Определение по дело №2019/2022 на Административен съд - Варна

Постъпила е молба с. д. № 10588/ 12.07.2023 г. от оспорващият Н.Н., с искане за съединяване на настоящото адм. д. 2019/ 2022 г. с адм. дело № 230/ 2022 г., двете по описа на Административен съд – Варна, за разглеждане в едно производство и постановяване на общо решение по тях.

Искането е обосновано с твърдения, че между двете дела има много общо – по настоящото дело ответник е известният администратор на лични данни - полицейски инспектор при 3-то РУ – Варна, а по адм. д. № 230/ 2022 г. ответник е министъра на вътрешните работи, респ. конституирано Министерството на вътрешните работи. С цел правилното изясняване на спора, двете дела могат да бъдат обединени.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по адм. д. № 2019/ 2022г на Административен съд – Варна е по реда на чл.39 ал.1 от ЗЗЛД, образувано е по искова молба от Н.А.Н., с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че на 20.04.2022 г. инспектор Георги Атанасов при ІІІ- то РПУ към ОД на МВР Варна е нарушил личните му данни, които е обработвал по преписки, като е съобщил на лицето Борислав Иванов Бончев от гр. Варна, че Н. има психиатрично заболяване, че е лежал в ДПБ – Карвуна, както и че удря хората.

Производството по адм. д. № 230/ 2022г на Административен съд – Варна също е по реда на чл. 39 ал. 1 от ЗЗЛД, образувано е по жалба от Н.А.Н. против Министерството на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични данни, с искане съдът да приеме за установено, че между 23.11.2019 г. - 05.08.2020 г. неизвестни полицейски служители са извършили нарушение на личните данни на Н., като са информирали Елка Цанева и/ или близките й, че в Трето РУП/ Второ РУП – Варна има и „други наказателни преписки“ срещу жалбоподателя, известни им във връзка с преписка № 15994/ 19 г., ДП № 258/ 20 г. и ДП № 540/ 20 г. – и трите на Трето РУП, без той да е давал съгласието си да бъде предоставяна такава информация на трети лица.

Разпоредбата на чл. 213 от ГПК, приложима по аргумент от чл. 144 от АПК, предвижда съединяване на няколко висящи дела в едно производство за издаване на общо решение по тях, при наличие на две алтернативни условия: в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника, или които имат връзка помежду си. В случая, нито едно от посочените изисквания не е налице. Ответниците по двете производства са различни – по настоящото дело е полицейски инспектор в 3-то РУ – МВР – Варна, по адм. д. № 230/ 2022 г. – е Министерство на вътрешните работи. Следователно, не е налице първата от хипотезите на чл. 213 от ГПК.

От друга страна, исковете по двете производства са обосновани с различни фактически твърдения, касаят различни периоди, различни са и лицата, на които се твърди да са съобщени лични данни на Н.. Единствените общи характеристики между двете дела са участието на Н.Н. като ищец и правната им квалификация - по чл. 39, ал.1 от ЗЗЛД. При това положение, налага се извода, че между двете производства няма и връзка.

Гореизложеното обуславя извод за липса на основание за съединяване на производствата по адм. дело № 2019/ 2022 г. и адм. дело № 230/ 2022 г. за общо разглеждане, поради което и искането следва да бъде оставено без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.А.Н., обективирано в молба с. д. № 10588/ 12.07.2023 г. за съединяване на адм. д. 2019/ 2022 г. с адм. дело № 230/ 2022 г., двете по описа на Административен съд – Варна, за разглеждане в едно производство и постановяване на общо решение по тях.

Определението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение само на молителя.

	Съдия: