящем съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и
установените с тях фактически положения налагат безпротиворечивия извод, че е
нарушено правото на ищеца на разглеждане и решаване на досъдебното производство
в разумен срок. Последното е образувано на 04.06.2018г. за разследване на
престъпление по чл. 345а ал. 1 НК и продължава да е висящо към момента т.е. близо
три години, като през целия този срок процесния автомобил е бил приобщен като
веществено доказателство, което е станало още в хода на предварителната проверка от
09.03.2018г. Обстоятелството, че производството по делото е спряно на основание чл.
244 ал. 1 т. 2 НПК с постановление на наблюдаващия прокурор от 08.02.2019г. не
засяга общата му продължителност, тъй като този акт на прокурора води до спиране
течението само на процесуалните срокове. Предвид на това следва да се приеме, че
продължаващото три години наказателното производство е надхвърлило предвидените
в чл. 234 НПК срокове за разследване на престъпление по чл. 345а ал. 1 НК, което не се
отличава с фактическа или правна сложност. В тази връзка прокурорът не е направил
необходимото, за да обезпечи ритмичното и своевременно извършване на
необходимите следствени действия по него, в нарушение на правомощията му по
ръководство и надзор върху разследването /арг. чл. 196 НПК/.
Този извод следва от факта, че в релевантния за спора период, действията по
разследване са концентрирани за времето от 11.06.2018г. до 07.11.2018г., като след
23.07.2018г. необходимостта от задържане на процесния автомобил за нуждите на
разследването вече е била отпаднала. Към тази дата е било извършено експертно
техническо изследване на иззетия автомобил, в частност на номера на рамата му и е
5
било установено, че е извършена неправомерна интервенция върху него, изпълваща
признаците на престъпния състав по чл. 345а ал. 1 НК. Освен това към същата дата по
реда на международното сътрудническото е било безспорно изяснено, че
действителният собственик на автомобила в чужбина се е отказал от правата си върху
него и че сигнала за издирването му е изрит. Следователно към 23.07.2018г. са били
извършени всички необходими следствени действия с процесното МПС и неговото
приобщаване като веществено доказателство е било изпълнило своето предназначение
- да обезпечи събирането на годни доказателства за нуждите на разследването. В тази
връзка и без нарочно искане от правоимащия, наблюдаващият прокурор е следвало да
постанови връщането му на лицето, от което е иззето /арг. чл. 111 ал. 2 НПК/, доколко
и по отношение на него не е налице спор за собственост по см. на чл. 113 НПК. В
наказателното производство не само липсва заявена претенция за връщане на
автомобила от лице различно от ищцата, но е и категорично установено, че е налице
отказ от права на лицето подало сигнал за кражбата му в чужбина. Задържането на
автомобила по делото не може да бъде оправдано и с разкритите данни за извършени
документи престъпления в хода на разследването, тъй като същото не е необходимо за
тяхното надлежно доказване по реда и със способите на НПК.
По тези съображения отказите на наблюдаващия прокурор да върне автомобила
на ищцата след 23.07.2018г., въз основа на многобройните й молби в тази насока /от
19.09.2018г. до 05.01.2021г./, се явяват незаконни, тъй като са в пряко нарушение на
възложените му по закон правомощия да не задържа необосновано предмети, иззети
като веществени доказателства, когато са налице предпоставките на чл. 111 ал. 2 НПК.
Обстоятелството, че отказите на прокурора са потвърждавани от съда по реда на чл.
111 ал. 3 НПК не могат да изключат тяхната противоправност, тъй като липсва правна
норма, която да придава задължителна сила на неговите актове, когато гражданският
съд решава въпроса за тяхната законосъобразност /арг. на противното от чл. 300 ГПК/.
Мотивиран от всичко изложено до тук настоящият състав на ВТРС намира, че са
надхвърлени разумните срокове за разглеждане и решаване на наказателното дело, тъй
като неоправдано дълго време прокурорът не е предприемал правно изискуемото
действие да върне иззетия автомобил на правоимащия, с което е засегнал неговото
право да го ползва. Това неправомерно поведение е довело до накърняване
имуществените права на ищцата, но в причинна връзка с него са само претърпените от
нея вреди, изразяващи се в заплатения наем за ползване на наетите от нея автомобили в
периода 27.07.2020г. – 19.12.2020г. в общ размер на 3550 лв. Този размер на вредата е
доказан от събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в тяхна
съвкупност. Представените четири договора за наем установяват облигационната
обвързаност между ищцата и трети за делото лица относно временното и възмездно
ползване на различни автомобили, както и задължението й да плати уговорената
6
наемна цена /35 лв. на ден респ. 900 лв. на месец/. Реалното ползване на наетите
автомобили от нея се установява от показанията на свид. ***, който непосредствено е
възприел тези факти и обстоятелства, поради което съдът им дава вяра, а
действителното извършване на разходи за плащане на наемната цена се доказва от
представените фискални бонове и РКО. Последните макар и с характеристиките на
частни свидетелстващи документи не са оспорени изрично от ответника, а и са в
унисон с останалите събрани по делото доказателства. Плащането на уговорения наем
безспорно представлява вреда за ищцата, тъй като накърнява патримониума й и води
до намаляване на нейното имущество. Това обедняване е в причинно – следствена
връзка с поведението на ответната страна и с незаконните й откази да върне иззетия
автомобил. Тези действия на прокуратурата предшестват във времето сключването на
договорите за наем и плащането на наемните вноски и обуславят отрицателното
засягане на имуществените блага на ищцата. Ако иззетото МПС й бе върнато
своевременно, след отпадане на нуждата от него по разследването т.е. след
23.07.2018г., тя не би извършила разходи за наем на автомобили за периода
27.07.2020г. – 19.12.2020г. и не би накърнила имуществената си сфера с техния размер.
От друга страна именно поради това, че деянието следва да предхожда във
времето вредата и да е условие без която тя не би настъпила, разходите сторени от
ищцата във връзка с притежанието на автомобила, преди незаконното му задържане,
не са в причинна връзка с процесното деликтно поведение и не следва да се
обезщетяват в хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ. Извършването на разходи за обслужване
на автомобила в общ размер на 2351, 93 лв. – смяна на масла, филтри, акумулатор,
подмяна на ключ, закупуване на винетка, сключване на застраховка Каско и плащане
на данък МПС не е обективно, необходимо и закономерно следствие от
противоправното деяние, а е обусловено от притежанието на вещта. Тези разходи не
произтичат и не са в резултат нарушаване на правото на ищцата за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, поради което не следва да се репарират от
ответника.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ
следва да се уважи за сумата от 3550 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие нарушено право на разглеждане и решаване на делото
/ДП № 75/2018г. на ОДМВР В. Търново/ в разумен срок по чл. 6 § 1 от КЗПЧОС,
изразяващи се в заплатени наемни вноски за ползването на автомобили под наем в
периода 27.07.2020г. – 19.12.2020г. на основание договори за наем от 27.07.2020г., от
21.08.2020г., от 15.09.2020г. и от 19.09.2020г. и да се отхвърли за горницата над тази
сума до пълния предявен размер от 5901, 93 лв. или за сумата от 2351, 93 лв.,
представляваща заплатени разходи за автомобила във връзка със смяна на масла,
филтри, акумулатор, подмяна на ключ, закупуване на винетка, сключване на
7
застраховка Каско и плащане на данък МПС за 2018 и за 2019г.
При този изхода на делото претенцията на ищеца за разноски се явява частично
основателна. Съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството,
както и внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. Следователно в полза на ищеца, независимо от частичното
уважаване на иска, следва да се присъдят изцяло сторените от него разноски за
държавна такса в размер на 10 лв., както и съразмерно с уважената част от иска
възнаграждение за един адвокат в размер на 372, 93 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул.
„Витоша” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Т. ИВ. ИЛ., ЕГН: ********** с адрес: гр. ***, на
основание чл. 2б ЗОДОВ, СУМАТА от 3550 лв. /три хиляди петстотин и петдесет
лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
наемни вноски за ползването на автомобили под наем в периода 27.07.2020г. –
19.12.2020г. на основание договори за наем от 27.07.2020г., от 21.08.2020г., от
15.09.2020г. и от 19.09.2020г., поради нарушаване правото му на разглеждане и
решаване в разумен срок по чл. 6 § 1 от КЗПЧОС на ДП № 75/2018г. на ОДМВР В.
Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата
молба – 12.02.2021г. до окончателното й изплащане, КАТО отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 3550 лв. до пълния предявен размер от 5901, 93 лв.
или за сумата от 2351, 93 лв., КАТО неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София, бул. „Витоша” № 2
ДА ЗАПЛАТИ на Т. ИВ. ИЛ., ЕГН: ********** с адрес: гр. *** СУМАТА от 382, 93
лв. /триста осемдесет и два лева и 93 стотинки/ - сторените от ищеца разноски в
производството, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8