Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 770
16.11.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Светла
Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №477 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Г.Р.Е. ***, с посочен съдебен
адрес:***, офис ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв. В.Ч., против Решение №1012-26-196-1 от 13.05.2022г. на директора на Териториално
поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е
отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-01114699/13.04.2022г.
на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било
приложено материалното право относно зачитането на осигурителен стаж като
земеделски производител при наличие на реално обработваема земя и реално
получен добив. Незаконосъобразно били кредитирани правни изводи, без наличие на
конкретни доказателства за това. Нарушенията на данъчното законодателство не
били в пряка причинно-следствена връзка с реалното извършване на дейност по
чл.10 от КСО. Липсата на счетоводна документация не било относимо към дейността
по чл.10 от КСО и незаконосъобразно това било кредитирано от административния
орган. В осигурителното законодателство нямало изискване за количеството
произведената от земеделските стопани продукция. Решението било немотивирано,
липсвало произнасяне по направеното възражение и констатации в протокола от
08.02.2022г. Кредитиран бил незаконосъобразен акт, без да била извършена реална
проверка относно наличието на положителни предпоставки по чл.10, ал.1 от КСО.
По изложените съображения се претендира отмяна на решението
и на потвърдените с него задължителни предписания, както и разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на жалбоподателката. Излагат се допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспорените актове. Твърди се, че оспорващата реално
упражнявала дейност като земеделски производител.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ Хасково, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Навежда доводи
в насока неосъществяване на дейност като земеделски производител, тъй като оспорващата
не произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба, а за лични
нужди. Също така, през голяма част от спорния период била извън територията на
страната – от м.11.2020г. до м. 04.2021г. Поради това не попадала в обхвата на
§ 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2022г. в ТП на НОИ – Хасково е заведен Сигнал
№21102-26-190 от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково
(л.30), с който, предвид подадено заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Г.Р.Е., е отправена молба до директора на началник
отдел КПК в ТП на НОИ – Хасково да потвърди данните за осигурителен стаж и
доходи, върху които са внесени дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо
се лице за периода от 01.07.2020г. до 03.03.2022г. вкл. - помесечно,
съдържащите се в информационната система/регистрите на НОИ, ако има основание
за това.
Във връзка с определяне правото на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Г.Р.Е., с писмо изх.№21102-26-190-1/08.03.2022г.
(л.28) директорът на ТП на НОИ – Хасково изискал от директора на ОДМВР –
Хасково предоставяне на информация за наличните дати на влизане и излизане на
лицето от Република България в периода от 01.01.2020г. до 08.03.2022г.
Изисканата информация е била предоставена с писмо
УРИ272000-6247/12.03.2022г. (л.27).
С писмо изх.№21102-26-190-2/08.03.2022г. (л.24) от ОД
„Земеделие“ – Хасково е било изискано предоставяне на всички анкетни карти и
формуляри на Г.Р.Е., и информация за регистрациите ѝ като земеделски
производител.
В отговор, в писмо вх. №21102-26-190-4/14.03.2022г.
(л.21) ОД
„Земеделие“ – Хасково са посочили, че лицето било регистрирано като земеделски
стопанин на следните дати: 03.07.2020г. – с валидна регистрация до
11.06.2021г.; 04.11.2020г. – с валидна регистрация до края на срока по чл.12,
ал.2 от Наредба №5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. Към писмо е
приложена справка за дейността на Г.Е. за посочения период на регистрация,
както следва: десертни лозя на площ 0.0725 ха.
След запознаване с описаните данни, на 16.03.2022г.
директорът на ТП на НОИ – Хасково издал Заповед №ЗР-5-26-01099350/16.03.2022г.,
с която възложил извършване на проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на Г.Р.Е., в срок до 20 работни дни от датата на връчване на
заповедта. В заповедта е определено лицето, което е следвало да извърши
проверката. Видно от отбелязването, заповедта е била връчена на Г.Е. на 17.03.2022г.
Във връзка с възложената проверка по случая, Г.Р.Е. е
входирала в ТП на НОИ – Хасково писмено обяснение вх.№21102-26-190#5/18.03.2022г.
(л.19). В същото посочила, че от 2020г. била регистрирана като земеделски
производител, като наела лозе в площ 0.075 ха в землището на с.С. Отглеждали
био грозде, без пръскане. Годината била добра и получили добив от 220 кг. Нямала
документи за продажба.
На основание чл.74, ал.1, т.3 от ДОПК, с писмо
21102-26-190-8/21.03.2022г. (л.26) от ТД на НАП – Пловдив, Офис Хасково е било
изискано предоставяне на информация за подадени от Г.Р.Е. годишни данъчни
декларации с декларирани приходи и разходи от земеделска дейност.
В писмо вх.№21102-26-190-9/29.03.2022г. (л.25) от ТД
на НАП – Пловдив, офис Хасково са посочили, че за периода след 2020г. лицето
няма подадени години данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.
На 13.04.2022г. от контролен орган при ТП на НОИ –
Хасково – Т. Д. А.– главен инспектор по осигуряването, е съставен Констативен
протокол №КП-5-26-01114672/13.04.2022г. В същия са описани установените по
отношение на Г.Р.Е. факти, като е посочено и че лицето е с настоящ адрес в
Турция. От информационните регистри на НОИ се установило, че Е. заявила вид
осигуряване за фонд „Пенсии“ от дата 03.07.2020г. Нямала друг осигурителен и
трудов стаж по българското законодателство за периода от 1997г. до настоящия
момент, освен този на земеделски стопанин. Посочено е, че от всичко установено
основателно може да се приеме, че Г.Е. нямала никакви намерения да отглежда
растителна продукция, т.е. да упражнява трудова дейност като земеделски
стопанин, като произвежда продукция предназначена за продажба. Налагал се
извода, че не упражнявала трудова дейност по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на
КСО, поради което не се явявала осигурено лице по смисъла на закона. Предвид
изложеното, Е. нямала основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО и направената регистрация по реда на Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващи се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни като
самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин /с код за вид
осигурен – 13/, и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски,
били неоснователни и не пораждали права по КСО за лицето. Направен е извода, че
Г.Е. не отговаря на изискванията на визираната в § 1, т.5 и т.3 от ДР на КСО дефиниция
за регистриран земеделски стопанин и не следва да се зачита за осигурителен
стаж и доход за периода от 03.07.2020г. до 03.03.2022г., и подадените данни по
чл.5, ал.4 от КСО за периода от 01.07.2020г. до 31.12.2021г. следва да бъдат
заличени. Посочено, че във връзка с това са бил издадени задължителни
предписания.
Задължителни предписания №ЗД-1-26-01114699 на
контролен орган при ТП на НОИ – Хасково са издадени на 13.04.2022г. Съгласно
същите следва да се заличат данните за лицето Г.Р.Е., подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за
периодите: от 01.07.2020г. до 31.07.2020г., с вид осигурен 13, декларация
образец № 1; от 01.08.2020г.
до 31.12.2020г., с вид осигурен 13, декларация образец № 5; от 01.01.2021г. до 30.06.2021г., с
вид осигурен 13, декларация образец № 5; от 01.07.2021г. до 31.12.2021г., с вид осигурен 13,
декларация образец № 5. Предписанието е мотивирано с изложеното в №КП-5-26-01114672/13.04.2022г.
Даден е 14-дневен срок за изпълнението му.
Задължителни предписания №ЗД-1-26-01114699/13.04.2022г.
и Констативен протокол №КП-5-26-01114672/13.04.2022г. са били връчени на
адресата си на 13.04.2021г., лично.
С оспореното пред съда Решение №1012-26-196-1/13.05.2022г.,
директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата против ЗП №ЗД-1-26-01114699/13.04.2022г.
В решението е описана установената по случая
фактическа обстановка и е цитирана относимата, според административния орган
нормативна уредба, като е прието, че задължителните предписания са правилни и
законосъобразни. От събраните писмени доказателства се установявало, че Г.Р.Е.
не упражнявала трудовата дейност, за която се регистрирала. За заявените за
отглеждани 0.075 ха лозя, не били представени фактури за продадена земеделска
продукция или за закупени препарати. От обстоятелствата, които декларирала Е.
ставало ясно, че добила едва 220 кг. грозде, поради което и следвал извода, че
лозята били ползвани за задоволяване на лични нужди, т.е. не била произвеждана
продукция, предназначена за продажба. Това се потвърждавало и от факта, че
лицето нямало подадени в НАП годишни данъчни декларации за периода след 2020г.
Административният орган е посочил, че правопораждащият факт за възникване на
осигуряване бил упражняването на трудова дейност, а не регистрацията, в случая
като земеделски производител. Внасянето на осигурителни вноски също не било
правопораждащ факт. Релевантно било извършването на трудова дейност. Изложените
в решението фактически установявания и изводи са правно обосновани с цитираните
в акта съответни и относими правни норми.
По делото се разпитаха свидетелите Т. И. Т. и Ю. Р. А..
Свидетелят Т. заявява, че през 2020 и 2021г. купувал грозде от жалбоподателката
за да си прави вино. Гроздето отглеждала в с.С. и било около 1 дка. Свидетелят
А. заявява, че е ходил на лозето. От 2021, 2022г. давало по 700 кг. Продукцията
се продавала, дори той си бил купил около 20-30кг.
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваното Решение №1012-26-196-1 от 13.05.2022г. и Задължителни
предписания №ЗД-1-26-01114699/13.04.2022г. са издадени в рамките на
установената от закона компетентност – чл.117,
ал.1, т.3 и чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и
правни основания за тяхното издаване.
Не се установи в хода на административното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.
При издаване на оспорените актове са съобразени и
относимите материалноправни разпоредби.
Съгласно §
1, ал. 1, т. 3 от КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По
силата на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски
производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения
ред.
По аргумент
от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, че е
произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има
качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски. Иначе казано, изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално
да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция
за продажба, както и да е регистрирано по съответния ред.
Към
Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър
на земеделските стопани – чл.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в
Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани. Регистрацията се извършва в Областна дирекция „Земеделие“
по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на
анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин, като в ОД
„Земеделие“ се води регистър на земеделските стопани на територията на
областта. За жалбоподателката безспорно са налице обстоятелствата по
регистрация в качеството на земеделски стопанин. Тази регистрация обаче не е
достатъчна, за да се счита, че същата
има качеството на „самоосигуряващо се лице“ по смисъла на чл.4 от КСО.
От събраните
в хода на административното производство доказателства се установява, че оспорващата
реално не е осъществявала дейност като земеделски производител, като не е
произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не
попада в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и не подлежи на осигуряване.
Представените по делото документи - договори за наем на земеделска земя и нотариален
акт, съдът приема за използвани с цел придобиване на пенсионни права по КСО.
Освен това, следва да се има предвид, че посочените договори са с частен
характер, поради което съдът не е обвързан с материалната им доказателствена
сила, а е длъжен да прецени доказателственото им значение за изложените в тях факти,
с оглед на всички доказателства по делото. Така например дори и да се приеме,
че съдържанието на договорите за наем отразява действително осъществили се
обстоятелства по наемане на земеделска земя, то това само по себе си не би
могло да установи обстоятелството, че на посочения имот са били реализирани
намерения от страна на жалбоподателката, свързани с отглеждането и продажбата
на земеделска продукция, респ., цитираните договори не биха могли да обосноват
извод за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин от страна на
жалбоподателката, тъй като същите са доказателствено средство единствено за
наличието на облигационни отношения.
Предвид
горното следва извод, че макар и жалбоподателката да е била регистрирана като
земеделски стопанин в ОД „Земеделие“ - Хасково, това не е достатъчно, за да
възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на
обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството „регистриран
земеделски стопанин“ по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските
производители и „осигурено лице“ по смисъла на КСО.
По аргумент от § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО,
лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е
произвеждало растителна продукция, предназначена за продажба, дори и да е
регистрирано по установения ред, не може да има качеството „осигурено лице“,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски, а следва да са налице всички елементи от фактическия състав на
легалната дефиниция в посочената разпоредба – т. е. лицето реално да
осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция,
предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация.
Доказателствената
тежест за установяване производството на растителна земеделска продукция с цел
продажба е на оспорващата, която в случая не успя да докаже релевантни, за
претендираните от нея осигурителни права, факти. Представените документи не
обосновават извод за действително полаган от жалбоподателката труд в спорния
период.
Поради
изложеното съдът счита, че към датата на издаване на оспорените актове,
жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред
изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр. с § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица.
Подадените за нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени. В този смисъл, жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход
на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – 100 лева.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.Е.
*** против Решение №1012-26-196-1 от 13.05.2022г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, с което е отхвърлена
жалбата ѝ срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-01114699/13.04.2022г.,
издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Г.Р.Е. ***, ЕГН **********, да
заплати на ТП на НОИ – Хасково направените по делото разноски в размер на 100
(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: