РЕШЕНИЕ 260045
гр. Бургас, 05.05.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, първо гражданско и търговско отделение, в публичното заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Жанета
Граматикова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов търг. д. № 691/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на „Инвестбанк”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира осъждане на В.А.Л.,
гражданин на Р. ф., род. на *** год., да му заплати следните суми: 34 850,96
евро – просрочена главница по Договор за банков кредит № 533-Д/2007/10.07.2007
год., за периода 26.12.2014-26.08.2017 год. включително; 436,17 евро –
просрочена договорна лихва за периода 26.11.2016-25.08.2017 год. включително; 20 391,62
евро – обезщетение за забавено плащане на процесната главница за периода 26.11.2016-19.12.2019
год. включително; 45,07 евро – дължими банкови такси за обслужване на
разплащателната сметка във връзка с процесния договор, за периода
26.12.2016-26.11.2019 год.; 910,29 лева – застрахователни премии по служебно
подновени застраховки за 2017-а, 2018-а и 2019 год. за обезпечение по процесния
договор, и 654,39 лева – такса по служебно подновено вписване на ипотека във
връзка с процесния договор, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата, начиная от подаване на исковата молба –
20.12.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Акцесорният иск за законна лихва е предявен с
писмена молба от 23.12.2021 год., приет за разглеждане от съда на основание чл.
214, ал. 2, ГПК с протоколно определение от 06.04.2022 год.
Правните основания на предявените
обективно съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 430, ТЗ.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете, вкл.
поради погасяването им по давност; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване
със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по
делото, страните са били обвързани от Договор за банков кредит №
533-Д/2007/10.07.2007 год., по силата на който банката-ищец е предоставила на
ответника кредит от 92 000 евро, за закупуване на описани 2 недвижими
имота в гр. Несебър, Република България, с дължимост на фиксирана годишна договорна
лихва – 9.90 %, при уговорен срок за погасяване до 26.08.2017 год., на 120 равни
анюитетни вноски – чл. 12 и чл. 19 от договора. Страните са уговорили и
задължения на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение – чрез
ипотекиране на двата недвижими имота, за които е отпуснат кредитът, както и за
застраховането им в полза на ищеца за целия срок на договора, за конкретно
изброени застрахователни рискове. Според чл. 18, б. „а“ от договора, ответникът
следва да разкрие и поддържа разплащателна сметка в евро при ищеца, по която да
внася средства за погасяване на кредита.
Ищецът твърди, че е изправна
страна по процесния договор, тъй като е предоставил уговорената сума, усвоена
от контрахента В.Л. на 22.08.2007 год., а неизпълнението на длъжника е
настъпило на 26.02.2011 год. (за главницата) и 26.08.2011 год. (за договорната
лихва), откогато кредитът не се обслужва.
По делото е изготвено и
прието експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като
обективно и компетентно; вещото лице е установило размера на неплатените части
от вземанията по договора, съобразени с банковите записвания на ищеца.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира част от предявените искове за
основателни. Ищецът е провел главно и пълно доказване на релевантните за спора
факти – валидно сключен договор за кредит между страните, с определен предмет и
основание, надлежно престиране от ищеца-изправна страна по съглашението и
настъпила изискуемост на паричните задължения на контрахента-ответник – за
главница, договорна лихва, обезщетение за забава и банкови такси (чл. 154, ал.
1, ГПК във вр. с чл. 79, ЗЗД). Облигационната връзка между страните във връзка
със сключения договор за кредит е безспорен факт, тъй като не е установена неавтентичност
на подписа на кредитополучателя върху писмения договор и, или върху приложимите
общи условия на банката. Процесният договор е сключен в изискуемата от закона
писмена форма, при спазване императивните правила на чл. 10 и сл., ЗПК. Кредитът
от 92 000 евро е усвоен в цялост от длъжника на 22.08.2007 год., поради
което ищецът е легитимиран материално-правно като изправна страна по процесния договор.
В тежест на ответника е
провеждане насрещно главно и пълно доказване, за опровергаване отрицателното
твърдение на ищеца за липса на извършени погасителни плащания след 26.02. и
26.08.2011 год., или за друг валиден способ за погасяване на остатъчните
парични задължения. Делото не съдържа данни в тази насока, поради което съдът
намира исковете за доказани по основание и размер. Действието на договора между
страните е изтекло на 26.08.2017 год., преди подаване на исковата молба, тъй
като не е постигнато съгласие между страните за промяна на падежа, нито е
налице предвидено в закон основание за това – чл. 20а, изр. второ, ЗЗД. По
отношение размерите на дължимите суми съдът основава решението си както на неоспореното
експертно заключение, така и на представените извлечения от сметки на
банката-ищец, които се основават на редовни вписвания в счетоводните му книги –
чл. 182, ГПК. Ответникът не е доказал извършване на плащания по процесните 79
погасителни вноски за главница и 73 погасителни вноски за договорна лихва,
съгл. таблиците на вещото лице на л. л. 335-337 по описа, поради което съдът
намира за установен фактът на бездействието на длъжника.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за погасяване на задълженията по
давност (чл. 120, ЗЗД). По отношение главницата приложима е общата 5-год.
давност по чл. 110, ЗЗД, а по отношение договорната лихва и обезщетението за
забава – 3-год. давност по чл. 111, б. „в“, ЗЗД. В разглеждания казус не е
налице периодичност на задълженията, тъй като уговарянето на погасителен план е
в интерес на длъжника при плащане на вноските (вж. Тълкувателно решение 5/2019
от 21.01.2022 год. по тълк. д. № 5/2019 год. на ОСГТК на ВКС). Крайният падеж
по съглашението е 26.08.2017 год., т. е. към датата на подаване на исковата
молба на 20.12.2019 год. не е изтекъл 5-годишният срок за главницата и за таксите
по разплащателната сметка на ответника. Същото се отнася и за обусловените акцесорни
вземания за договорна лихва и за обезщетение за забава, спрямо които не е
изтекъл 3-год. срок на погасителна давност.
Съдът намира за
неоснователен иска за заплащане на банкови такси от 654,39 лева. Тази сума
представлява твърдян от ищеца извършен разход за служебно подновено вписване на
ипотека върху двата недвижими имота, във връзка с уговореното обезпечение по процесния
договор. По делото не са представени доказателства за размера на платените
суми, за платеца им, за получателя и за датата на извършване на превода, поради
което решението не може да почива на предположения и искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Отразяването на сумата в счетоводството на ищеца
също не може да обоснове извод за дължимостта й от ответника, тъй като не са
налице доказателства за фактическото извършване на паричния разход.
Съдът намира за
неоснователен и иска за заплащане на застрахователни премии върху ипотекираните
имоти – 910,29 лева. Тази претенция почива на договорно основание, тя е
свързана с поетото от ответника задължение за застраховане на двата ипотекирани
имота в полза на банката за целия срок на договора за кредит, съгл. чл. 9, ал.
2 от процесното съглашение. Според ищеца, дължимите суми са отнасят за периода
2017-2019 год. Действието на договора, обаче, е отпаднало на 27.08.2017 год. с
изтичане на срока му, т. е. от тази дата до 31.12.2019 год. за ответника не е
съществувало и задължение за застраховане на имотите в полза на банката. Същото
задължение е обвързвало кредитополучателя за периода 01.01.-26.08.2017 год., но
делото не съдържа доказателства, от които да се приеме, че застрахователната
премия следва да бъде присъдена в полза на банката, съгл. правилото на чл. 74, ЗЗД. Липсват данни, че такъв застрахователен договор е бил сключен, че по него
е заплатена застрахователна премия и кой е платецът й, поради което искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Частичното уважаване на
претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски в
съответен размер, направени в настоящия процес – общо 8748,50 лева (чл. 78, ал.
1 и чл. 80, ГПК), представляваща сбор от платените държавни такси, юрисконсултско
възнаграждение и депозити за вещо лице и за представител на ответника по чл.
47, ал. 6, ГПК.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
В.А.Л., род. на *** год. в гр. Т., У., гражданин на Р. ф., код по БУЛСТАТ ***, с
адрес КК „С. Б.“, Община Н., хотел „А. *“, ПИ 51500.506.611, ет. 7, ап. 90/91, на
основание чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 430, ТЗ, да
заплати на „Инвестбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, Район Триадица, бул. „България” № 85, следните суми: 34 850,96
евро – просрочена главница по Договор за банков кредит № 533-Д/2007/10.07.2007
год., за периода 26.12.2014-26.08.2017 год. включително; 436,17 евро –
просрочена договорна лихва за периода 26.11.2016-25.08.2017 год. включително;
20 391,62 евро – обезщетение за забавено плащане на процесната главница за
периода 26.11.2016-19.12.2019 год. включително, и 45,07 евро – банкови такси за
обслужване на разплащателна сметка във връзка с договора за кредит, за периода
26.12.2016-26.11.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на главницата от 34 850,96 евро, начиная от подаване на
исковата молба – 20.12.2019 год., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 430, ТЗ на „Инвестбанк”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица,
бул. „България” № 85, за осъждане на В.А.Л., род. на *** год. в гр. Т., У.,
гражданин на Р. ф., код по БУЛСТАТ ***, с адрес КК „С. Б.“, Община Н., хотел „А.
*“, ПИ 51500.506.611, ет. 7, ап. 90/91, да заплати на ищеца следните суми:
910,29 лева – застрахователни премии по служебно подновени застраховки на
ипотекирани имоти за 2017-а, 2018-а и 2019 год., във връзка с обезпечаване на
задълженията по Договор за банков кредит № 533-Д/2007/10.07.2007 год., и 654,39
лева – такса по служебно подновено вписване на ипотека на имоти във връзка със същия
договор за кредит.
ОСЪЖДА
В.А.Л., род. на *** год. в гр. Т., У., гражданин на Р. ф., код по БУЛСТАТ ***, с
адрес КК „С. Б.“, Община Н., хотел „А. *“, ПИ 51500.506.611, ет. 7, ап. 90/91, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Инвестбанк” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, бул. „България” № 85,
деловодни разноски в размер от 8748,50 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия: