Р Е Ш Е Н И Е
№221
гр.Шумен, 25 Октомври 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.
Р. Хаджииванова
2. З. Иванова
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №262 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №168 от 22.05.2015г., по гр.д.№284/2019г., Районен съд - гр.Нови Пазар е определил на основание чл.128, ал.1 от СК режим на лични отношения между Н.Е.Б. с ЕГН ********** и Г.М.Б. с ЕГН **********, дядо и баба, с малолетното дете Н.Е.Н. с ЕГН **********, живущ при своята майка и законна представителка М.П.Г. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 12,00ч. в неделя, с преспиване при бабата и дядото, като Н.Е.Б. с ЕГН ********** и Г.М.Б. с ЕГН ********** ще вземат детето от дома на майката М.П.Г. с ЕГН **********,*** и ще го връщат обратно до дома на майката, съвместно с бащата Е.Н.Е. с ЕГН **********, съгласно определения му режим на лични отношения с определение по гр.д. № 246/15.05.2018 г. на РС Велики Преслав, ВЗС на 15.05.2018 г.; през Коледните празници, от 25.12 от 14,00ч. до 12,00ч.на 26.12, като дядото и бабата, Н.Е.Б. с ЕГН ********** и Г.М.Б. с ЕГН ********** вземат детето от дома на майката М.П.Г. с ЕГН **********,***, съвместно или поотделно с определения на бащата Е.Н.Е. с ЕГН **********, съгласно определения му режим на лични отношения с определение по гр.д. № 246/15.05.2018 г. на РС Велики Преслав, ВЗС на 15.05.2018 г., както и ще го връщат обратно до дома на майката, отделно или съвместно с бащата Е.Н.Е. с ЕГН **********; през втория празничен ден от Великденските празници - понеделник, като дядото и бабата, Н.Е.Б. с ЕГН ********** и Г.М.Б. с ЕГН ********** вземат детето от дома на майката М.П.Г. с ЕГН **********,***, съвместно или поотделно с определения на бащата Е.Н.Е. с ЕГН **********, съгласно определения му режим на лични отношения с определение по гр.д. № 246/15.05.2018 г. на РС Велики Преслав, ВЗС на 15.05.2018 г., както и ще го връщат обратно до дома на майката, отделно или съвместно с бащата Е.Н.Е. с ЕГН **********; 20 (двадесет) дни през лятото, по време на определения режим на лични отношения с бащата Е.Н.Е. по гр.д. № 246/15.05.2018 г. на РС Велики Преслав, ВЗС на 15.05.2018 г., като дядото и бабата, Н.Е.Б. с ЕГН ********** и Г.М.Б. с ЕГН ********** вземат връщат обратно до дома на майката М.П.Г. с ЕГН **********,***, детето, съвместно с бащата Е.Н.Е. с ЕГН **********, съгласно определения му режим на лични отношения с определение по гр.д. № 246/15.05.2018 г. на РС Велики Преслав, ВЗС на 15.05.2018 г.
Недоволна от така постановеното решение
останала ответната страна М.П.Г., която атакува решението, като излага, че
определите лични отношения на бабата и дядото с детето са крайно разширени. Не
можело определени лични права на родител да се пренасят на дядо и баба, без да
се отчете степента на родствената връзка. Механичното пренасяне било неправилно.
Ответникът Е.Н.Е., син на ищците и баща на детето, не проявявал интерес към
детето от 6 - 7 месеца, а неговите права се изпълнявали от ищците. Въпреки това
жалбоподателката не им пречела. С решението на ВПРС били изцяло и подробно
уредени упражняването на родителските права върху детето и режима на лични
отношения на детето с бащата. Изпълнявайки така определения режим, въпреки че
не бащата идвал да вземе детето, а ищците, тя не им пречела да осъществяват
търсените от тях лични отношения по чл.128 от СК. Бащата на детето живеел при
родителите си, и фактически личните отношения между него и детето се
осъществяват именно в дома на ищците, и те полагат грижи за внука си. Излага,
че така определения в атакуваното решение режим бил прекалено разширен и изцяло
неоснователен. При определяне на мерките по чл.128 от СК следвало да се вземат
предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие,
отношението към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитава,
влиянието, което могат да оказват за развитието му. Твърдението на бащата на
детето в съдебно заседание, че ще работи през летните месеци на морето, а после
ще пътува при приятели в Германия, където ще работи, били несигурно бъдещо
събитие. С оглед поведението на бащата в обществото, жалбоподателката имала
правен интерес да поиска промяна на режима на лични контакти с него. Моли
атакуваното решение да бъде отменено.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни не са
депозирали отговори на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните му части, поради което и спора следва да се
разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искови
претенции с правно основание чл.128 от СК за определяне на мерки за лични
отношения на молителите, Н.Е.Б. и Г.М.Б. /дядо и баба по бащина линия/, с внука
им Н.Е.Н.. Ищците твърдят, че с определение №246/15.05.2018г. по гр.д.
№160/2018 г. на РС Велики Преслав, с което била одобрена постигната между
страните съдебна спогодба, родителските права спрямо внукът им били
предоставени на неговата майка и законна представителка М.П.Г., и бил определен
режим на лични отношения на детето с баща му. Излагат, че между тях и внукът им
имало силна емоционална привързаност, на която се противопоставила майката на
детето. Твърдят, че майката на внукът им препятства възможността за нормално
общуване с детето, като не дава детето при посещенията им да го вземат за
определения ден, отправяла им упреци и подавала жалби до ДСП Нови пазар за
упражнявано спрямо детето насилие. Сочат, че и те били подавали сигнал в
прокуратурата срещу майката на внука им, за нарушаване на режима на лични
отношения. Синът им, баща на внука им, бил с наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и това препятствало неговите, а с това и техните лични
отношения с детето. Предвид гореизложеното молят, съда да определи режим на
лични отношения с внука им, който да съвпада с определения такъв с неговия
баща, а именно - до навършване на 3 годишна възраст всяка първа, втора и
четвърта събота от месеца от 10ч. до 17,00ч., която дядото и бабата да вземат
детето и да го връщат в дома на майката, а след навършване на тригодишна
възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до
12,00ч. в неделя с приспиване при дядото и бабата, като те ще вземат и връщат
детето при неговата майка, както и ежегодно при всеки втори празничен ден от
Коледните празници от 10.00ч. на този ден до 12.00ч. на следващия ден с приспиване
при бабата и дядото; всеки втори празничен ден през Великденските празници, от
10.00ч. на този ден до 12.00ч. на следващия ден с приспиване при бабата и
дядото; за новогодишните празници на всеки първи януари от 10,00ч. до 12,00ч.
на следващия ден с приспиване при бабата и дядото, които ще вземат и ще връщат
детето при майката, както и по 20дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
От събраните по делото доказателства се установи
следното от фактическа страна: Ищците са родители на бащата на детето Н.Е.Н.,
роден на *** г. С определение №246/15.05.2018г. по гр.д. №160/2018 г. на РС
Велики Преслав, е била одобрена постигната между страните съдебна спогодба,
като е бил определен режим на лични контакти между бащата Е.Н.Е. и малолетното
му дете Н.Е.Н., както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето –
всяка първа и четвърта събота от месеца от 10,00ч. до 17,00ч., като бащата
взема и връща детето от дома на майката, а след навършване на тригодишна
възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. в
събота до 12,00ч. в неделя, с преспиване при бащата, като бащата ще взема
детето от дома на майката и ще го връща обратно до дома на майката, ежегодно
всеки втори празничен ден от Коледните празници от 10,00ч. на този ден до
12,00ч. на следващия ден с преспиване при бащата; всеки втори празничен ден от
Великденските празници от 10,00ч. на този ден до 12,00ч. на следващия ден с
преспиване при бащата; за новогодишните празници на всеки първи януари от
10,00ч. до 12,00ч. на втори януари, с преспиване при бащата, като бащата ще
взема и връща детето в дома на майката, както и 20 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
От изготвения по делото социален доклад се установява,
че ответника Е.Н.Е. - бащата на детето, живее при своите родители, ищци в
настоящето производство, в общо домакинство. Бащата, не работел и нямал
собствено жилище, а съжителства със своите родители в жилището им в гр. Н.П....
Разноските за консумативи се поемали общо от родителите на бащата и от него
самия. Материално – битовите условия в дома на молителите били на много добро
ниво и в домът им има пригодена за внука им стая с подходящото оборудване и
играчки. Детето Н., живеело при майка си М., която се подпомага от своята баба М.Х..
За детето се полагали в дома на майката необходимите пълноценни грижи. Между
детето и неговия дядо, молителят Н.Е.Б. имало силна привързаност. От събраните
по делото гласни доказателства се установява, че бабата и дядото редовно идват
да вземат детето в определения за неговия баща график, като в други дни и
периоди, когато те са пожелали също им е било давано детето. Детето обичало
баба си и дядо си и било емоционално привързано към тях. При изслушването на
ответника Е.Е., същия заявява, че в момента не работи, през сезона щял да бъде
в С., а после заминавал за Германия, и е съгласен с претенцията на родителите
си.
Горната фактическа обстановка налага следните правни
изводи: На първо место е необходимо да се отбележи, че както разпоредбата на
чл.128, ал.3 от СК, така и установената съдебна практика допускат личните
отношения между баба и дядо от една страна и внук от друга, да се осъществяват
в дните, определени за упражняване на лични контакти между бащата и детето. На
бащата на детето е определен широк режим на лични отношения, той живее в дома
на дядото и бабата, и отношенията между тях да позволяват съвместното
осъществяване на лични контакти. Съгласно чл. 128, ал.1 СК, мерки за лични
отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето.
Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи
отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за
създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. В чл.3
от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че висшите интереси
на детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до
децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а съответно и на
държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито
са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето според
чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия най-добър
интерес. Съгласно §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, преценката за
най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му,
физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и
други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или
има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето
следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства.
Възрастта на детето и здравословното състояние на неговите баба и дядо са едни
от определящите фактори дали и с каква продължителност следва да бъдат определени
мерки по чл. 128, ал.1 СК. С оглед възрастта на детето /към настоящия момент
същото е на 3 години и 7 месеца/ следва да бъде преценено какви грижи трябва да
бъдат полагани за него и в състояние ли са бабата и дядото да ги полагат;
когато детето е в най-ниска възраст, налагаща постоянни грижи, то позволява ли
здравословното им състояние да ги окажат – в противен случай, детето би могло
да бъде подложено на неоправдан риск. Неоправдан риск би могъл да възникне и
при определяне на време за лични контакти между бабата и дядото и дете, което
не е имало за дълго време контакти с тях; когато емоционалната връзка е
прекъсната, а детето все още с неукрепнала психика е поставено в ситуация да
общува с тях продължително време, без присъствието на родителя си или друг свой
близък, пред каквато хипотеза не сме изправени в конкретния случай. Няма данни
за влошено здравословно състояние на ищците, а възрастта им е 51 и 52 години, и
същите са в състояние да полагат пълноценни грижи за внука си. Съвкупната
преценка на обстоятелствата, имащи значение за интереса на малолетното дете,
обуславя извод, че личните отношения между детето и неговите баба и дядо следва
да бъдат осъществявани във времето, определено за лични контакти между бащата и
детето. Установено е, че контактите между детето и ищците са били осъществявани
именно по този начин, че бащата е предоставял възможност на своите родители да
се грижат за детето, през времето отредено му за лични контакти, че през
времето за лични контакти с бащата, детето е пребивавало в дома на своите баба
и дядо, които са се грижили за него, както и силната емоционална привързаност
между внук и прародители. Горното дава основание да се приеме, че отношенията
между бащата и неговите родители са от характер да могат да общуват с детето
заедно и поотделно в рамките на едни и същи дни, при режим, който не е непознат
на детето, обградено от грижите на обичащи го роднини. Ето защо следва да се
приеме, че предявената претенция е основателна в установените от
първоинстанционния съд параметри.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да
се потвърди.
Въззиваемите страни не са претендирали деловодни
разноски за настоящата инстанция, поради което и такива не следва да им се
присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №168 от 22.05.2019г., по гр.д.№284/2019г., по описа на Районен съд -
гр.Нови Пазар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.