РЕШЕНИЕ
№ 6634
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.А
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110158718 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен осъдителен иск от Е. П. М. срещу ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ за заплащане на сумата 100.00 лева като част от вземане общ размер на
2000.00 лева, представляваща остатък от дължимо, но незаплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Хюндай I20“ с рег. № ..., в резултат
на ПТП, случило се на 03.07.2024г. на паркинг, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 04.10.2024г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил „Хюндай I20“ с рег. № ...., за който
бил сключен договор с ответника за имуществено застраховане „Каско“, с клауза „Пълно
каско“ по полица № .... с период на валидност от 12.11.2023г. до 11.11.2024г. Посочва, че на
03.07.2024г. и в срока на действие на договора е настъпило пътно-транспортно
произшествие, докато собствения му автомобил бил на паркинг в паркирано състояние,
когато при връщане в автомобила заварил същия с увреди по задна дясна врата и заден
десен калник. Заявява, че не знае как се е случило произшествието, нито кой е виновен за
него. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора с ответника, заплащайки
своевременно премията и уведомявайки го за инцидента, в резултат на което при него била
образувана щета с № ...../24/05.07.2024г. Релевира, че застрахователят извършил опис на
щетите, но не заплатил обезщетение в пълен размер. Твърди, че щети, възникнали на
паркинг, представляват покрит застрахователен риск, и следва да се обезщетят в
действителния им размер по средни пазарни цени към датата на инцидента без обезценка.
Заявява, че е поканил ответника да плати сумата, но това не било сторено, поради което
1
последния изпаднал в забава и дължи законна лихва. При тези доводи моли претенцията да
бъде уважена. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени
искания.
Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ оспорва иска по чл.405 КЗ.
Признава, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, с
клауза „Пълно каско“ по полица № .... с период на валидност от 12.11.2023г. до 11.11.2024г.;
че по повод уведомление на ищеца при ответника е образувана щета № ......./24/05.07.2024г.,
че бил извършен оглед на автомобила, в протокол от който били описани щетите по него.
Твърди, че по повод на предявената пред него претенция вредите са остойностени и е
заплатено обезщетение на ищеца на 15.08.2024г. в размер на 116.79 лева. Заявява, че ищецът
е приел общите условия на застрахователя, според подточка 1.4 от т.2 „Експертна оценка“ от
раздел II „Обезщетяване на МПС при частични повреди“ от които цената на бояджийските
материали е по ценовите листи, използвани от застрахователя, а в подточка 1.5. изрично
било описано, че количеството на бояджийските материали и нормовремената за труд по
ремонта на МПС се определят по Методика на застрахователя за уреждане на претенции по
застраховка „Каско“. При тези доводи счита, че размерът на процесното обезщетение е
изцяло съобразен с договореностите, постигнати между страните по застрахователното
правоотношение. Възразява, че по тази причина и с извършеното плащане от 116.79 лева е
изпълнил задължението си, тъй като то покрива размера на вредите, поради което счита
претенцията на ищеца за прекомерна и значително надвишаваща действително претърпените
вреди. Оспорва акцесорния иск поради неоснователност на главния. Моли иска да бъде
отхвърлен и да се присъдят разноски. Представя доказателства, не възразява по приемането
и допускането на доказателствата, приложени и направени с исковата молба.
В о.с.з. на 01.04.2025г. е допуснато изменение на иска по чл. 405 КЗ чрез увеличаване на
неговият размер, който да се счита предявен за сумата от 703,05 лева и не като частичен иск.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че ищецът е
собственик на лек автомобил „Хюндай I20“ с рег. № ...., както и че между страните е
сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, с клауза „Пълно каско“ по полица №
..... с период на валидност от 12.11.2023г. до 11.11.2024г.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че на
03.07.2024г. и в срока на действие на договора е настъпило пътно-транспортно
произшествие, докато л.а. „Хюндай I20“ с рег. № ..... е бил на паркинг в паркирано
състояние, в резултат на което по него имало увреди по задна дясна врата и заден десен
калник.
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че
произшествието представлява покрит застрахователен риск и вреди, настъпили на паркинг,
подлежат на обезщетяване съгласно ОУ на застрахователя.
2
Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че по повод
уведомление на ищеца при ответника е образувана щета № ..../24/05.07.2024г., че бил
извършен оглед на автомобила, в протокол от който били описани щетите по него.
Обявено е за безспорно в о.с.з. на 01.04.2025г. и се доказва от представения платежен
документ на л. 39 от делото, че ответникът е платил на ищеца обезщетение по процесната
щета в размер 116,79 лева.
Изслушано и прието по делото е заключение по САТЕ – основно и допълнително,
вещото лице по която е дало отговор, че към датата на инцидента автомобилът е бил на 12
години след пускане в експлоатация, като след инцидента, случи се на 03.07.2024г.,
автомобилът е бил на оглед при застрахователя, който е описал вредите. Съгласно описа на
застрахователя и според вещото лице, няма отразени части за подмяна, т.е. касае се за
възстановяване, което по средни пазарни цени към датата на произшествието възлиза на
стойност от 819.84 лева, а ако не се вземат предвид стойности от фирмени сервизи –
стойността, нужна за възстановяване на автомобила по уврежданията, описани в описа,
възлиза на 725.04 лева. В допълнителното заключение е даден отговор, че стойността за
възстановяване на автомобила, опредЕ. по ОУ, възлиза на 111.66 лева без ДДС.
След преценка на така установените факти, съдът намери следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск предполага доказване от ищеца на обстоятелството, че е
застрахован по договор за имуществено застраховане на лекия автомобил, претърпял пътно-
транспортно произшествие, което е застрахователно събитие по договора, вид и размер на
причинените вреди, както и причинната връзка между застрахователното събитие и
претендираните вреди, прехвърляне на вземането за обезщетение на ищеца. В тежест на
ответника е да докаже плащане на предявеното вземане.
Качеството застрахован по договор „Каско“ има собственикът на застрахованото ППС.
Собственик на л.а. „Хюндай I20“ с рег. № .... към датата на произшествието и за времето на
действие на договора за имуществено застраховане с ответника е Е. П. М.. Обстоятелството
не е спорно между страните.
Застрахователното събитие е настъпило по време на действие на договора за
застраховка, което обстоятелство също не е спорно.
Страните не спорят за механизма на произшествията и дали от него е възможно да са
настъпили описаните щети, ерго представляват ли те покрит застрахователен риск.
Механизмът на произшествието е следният: на 03.07.2024г. и в срока на действие на
договора е настъпило пътно-транспортно произшествие, докато л.а. „Хюндай I20“ с рег. №
....., който е бил на паркинг в паркирано състояние.
Станалото произшествие представлява покрит застрахователен риск, което
обстоятелство страните не спорят и което се извежда от представените ОУ.
Установява се по делото и не се спори, че в резултат на произшествието за л.а. „Хюндай
I20“ с рег. № ..... са настъпили по задна дясна врата и заден десен калник. Причинната връзка
между противоправното поведение и вредите не е спорна между страните и е логична с
3
оглед настъпилия удар.
Спорен по делото е въпросът за стойността на възстановяване на вредите.
При наличието на частична щета размерът на обезщетението следва да се определи
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ - в размер на вредата, а същата е равна на възстановителната
стойност на застрахованото имущество по пазарни цени към момента на застрахователното
събитие, поради което и възражението, че обезщетението следва да се определя по методите
на застрахователя остава несподелено.
От приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно изготвено, се установява, че действителната
стойност, необходима за възстановяване на щетите е в общ размер на 725.04 лева. Именно
тази сума следва да се присъди, след като няма възражения, че тя надхвърля договорения в
полицата лимит. Сумата се установява от заключението и съдът взема нея предвид, а не
дадената в основното заключение стойност от 819.84 лева, тъй като тази стойност е опредЕ.
на база средни пазарни цени и във фирмени сервизи. Увреденото МПС към датата на удара е
било на 12 години след пускане в експлоатация, поради което и след като няма
доказателства и твърдения за необходимостта автомобилът да се възстанови във фирмен
сервиз, то за него не са приложими гаранционни условия, които изискват автомобила да
бъде възстановен във фирмен сервиз с цел запазване на гаранцията. След като това
изискване не се прилага за увреденото МПС, то и възстановяването му не следва да се
извършва във фирмен сервиз, нито стойността за това да се взима на база и цени във фирмен
сервиз. Тази стойност се отнася за получените щети, които са в причинна връзка с
произшествието и няма такива, които остават извън него.
След приспадане на платеното от застрахователя, дължима остава сума в общ размер на
608.25 лева, до която сума искът следва да се уважи, а за разликата над нея подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По изложените мотиви, съдебният състав намира, че обезщетението се съизмерява с
възстановителната стойност на застрахованото имущество по пазарни цени към момента на
застрахователното събитие, която е опредЕ. от заключението, и след приспадане на
платеното доброволно от ответника възлиза на 608.25 лева. Сумата се присъжда ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба като акцесорна последица.
По разноските
При този изход на спора по делото, отговорността за разноските се разпределя по
правилото на чл.78, ал.1 и ал. 2 ГПК.
Сторените от ответника разноски по делото са в общ размер от 300.00 лева, от които
50.00 лева държавна такса, 250.00 лева депозит за вещо лице, от които и съобразно размера
на уважената част от иска, на присъждане подлежи сумата от 259.54 лева.
Ответникът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение за оказаното му
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за което има представен
4
договор /л.76/ и в който случай възнаграждението се определя от съда и се заплаща на
адвоката. С оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя, че
дължимото възнаграждение възлиза на 400.00 лева, като с оглед размера на уважената част
от иска, на присъждане подлежи сумата от 346.06 лева или 415.27 лева с ДДС.
С оглед частичното отхвърляне на иска право на разноски има и ответникът, каквито
своевременно е претендирал и възлизат в общ размер на 700.00, от които 600.00 лева
депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото и съгласно
чл. 25, ал. 1 НЗПП. Съобразно размера на отхвърлената част от иска, подлежат на
присъждане разноски в размер на 94.38 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, чл. 405 от Кодекса за застраховането, ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да
заплати на Е. П. М., ЕГН **********, с адрес на призоваване гр. София, бул. „Г.М. Д.“ №...,
вх..., ет...., ап...., сумата 608.25 лева, представляваща остатък от дължимо, но незаплатено
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Хюндай I20“ с рег.
№...., застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка „Каско“, с клауза
„Пълно каско“ по полица № ...., в резултат на ПТП, случило се на 03.07.2024г. на паркинг,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.10.2024г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния искан размер от
703,05 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК ...., да заплати на Е. П. М., ЕГН **********, сумата 259.54 лева – разноски по делото
съобразно размера на уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК...., да заплати на адв. Д. Р. Т., САК, личен №..., сумата 415.27 лева с ДДС – разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно размера на уважената част от иска за оказано на
ищеца Е. П. М. безплатно процесуално представителство по реда на чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Е. П. М., ЕГН **********, да заплати на
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК...., сумата 94.38 лева – разноски по делото
съобразно размера на отхвърлената част от иска.
УКАЗВА на ответника, че присъденото в полза на ищеца вземане може да бъде платено
по следната банкова сметка, посочена от него в исковата молба: IBAN: .... с титуляр Д. Р. Т..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6