№ 7
гр. Варна , 11.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Петя И. Петрова Въззивно частно гражданско
дело № 20213000500104 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 279 ГПК и е образувано по
частна жалба вх.№ 260835/05.02.2021 г. на С. Д. С., подадена чрез адв. О. от АК Добрич,
допълнена с молба вх.№ 260884/08.02.2021 г., подадена чрез адв. Сидерова от АК София,
против разпореждане № 260057 от 26.01.2021 г., постановено по в.гр.д. № 462/2020 г. по
описа на Добричкия окръжен съд, с което е върната касационната му жалба с вх. №
262916/14.12.2020 г. против решение № 260061 от 03.11.2020 г., постановено по същото
дело.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното разпореждане е недопустимо, евентуално
– неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила - разпоредбата на
чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, молил е за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за
администриране на касационната му жалба. Изложил е, че предвид посочената в акта на
окръжния съд обжалваемост на решението, касационната жалба е следвало да бъде
изпратена на ВКС, който е компетентен да се произнесе по този въпрос. Освен това,
предявеният по делото иск по чл. 108 от ЗС, предпоставял обжалваемостта на решението
съгл. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Дерогирана била императивната разпоредба на чл. 70 ГПК,
предвид посочената от ищеца пазарна цена на имота от 34 000 лв. и от там - и цена на иска
от 8 500 лв., предоставяща достъп до касационна проверка и предвид липсата на проведено
производство за изменение на цената по реда на чл. 70, ал.1, изр.2 ГПК.
Д. С. С., чрез адв. М.П. от АК Добрич, е подал писмен отговор, с който е оспорил
частната жалба и по съображения за правилността на обжалваното разпореждане е молил за
отхвърлянето й.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното:
Подадената частна жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 от
ГПК вр. чл. 279 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
редовна е и допустима, а след като я разгледа по същество, съдът я намира за неоснователна
по следните съображения:
Обжалваният съдебен акт е разпореждане на окръжния съд за връщане на касационна
жалба с вх. № 262916/14.12.2020 г. против постановено въззивно решение, неподлежащо на
1
касационно обжалване.
Предмет на делото са били предявените от С.С. против Д.С., Ж.Ж. и Й.Х. – Ж.а искове
по чл. 40 във вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-
продажба на недвижим имот № 200120 в с.Пчеларово, общ. Ген.Тошево, с площ от 16,833
дка., сключен с нот.акт № 22 от 08.02.2017 г. на нотариус с район на действие при Районен
съд – гр.Ген Тошево поради това, че при сключването му пълномощникът е договарял във
вреда на представлявания, обусловен иск по чл. 34 от ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за
връщане на даденото – владението на имота и иск по чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора,
поради неплащане на цената. С решението си районният съд е отхвърлил исковете, а
окръжният съд е потвърдил решението на районния съд.
Обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, като съдът се е произнесъл в
законен едноличен състав, с разпореждане и в съответствие с правомощията, дадени му с
разпоредбата на чл. 286, ал.1, т.3 ГПК - да върне жалбата, когато въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал.3 ГПК. Евентуално погрешното посочване
в акта като подлежащ на обжалване, не лишава въззивният съд от правомощията му по чл.
286, ал.1, т.3 ГПК, поради което и оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни.
Всеки от предявените искове е с цена от 2 227 лв., определена от данъчната оценка на
имота /в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал.1, т. 4 ГПК/ и посочена от ищеца с
молбата от 02.04.2018 г. пред районния съд, като въпрос за нея не е повдиган и същата не е
променяна по реда на чл. 70, ал.1 от ГПК. Затова несъстоятелни са оплакванията в
допълнението на частната жалба за посочена от ищеца цена на иска, равна на пазарната
стойност на имота и определена от вещите лица. Неоснователни са и оплакванията на
жалбоподателя, че предмет на делото е искът му по чл. 108 от ЗС, обуславящ достъпа до
касационната инстанция. Иск за собственост не е бил въведен като предмет на делото и
такъв не е бил разглеждан от съда, а предмет на делото е била уточнената от ищеца с
молбата му от 02.04.2018 г. претенция за връщане на даденото по договора - иск по чл. 34 от
ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
При положение, че обжалваното с касационната жалба въззивно решение на окръжния
съд е по гражданско дело, с цена на всеки от исковете под 5 000 лв. и не е налице
изключението в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, то същото не подлежи на касационно обжалване.
Затова, като е върнал касационната жалба, окръжният съд е постановил правилен съдебен
акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърден.
Предвид горното, Варненският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260057 от 26.01.2021 г., постановено по в.гр.д. №
462/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3