№ 649
гр. Горна Оряховица, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20254120100116 по описа за 2025 година
Искова претенция с правно основание чл. 144 СК.
Депозирана е искова молба от А. Х. С. с ЕГН:********** постоянен
адрес: село ******, общ.*****, ул."*****" №*** чрез адв. Недялкова против
В. И. Ц., ЕГН **********, адрес с.********, ул.“********“№***.
Ищцата твърди, че родителите й са разведени от 2019 г. С решението за
развод,/постановено по гр.д. №1853/19г. по описа на ГОРС,ответницата ,
нейна майка - В. И. Ц., с ЕГН:********** е осъдена да й заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лв. с решение по гр.д. №330/24г. по описа на ГОРС е
изменен размера на издръжката на 260 лв. на основание чл.150 СК . На
30.11.2024г. ищцата е навършила 18 години. Редовна ученичка е в 12 клас на
Средно училище „Максим Райкович" гр.********. Няма възможност да се
издържа от доходите си, тъй като е в обективна невъзможност да работи, няма
и недвижимо имуществото, от което да получава доходи. Живее заедно с баща
си, по-голямата си сестра и жената, с която баща й живее на семейни начала.
Обитават къща в село ******. Ищцата пътува всеки ден до училище. Отделно
от това тренира волейбол, за което не заплащам месечна такса, но са й
необходими средства за спортни екипи и спортни обувки. Започнала е
шофьорски курс, за който е заплатила 1300 лева. Посещава частни уроци по
английски език (40 лв. на час), защото й предстои кандидатстване в
университет. Предстои й абитуриентски бал през месец май 2025 г., като е
заплатила разходите за това събитие - заплатила е фотографски албум 70 лева.
Има сключен договор към мобилен оператор, която заплаща. Нужни са й
средства ежедневно за храна, облекло, лекарства. Счита, че майка й има
възможност да й заплаща издръжка. Твърди ответницата дълго време да е
работила и живяла във Великобритания и има спестявания. Към настоящия
1
момент работи в бензиностанция Лукойл. Живее на семейни начала с мъж, за
който твърди, че е земеделски производител и отделно от това работи и й
осигурява всичко необходимо за живот. Отправя искане да се постанови
Решение, с което да осъди В. И. Ц., с ЕГН:********** да заплаща месечна
издръжка в размер на 300,00 лв./триста/ лева, на ищцата дъщеря й А. Х. С., с
ЕГН:**********, считано от датата на депозиране на исковата молба до
настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на така
определената издръжка. Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата чрез адв. И.. Не спори,
че страните са роднини по права линия, като ищцата е средната от трите
дъщери на ответницата. Не спори, че родителите на ищцата са бивши съпрузи,
гражданския брак между, които бил прекратен, чрез развод с решение по ГД №
1853/ 2019-та година по описа на ГОРС. С това решение била одобрена,
постигнатата между страните спогодба, с която родителските права върху
децата били поделени между страните: ищцата и нейната по- голяма сестра
Ж., били дадени за упражняване от бащата- Х. А. С., а тези по отношение на
най- малкото дете- А. Х. С., родено на 10-ти февр. 2017-та година на майката.
Не спори, че ищцата е ученичка в 12-ти клас на СУ “Максим Райкович” в град
********. Не спори, че ищцата живее в дома на своя баща в село ****** и
ежедневно пътува до град ********, но твърди, че това става с автобус, който
е осигурен на училището от МОН, т.е.за него не се заплаща такса. Не спори,
че работи като “касиер” в бензиностанция “Лукойл”, но в град Пордим,
община *******, където живее заедно с по- малката сестра на ищцата. Не
спори, че има ново семейство, което е трайно установено в град Пордим. Не
спори, още че ищцата не разполага със собствени доходи, които да разходва
според преценката и нуждите си. Спори, че даването на издръжка в размер на
300 лева не съставлява особено затруднение за родителя- ответник. От своя
страна твърди следното: родителите на ищцата са разделени от 2019-та година.
Ответницата твърди, че полага грижи и продължава да упражнява
родителските права върху А. Х. С., която според представения отговор-
Служебна бележка № 112 от 25-ти март 2025-та година е ученичка в 1а клас на
СУ “Св. Св. Кирил и Методи” в град Пордим. Средствата за нейната издръжка
се осигуряват преимуществено от ответницата, които видно от Удостоверение
за доход на “Про Сървисис България” ЕООД, работодател на ответницата, са в
размер на 1482 лева. До момента заплащаните средства като месечна
издръжка, от ответницата на ищцата, когато тя е била непълнолетна, са в
размер на по 260 лева, съгласно Решение по ГД № 330/ 2024-та година по
описа на ГОРС, а сега претендираните 300 лева, представляват завишаване на
тази претенция. Ответницата признава претенцията на ищцата до размер 160
лева, като сумата над този размер до пълния претендиран размер счита за
такава, която би представлявала особено затруднение да се заплаща. Твърди
да получава месечен доход единствено от трудово възнаграждение, което е в
размер на 1 482 лева. С тези средства тя осигурява личната си издръжка, както
и тази на по-малката си дъщеря А.. Детето е ученичка в първи клас и
средствата, които са му необходими за лична издръжка са значителни. Твърди,
че таксата за курсовете на управление на МПС в размер на 1300 лева, е
2
платена вече, видно от приложения фискален бон- вече направен разход, а не
такъв, който да се дължи. Твърди, че не се сочат никакви доказателства на
разходите за т.нар. “Частни уроци”- кой, къде, колко често не са сочи и не се
доказва. За да бъде уважена по основание и размер претенция следва да са
кумулативно на лице следните предпоставки: пълнолетно дете, което да не е
навършило 25 години и да продължава своето образование, която е налице,
пълнолетното дете- ищец да не притежава доходи и имущество, които да му
позволяват да са издържа, която също е налице и последната: даването на
издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя[1]ответник.
Твърди, че даването на издръжката съставлява особено затруднение за
родителя[1]ответник. До сега изплащаната издръжка е определена през 2024-
та година е определена при други условия, които в момента нормативно не
съществуват, а именно безусловното задължение на родителя да осигурява
средства за издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Тогава съда е
преценил, че тази издръжка за детето е в размер на 260 лева, като е съобразил
освен безусловното задължение тя да се осигури и нуждите на детето. Преди
година ищцата не е била в 12, а в 11 клас, което житейски не променя нуждата
от средства за издръжка. Безспорни обстоятелства по делото са, че
ответницата е майка на ищцата, както и че последната като пълнолетна
продължава средното си образование. Спори се дължи ли се издръжка и
твърдението, че за ответницата няма да е особено затруднение да заплаща
издръжка на пълнолетната си дъщеря, размера на исковата претенция над 160
лева.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
отделно и в съвкупност, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
По делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че ответницата е родител на
ищцата, както и че през учебната 2024/2025 г. ищцата учи редовно в средно
училище. Видно от представена служебна бележка № 127/10.12.2024г. на
Средно училище „ Максим Райкович“ ищцата е ученик в дневна форма в 12 б
клас за учебната 2024/2025г.
От представеното Решение № 492/29.10.2019 год. по ГД № 1853/2019
год. по описа на РС Горна Оряховица се установява, че бракът между
родителите на ищеца е прекратен, като родителските права за А. Х. С. се
упражняват от бащата, с определена издръжка от 150 лева.
С Решение № 425/10.06.2024г. по гр.дело № 330/2024г. по описа на
ГОРС ответницата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на А. Х. С. в
размер на 260 лева.
Представен е фискален бон за заплатена такса за шофьорски изпит от
1300 лева.
От представено Удостоверение за доход на В. И. Ц., средното месечно
възнаграждение в размер на 1482.22 лева. Ответникът представя служебна
бележка № 112/25.03.2025г. , малолетната А. Х. С., е записана като ученичка в
3
1 а клас за учебната 2024г./2025г. Безспорно между страните е, че А. се
отглежда от майката и новия й съжител.
В съдебно заседание ищцата посочва, че е записана като студен във
Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ , за което е
представено и прието по делото платежно нареждане.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпит на св. Ж. С./
сестра на ищцата/ и св. Христо Сеизов/ баща на ищцата/. Св. Сеизов посочва,
че заплаща издръжка на малолетната А. Х. С. в размер на 150 лева/ неоспорен
факт от ответника/.Свидетелите посочват, че ищцата живее с приятеля си в
дома на последния.Св. С. твърди, че ищцата е получавала издръжка от майка
си до навършване на 18 години/ 30.11.2024г./
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
По общо правило при навършване на пълнолетие издръжката на детето
се прекратява по силата на закона. Поради това съдебното решение, с което е
присъдена издръжка, губи силата си, щом детето навърши 18 г. Ако при
навършване на пълнолетие детето учи редовно в средно или се запише да
следва редовно в полувисше или висше учебно заведение, съдебното решение
за издръжка не продължава действието си автоматически, защото в тези
случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била
присъдена. В тази хипотеза навършилият пълнолетие, за да получава
издръжка, трябва да предяви иск. Правното основание на иска за издръжка от
навършило пълнолетие лице е разпоредбата на чл. 144 СК, съгласно, която
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в
средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения. Следователно
предпоставките за уважаване на иск за издръжка от навършило пълнолетие
лице са търсещия издръжка: 1/да учи редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение; 2/да не е навършил
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение; 3/да не може да се
издържат от имуществото си или от използване на имуществото си и
4/родителите могат да дават претендираната издръжка без особени
затруднения. Предпоставките трябва да съществуват обективно и
кумулативно.
В процесния случай страните не спорят, а и от събраните по делото
доказателства еднозначно се установява, че през учебната 2024/2025 г. ищцата
е ученичка в 12-ти клас, редовно обучение в средно училище и на 30.11.2024 г.
е навършила 18 години, а към датата на подаване на исковата молба не е
навършила двадесетгодишна възраст.
По общо правило невъзможността на търсещият издръжка да се
4
издържа от имуществото си или от използване на имуществото си предполага
установяване и изследване на всички имуществени права, който биха могли да
бъдат източник за осигуряване на средства за препитание.
В процесния случай нито се твърди нито се представят доказателства
ищецът да притежава имуществени права, който биха могли да бъдат
източник за осигуряване на средства за препитание.
При преценка възможностите на ищеца да се издържа съдът взе
предвид, че не се доказа ищцата да престира труд, същата е ученичка за
учебната 2024г./2025г., като са представени доказателства, че същата е
записана като студент.
В хипотезата на иск за издръжка от пълнолетно учащо се лице е
необходимо да се прецени и обстоятелството дали плащането на издръжка
няма да създаде особени затруднения за родителите. В процесния случай
основните представени от ответната страна доказателства са свързани, с тази
предпоставка, а именно, дали без затруднение може да дава претендираната
издръжка.
Ответницата е в работоспособна възраст. Ответницата е на постоянен
трудов договор. Бащата на ищцата заплаща издръжка на отглежданата от
ответницата малолетна А. Х. С. в размер на 150 лева, неоспорено твърдение
от ответната страна.Не се спори и че до навършване на пълнолетие на ищцата
майката е заплащала издръжка за дъщеря си А. Х. С. в размер на 260 лева.
При така установеното съдът намира, че ответницата без затруднение
може да дава издръжка.
Относно размерът на издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 142 СК размерът на издръжката се
определя единствено от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. СК не съдържа други ограничения
или условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката.
Нуждите на лицето – ищец, което имат право на издръжка, са
обусловени от обикновените условия на неговия бит, начин на живот,
възрастта, здравословното състояние, образования, културни потребности и
всички обстоятелства, които са от значение за случая. Нуждите са винаги
конкретни обстоятелства, подлежат на пълно и пряко доказване от ищеца. В
процесния случай за съда е без съмнение, че на ищцата са й нужни средства са
храна, облекло и учебни пособия и др., присъщи на всички лица на нейната
възраст. Възможността на ответника да дава издръжка се съобразява с размера
на доходите и други имущества, от които могат и се извличат материални
блага. Възможността да се дава издръжка е въпрос по същество и се преценява
от съда с оглед на цялото имущество на правнозадълженото според закона
лице. Признатият размер от ответника е 160 лева.
5
Ответницата е в работоспособна възраст и получава средно месечно
възнаграждение в размер на 1482.22 лева., като съдът отчита, че в качеството
си на родител полага алиментни грижи за едно малолетно дете, което получава
издръжка от бащата на ищцата .
Преценени в съвкупност двете предпоставки водят до заключението, че
размер на издръжката от 260 лева е целесъобразен, като едновременно ще
задоволи част от нуждите на ищеца и няма да представлява затруднение за
ответницата.Законна лихва не се претендира от ищцата.
Относно разноските по делото:
Двете страни претендират разноски за правна помощ и съдействие.
Възражения за прекомерност не са направени. Разноските, които се следват на
ищцовата страна са 433.33 лева, а за ответника 93.33 лева.
Ответницата дължи държавна такса за определения размер на издръжка
в размер на 374.40 лева.
В частта относно присъдена издръжка, следва, да се постанови
предварително изпълнение, на основание 242, ал. 1, предл. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда В. И. Ц., ЕГН **********, адрес с.******, ул.“ ********“№***,
да плаща на пълнолетното си дете А. Х. С. с ЕГН:********** постоянен
адрес: село ******, общ.*****, ул."*****" №***, месечна издръжка в размер
на 260 (двеста и шестдесет) лева считано от датата на предявяване на исковата
молба – 14.01.2025 г. до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, на основание чл. 144 СК, като отхвърля иска до
пълно предявеният размер от 300 лева месечно, поради неоснователност.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, решението подлежи на предварително
изпълнение.
Осъжда В. И. Ц., ЕГН **********, адрес с.******, ул.“ ********“№***
да плати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Горна Оряховица, сумата от 374.40 /триста седемдесет и четири лева и
четиридесет стотинки/ лева, по иск за издръжката, на основание чл. 69, ал. 1, т.
7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Осъжда В. И. Ц., ЕГН **********, адрес с.******, ул.“ ********“№***
да плати на А. Х. С. с ЕГН:********** постоянен адрес: село ******,
общ.*****, ул."*****" №***, сумата 433.33 ( четиристотин тридесет и три
лева и тридесет и три стотинки) лева - разноски за адвокатско възнаграждение
и съдействие, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
6
Осъжда А. Х. С. с ЕГН:********** постоянен адрес: село ******,
общ.*****, ул."*****" №*** да плати на В. И. Ц., ЕГН **********, адрес
с.******, ул.“ ********“№***, сумата 93.33 ( деветдесет и три лева и
тридесет и три стотинки) лева - разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок считано от датата на обявяването му-05.06.2025г.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7