Р Е Ш Е Н И
Е № 102
Гр. Сливен, 10.05.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора
……………….
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 394 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл. от ЗУТ.
Образувано е по жалба
от И.Б.К., с адрес *** срещу Заповед № РД 15 – 2764/05.10.2020 г. на Кмета на
Община Сливен, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж „Преградни стени, ограничаващи достъпа до общите
части“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67338.518.71 по КК на г. С.,
с административен адрес *************.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорващият твърди, че констатациите
на административния орган в атакувания акт не отговарят на действителната
фактическа обстановка. Преградните стени съществували, но не били изпълнени от
него. Те не съставлявали строеж и не ограничавали достъпа до общите части на
сградата. Моли съда да отмени атакуваната заповед.
В с.з. оспорващият,
редовно и своевременно призован, не се явява. В писмена молба поддържа жалбата
и моли съда да я уважи, с претенция за разноски.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен
юрк. Е. М., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки заявява, че оспорената
заповед е издадена при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. От
доказателствата по делото, в т.ч. съдебно – техническата експертиза се
установявало, че строителството е строеж по смисъла на ЗУТ и същият е
незаконен, като изграден без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за
строеж. Доказан бил и извършителят на строежа. Моли съда да отхвърли жалбата, с
претенция за разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 08.06.2020 г. с
вх. № 9400-8474 при Кмета на Община Сливен постъпила молба от Р. Ч., А. Ф., Е.
Ц., П. С., С. С. и А. Б., като с. на с. о. в м. ж. с. с идентификатор
67338.518.71.5, находяща се на адрес *************, в която заявили, че И. и Д.
К. като с. на а. № *** ползват за свои нужди почти цялата прилежаща площ около
сградата и лишават останалите от достъп, който е ограничен от изградена в имота
масивна ограда и поставена преградна ролетна врата. Заявено било още, че до
преградената част от прилежащата площ с. на а. *** имат достъп от самостоятелен
вход – външна врата на а., за която не им е известно да е проектирана по този
начин, респ. дали е законно нейното поставяне. Към молбата си приложили като
доказателство нотариални актове, удостоверяващи, че молителите са с. на съответните
с. о. в с. с административен адрес *************. С писмо изх. № 9400-8474 (1)
от 14.07.2020 г. Заместник – кмет на Община Сливен уведомил И.К., че по повод
горната молба е извършена проверка на място и по документи от е. при Община
Сливен, при която проверка е установено, че са изградени преградни стени и
външно стълбище, които възпрепятстват ползването на общите части. К. бил
уведомен че ако в едномесечен срок не бъдат предприети действия за осигуряване
на достъп до общите части на всички правоимащи, ще бъде съставен акт за
административно нарушение от общинската администрация. С повторна молба от
горните с., постъпила с вх. № 9400-8474 (2)/18.08.2020 г. Кметът на Община
Сливен бил сезиран с искане да се установи дали строителството е законно. По
повод подадения сигнал с молба вх. № 9400-8474 (3) от 28.08.2020 г. И.К. заявил
до Кмета на Община Сливен, че сигналът е подаден от малка част от с., чиито
идеални части не достигат нужния кворум от общото събрание и приложил подписка
от други п. с. на о. в с., съгласно която подписаните нямат против
съществуването на ролетната щора и нямат против и не считат за пречка
съществуването на преградните стени на нивото на тротоара.
На 10.09.2020 г.
работна група от служители в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен
извършила проверка на строеж „Преградни стени, ограничаващи достъпа до общи
части“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 67338.518.71 по КК на г. С.,
с административен адрес *************, и. от И.К., с. на с. о. в с. в режим на
е. с. с идентификатор 67338.518.71.5.1. При проверката длъжностните лица
установили, че са изградени 2 бр. преградни стени на с. и ю. в поземления имот с
размери: дължина 3,00 м. и височина 2,20 м., изпълнени от тухлена зидария 12
см. С кухи керамични тухли, като на с. преградна стена има отвор, в който е
монтирана алуминиева врата с размери 0,80 м/2,00м., а строежът ограничава
достъпа до общите части на имота и е изпълнен през 2013 г. Констатирано било,
че строежът е четвърта категория, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 4 „д“ от ЗУТ и е
извършен без необходимите строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.
Проверяващите обективирали така установеното в Констативен акт № 11/10.09.2020
г., съгласно който приели, че са нарушение разпоредбите на чл. 137 ал. 3, чл.
148 ал. 1 и чл. 185 ал. 1 от ЗУТ. Актът бил връчен на адресата И.К. на 15.09.2020
г. Срещу констатациите в същия в определения 7-дневен срок не постъпили
възражения в общинската администрация на гр. Сливен. Въз основа на съставения
констативен акт, на 05.10.2020 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД
15-2764, с която разпоредил на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ И.Б.К. да
премахне незаконен строеж „Преградни стени, ограничаващи достъпа до общите части“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 67338.518.71 по КК на г. С., с
административен адрес *************. Заповедта била връчена на нейния адресат
на 08.10.2020 г., като процесната жалба е подадена до настоящия съд на
22.10.2020 г. чрез административния орган.
Към доказателствата
са приобщени документи, удостоверяващи п. на с. на подателите на сигнала до
общината. Съобразно Нотариален акт № 42, том XVII, дело №
2766/2014 г. С. Ч. С. и А. Р. С. са с. на с. о. в процесната с. – ж., а. № ***,
ведно с и. п., отстъпено право на строеж върху поземления имот и 3,71 % идеални
части от общите части на с. Според данните в Нотариален акт № 6, том XXIX,
дело № 5254/20.12.2017 г. А. П. Б. е с. на с. о. в същата с. – а. № ***, и. п.,
ведно с 3,52 % идеални части от общите части на с. и съответните идеални части
от правото на строеж върху терена. Според Нотариален акт № 27, том V,
дело № 674/01.03.2016 г. П. Й. С. е с. на а. № ***, ведно с и. п. и прилежащите
3,51 % идеални части от общите части на с. и съответната идеална част от
отстъпеното право на строеж върху поземления имот. Видно от Нотариален акт №
32, том XIV, дело № 2240/2016 г. А. Х. Ф. е с. на а. №
***, ведно с и. п. и 3,12 % идеални части от общите части на с., както и
съответните на ж. идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземления
имот. С Нотариален акт № 21, том XXIII, дело №
3293/2015 г. е удостоверено п. от Р. Х. Ч. п. на с. върху а. № *** в процесната
с., ведно с и. п. и припадащите се 13,88 кв.м. от общите части на с. и
съответните идеални части от правото на строеж върху терена. Видно от
Нотариален акт, вписан под № 95, том I, дело №
79/2012 г., чрез п. – п. И.Б.К. е п. п. на с. върху а. № ***, ведно с и. п. и
припадащите се 4,44 % идеални части от общите части на с. (равняващи се на
12,79 кв.м.) и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления
имот. Посочените данни от д. за с. сочат, че вписаните в представената от К. пред
административния орган подписка идеални части
от общите части на с. не съответстват на реалните такива.
По доказателствата
по делото е приобщено Удостоверение № 101/04.11.2013 г. за въвеждане в
експлоатация на строеж „Жилищна сграда на четири етажа с използваемо
подпокривно пространство – три магазина за нехранителни стоки, двадесет жилища,
осем гаража в сутерена и паркоместа в рамките на парцела“ „Водопроводно и
канализационно отклонение за УПИ VIII-6712, кв.
368 по плана на к. „Н. с.“, г. С., с административен адрес *************.
По делото е
изготвена и приета като неоспорена единична съдебно – техническа експертиза, която
съдът кредитира като извършена компетентно, безпристрастно и съответна на
останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно заключението на
експертизата, процесната жилищна сграда е построена при и. и ю. имотни граници,
като незаетата част от поземления имот е застроена под котата на терена с
подземен гараж, рампа към него и изби, които са част от сградата; Покривната
плоча на гаражите и избите е на нивото на дворното място, като над нея няма
застрояване, по който начин е оформен своеобразен вътрешен двор; извършено е
преустройство, като са изградени две преградни тухлени стени по цялата ширина
на прилежащата към а. дворна площадка и външно стълбище, посредством което се
осигурява достъп до д. на а. на К. към ограденото пространство. Преградните
зидове са два – на ю. и на з. с височина 2,0 м. и ширина 3,30 м., измазани с
бетонова шапка, като при зида на з. има отвор, в който е монтирана алуминиева
врата с размери 0,8/2,0 м. Достъпът до дворното място е възможен ако вратата не
е заключена. Според експертизата, изграждането на преградните зидове и външното
стълбище към а. № *** представлява преустройство на прилежащата дворна
площадка, образувана от покрива на подземните гаражи и при този начин на
изпълнение представлява обща част на е. с. Налице е преустройство на покрива на
подземните гаражи, образуващ прилежащото към жилищната сграда дворно място, а
преграденото прилежащо и незастроено над терена дворно място при а. на
оспорващия в жилищната сграда ограничава достъпа на живущите до празното дворно
място. Експертът заключава, че процесните зидове представляват строеж по
смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ – изграждането на преградните зидове и
външното стълбище към а. № *** представлява преустройство на прилежащата дворна
площадка, образувана от покрива на подземните гаражи. Съгласно експертното
заключение, процесният строеж е четвърта категория и не попада в обхвата на чл.
151 и чл. 147 от ЗУТ.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна на база всички писмени доказателства
по административната преписка, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Съдът преценява
подадената жалба като процесуално допустима - подадена е срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице и в
нормативно установения 14 – дневен срок. Разгледано по същество, оспорването се
явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му
действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената
заповед е издадена от Кмета на Община Сливен, действащ при спазване на
териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от
закона материална компетентност, съобразно нормата на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ. Ето
защо съдът приема същата за валиден акт. При нейното издаване не са допуснати и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед
разпоредбата на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ обстоятелствата, предпоставящи провеждане
на процедура по премахване на обект по чл. 225 ал. 2 от ЗУТ (какъвто е процесният),
се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223 ал. 2. Последната
цитирана норма определя правомощия на служителите за контрол по строителството
към общината по отношение на строежите от четвърта до шеста категория да
констатират незаконни строежи или строежи с нарушения (т. 1). Видно от
административната преписка, проверката е извършена от длъжностни лица със съответната
компетентност (г. с. в отдел „Строителен контрол“ към община Сливен), които са
и с. на констативния акт по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ. Този акт е връчен на неговия
адресат, при спазване на разпоредбата на чл. 223 ал. 2 изр. второ от ЗУТ. Тази
норма задължава общинските органи да връчат акта на неговия адресат, което в
случая е сторено на 15.09.2020 г., като в самия акт е указана възможността в 7
– дневен срок да бъдат подадени възражения срещу констатациите в същия. В
случая, видно от административната преписка К. не се е възползвал от така
предоставената му възможност. В настоящия случай от доказателствата по делото
се установява, че разписаната от закона процедура е детайлно спазена, което
налага извода за процесуална законосъобразност на атакувания административен
акт. Освен валидна и процесуално законосъобразна, оспорената заповед се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като постановена при спазване на
всички относими материалноправни норми, при следните съображения:
Изложените в
жалбата доводи за противоречие на обжалвания административен акт с материалния
закон не се споделят от настоящия съдебен състав. Атакуваната заповед е
издадена с правно основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, като фактическо основание за
постановяването й е установеното с Констативен акт № 11/10.09.2020 г. Съгласно
цитираната норма, кметът на общината или упълномощено от него лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225 ал. 2, или на части от тях. Видно е както от мотивите в
атакуваната заповед, така и от констативния протокол, че процесният строеж е
възприет като незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Тази
разпоредба определя като незаконен строеж или част от него, когато се извършва
без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия
случай по делото е установено по безспорен начин, че строежът е изпълнен без
одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Несъмнено е и
обстоятелството, че се касае за строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ,
според която легална дефиниция, „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни
работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла
на чл. 74 ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със или без промяна на предназначението. Съгласно
неоспореното от страните експертно заключение на приетата по делото съдебно –
техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно и
безпристрастно изготвена, процесният строеж съставлява преустройство на покрива
над подземните гаражи, образуващ прилежащото към жилищната сграда дворно място.
Видно от заключението на вещото лице, преустройството на общата дворна площ е
реализирано посредством изграждане на тухлени стени и външно стълбище към а. № ***.
Съдът споделя напълно и възприетия от административния орган извод, че
процесният строеж е четвърта категория. Видно от приложеното по преписката
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 101/04.11.2013 г. (л.
32), сградата представлява „Жилищна сграда на четири етажа с използваемо
подпокривно пространство – три магазина за нехранителни стоки, двадесет жилища,
осем гаража в сутерена и паркоместа в рамките на парцела“ и същата, съгласно
експертното заключение е строеж от четвърта категория по смисъла на чл. 137 ал.
1 т. 4 б. „б“ от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 137 ал. 1 т. 4 б. „д“ от ЗУТ, строежи от четвърта категория са реконструкция и основен ремонт на
строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до
четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им. В настоящия случай,
както се отбеляза по – горе, от експертизата се установява, че процесният
строеж съставлява преустройство на покрива на подземните гаражи, образуващ
прилежащото към жилищната сграда дворно място. Следователно, противно на
твърдяното в жалбата, изграденото от настоящия оспорващ съставлява строеж по
смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ и е такъв от четвърта категория по смисъла на
чл. 137 ал. 1 т. 4 б. „д“ от ЗУТ. Очевидно е и съответно на доказателствата, че
строежът е извършен от настоящия оспорващ, доколкото същият о. с. нему ж. о. (в
т.ч. чрез допълнително изграден вход към а. № ***), а и в тази насока са
съдържащите се в административната преписка данни. Ето защо, настоящата съдебна
инстанция не споделя изложените в жалбата доводи и твърдения.
На следващо място
предпоставка за законността на един строеж е неговото извършване (изграждане)
да е предпоставено от ред последователни действия, подчинени на
законовоустановен разрешителен режим. Съгласно разпоредбата на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон,
като съобразно ал. 2 разрешение за строеж се издава от главния архитект на
общината. Изключения от това изискване са регулирани от законодателя в
разпоредбата на чл. 151 ал. 1 от ЗУТ, съгласно която не се изисква разрешение
за строеж за: текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации; текущ
ремонт и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал.
1, с който не се променят трасето и техническите характеристики; оранжерии с
площ до 200 кв. м, леки постройки за отоплителни материали и инвентар,
кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни; подпорни стени с
височина до 1,2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са
елемент на транспортни обекти; изкопи и насипи с дълбочина или височина до 1 м
и с площ до 30 кв. м; остъкляване на балкони и лоджии; надгробни паметници,
надгробни плочи и кръстове с височина до 3 м; теренна консервация на недвижими
културни ценности; консервация и реставрация на фасади и на художествени
елементи и стенописи в интериор на архитектурно-строителни и художествени
културни ценности и консервация на археологически недвижими културни ценности;
монтаж на сградни газови инсталации в жилищни и вилни сгради; леки прозирни
огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на
поземления имот; градински и паркови елементи с височина до 2,5 м над
прилежащия терен; изграждане на физическа инфраструктура в случаите по чл. 50,
ал. 3, т. 3 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа
инфраструктура за разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи в имоти –
частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно застрояване;
изграждане на сградни водопроводни и канализационни инсталации и водопроводни и
канализационни мрежи, когато се изграждат извън обхвата на инвестиционния
проект за основното застрояване, разположени в регулационните граници на имоти
– частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно застрояване, до
измервателните уреди на водопроводните отклонения за присъединяване към уличната
водопроводна мрежа, съответно до ревизионната канализационна шахта за
присъединяване към уличните канализационни мрежи; изграждане на електрически
уредби и инсталации за ниско напрежение, когато се изграждат извън обхвата на
инвестиционния проект за основното застрояване, разположени в регулационните
граници на имоти – частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно
застрояване, до границата на собственост на електрическите съоръжения;
поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни
станции, както и тяхната подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на
елементи от радиопредавателната система, с елементи и оборудване на същата или
друга електронна съобщителна мрежа от същия и/или друг вид технология в същия
или друг честотен обхват, при спазване на здравните норми и изисквания, в
случай че не се налага да бъдат изпълнени изкопни работи и/или
строително-монтажни работи, променящи конструкцията, вида на конструктивните
елементи и/или натоварвания на съответните съоръжения, с оглед спазването на
изискванията за механично съпротивление и устойчивост; парници с временна
преносима конструкция, независимо от размера и формата, покрити с полиетилен,
поливинил или друга подходяща материя, без съпътстващи производствени инсталации
и без помощни (обслужващи) сгради и постройки; точки за безжичен достъп с малък
обхват, които отговарят на изискванията, определени в Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/1070. Очевидно е и от характеристиките на процесното преустройство,
че същото не попада в обхвата на горните изключения, което налага извода, че
следва неговото изграждане да се реализира само и единствено след издаване на
разрешение за строеж. Твърдения и данни за такова по преписката липсват, не са
ангажирани и в хода на настоящото съдебно дирене. Такива доказателства липсват
и досежно установената от административния орган липса на одобрен инвестиционен
проект, какъвто съобразно вида и категорията на строежа е безспорно необходим,
доколкото обектът не попада в изключенията на чл. 147 ал. 1 от ЗУТ. Според тази
норма, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на
разрешение за строеж за: постройките на допълващото застрояване, с изключение
на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или
търговия и постройките по чл. 151, ал. 1; монтаж на инсталации, съоръжения и
уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи
на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически
надзор"; реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради,
разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно
застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на
височината и предназначението на подпокривното пространство; басейни с обем до
100 куб. м в оградени поземлени имоти; подпорни стени с височина от 1,20 м до 2
м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са елемент на
транспортни обекти; строежите по чл. 50, т. 1 и т. 2, буква "в";
плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от
0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9; строежите по чл.
55; монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна
енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана
мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради в урбанизираните
територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите
им поземлени имоти; изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на
кабелни електронни съобщителни мрежи в сгради, в т.ч. в режим на съсобственост
или етажна собственост; изграждане на физическа инфраструктура за разполагане
на кабелни електронни съобщителни мрежи от регулационната линия на имота, в
който се изгражда, до входната точка на мрежата в сградата; оранжерии с площ от
200 кв. м до 1000 кв. м включително, без съпътстващи производствени инсталации
и без помощни (обслужващи) сгради и постройки.
Гореизложеното
налага извода, че процесното преустройство е строеж от четвърта категория и
същият е изграден без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за
строеж, което е предпоставка за провеждане на административно производство по
реда на чл. 225а от ЗУТ и издаване на заповед за премахване на незаконен строеж.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваната в настоящото
съдебно производство Заповед № РД 15 – 2764/05.10.2020 г. на Кмета на Община
Сливен, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Преградни
стени, ограничаващи достъпа до общите части“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 67338.518.71 по КК на г. С., с административен адрес *************
е постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила, в съответствие с материалноправните изисквания и в съответствие с
целта на закона. Подадената срещу същата жалба, като неоснователна, следва да
бъде отхвърлена.
Предвид
отхвърлянето на оспорването, се явява неоснователно искането за присъждане на следващите се
разноски, претендирани от оспорващия. С оглед изхода на делото, претенцията на
административния орган за присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена. Реално
заплатените по делото разноски възлизат на 120,00 (сто и двадесет) лева внесен
депозит за експертиза, а юрисконсултското възнаграждение следва да се определи
в общ размер 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
нормата на 144 от АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК. Така определената сума в
общ размер на 220,00 (двеста и двадесет) лева следва да се възложи в тежест на
оспорващата страна.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б.К.,
с адрес *** срещу Заповед № РД 15 – 2764/05.10.2020 г. на Кмета на Община
Сливен, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Преградни стени, ограничаващи достъпа до общите части“,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 67338.518.71 по КК на г. С., с
административен адрес *************, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА И.Б.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Община Сливен разноски в размер на 220,00 (двеста и
двадесет) лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия: