РЕШЕНИЕ
№ 1462
гр. Бургас, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120102912 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Мултипъл плюс” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Д.М. против „Клас“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ч.Л.С., с която
се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1187.12
лева - продажна цена за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за
месеците ноември и декември 2017г. по договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 24.11.2016г., както
и сумата от 356.17 лева - мораторна лихва за периода от 14.01.2018г. до 11.02.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението. Твърденията са, че
вземането е придобито въз основа на постановление за възлагане от 06.01.2021г.,
постановено по т.д. № ***г. на СГС, с което са възложени вземанията на *** ООД /в
несъстоятелност/, произтичащи от доставката на електрическа енергия. Вземанията са
възникнали от сключен на 24.11.2016г. договор между *** ООД и Клас ООД за продажба на
електрическа енергия. За месеците ноември и декември 2017г. е било доставено в полза на
клиента договореното количество енергия, но плащане не било извършено. Моли се за
уважаване на иска. Претендира разноски.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, в
който оспорва претенциите с подробни съображения. Заявява, че вземането за консумирана
електрическа енергия е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.в ЗЗД и се погасява с
1
кратката 3-годишна давност. В случая вземанията за ноември и декември 2017г. са
падежирали на 14.12.2017г. и на 14.10.2018г., поради което са погасени по давност. Освен
това договорът е прекратен от ответника, считано от 01.01.2018г., като за декември 2017г.
ел.енергията до обекта е доставена от ***. Моли се за отхвърляне на исковете.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното:
Исковете са основателни.
Фактите са такива, каквито са изложени с исковата молба. Бил е сключен договор за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
комбинирани услуги от 24.11.2016г. между *** ООД и Клас ООД. Уговорена е цена на
доставяната електроенергия от 75 лева за МВтч. Договорът е за срок от 12 месеца и влиза в
сила на 01.11.2016г. Следователно би трябвало да важи от 01.11.2017г., но според чл.18, ал.2
от Общите условия в случай, че в срок до един месец преди изтичане на срока на договора
никоя от страните не изпрати писмено предизвестие за прекратяването му, същият се счита
продължен при същите условия за всяка следваща година. Случаят явно е такъв, т.е.
договорът е бил продължен и след 01.11.2017г., тъй като ответникът е изпратил
предизвестие на доставчика на ел.енергия, че прекратява договора от 01.01.2018г.
По отношение на сумите, претендирани за доставката на електричество за ноември
2017г. съдът намира, че те се дължат от ответника. Това дружество е длъжник по
горепосочения договор и първоначално кредитор му е било дружеството *** ООД. С
постановление от 06.01.2021г. на СГС по т.д. № ***г. са били възложени, по реда на чл.717з
ТЗ в полза на ищеца вземанията на *** ООД /в несъстоятелност/ към клиенти за доставена
ел.енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1635182.24 лева, съгласно опис,
изготвен от синдика и пазарна оценка. В този опис изрично фигурират вземанията към Клас
ООД, поради което те са прехвърлени към ищцовото дружество на основание чл.717з ТЗ и
то е станало техен собственик.
Ответникът не оспорва доставката на електричество за ноември 2017г. В тази
връзка самият ответник е представил фактура от 30.11.2017г. за сумата от 1135.80 лева с
ДДС. След като доставката е реално извършена, се навежда извод, че фактурираната сума се
дължи от купувача.
Възражението за погасяване на сумата по давност е неоснователно. Падежът на
плащане на задължението е на 14.12.2017г., видно от отразеното във фактурата. Касае се
безспорно до периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като електрическа
енергия е доставяна постоянно и е следвало да се плаща всеки месец – чл.11, ал.1 от ОУ.
Следователно вземанията по договора се погасяват с кратката тригодишна давност. Тя тече
от 14.12.2017г. и би изтекла съответно на 14.12.2020г. Ноторно известно е обаче, че в
страната беше въведено извънредно положение, считано от 13.03.2020г. и то продължи до
13.05.2020г. С приемането на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
2
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, давността за погасяване на вземанията спира да тече, считано
от 13.03.2020г. Съобразно § 13 от ПЗР на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Същият е обнародван на 13.05.2020г.,
поради което сроковете започват да текат считано от 21.05.2020г. Следователно давността е
била спряна за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Именно с този период следва да се
продължи погасителната давност и тя следователно не изтича на 14.12.2020г., а изтича на
21.02.2021г. Заповедното дело е образувано на 15.02.2021г., т.е. преди давността да е
изтекла и съответно тя не е погасила вземането по фактурата за ноември 2017г. То се дължи
в размер от 1135.80 лева с ДДС.
По отношение на сумата за доставена ел.енергия за месец декември 2017г. съдът
счита, че се дължи сума само за датата 01.12.2017г., а не за целия месец. Това е така,
доколкото ответникът доказа, че за периода от 02.12.2017г. до 31.12.2017г. е получавал
електричество не от *** ООД, от *** ***. Това се установява от фактурата, издадена от ***
и тя е именно за периода от 02.12.2017г. до 31.12.2017г. В тази връзка самият ищец е заявил,
че считано от 02.12.2017г. *** ООД е било отстранено от свободния пазар на електрическа
енергия, поради което е логично да е доставил електричество само на 01.12.2017г. Фактура
за м.декември 2017г. не е приложена по делото, но явно е издадена от *** ООД, видно от
данните, предоставени от НАП. Тя е за сумата от 42.77 лева главница и 8.55 лева ДДС или
общо 51.32 лева. Сумата е ниска, тъй като е само за един ден от този месец. Ето защо съдът
приема, че се дължат 51.32 лева за доставката на електричество за декември 2017г. /за
01.12.2017г./. И тази сума не е погасена по давност, тъй като падежът й е на 14.01.2018г. и
като се вземе предвид спирането на давността във връзка с извънредното положение, следва
извод, че давността не е изтекла.
Следователно ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1187.12 лева за
доставена електрическа енергия. Трябва да се постанови решение, с което се признае
дължимостта на сумата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до изплащането.
По претенцията за мораторната лихва върху главницата:
Претендира се мораторно обезщетение за периода от 14.01.2018г. до 11.02.2021г.,
т.е. след настъпване на падежа на вземането по фактурата за декември 2017г. Както стана
ясно, главницата от 1187.12 лева е дължима и върху нея се начислява лихва за забава, тъй
като не е платена в срок. Като се съобрази разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците в нейната редакция от
13.03.2020г., действала до 09.04.2020г. се извежда извод, че за периода от 13.03.2020г. до
09.04.2020г. не се начисляват лихви за забава върху всички видове задължения на
3
частноправните субекти, включително и процесното задължение. След 09.04.2020г. не се
начисляват лихви за забава само за задълженията по договори за кредит, видно от
изменената разпоредба на чл.6 от закона. Следователно за процесното вземане давността не
е текла само от 13.03.2020г. до 09.04.2020г. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, мораторната
лихва за периода от 14.01.2018г. до 12.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 11.02.2021г. възлиза на
общо 362.07 лева. Ищецът претендира по-малка сума, а именно 356.17 лева, поради което
искът е изцяло доказан по размер.
Следва решение, с което се признае за установено, че се дължи лихва за забава в
търсения размер от 356.17 лева за посочения период.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 382.23 лева и разноски по заповедното дело от
343.97 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Клас“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ч.Л.С., че дължи на „Мултипъл
плюс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Д.М.
сумата от 1187.12 лева /хиляда сто осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ -
продажна цена за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги към нея за
месеците ноември и декември 2017г. по договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 24.11.2016г.,
сключен с *** ООД, възложена на ищеца с постановление за възлагане по т.д. № ***г. на
СГС, сумата от 356.17 лева /триста петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/
мораторно обезщетение за периода от 14.01.2018г. до 11.02.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 12.02.2021г. до изплащането, които
вземания са предмет на заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА „Клас“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ч.Л.С. да заплати на „Мултипъл плюс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес управление: ***, представлявано от К.Д.М. сумата от 382.23 лева /триста осемдесет и
два лева и двадесет и три стотинки/ съдебно-деловодни разноски в исковото производство и
сумата от 343.97 лева /триста четиридесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/
съдебно-деловодни разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала СТ
4
5